РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Попово, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20253520100179 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.12 и сл. от ЗЗДН.
Постъпила е молба от Н. К. М., ЕГН **********, с адрес: село Г. община Попово, ул.
„Т.П.” №, чрез Адвокат Н. Л., АК- Търговище с адрес на кантора: гр. Търговище, ул.
„Преслав” № 2, офис 105 ПРОТИВ А. М. И., ЕГН ********** с адрес област В., община Д.
ч., село Г. бул. „Г.Д.” № , с искане за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие.
В молбата се твърди, че молителката се е запознала с ответника чрез социалните
мрежи и през септември 2024 г., по негова покана, е заживяла с него и родителите му в с.
Гроздьово, област Варна. С нея е живяла и малолетната й дъщеря Камелия Наталиева М.,
ЕГН **********, родена на г. в Нидерландия.
В началото съжителството протичало нормално, но след положителен тест за
бременност към края на ноември 2024 г., отношението на ответника и неговите родители
рязко се влошило. След установяване на бременността, й започнал системен психически и
физически тормоза.
На 27.12.2024 г., ден преди рождения ден на дъщеря й, когато след отказа на
молителката да остане да живее в дома на ответника, той й казал да роди и остави детето,
след което я ударил с юмруци и ритници;
На 02.01.2025 г., след като омесила хляб с надежда да се подобрят отношенията,
майка й се обадила и тя я помолила за помощ. След чутия разговор, ответникът отново я
ударил с юмруци и ритници, отправяйки обиди и псувни.
На същия ден, майка й организирала молителката да бъде прибрана от братовчед й
М.С., който заедно с още две лица пристигнал около 22:20 ч. . Докато се качвала в
автомобила с детето си, ответникът отново я ударил, обиждал и заплашвал с убийство,
включително и с думите: „Ще те изкормя, да извадя бебето!“.
Бащата на ответника ударил с юмрук М. С. в дясното око, а майката на ответника
дърпала молителката, за да я възпрепятства да се качи в колата. След като успели да се качат
в автомобила, ответникът и баща му започнали да хвърлят по колата камъни, счупили
задното стъкло и ударили молителката по главата с камък, в резултат на което й потекла
обилна кръв от дясната теменна част. Бил подаден сигнал на тел. 112 в 22:38 ч. и в 23:01 ч.
1
В последствие полицейски служители ги придружили до ЦСМП – Провадия, където
им е оказана медицинска помощ и са издадени фишове за спешна медицинска помощ. След
това били заведени в РУ – Провадия, където са дали сведения за инцидента.
През следващите дни ответникът и баща му звънели по телефоните на Феркан
(шофьора на автомобила ) и Марин Събев като им се заканвали с насилие и с убийство.
На 06.01.2025 г. молителката, придружена от М. С., посетила отделението по съдебна
медицина към МБАЛ – Търговище, където й е било издадено съдебномедицинско
удостоверение, отразяващо причинените й телесните повреди.
На 13.01.2025 г. от Районна прокуратура – Варна уведомили молителката, че с
постановление на прокурор е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК – за повреждане на автомобила („Мерцедес“ с рег. №).
Молителката твърди, че действията на ответника и родителите му са породили
трайна и основателна тревога за живота и здравето й, както и за безопасността на детето. Тя
не се чувствала в безопасност и постоянно живеела в страх.
Предвид тези обстоятелства, се моли за издаване заповед за защита срещу ответника.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, молителката, редовно призована, се явява лично и с адв. Н. Л.,
която поддържа подадената молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръга на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран тримесечен срок за подаването
на молбата, считано от извършване на деянието. За дата на първия от процесните актове на
извършено домашно насилие е посочена 27.12.2024г. а молбата е депозирана на 21.03.2025 г.,
поради което съдът намира, че е подадена в срок, от легитимирано да търси защита по този
ред лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, молбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
По делото не се спори, че страните са се намирали във фактическо съжителство.
На 27.12.2024 г., ден преди рождения ден на дъщеря й, когато след отказа на
молителката да остане да живее в дома на ответника, той й казал да роди и остави детето,
след което я ударил с юмруци и ритници;
На 02.01.2025 г., след като омесила хляб с надежда да се подобрят отношенията,
майка й се обадила и тя я помолила за помощ. След чутия разговор, ответникът отново я
ударил с юмруци и ритници, отправяйки обиди и псувни.
На същия ден, майка й организирала молителката да бъде прибрана от братовчед й
М.С. който заедно с още две лица пристигнал около 22:20 ч. . Докато се качвала в
автомобила с детето си, ответникът отново я ударил, обиждал и заплашвал с убийство,
включително и с думите: „Ще те изкормя, да извадя бебето!“.
Бащата на ответника ударил с юмрук М.С.в дясното око, а майката на ответника
дърпала молителката, за да я възпрепятства да се качи в колата. След като успели да се качат
в автомобила, ответникът и баща му започнали да хвърлят по колата камъни, счупили
задното стъкло и ударили молителката по главата с камък, в резултат на което й потекла
обилна кръв от дясната теменна част. Бил подаден сигнал на тел. 112 в 22:38 ч. и в 23:01 ч.
В последствие полицейски служители ги придружили до ЦСМП – Провадия, където
им е оказана медицинска помощ и са издадени фишове за спешна медицинска помощ. След
това били заведени в РУ – Провадия, където са дали сведения за инцидента.
През следващите дни ответникът и баща му звънели по телефоните на Феркан
(шофьора на автомобила ) и М.С. като им се заканвали с насилие и с убийство.
На 06.01.2025 г. молителката, придружена от М.С., посетила отделението по съдебна
медицина към МБАЛ – Търговище, където й е било издадено съдебномедицинско
удостоверение, отразяващо причинените й телесните повреди.
На 13.01.2025 г. от Районна прокуратура – Варна уведомили молителката, че с
2
постановление на прокурор е образувано досъдебно производство за престъпление по чл.
216, ал. 1 от НК – за повреждане на автомобила („Мерцедес“ с рег. № ).
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от приложената по делото
писмена декларация по чл. 9 от ЗЗДН, от показанията на свидетелите М.С.С.и Г. М.С. като и
от издаденото съдебномедицинско удостоверение.
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да бъде
установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие, извършен от
страна на ответника по молбата.
Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е „всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.”, като
целта на закона е да уреди и защити правата на лицата, пострадали от домашно насилие,
чрез прилагане на посочените в чл.5 конкретни мерки. Смисълът на ЗЗДН е да защити
действителните жертви от конкретен акт или актове на домашно насилие. Съобразно
общите правила - 154, ал.1 от ГПК, приложими и в производствата по ЗЗДН, съгл.§1 от ЗР
на ЗЗДН доказателствената тежест е на молителя да установи обстоятелствата, на които
основава молбата си за защита от осъществено спрямо него домашно насилие.
От събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства безспорно
се установи, че страните по делото са били във фактическо съжителство.
Установи се, че от страна на ответника е налице извършване на психическо и
физическо насилие спрямо молителката, изразяващо се в заплахи за убийство, унизителни
обиди и нанесени телесни увреждания на 27.12.2024г. и 02.01.2025г. Следва да се отбележи,
че съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН заповед за защита може да бъде издадена дори само на
основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, без да са налице други
доказателства за извършено домашно насилие. В случая са ангажирани допълнителни
доказателства – свидетелски показания и съдебно-медицинско удостоверение, които
създават у съда убеждението, че на 27.12.2024г. и 02.01.2025г. спрямо молителката е
извършено домашно насилие.
Поради изложеното, съдът намира, че молбата за исканата закрила е основателна и
доказана и следва да бъде уважена. Преценявайки всички относими към случая
обстоятелства, с оглед констатирането на факта на домашно насилие и постигане на
желаните цели за предотвратяване на по-нататъшни действия от такова естество, на
основание чл. 15, ал. 8 от ЗЗДН следва да се издаде в полза на молителката заповед за
защита срещу извършителя на насилието, на когото и на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН
следва да се наложат следните мерки за защита:
Задължаване на извършителя, А. М. И., да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката Н. К. М. и детето К.Н.М. – постоянно;
Забрана за извършителя да приближава Н. К. М. и дъщеря й К. Н. М., както и
жилището им в с. Глогинка, община Попово, ул. „Т.П.” №, на разстояние по-малко от 200
метра, местоработата на Н. М. и местата за социални контакти и отдих, които посещават за
срок от 18 месеца;
Забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и
да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и
чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца.
Съдът счита, че чрез съвкупността от тези мерки и тяхната продължителност в най-
голяма степен ще се защити правото на личен живот и свобода на молителката, както и ще
подейства поправително и възпитателно на извършителя на домашното насилие.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката сумата от 900.00 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 11, ал.2 ЗЗДН във вр. с чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати по сметка на
РС-Попово държавна такса за водене на делото в размер на 25 лв.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
УВАЖАВА молбата на Н. К. М., с ЕГН **********, с адрес с. Г., община П. ул.
„Т.П.” № , като ЗАДЪЛЖАВА А. М. И., с ЕГН **********, с адрес: село Г. община Долни
Чифлик, бул. „Г.Д.” № , ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ
спрямо Н. К. М., с ЕГН **********, с адрес: с. Глогинка, община Попово, ул. „Т.П.” № , и
малолетната й дъщеря К.Н. М., с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на А. М. И. ДА ПРИБЛИЖАВА Н. К. М. и дъщеря й К.Н. М., както и
жилището им в с. Г., община Попово, ул. „Т.П.” № , на разстояние по-малко от 200 метра,
местоработата на Н. М. и местата за социални контакти и отдих, които посещават, за срок от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на А. М. И. ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с Н. К. М. под каквато и
да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и
чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
ПРИСПАДА от срока на действие на мерките времето от издаването на заповедта
за незабавна защита по чл. 18 ЗЗДН /01.04.2025г./, до постановяване на настоящото решение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А. М. И., за ПОСЛЕДИЦИТЕ от неизпълнението на заповедта
по чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН – ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЗАПОВЕДТА НА СЪДА,
ПОЛИЦЕЙСКИЯТ ОРГАН, КОНСТАТИРАЛ НАРУШЕНИЕТО, ЗАДЪРЖА НАРУШИТЕЛЯ
И УВЕДОМЯВА НЕЗАБАВНО ОРГАНИТЕ НА ПРОКУРАТУРАТА.
ОСЪЖДА А. М. И., с ЕГН **********, с адрес: село Г. община Д.ифлик, бул. „Г.Д.
№ ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. М., с ЕГН **********, с адрес с. Г., община Попово, ул. „Т.П. № ,
СУМАТА от 900.00 лв. /деветстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА А. М. И., с ЕГН **********, с адрес: село Г., община Д.и. бул. „Г.Д.” №,
ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за водене на делото в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет
лева/ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща наложените мерки, както и
предупреждение спрямо А. М. И., с ЕГН **********, с адрес: село Г., община Д. Ч., бул. „Г.
Д.” № за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за присъдената държавна такса.
Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ - Попово и
Четвърто РУ – Варна, на осн.чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Окръжен съд -
Търговище, от връчването му на страните като обжалването не спира изпълнението на
издадената заповед.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4