№ 6
гр. Кюстендил , 29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ в публично заседание на
девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Х. Костадинова
Калин К. Василев
като разгледа докладваното от Татяна Х. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20201500500441 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, EИК ********, гр. София срещу Решение № 311 от 11.06.2020 г.,
постановено от Районен съд – Д. по гр. дело № 1751/2019 г. по описа на същия съд в
частта, в която е отхвърлена претенцията на дружеството в размер на 288.83 лв.-
неплатени дължими и предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилно устройство
Lenovo Vibe S1 Lite Dark Blue, предоставено с Договор за лизинг от 07.07.2016 г.,
начислени във фактура *********/10.06.2017 г.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд в обжалваната
част е незаконосъобразно. Сочи се, че при постановяване на решението съдът е
следвало да се съобрази с приложимите спрямо процесното правоотношение правни
норми, което се отнася и до неоспорените и приложени към исковата молба Общи
условия за договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър 3G Connect
Center, телефонен апарат или друго устройство към процесния договор за лизинг от
07.07.2016 г., с който е предоставен мобилен телефонен апарат Lenovo Vibe S1 Lite
Dark Blue. Според въззивника неправилно е разпрострян изводът на районен съд, че
доколкото за процесния период телефонът на ответника е бил откраднат, то той не
дължи и процесната сума, защото тази претенция произтича от чл.8 от ОУ, в който е
предвидено, че рискът от пълното или частично погиване на предоставено за ползване
устройство, както и всяко друго събитие като кражба, грабеж, изгубване, повреда и
други, водещо до невъзможност за ползване на устройството съобразно
предназначението му се носи от лизингополучателя. Според въззивното дружество
несъобразяването с тази клауза представлява съществено нарушение на материалния
закон. Сочи се, че по отношение на претенцията 220.87 лв., която е дължима за
тринадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски за мобилното устройство, то
падежът на всяка една от тях е настъпил.
1
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на
друго, с което да се уважи тази претенция.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Въззиваемата или неин процесуален представител не са се явили и в съдебно заседание
Въззивната жалба като подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване и
отговаряща на изискванията на закона се явява допустима, а разгледана по същество е
частично основателна. Съображения:
Пред районен съд са били предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр.
София иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата 657.13 лв., представляваща сбор на дължимите суми по
пет бр. фактури, ведно със законна лихва върху главницата считано от дата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение – 17.05.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
С обжалваното решение районен съд е отхвърлил иска, приемайки, че през
исковия период телефонът е бил откраднат.
Предмет на въззивната жалба е решението в частта, в която е отхвърлен искът за
сумата 288.83 лв., представляваща незаплатени 17 лизингови вноски по договор за
лизинг от 07.07.2016 г. В останалата част решението е влязло в сила.
От фактическа страна е установено следното:
С договор за лизинг от 07.07.2016 г. въззивното дружество се е задължило да
предостави на въззиваемата С.С. мобилен телефонен апарат Lenovo Vibe S1 Lite Dark
Blue като общата лизингова цена е 390.77 лв., която е разпределена в 23 лизингови
вноски всяка една по 16.99 лв.
В чл.8, ал.1 от представените по делото Общи условия на договор за лизинг е
посочено, че рискът от пълното или частично погиване на предоставено за ползване
устройство, както и всяко друго събитие като кражба, грабеж, изгубване, повреда и др.
водещо до невъзможност за ползване на устройството съобразно предназначението
му или намаляване на неговата стойност се носи от лизингополучателя.
По делото е приложено НОХД № 1615/2018 г. на ДнРС, от материалите на което
е видно че лизинговата вещ е била предмет на престъпно посегателство, като видно от
приемо- предавателен протокол от 26.04.2017 г. мобилният телефонен апарат е бил
предаден на въззиваемата С.С..
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът за
заплащане на сумата 220.87 лв., представляваща незаплатени 13 лизингови вноски по
договор за лизинг от 07.07.2016 г. е основателен. Съображения:
Между страните е бил сключен договор за оперативен лизинг, по силата на който
„Теленор България“ ЕАД в качеството си на лизингодател е предоставил за ползване
на С.С. в качеството на лизингополучател мобилен телефонен апарат Lenovo Vibe S1
Lite Dark Blue срещу възнаграждение. По делото безспорно се установява, че при
действието на този договор телефонният апарат е бил отнет от владение на
въззиваемата С.. Общо правило при двустранните договори е рискът при
невъзможност от изпълнение да се носи от длъжника, което правило произтича от
нормата на чл. 89 от ЗЗД. Няма обаче законова пречка страните да уговорят и друго. В
настоящия случай в Общите условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим
компютър, 3G Сonnect Сenter, телефонен апарат или друго устройство се съдържа
клауза, по силата на която рискът от пълното или частично погиване на предоставено
за ползване устройство, както и всяко друго събитие като кражба, грабеж, изгубване,
повреда и други, водещо до невъзможност за ползване на устройството съобразно
предназначението му или намаляване на неговата стойност се носи от
лизингополучателя. Следователно по силата на тази клауза рискът при кражба на
мобилния апарат е на въззиваемата С. като лизингополучател. Ето защо същата дължи
заплащането на претендираните с исковата молба 13 лизингови вноски, чиито падеж е
настъпил, поради което искът е основателен за предявената с исковата молба сума в
размер на 220.87 лв.
Предвид на изложеното съдът намира, че въззивната жалба е основателна и
следва да се уважи като се отмени решението на районен съд в частта, в която е
отхвърлен искът за размера над 436.26 лв. до 657.13 лв. и да се уважи за сумата 220.87
лв. За разликата до 288.83 лв въззивната жалба е неоснователна, доколкото и в
заповедното, и в първоинстанционното производство предмет на претенцията е била
сумата 220.87 лв., представляваща стойността на 13 лизингови вноски.
На въззивното дружество следва да се присъдят направените от него разноски,
които са 130 лв. за заповедното производство и 137.91 лв. за исковото производство за
двете съдебни инстанции, като сумите са определени по компесация с оглед уважената
част от иска.
Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №311/11.06.2020 г., постановено по гр. дело № 1751/2019 г.
на ДнРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
3
EИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, жк
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу С. Й. С., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Д., ул. „*****“ № ** за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищовото дружество сумата от 220.87 лв., представляваща неплатени 13 лизингови
вноски по фактура № **********/10.06.2017 г., предмет на заповед за изпълнение,
издадена в производството по ч. гр. д № 1062/2019 год. на ДнРС, както и и в частта за
присъдените от районен съд разноски за сумата над 199.08 лв.
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че С. Й. С., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Д., ул. „*****“ № ** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, EИК
********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, жк
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 220.87 лв., представляваща
неплатени 13 лизингови вноски по фактура № **********/10.06.2017 г., предмет на
заповед за изпълнение, издадена в производството по ч. гр. д № 1062/2019 год. на
ДнРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №311/11.06.2020 г., постановено по гр. дело №
1751/2019 г. на ДнРС в частта, в която е отхвърлен предявеният от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, EИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Младост, жк „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу С. Й. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Д., ул. „*****“ № ** за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищовото дружество разликата над 220.87 лв. до 288.83 лв.,
представляваща неплатени още 4 лизингови вноски.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4