№ 6470
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110106549 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от С. Г. Д. против ***.
На основание чл.146, ал.1, вр. чл.140, ал.3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Ищецът твърди, че в периода от 06.08.1999 г. и към момента е заемал различни
длъжности в структурата на Гранична полиция, като към момента е на длъжност
началник на сектор ***, Отдел *** при ***, поради което на основание чл.181, ал.1
ЗМВР, вр. чл.4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата равностойност на служителите на *** има право да
получава левовата равностойност на неосигурена храна в размер на 4 320 лв.
Сочи, че разпоредбата на чл. 141, ал. 1 ЗМВР е приложима и по отношение на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е бил той след 01.10.2020
г., независимо, че съгласно чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът му се урежда от ЗДСл. Сочи,
че с ежемесечната заплата не му е заплащана левовата равностойност на полагащата
му се и неосигурена от ответника храна, чиято стойност за периода от 01.02.2019 г. –
31.01.2022 г. се равнява на сумата от общо 4 320 лв., поради което претендира същата,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата 656, 94 лв. мораторна лихва за периода 27.02.2019 г. –
10.02.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответник
***-***, с който оспорва исковете. Сочи, че на същия не е заплащана левова
равностойност на храна, тъй като такава не му се дължи, доколкото му е определена
индивидуална основна заплата, в която се включва и левовата равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Заявява, че статутът на ищеца се урежда от ЗДСл,
който не регламентира възможност за заплащане на левова равностойност на храна на
служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е ищецът. Позовава се на давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
евентуалния ответник ***, с който оспорва исковете. Оспорва да е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове. Оспорва исковете по основание и
размер. Сочи, че на същия не е заплащана левова равностойност на храна, тъй като
1
такава не му се дължи, доколкото му е определена индивидуална основна заплата, в
която се включва и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, в
подкрепа на което излага съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Предявени са искове с правно основани чл.181, ал.1 З*** и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По иска за главницата:
В тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1.
служебно правоотношение с ответника в рамките на исковия период, по силата на
което е работил като държавен служител при ответника; 2. основанието за дължимост
на претендираната сума; 3. нейния размер.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже твърдените от него възражения срещу основателността на претенцията на
ищеца.
По иска за мораторна лихва:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на исковата сума.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението.
С оглед възражението а ответника ***-*** за давност, в тежест на ищеца е да
докаже спиране/прекъсване на давността.
Безспорно е между страните, че:
1. от 1999 г. и към момента ищецът е заемал различни длъжности в структури на
***-***, като към момента заема длъжността началник на сектор ***, Отдел ***
при ***;
2. през исковия период ищецът е полагал труд;
3. в рамките на исковия период на ищеца не е заплащана левовата равностойност на
храната.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими за
изясняване предмета на спора.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение,
доколкото изисканите с т.1 документи са представени от ответниците, а в частта
относно искането за справка за периода 01.10.1982 г. – 31.01.2022 г. – доколкото в тази
част касае период извън исковия.
Искането на ищеца за ССЕ следва да бъде оставено без уважение, тъй като
същата не е необходима за изясняване предмета на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.03.2023
г. от 11:15 часа, за която дата да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
2
настоящото определение.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл.190 ГПК, направени с
исковата молба.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ, че за разрешаването на спора си те могат
да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще
спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска
да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца –
и преписи от отговорите на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3