Решение по дело №810/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 176 от АПК.

 

Постъпила е молба вх. № 2288/ 23.05.2025 г. в деловодството на АСВТ, подадена от Е. И. П. от [населено място], ***, [ЕГН] – жалбоподател по посоченото дело, подадена чрез пълномощника й П. Й. П. – неин съпруг. С молбата е направено искане за допълване на Решение № 1402/ 02.05.2025 г., постановено по адм. дело № 810/ 2025 г. по описа на АСВТ, съобщено на Е. П. на дата 14.05.2025 г. /л. 222 от делото/. Подателят на молбата иска допълване на решението, като съдът посочи датата на която Е. П. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В срока, определен в чл. 248, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, от ответната страна директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново, чрез пълномощника му гл. юрисконсулт М. В. е постъпил отговор на искането за допълване на съдебното решение. Ответникът счита искането за неоснователно, като развива доводи в тази насока.

След постъпване на отговора от ответника, с молба вх. 2443/ 02.06.2025 г. Е. П., чрез пълномощника си, е развила доводи за несъстоятелност на становището на ответника, като е потвърдила искането си съдът да допълни решението си, чрез посочване на датата, на която тя е придобила пенсия за осигурителен стаж и възраст. Навежда твърдения за подадено до ТП на НОИ – Велико Търново второ заявление за отпускане на такава пенсия от месец август 2024 г. и прави изявление, че се отказва от същото.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

 

Постъпилото искането е такова по чл. 276, ал. 1 от АПК – за постановяване на допълнително решение. Молбата е подадена в предвидения в посочената норма срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

 

Делото е образувано по жалба, подадена от Е. И. П. с [ЕГН], адрес [населено място], ***, [улица], срещу Решение № 1012-04-66#11 от 02.10.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 2113-04-304#19/ 19.07.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. В. Търново. С потвърденото от ответника разпореждане на П. е отказано отпускането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, по заявление вх. № 2113-04-304/ 19.03.2024 г., поради липсата на необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст. Пенсионният орган е приел наличието на осигурителен стаж към датата на заявлението 93 години 02 месеца и 25 дни, при нормативно изискуем стаж към него момент 94 години. С Решение № 1402/ 02.05.2025 г. по адм. дело № 810/ 2024 г. на АСВТ, е отхвърлена жалбата на Е. И. П. срещу решението на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново и потвърденото с него разпореждане. В мотивите на решението си съдът е възприел тезата на жалбоподателката, че при преценяване правото й на пенсия за ОСВ следва да бъде съобразен трудов/осигурителен стаж положен в ОУ „Отец Паисий“ – с. Татари в периода от 15.09.1984 г. до 15.06.1985 г. с продължителност 9 месеца, отразен в представената от лицето трудова книжка № 381. Въпреки това съдът е приел, че отказът на администрацията е правилен като краен резултат, тъй като към момента на подаване на заявлението й /19.03.2024 г./, и при зачитане на посочения период с продължителност 9 месеца, Е. П. е имала сбор от осигурителен стаж и възраст с обща продължителност 93 години, 11 месеца и 25 дни, при нормативно изискуем такъв 94 /чл. 69б, ал. 1 от КСО/. С тези съображения съдът е отхвърлил подадената пред него жалба. Решението е съобщено на жалбоподателката на дата 14.05.2025 г.

 

При така установеното, съдът намира молбата за допълване за неоснователна. Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Тоест, касае се за процесуално средство да бъде преодолян пропуск на съда да се произнесе по цялото заявено пред него оспорване, при липса на формирана воля в съдебния акт относно част от предмета на спора. В конкретния случай, предмет на делото е законосъобразността на решението на директора на ТП на НОИ – гр. Велико Търново и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване при същото териториално поделение на НОИ. При административното оспорване на разпореждането, в жалбата пред съда и в хода на делото, единственият заявен като спорен въпрос, касаещ законосъобразността на посочените актове, е бил този за зачитането като осигурителен стаж на Е. П., на периода от 15.09.1984 г. до 15.06.1985 г., през който е работила в ОУ „Отец Паисий“ - с. Татари, това е изрично отбелязано и в мотивите на съдебния акт. Независимо от последното, видно от документите в преписката, администрацията е приела за установен, целия останал заявен от П. стаж, като за обосноваване на същия относно някои периоди, служебно са изисквани допълнителни данни от осигурител. Макар и да не е изрично обсъждано, това обстоятелство е било установено от настоящия съдебен състав при проверката, извършена на основание чл. 168, ал. 1 от АПК. По делото не са представяни доказателства за друг придобит стаж, а и в производствата по чл. 118 от КСО съдът не разполага с правомощията да разглежда за пръв път по същество претенции, които не са били заявени пред пенсионния и/или горестоящия административен орган. Както се посочи, съдът е приел наличието на надлежно доказан осигурителен стаж за коментирания по-горе период, но въз основа на документите в делото е установил, че и с неговото зачитане към меродавния момент – датата на подаване на заявлението за пенсиониране /арг. от чл. 94, ал. 1 от КСО/, жалбоподателката не е отговаряла на изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от същия кодекс. Съобразно това, с диспозитива на постановеното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. И. П..

При така изложеното, настоящият състав намира, че както в мотивите, така и в диспозитива на решението е налице формирана и ясно изразена воля за отхвърляне на жалбата, следователно липсва основанието по чл. 176, ал. 1 АПК за допълване на решението - съдът да не се е произнесъл по цялото оспорване. Относно направеното искане съдът да посочи датата на която Е. П. е придобила право на пенсия за ОСВ, отново следва да се отбележи, че поради липсата на нормативно изискуемия стаж и възраст, съдът не е установил възникването на такова право до 19.03.2024 г. - датата на подаване на заявлението за пенсиониране и именно поради това като краен резултат е отхвърлил подадената жалба, а не е упражнил правомощията по чл. 173, ал. 2 от АПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а в случая в хода на делото не са установени нови факти, които да променят горния извод. Евентуалното придобиване на допълнителен осигурителен стаж след подаването на заявлението за пенсиониране и съответно възникване на право на пенсия за Е. П., освен че не са доказани по делото, не биха представлявали основание за отмяна на обжалваните пред съда актове, а за провеждане на нова процедура по чл. 98 от КСО.

 

По изложените съображения съдът намира подаденото от Е. И. П. искане за неоснователно и че като такова, следва да бъде отхвърлено.

 

Водим от горното и на основание чл. 176, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

Отхвърля искането на Е. И. П. с [ЕГН], адрес [населено място], ***, [улица], за допълване на Решение № 1402/ 02.05.2025 г. по адм. дело № 810/ 2024 г. на Административен съд – Велико Търново.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.