РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Павликени , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Радка И. Цариградска
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Радка Ив. Цариградска Гражданско дело №
20214140100189 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно осн. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „***“ ООД излага чрез пълномощника си в исковата си молба, че по силата на
договор между „***“ ЕАД и ответника Д. С. Д. от гр. П., от 19.08.2016 год., на последния са
предоставяни мобилни услуги. Твърди, че по този договор ответникът дължи на доставчика
сумата от 59,97 лв. неустойка за предсрочно погасяване на договора, представляваща сбор
от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от договора с
клиентки номер ***, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Излага,
че вземанията по процесния договор за прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
01.10.2019г. между него и „***“ ООД, което е цесионер по предходен договор за цесия с
първоначалния кредитор от 16.10.2018г. Твърди, че между този кредитор и ответника е
сключен цитирания договор за далекосъобщителни услуги за мобилен номер ***, договорен
тарифен план *** за срок от 24 месеца / до 19.08.2018г./ при абонаментна цена от 23,99 лв.
Излага, че за периода 22.08.2017г.-22.12.2017г. ответникът е ползвал мобилни услуги, за
което са издадени четири фактури, в които е включена сумата за месечен абонамент и
разговори, но тези суми не са платени на падежа и до момента. В издадена крайна фактура
от 22.01.2018г. е начислена общата сума за плащане, след едностранно предсрочно
прекратяване на договорите от страна на доставчика поради виновно поведение на клиента.
В същата е начислена и неустойка за предсрочното прекратяване от 59,97лв. Услугите били
деактивирани на 29.12.2017г. автоматично. Моли съда да постанови решение, като приеме за
1
установено, че ответникът му дължи посочената сума за неустойка. Моли за присъждане на
разноските по заповедното и по настоящото производство.
Ответникът в депозиран писмен отговор, чрез пълномощника си по делото, оспорва
допустимостта на установителния иск с възражението, че същият има предмет, различен от
този на заповедта за изпълнение – в ЗИ е присъдена главници по договор за мобилни услуги,
а в настоящия процес се претендира неустойка. Възразява по активната легитимация на
ищеца, като счита, че същият не е придобил правата на кредитор по силата на процесната
цесия, като оспорва нейната действителност /липсва уговорка за прехвърляне/ и
настъпването на прехвърлителния ефект – липсват доказателства за уведомяване на
длъжника и за двете цесии. Твърди, че общите условия, на които ищецът се позовава не са
действали в договорните отношения с ответника, тъй като не е установено да е бил запознат
с тях. Възразява за нищожност на клаузата за заплащане на неустойка, която счита за
неравноправна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Твърди, че за останалите суми по договора
– за фактурираните мобилни услуги, е проведено самостоятелно производство, за тяхната
дължимост ответникът не е възразил и ги е заплатил, ведно с надвишаващите ги по стойност
разноски. Счита, че отделното претендиране на неустойката при липса на пречка за
търсенето ведно с другите суми, съставлява злоупотреба с права и цели натоварване на
ответника с разноски. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното:
На 19.08.2016 г. ответникът Д. С. Д. е сключил с „***” ЕАД, ЕИК *** договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***, по силата на който е
уговорено предоставянето на мобилен номер *** с избран тарифен план *** с месечен
абонамент 23,99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, като е добавил услугата Удвоени МВ на
максимална скорост *** за 1,99 лв. с ДДС. Установява се от представените писмени
доказателства, че за периода 22.08.2017 г. - 22.12.2017 г. на името на ответника са издадени
четири бр. фактури на обща стойност 73,53 лв. за ползвани далекосъобщителни услуги.
Видно от съдържанието на крайната фактура с № ***/22.01.2018г., която е издадена след
прекратяване на договора, поради неизпълнението му, са начислени следните суми: 87,91 лв.
„ корекции, дарения и услуги от партньори“, за които ищецът твърди, че са всъщност
неустойка за предсрочно прекратяване на договора, както и 73,53 лв. баланс от предходни
периоди. Ищецът претендира само 59,97лв. от тази сума, която според приложението на
гърба на фактурата е за прекратяване на основния абонамент.
На 16.10.2018 г. между „***“ ЕАД, ЕИК ***, и „***“ ООД, ЕИК ***, е сключен
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия). На основание Приложение №1 към
цитирания договор за цесия, представено като извлечение от 10.10.2020 г., вземанията,
2
произтичащи от процесния договор са прехвърлени в собственост на „***“ ООД. Налице е
изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията от името на
цедента. На 01.10.2019г. вземанията по процесния договор за далекосъобщителни услуги са
препродадени от „***“ ООД на ищеца – „***“ ЕООД. „***“ ООД уведомява длъжника за
промяната, засягаща една от страните в облигационното правоотношение, както и че
кредиторът, към който ищецът следва да погасява задълженията си, е „***“ ЕООД, като
уведомлението съдържа данни и за двете цесии и за упълномощаването на „***“. Няма
данни до ответника да е достигнало уведомителното писмо за цесия, което е и без дата.
Въз основа на заявление от ищеца против Д. С. Д. е образувано Ч.Гр.Д. № ***/2020 г.
по описа на РС-П. и е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № ***/08.12.2020г., с която е
разпоредено ответникът да заплати на заявителя сумите, както следва: 59,97 лв. главница по
договор за далекосъбщителни услуги с посочен клиентски номер по процесния договор,
както и сумата 205,00 лв. разноски по делото, от които 25.00 лв. ДТ и 180,00 лв. адвокатско
възнаграждение. В допълнителната информация е посочено, че вземането е неустойка за
предсрочно прекратяване на договор със същия номер, посочена е и фактурата, по която
сумата е начислена. Заповедта е връчена на длъжника и същият е депозирал в срок
възражение по чл.414 ГПК с текст по образеца, без допълнителни съображения. Кредиторът
е уведомен и в едномесечен е предявил установителен иск по чл. 422 от ГПК за сумата,
предмет на заповедта за изпълнение, като в петитума на ИМ сочи, че се касае за неустойка,
формирана от трикратния размер на месечните такси за абонаментните услуги.
При така установените факти се налагат следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал.1, във вр.чл. 422 от ГПК за установяване
дължимостта на неустойка по договор за далекосъобщителни услуги начислена при
предсрочно прекратяване на договора от доставчика, поради виновно поведение на
клиента.
Установява се, че между страните по договора за далекосъобщителни услуги е
възникнало правоотношение по договор за предоставяне на такива. Задължение на
мобилния оператор е да предостави на ответника достъп до мрежата си, както и да активира
предпочетения абонаментен план. Ответникът следва да заплаща определените месечни
такси за ползваната услуга. Страните не спорят, че договорът между тях е съществувал и
услугите са ползвани. За самите дължими суми за периода, за който се твърди неизпълнение
на задълженията от страна на абоната е образувано друго Чгр.д. № ***/2020г. по което е
издадена заповед за изпълнение за следните суми - 73,53 лв. главница за мобилни услуги
по договор с клиентски номер *** от 19.08.2016 год., между „***“ ЕАД и длъжника,
мораторна лихва за забава върху просроченото задължение в размер на 20,55 лв. за периода
от 08.01.2018 г. до 13.10.2020 г., както и направените разноски по делото от 205 лв.
Заповедта е връчена на 11.11.20120г. В едномесечния срок сумата е изцяло погасена – вкл.
тази за разноски и след представяне на доказателства за това ведно с възражение за плащане,
3
същата е обезсилена.
По неясни причини кредиторът към онзи момент не е твърдял и не се позовавал на
прекратяване на договора поради неизпълнение от страна на абоната. В настоящото
производство му бе вменено в тежест да докаже прекратяването – упражняването на правото
едностранно да прекрати договора, което не бе сторено. Не бяха представени никакви
доказателства в тази насока, още по-малко такива достигнали до ответника. Представена е
фактура генерирана автоматично от системата на ищеца, която не съставлява документ -
писмен или електронен, доколкото няма данни за автора . Няма и достоверна дата, не е
връчена на ответника, който не е подозирал за нейното съществуване. В този смисъл съдът
намира за недоказано надлежно упражнено право на кредитора за едностранно прекратяване
на договора. Ако такова бе сторено при възникване на предпоставките за това, както твърди
ищеца, то няма логично обяснение за отсъствието на неустойката от вземанията по
договора, прехвърлени на двамата цесионери. Същото се отнася и за предявяването от
последния по силата на цесиите кредитор в последващо плащането на закъснелите вноски
здаповедно производство /образувано на 04.12.2020г., при вземания погасени на
27.11.2020г./ Претенцията се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло.
За пълнота на изложението във връзка с възраженията за нищожност на неустоечната
клауза, съдът намира за необходимо за изложи, не счита същите за основателни, доколкото
размерът и основанието съответстват на целите на чл.92 от ЗЗД и не са несъответни на
вредите.
На основание чл. 78 от ГПК вр. с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Длъжникът не дължи присъдените там разноски от 205лв. Следва ищецът да бъде осъден да
възстанови на ответника разноските от съдебното производство в размер 300 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „***“ ЕООД ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.
С., район ***, бул. ***, представлявано от Ю. Б. Ц. – управител, чрез пълномощник адв. В.
Г. ***, против Д. С. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес с. гр. П., обл. ***, бул. „***“ №
*** да бъде прието за установено спрямо ответника ,че дължи на ищеца сумата 59,97 лв.
главница по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***/19.08.2016г.,
сключен с „***“ ЕАД и длъжника, както и да бъде присъдена сумата 205,00 лв. разноски по
заповедното производство, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410
4
ГПК по Ч.Гр. Д № ***/2020г. на РС П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр. С., район
***, бул. ***, представлявано от Ю. Б. Ц. –управител, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Д., с ЕГН
**********, с настоящ адрес с. гр. П., обл. ***, бул. „***“ № *** на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 300лв. /триста лева/, разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Великотърновски окръжен съд.
Вярно с оригинала!
ИИ
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5