Р Е Ш Е Н И Е
№ 260156
гр.Пловдив, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 17.09.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1601/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба от А.В.Д. против решение №
1895/10.6.2020 г. по гр.д.№ 20284/19г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., с което в
производство по ЗЗДН жалбоподателят е задължен да се въздържа от домашно
насилие спрямо въззиваемите В.А.Д. и З.А.Д., забранено му е да ги приближава,
както и да приближава жилището, местоработата им и местата за социални контакти
и отдих на същите за срок от 3 месеца, като му е наложена глоба в размер на 200
лева. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено без да са обсъдени в
пълнота всички доказателства по делото и без да са анализирани задълбочено
фактите, които се установяват на база на доказателствата. Иска се цялостна
отмяна на обжалваното решение.
От въззиваемите В.А.Д. и З.А.Д. са подадени отговори
на въззивната жалба, с които се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно.
В о.з. на 17.09.2020г., с оглед заявен от въззиваемата
З.А.Д. отказ от подадената от нейно име молба за защита и на основание чл. 233,
изр. 3 ГПК, е постановено решение, с което е обезсилено решение №
1895/10.6.2020 г. по гр.д. № 20284/19 г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., в частта, с която
са наложени мерки за защита по отношение на нея и производството по молбата в
тази й част е прекратено.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 20284/19г. на
ПдРС, ХХІІ гр.с. е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадено
от В.А.Д. и З.А.Д. против сина им А.В.Д.. В
молбата се твърди, че страните обитават четириетажна къща на адрес: гр.****.
Молителите живеели на четвъртия етаж. Третият етаж бил предоставен на
ответника- жалбоподател в настоящето производство, за да живее там с детето и
бивашата си съпруга. Вторият етаж бил собственост на дъщерята на молителите и
на ответника, като бил предоставен под наем на трети лица. На 12.11.2019 г.
молителите провели разговор със сина си по повод на това, че същият искал да
изгони наемателите от втория етаж и да се нанесе да живее там със своята
приятелка. Молителите били против, доколкото считали, че следвало да се
разговаря за това и с дъщеря им С., тъй като същата имала права върху жилището.
Молителите се притеснили от агресивния тон на сина им и позвънили на дъщеря си
С. След разговора последната напуснала болничното заведение, в което се
намирала, и незабавно се прибрала вкъщи. Около 20,00 часа вечерта на
12.11.2019г. ответникът нахлул в жилището на четвъртия етаж, в което били
двамата молители, дъщеря им С.и детето на последната В. Т., роден 2014г.. Още с
влизането си ответникът започнал да вика и да обижда родителите си, заплашвал
ги с убийство и настоявал да изгони наемателите от втория етаж. В един момент
по време на кавгата той блъснал силно с двете ръце баща си В.Д., в резултат на
което последния политнал назад и паднал върху дивана и след това и на пода.
Докато дъщерята С.звъняла на телефон 112, ответникът отново блъсна молителя В..
От падането молителят си наранил дясната ръка, като нараняванията се изразявали
в охлузвания и кръвонасядания. Свидетел на случката било и детето на дъщерята
на молителите, което много се изплашило. Молителят бил претърпял през месец май
2019 г. инфаркт и лявата половина на тялото му била парализирана. В опит да
защити родителите си дъщеря им С.също пострадалата от ответника, който й нанесъл
удар по главата. Ответникът напуснал етажа, след като сестра му се обадила на
телефон 112. След 25- 30 минути дошли служители на I РУП на МВР и молителите
дали показаният. Впоследствие разбрали от полицейските служители, че ответникът
бил направил звукозапис на инцидента.
С подадения от ответника
писмен отговор на подадената молба по ЗЗДН същият е оспорил молбата за защита.
Твърди, че, с изключение на фактите кой къде живее, всичко останало е неистина.
На 12.11.2019г. молителят В.А.Д. слязъл на втория етаж в сградата, на който А.Д.
живеел с приятелката си, която е гражданка на У., и заявил, че няма да бъдат
допуснати каквито и да било контакти на ответника с тази жена и бъдещ брак.
След няколко минути ответникът се качил на четвъртия етаж, за да говори с баща
си по този въпрос, предвид обстоятелството, че от м. август му налагал
психически тормоз по повод на това, че живее с приятелката си. А.Д. не се бил държал
агресивно- напротив, агресивно отношение той срещнал от страна на своите
родители. Те започнали да го нападат с най-вулгарни и обидни думи, като баща му
дори му нанесъл удар- шамар по лявата буза. За да се защити, ответникът го
блъснал с двете ръце, в резултат на което баща му паднал назад на дивана. След
падането си назад на дивана, вероятно получил охлузване и това се използвало,
за да се твърди, че е упражнено домашно насилие. Ответникът счита, че той е
жертвата на психическо насилие от страна на родителите си и неговата сестра,
започнало още от м. юли 2019 г., което продължавало и към момента на подаване
на отговора.
По същество на жалбата настоящият състав на ПОС намира следното: Видно
от отговора на исковата молба, жалбоподателят не отрича, че е блъснал баща си с
две ръце и последният е паднал върху дивана в жилището си на четвъртия етаж. Налице
е и съдебномедицинско удостоверение, в което са констатирани твърдените
охлузвания и кръвонасядания по дясната ръка на въззиваемия. Като причина за блъскането
се сочи, че В.Д. е нападнал сина си и му е ударил шамар. А.Д. бил принуден да
го отблъсне, за да се защити. За да се приеме, че жалбоподателят е действал при
условие на защита, следва да се установи твърдението му, че е бил нападнат.
Доказателства в подкрепа на това твърдение обаче не са налице. По
първоинстанционното дело е разпитана единствено свидетелката С.Д. /дъщеря на
въззиваемия и сестра на жалбоподателя/. В показанията си тя изрично сочи, че
баща й е претърпял инсулт през месец май 2019г., че лявата му страна е
парализирана, че се движи трудно и не е проявил никаква физическа агресия
спрямо сина си. По делото на ПдРС са приети и материалите по пр.преписка №
9653/2019г. по описа на РП- гр.****, образувана по три съединени жалби от А.Д.
с входящи номера от дати 08.11.2019г., 15.11.2019г. и 26.11.2019г.. И в трите
жалби се излагат твърдения за упражняван психически тормоз над жалбоподателя от
родителите му и сестра му. По- конкретно се сочи, че майка му самоволно е
пуснала наематели на втория етаж от сградата на ул.“****, а на третия етаж е
настанила бившата му съпруга. Жалбоподателят имал приятелка / споменавана и
като годеница/, с която искал да живее, но родителите и сестра му били против
това. Те системно нападали него и приятелката му с обиди, предизвиквали
скандали, които правели живота им непоносим. Жалбоподателят желаел единствено
да бъде освободен единия от двата етажа- втория или третия, за да има къде
спокойно да живее с приятелката си. Относно инцидента на 12.11.2019г. А.Д. е
записал, че баща му му е ударил шамар, след което продължил да налита срещу
него. Жалбоподателят го блъснал към дивана, за да се защити. В обясненията от С.,
З. и В. Д. не се съдържат никакви данни, които да сочат на проявена от
въззиваемия агресия спрямо сина му. На 10.12.2019г. от А.Д. е попълнено
обяснение, в което се сочи, че представя записи от 12.11.2019г. и 17.11.2019г.,
на които се чували обидите и заплахите, отправени към него от родителите му.
Освен това от записите ставало ясно, че на 12.11.2019г. бащата на жалбоподателя
го провокирал, като го ударил по лицето. Не е налице разпечатка на записите.
В обобщение на горното съдът намира, че от жалбоподателя е осъществен
акт на домашно насилие спрямо баща му, като последният е бил блъснат от него и
съборен на кухненския диван в жилището на четвъртия етаж. Несъмнено отношенията
между страните са изострени. Ясна е и причината за това, но невъзможността
жалбоподателят да ползва един цял етаж от къщата само за себе си и за
приятелката си не е основание за допускане на актове на физическо насилие.
Наложените мерки за защита на пострадалия В.Д. са адекватни и като се има
предвид, че тази по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН е наложена за минималния срок от
три месеца, не може да се възприемат като прекомерно тежки. Ето защо,
обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено в частта, с която са наложени
мерки за защита на въззиваемия, както и в частта, с която на жалбоподателя е
наложена глоба в минималния размер от 200 лева.
В полза на въззиваемия В.Д. не следва да се присъждат съдебни разноски
за настоящето производство, тъй като не се установява да са направени такива в
определен размер / липсва договор за правна защита и съдействие по настоящето
дело/.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1895/10.6.2020 г.
по гр.д.№ 20284/19г. на ПдРС, ХХІІ гр.с. в частта, с която в производство по
ЗЗДН жалбоподателят А.В.Д. е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо
баща си В.А.Д., забранено му е да го приближава, както и да приближава
жилището, местоработата им и местата за социални контакти и отдих на същия за
срок от 3 месеца, като му е наложена глоба в размер на 200 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: