МОТИВИ
на присъда № 4/12.02.2020 г.
по НЧХД № 218/2019 г. по описа на РС – Поморие
Производството по делото е образувано по тъжба от К.С.Г. ***, със съдебен
адресат адв.Р.С., против И.И.К.-К. ***.
Повдигнатото с тъжбата обвинение е за това, че на 06.07.2018 г., в
гр.Поморие, подсъдимата е причинила на тъжителя лека телесна повреда,
изразяваща се в болка без разстройство на здравето.
От съда се иска да приеме за установено наличието на престъпление по
чл.130, ал.2 НК, да наложи на подсъдимата наказание за извършеното деяние,
както и да я осъди да заплати на тъжителя обезщетение в размер 1 000 лв.,
за нанесените му с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху претендираната сума от датата на увреждането – 06.07.2018 г., до
окончателното ѝ заплащане, както и разноските по делото.
С разпореждане на съдия-докладчик от 06.08.2019 г. е даден ход на тъжбата,
приет е за разглеждане предявения от тъжителя граждански иск и същият е
конституиран в качеството на граждански ищец в производството.
В съдебно заседание тъжителят лично и неговият редовно упълномощен
повереник адв.С., поддържат тъжбата.
Подсъдимата и редовно упълномощеният от нея защитник адв.Ж.Н. пледират за
невиновност на подсъдимата по повдигнатото с тъжбата обвинение, по което молят
съда да я оправдае.
След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът
прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от
фактическа страна следното.
Установява от доказателствата по делото, в това число показанията на св.Г.В.Г.,
св.Т.П.Н.и св.Е.К.Б., че на посочената в тъжбата дата – 06.07.2018 г.,
подсъдимата пътувала с автобус от гр.Варна за гр.Поморие, който автобус бил
управляван от тъжителя.
При качването си в автобуса между подсъдимата и друг пътник възникнал спор
относно мястото, което според подсъдимата последната следвало да заеме.
В спора се намесил тъжителят, който обяснил, че продаваните за пътуването
билети не са със запазени места, след което настанил подсъдимата на място,
различно от това, за което тя претендирала.
Недоволството на подсъдимата от случилото се и най-вече от поведението на
водача-тъжител, продължило и след началото на пътуването и тъй като тя
изразявала същото на висок глас, в автобуса се създало напрежение, което
принудило тъжителя да сигнализира органите на реда и да спре автобуса.
Пристигналите на място служители на
МВР предупредили тъжителя и подсъдимата да се държат законосъобразно, след
което автобусът продължил по маршрута си.
По време на пътуването подсъдимата се обадила на съпруга си св. Н.К.К., на
когото разказала за станалото, изразявайки собствената си гледна точка за
случилото се, в това число му заявила, че е обиждана от тъжителя, както и че
същият изразил и намерение да я свали от автобуса.
При пристигането на автобуса в гр.Поморие св.К.и подсъдимата потърсили
обяснения от тъжителя за инцидента, между тях възникнал скандал, при който
подсъдимата нанесла удар с ръка в главата на тъжителя, както и удар с крак в
тялото, след което тя и съпругът й напуснали автобуса.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от горепосочените
от съда доказателства, установени от гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите Г., Н.и Б..
Тези свидетели са очевидци на извършеното от подсъдимата, не се намират в
каквито и да е отношения с тъжителя, които да будят съмнения в
безпристрастността им, показанията им са логични, последователни и
безпротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Свидетелят К.като съпруг на подсъдимата безспорно е заинтересован от изхода
на делото, показанията му се опровергават от тези на посочените свидетели, ето
защо съдът не ги кредитира при установяване на фактическата обстановка.
Въз основа на установените факти и закона съдът прие следните правни
изводи.
На
посочената в тъжбата дата – 06.07.2018 г. и място – в
гр.Поморие,
при възникнал между подсъдимата и тъжителя конфликт, подсъдимата нанесла удари с ръка и крак на
тъжителя,
в резултат на които на тъжителя била
причинена болка, с което си деяние подсъдимата осъществила от обективна страна състава на
престъплението лека телесна повреда по чл.130, ал.2 НК.
Съгласно Постановление № 3/27.09.1979 на Пленума на ВС, по своята същност болката представлява неприятно физическо
усещане, а страданието е продължителен процес на болката, като не
е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е
претърпял болка или страдание, а е достатъчно
извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква
такива последици при нормални условия.
Несъмнено нанесените от
подсъдимата удари са от такова естество, че да доведат като последица болка за
пострадалия, независимо че от телесното увреждане не са останали обективни
следи.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината
пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като в
съзнанието на подсъдимата е имало
представи за общественоопасния характер на извършеното от нея,
както и представи за общественоопасните последици от деянието и
подсъдимата е искала настъпването на последните.
Предвид изложеното съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимата е извършила вмененото й с тъжбата престъпление по чл.130, ал.2 НК,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или
пробация, или глоба от сто до триста лева.
Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимата не е
осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.
С деянието не е причинено увреждане, което да съставлява тежка телесна
повреда, както не е и причинена смърт, не са налице доказателства деецът да е бил в пияно
състояние
или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а и тези състояния не са елемент от състава на конкретното престъпление –
ТР № 2/29.11.2007 г. ОСНК на ВКС, не са налице множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на власт при или по повод
изпълнение на службата му, поради което съдът прие, че са налице предпоставките за
освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, на
основание чл. 78а, ал. 1 НК.
При определяне размера на наказанието, съдът взе
предвид смекчаващите вината на подсъдимата обстоятелства, в това
число посочената липса на предишни нейни осъждания, сравнително младата й възраст, липсата на данни за други нейни
противообществени прояви, поради което намери, че административното наказание следва да се определи към минималния предвиден
в чл. 78а, ал.1 НК размер, а именно 1 000 лв.
По предявения
от пострадалия граждански иск за обезщетяване на причинените му с
престъплението неимуществени вреди – претърпени
болки в резултат на деянието и в пряка
причинна връзка с поведението на дееца, съдът намира за безспорно установено, че пострадалия е
претърпял лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 НК, в резултат на която са му
причинени болки.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като отговорност за
непозволено увреждане носи физическото лице, причинило
вредата чрез своите виновни действия или бездействия. Тази
отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в случая
безспорно се установи за горепосочените неимуществените вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането и които вреди са неизмерими с пари и затова размерът на
обезщетението за тях се определя на принципа на
справедливостта,
съобразно характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен
резултат, възрастта на увредения, общественото му положение.
С оглед посоченото, искът на пострадалия
за неимуществени вреди, се явява доказан по основание, като съобразно
установеното по делото, в това число вида и характера на телесното увреждане на
пострадалия,
както и при отчитане на обстоятелството, че същото е
нанесено пред множество граждани, по справедливост съдът присъди
сумата от 1 000 лв., дължимо
обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – 06.07.2018 г..
На основание чл.189, ал.3 НПК и чл.78, ал.1 ГПК, приложим по силата на
чл.88, ал.1 НПК, съдът възложи в тежест
на подсъдимата извършените по делото от тъжителя разноски в размер 212 лв., както
и й възложи държавната такса за уважения граждански иск в размер 50 лв.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :