РЕШЕНИЕ
№
27.06.2014г. гр. Казанлък
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд, I-ви
граждански състав
На 30.05. 2014 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Д. Г.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Петрова
гражданско
дело № 2323 по описа за 2013г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от "ПЪТСТРОЙ,, ООД със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Сашо Петков Желязков със съдебен адрес-гр.Стара Загора, ул. Братя
Жекови № 91, ет.1 против В.И.Н. с ЕГН **********
, с постоянен адрес: гр.Казанлък, ул."Христо Смирненски" № 16, ет.3,
ап.3. Ищецът твърди, че с трудов договор от 05.08.2011год ответникът е назначен
в „Пътстрой" ООД като техник, инвеститорски контрол. Трудовото му
правоотношение е прекратено на 24.09.2012год със Заповед № 411/24.09.2012год.
След прекратяване на трудовото правоотношение са изплатени всички задължения от
работодателя. През периода на трудовото правоотношение ответникът е получавал
възнаграждението си по банкова сметка ***. Отделно от това са получени суми в
брой с основание „аванс" и лицето се е разписвало при получаването им. Съгласно
ведомости за заплати лицето е получило като аванс суми, както следва : за месец
януари 2012год аванс в размер на 359.71лв.; за месец февруари 2012год аванс в
размер на 549лв.; за месец март 2012год аванс в размер на 549.26лв.; за месец
април 2012год аванс в размер на 549.26лв.; за месец май 2012год аванс в размер
на 549лв. Общата сума на
предоставените аванси е в размер на 2 556.23лв, която не е прихваната от
трудовите възнаграждения и не е възстановена от лицето в касата на дружеството.
След прекратяване на трудовото правоотношение с ответника работодателят нямал
друг начин да прихване надвзетите от лицето суми освен по съдебен ред. Тъй като
тези ведомости са били задържани
от лицето, което е работило на
длъжност ТРЗ и личен състав и са предадени
едва на 10.01.2013г. , а работникът е прекратил трудовото си
правоотношение на 24.09.2012г., процесните суми не са били
прихванати от бъдещи заплати съгласно
Заповед на управителя на ищцовото дружество. За ищеца възникнал правен
интерес да депозира заявление по чл.410 от ГПК, по което било образувано
ч.гр.д.№ 1960/201Зг. по описа на Районен съд Казанлък. Ответникът по настоящото
дело е подал възражение, поради което заявителят е предявил настоящия
установителен иск. От съда се претендира да постановите решение, с което да
установи със сила на присъдено нещо по отношение на В.И.Н., че същият дължи на
„Пътстрой" ООД сумата 2556.23лева, представляваща неотчетен аванс, както и
законната лихва от 14.08.2013год до окончателното изплащане на сумата.
Претендира за присъждане на разноските по настоящото дело.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор. Претендира за неоснователност на иска.
Не оспорва обстоятелството, че със Заповед № 411/24.09.2012 год. трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, считано от
24.09.2012 год. за неизплащане на трудовото му възнаграждение. Твърди, че не
дължа никакви суми на ищцовото дружество. С решение влязло в законна сила №
679/30.05.2013 год.по описа на РС-Стара Загора е осъдил ищеца да му заплати сумата
от 2 059.07 лв. неизплатени трудови възнаграждения за м. юни, август и септември
2012 год. обезщетение за неползван отпуск в размер на 302.60 лв. и обезщетение
по чл.221 от КТ в размер на 575.00 лв. За горните суми има издаден изпълнителен
лист от 31.05.2013 год. и образувано изпълнително дело № 1057/2013 год.по описа
на ЧСИ г-жа Гергана Илчева с рег./ 765 на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Страните, редовно уведомени за датата на съдебното
заседание, чрез процесуалните си представители поддържат изложеното в исковата
молба и в отговора.
В първото по делото открито съдебно заседание
ответникът Н. заяви, че описаните в исковата молба суми ги е получил
основателно, тъй като представляват част от трудовото му възнаграждение.
Заплатата по трудов договор била в
размер на 575 лв., а процесното заплащане представлявало допълнително трудово
възнаграждение. Договорената между страните заплата била в по-висок размер от
посочената в трудовия договор. По този начин работодателят осигурявал
служителите си на по-нисък доход. Като е
получавал процесните плащания ответникът е бил със съзнанието, че му се
заплаща част от трудовото
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа
страна:
С трудов договор № 116 от 05.08.2011год
ответникът е назначен в „Пътстрой" ООД
на длъжност „техник, инвеститорски контрол“ с продължителност на работния
ден 8 часа и възнаграждение 575, 00 лв..
Трудовото му правоотношение е прекратено на
основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ със Заповед № 411/24.09.2012год.
С влязло сила решение №
679/30.05.2013 год.по описа на РС-Стара Загора ищцовото дружество е осъдено да
заплати на ответника сумата от 1181, 47 лв., неизплатени трудови възнаграждения
за м. юни, август и септември 2012 год., обезщетение за неползван отпуск в
размер на 302.60 лв. и обезщетение по чл.221 от КТ в размер на 575.00 лв. За
горните суми съдът издал изпълнителен лист от 31.05.2013 год. и било образувано
изпълнително дело № 1057/2013 год.по описа на ЧСИ г-жа Гергана Илчева с рег./
765 на Камарата на частните съдебни изпълнители.
По делото е назначена съдебно –счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена. Вещото лице е установило, че в счетоводството на ищеца е отразено даването на
парични средства на ответника В.И.Н. за м. Януари, Февруари, Март, Април и Май
2012г. Счетоводните записвания са направени на 31.01.2013 год. въз основа на
мемориален ордер: по Дебит с/ка 421 - Персонал и Кт с/ка 501 - Каса за сумата :
м. Януари 2012г. - 359.71 лева; м.
Февруари 2012г. - 549.00 лева; м. Март 2012г - 549.26 лева; м.Април 2012г. -
549.26 лева; м. Май2012г. -549.00 лева. Със следващо записване в същия МО,
сумата е осчетоводена и като вземане По Дт с/ка 498 - Други дебитори и Кт с/ка
421 – Персонал за сумата 2556.23 лева.
С нареждане за масово плащане от Корпоративна
търговска банка на 28.02.2012 год., сумата от 440.29 лева е изплатена на
ответника, на база на ведомостта за заплати за м.Януари
За да докаже твърдението, че добросъвестно е
получил от ответното дружество процесните суми ответникът ангажира гласни доказателства.
Свидетелките Нели Колева Димитрова –
Бинева и Валерия Господинова Балакчиева, двете бивши служителки при ищцовото
дружество, дадоха показания, че при
провеждане на интервюто за работа в ищцовото дружество се договорили, че
сумата, която е записана като трудово възнаграждение в трудовия им договор ще се получава по дебитна карта чрез банков
превод, а остатъка от трудовото възнаграждение, който не е вписан в трудовия
договор ще се заплаща на ръка. За
полученото допълнително трудово възнаграждение работниците се подписвали
на екселски таблици. Сумата, която
получавали на ръка варирала, тъй като зависела от свършената работа. Свидетелките поясниха, че парите, които са
получавали работниците като допълнително трудово възнаграждение са изработени
от тях. Преди да ги наеме на работа работодатерлят поставил условие или се съгласяват
да подпишат трудов с договор на
по-ниска заплата от действителната или
няма да ги наемат на работа.
Работниците в ответното дружество били осигурявани въз основа на посоченото трудово възнаграждение в трудовия
им договор.
Със Заповед № 21/19.05.2012г. управителят на ищцовото дружество Сашо Желязков е
наредил всички изплатени
аванси в брой за месец януари, февруари, март и април 2012г. да бъдат
прихванати от дължими
трудови възнаграждения на работниците и служителите.
На 10.01.2013г. бил подписан приемо – предавателен протокол, с който се
удостоверява, че Елена Косева Динева,
личен състав и ТРЗ, предава на Йорданка
Колева Йорданова, касиер, ведомости за заплати
за месеците 01, 02, 03, 04, и 05 2012г. както и 2 броя класьори с
разходни касови ордери за взети аванси и служебни аванси, изплатени на служители
и работници в „Пътстрой“ ООД през 2012г..
Заповедта и приемо – предавателния протокол
са оспорени като неистински документи от
ответника в срока по чл. 193 от ГПК и съдът
откри производство по оспорване истинността на документите, в частта на
отразената в тях дата на съставяне. Съдът назначи съдебно –счетоводна експертиза,
по която вещото лице депозира заключение с вх. № 5458/20.05.2014г.,
в което е приело, че поредността в книгата за издаване на заповедите е спазена
и процесната заповед е вписана в тази книга. За този вид приемо-предавателни
протоколи не е задължително да има нарочна книга, в която да се отразяват. В
дружеството няма съставена такава.
С оглед събраните доказателства КРС намира, че
оспорването на ответника неистинността на представената заповед и приемо –
предавателен протокол остана недоказано.
Ищцовото дружество ангажира гласни доказателства.
Разпитана беше свидетелката Даниела
Филипова Йоргова, личен състав в „Пътстрой“, която е била назначена на длъжността на 05.12.2012г., след прекратяване
трудовото правоотношение с ответника. Когато постъпила на работа имало аванси, които
не били удържани от заплатата, но след приключване на финансовата
година било направено такова удържане.
След издаването заповедта на управителя
започнали да се правят такива удръжки.
„Пътстрой“ ООД е сезирал РС- Казанлък със
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист. По образуваното ч.гр.д.1960/2013г. по описа
на РС- Казанлък била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК в полза на заявителя срещу В.И.Н.. В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, което поражда правния интерес на „Пътстрой“ ООД - ищец в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК да
предяви настоящия установителен иск.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 55, ал.1, предл.
1-во от ЗЗД.
Твърденията на бившия работодател за недължимо получени
суми за авансово трудово възнаграждение
определят предметната рамка на спора като
такъв за получено при
начална липса на основание. Съгласно Тълкувателно решение №
135 от 1.12.1965 г. на ОСГК - плащането на недължимо възнаграждение е плащане
на нещо при начална липса на основание.
Съгласно чл.
271, ал. 1 от КТ - работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за
трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е
получил добросъвестно. Понятието за добросъвестност е изяснено с актуалното
Тълкувателно решение № 79 от
Предпоставка
за прилагането на закрилата по чл. 271, ал.1 от КТ е добросъвестността на работника или служителя при получаване на трудовото възнаграждение. Следователно последващото отпадане на основанието няма отношение към добросъвестността по смисъла на
чл. 271, ал.1 от ГПК, защото не може да се отнесе към момента
на получаване на сумата./ Решение
№ 623 от 24.06.2002г. на ВКС по гр. д. №
933/2001г. на III г.о./.
Доказателство за добросъвестността на ответника е и издадената от управителя на
ищцовото дружество Сашо Желязков Заповед № 21/19.05.2012г., която няма данни,
че е доведена до знанието на работниците, а освен това е издадена след
възникване на основанието за заплащане на сумите.
Предвид гореизложеното по делото се установи, че процесните суми са
получавани от ответника добросъвестно като
аванс, част от трудовото възнаграждение, поради което се опровергава твърдението на ищцовото дружество
, че са получавани при първоначална липса на основание и искът като
неоснователен подлежи на отхвърляне.
На осн. чл.
78, ал.3 от ГПК шщовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на
ответника сторените по делото разноски в размер на 240 лв..
Имайки
предвид изложените съображения, КРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл. 194, ал.2 във вр. с
чл. 193, ал.2 от ГПК, направеното от ответника В.И.Н. оспорване на истинността
на Заповед № 21/19.05.2012г., подписана
от управителят на ищцовото дружество Сашо Желязков и на приемо – предавателен протокол от 10.01.2013г..
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, иска с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД,
предявен от "ПЪТСТРОЙ,, ООД със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, с ЕИК ……27, представлявано от
управителя Сашо Петков Желязков със
съдебен адрес-гр.Стара Загора, ул. Братя Жекови № 91, ет.1 против В.И.Н. с ЕГН ********** , с постоянен адрес:
гр.Казанлък, ул."Х. С." № .., ет.3, ап.3 да се признае за установено, че В.И.Н. дължи на „Пътстрой" ООД
сумата 2556.23лева, представляваща неотчетен аванс, както и законната лихва от
14.08.2013год до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена Заповед № 1313 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 19.08.2013г., по ч. гр. д. № 1960/2013г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА ПЪТСТРОЙ,, ООД със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, зона Голеш, с ЕИК ………….., представлявано от
управителя Сашо Петков Желязков, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, да заплати на В.И.Н.
с ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр.К., ул."Хр. С." № .., ет.3,
ап.3 сторените по делото разноски в размер на 240 лв..
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Стара Загора в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: