№ 71
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502552 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на АНТ. Г. Т. срещу Решение № 262228 от
09.07.2021г. по гр.д. № 1874/2020г. по описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл.
79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД въззивницата е осъдена да заплати на Д. Т. ЯК. с ЕГН
********** сумата от 2000.00 лева, представляваща дължима главница по неформален
договор за паричен заем сключен на 24.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2020г. до окончателното плащане на
задължението.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение, постановяване в нарушение на съдопроизводствените правила,
както и необоснованост. Съдържа доводи, че решението не отговаря на действителното
правно положение, което е наличие на уговорка между страните за плащане на курс за
татуировки, който не е бил проведен. Съгласно тази уговорка Я. се задължил да плати
цената на курса, за да може въззивницата да получи сертификат, срещу поетото от нея
насрещно задължение да работи две години за него. На 24.12.2017г. в студиото е подписан
само един запис на заповед, в който се съдържало пояснение за какво са парите. Неправилен
е изводът на ВРС, че на 24.12.2017г. е предадена сумата от 2000 лв. от ищеца на ответницата
и че тя е поела задължение да му ги върне. Показанията на ангажирания от ищеца свидетел –
негова съпруга не следва да се кредитират, доколкото противоречат на събраните по делото
доказателства, нелогични са и са противоречиви. Решението е необосновано като основано
на грешни логически разсъждения на съда. Отправила в тази връзка искане обжалваното
1
решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск да се
отхвърли с извод за неоснователност.
В отговор на жалбата Д.Я. оспорва доводите в нея и излага други, с които обосновава
правилност и законосъобразност на решението, като основано на правилно установена
фактическа обстановка и отправя искане решението да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните не се явяват.
При проверка валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Д. Т. ЯК. срещу АНТ.
Г. Т. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответницата да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща парично
задължение произтичащо от сключен между страните неформален договор за заем, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са следните: на 24.12.2017г. между
страните е сключен неформален договор за заем, в изпълнение на който ищецът
предоставил на ответницата сумата от 2000 лева, срещу поето от същата задължение да
върне заетата сума в срок до 24.12.2019г. Ответницата подписала и запис на заповед.
Въпреки настъпилият падеж на задължението и отправените до нея покани, ответницата не е
върнала на ищеца дължимата сума, поради което отправил искане за осъждане на същата да
изпълни реално поетото договорно задължение.
В отговор на исковата молба, А.Т. оспорила иска по основание. Оспорила факта на
сключен неформален договор за заем между страните, както и факта на предаване и
получаване на заемната сума. Оспорила представеният с исковата молба запис на заповед да
е издаден в обезпечение на задължения по заемно правоотношение, възникнало между
страните, както и, че е подписвала такъв документ. Посочила, че на 24.12.2017г. постъпила
на работа като „татуист“ в „Д ЕНД С 2012“ ЕООД по силата на безсрочен трудов договор,
но ищецът настоявал да работи в дружеството не по-малко от две години. За да обезпечи
това изискване, настоял ответницата да подпише запис на заповед, в който се съдържал
изричен текст, че ако напусне работа преди изтичане на две години, то тя ще му дължи
сумата от 2000 лева. Подписала запис на заповед с това съдържание. Текстът на
представения с исковата молба запис на заповед е идентичен, с изключение на израза, че
сумата е дължима от нея при напускане на работа преди изтичане на две години. В началото
на м. февруари 2018г. при посещение на личния й лекар установила, че е с прекъснати
здравни осигуровки. При проверка установила, че трудовият й договор с ищеца е прекратен
на 24.01.2018г., но основанието, начина на прекратяване и по чия инициатива е извършено
прекратяването не са й известни и до сега. Отправила искане в тази връзка за постановяване
на решение, с което предявеният иск да се отхвърли с извод за неоснователност.
В първо съдебно заседание ищецът оспорил твърдението в отговора, че записът на
2
заповед е издаден във връзка с трудовия договор, сключен между ответницата и трето за
спора лице. Заявил, че многократно е предоставял на ответницата и сестра й заеми в размер
на дребни суми. На 24.12.2018г. ответницата за пореден път поискала заем, този път в
размер на исковата сума. Сама предложила да подпише запис на заповед за тази сума, с
молба срокът за връщане на сумата да е по-дълъг, поне две години с уверение, че ще върне
сумата за няколко месеца. Писмен договор за заем страните не са сключили по настояване на
ответницата. Записът на заповед ответницата подписала на работното му място, в
присъствие на съпругата му А. Я.а. По това време поддържали приятелски и колегиални
отношения със сестрата на ответницата, която притежавала магазин в близост до студиото
на ищеца, находящо се на ***. След настъпване на новата година сестрата на ответницата го
помолила да назначи ответницата на работа в управляваното от него дружество, понеже
силно желаела да работи като татуист, както и поради невъзможност да върне заема. На
10.01.2018г. ответницата дошла за първи ден на работа, а в рамките на две седмици
системно закъснявала за работа, била недоспала, във видимо нетрезво и неадекватно
състояние, а работното си място напускала преждевременно без да дава обяснения. По тези
причини трудовият й договор е прекратен на 24.01.2018г.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приет запис на заповед, издаден на
24.12.2017г. в гр. Варна от издателя АНТ. Г. Т., поела безусловно задължение да плати
сумата от 2000 лева на Д. Т. ЯК. на падежа 24.12.2019г. в гр. Варна.
По повод предприето от страна на ответницата оспорване автентичността на
ръкописния текст и подписа, положен за „издател“, с протоколно определение постановено
в хода на проведеното на 11.03.2021г. п.с.з. е открито на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК
производство по оспорване истинността на записа на заповед. В хода на същото е проведена
СПЕ, от заключението на която се установява, че подписът, положен за „Издател“ и
ръкописният текст в запис на заповед, с дата на издаване от 24.12.2017г. за сумата от 2000
лева, са изпълнени от ответницата АНТ. Г. Т.. В обясненията си експертът посочил, че не се
наблюдават следи от заличаване на текст. Единствено се наблюдават следи от захабяване на
листа в долната дясна част на документа, обективиращ записа на заповед, което може да се
дължи на навлажняване на хартията.
Видно от приета по делото Справка за трудовите договори на АНТ. Г. Т., същата е
била страна по трудов договор сключен с работодателя „Д ЕНД С 2012“ ЕООД на
08.01.2018г., който договор бил прекратен на 24.01.2018г. на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
По инициатива на всяка от страните по делото са събрани и гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите А. Я.а /съпруга на ищеца/ и П. Т. /сестра на
ответницата/.
От показанията на първата се установява, че на 24.12.2017г. ищецът предоставил на
ответницата паричен заем в размер на сумата от 2000 лева. Предстояли празници, А. имала
3
малко дете. Свидетелката е присъствала на предаването на сумата, състояща се от банкноти
от по 50 и 100 лв. на работното й място, находящо се в гр. Варна, на *** – Студио за
татуировки „Перфект“. Сумата броили пред нея. Ищецът поддържал приятелски отношения
със сестрата на А. – П. Т., на която много често давал пари на заем в порядъка 100-200 лв.,
която от своя страна винаги връщала получения заем. Когато на 24.12.2017г. А. дошла с
молба за паричен заем в размер на 2000 лв., било Бъдни вечер и ищецът не могъл да откаже.
А. настояла да подпише запис на заповед, защото щяла да забави връщането на парите, но
обещала да върне заетата сума. Собственоръчно подписала този документ, в присъствие на
свидетелката. Към този момент свидетелката и ищецът не са били съпрузи.
В показанията си свидетелката П. Т. установява, че с ищеца били приятели и взаимно
си предоставяли малки заеми от по 100 лв., при нужда. Работят в съседни магазини. На
24.12.2017г. сестра й А. дошла при нея и заедно отишли в студиото на Д., който
многократно предлагал на А. да започне работа при него. Имали уговорка, А. да започне
работа при него и да работи две години срещу заплатен от Д. курс за татуировки и
получаване на сертификат за целта. Д. настоял да сключат договор, в който да уговорят, че
ако А. не работи две години/18 месеца в студиото му, ще се задължи да заплати цената на
курса за татуировки в размер на 2000 лева. Този договор / запис на заповед бил подобен на
представения по делото и бил подписан от А.. На тази среща присъствала и съпругата на
ищеца. Сестра й работила известно време при ищеца, след което Я. прекратил
правоотношението й.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. I от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В тежест на
ищеца по иск за реално изпълнение е да установи валидната облигационна обвързаност
между страните, по силата на която ответникът има правното задължение да плати парична
сума в конкретен размер.
Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато
въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а
заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става
собственик, като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид
количество и качество. По иск за изпълнение по договор за заем, в доказателствена тежест
на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на
обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, доколкото не може да се
презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго е винаги на основание договор за
заем.
В практиката си ВКС се придържа към разбирането, споделено и от настоящия
съдебен състав, че поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със
задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. А ограничението по чл.
4
164, ал. 1, т. 3 от ГПК важи само за извършване на волеизявления, които изграждат
фактическия състав на договор на стойност над 5 000 лева. В случай, че предаването на
паричната сума е установено – налице е писмен документ за предаване на сумата, но
липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите елементи на договора
няма забрана за установяването им със свидетелски показания /Решение № 524 от
28.12.2011г. по гр.д. № 167/2011г. на ВКС, IV ГО; Решение № 82 от 12.05.2015г. по гр.д. №
5122/2014г. на ВКС, III ГО; Решение № 224 от 22.12.2016г. по гр.д. № 2169/2016г. на ВКС,
III ГО/.
Издаденият на 24.12.2017г. запис на заповед е редовен менителничен ефект,
съдържащ реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Ценната книга е подписана от издателя с ръкописно
полагане на имената му и авторството на документа е доказано.
Редовният запис на заповед не се конвертира в разписка за изпълнение и не доказва
предаването на паричната сума от поемателя на издателя. Документът не би могъл да служи
и като "начало на писмено доказателствено средство" за разкриване на прикрито с
абстрактната сделка каузално отношение по договор за заем, в какъвто смисъл биха могли
да се възприемат твърденията в исковата молба.
Исковата сума в случая се претендира на основание договор за заем за потребление –
каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед. Основанието на поетото задължение за плащане и обезпечителният характер на
ценната книга са установени с допустими с оглед размера на исковата сума гласни
доказателства посредством показанията на свидетелите Я.а и Т.. Преценени еднакво с оглед
на всички други данни по делото и отчитайки възможната им заинтересованост, от
свидетелските показания е установено по делото, че на 24.12.2017г. ищецът предал на
ответницата сумата от 2000 лева на основание заем, срещу поето от нея задължение да върне
сумата в срок до един месец. От показанията на свидетелката Я.а, които съдът цени като
обективни изхождайки от тяхната непосредственост /свидетелката е присъствала пряко на
постигането на уговорката между страните за предоставяне на заем срещу задължение за
връщане/, конкретност и пълнота /възприела е пряко предаването на сумата, преброена от
страните, състояща се от банкноти от по 50 и 100 лв. на работното й място/, логическа
подреденост и категоричност /А. настояла да подпише запис на заповед, защото щяла да
забави връщането на парите, но обещала да върне заетата сума/. Няма основание в тези
части показанията на свидетелката Я.а да не се кредитират като годни доказателства,
доколкото свидетелските показания в тези части се подкрепят от писмените доказателства и
не се опровергават от останалите доказателства по делото. Показанията на свидетелката Т.
от друга страна частично подкрепят и кореспондират с показанията на първата свидетелка, в
частта им относима към описанието на предходните отношения между свидетелката и
ищеца Я., подписването на записа на заповед от ответницата и размера на сумата. В
останалата част, визираща уговорките за заплащане на курс за татуист и поемане на
задължение за работа, показанията на свидетелката Т. са неточни, неясно изложени и
изолирани спрямо съвкупността на доказателствата по делото. Ето защо съдът не кредитира
5
същите в описаните части.
С оглед изложеното и от съвкупната оценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено претендираното от ищеца право по основание и размер – между
страните е сключен неформален договор за заем за потребление, по силата на който Д.Я.
предал на А.Т. сумата от 2000 лева, срещу поето от последната задължение да върне заетата
сума до един месец.
Поддържаното възражение от ответницата, което по същество е ирелевантно за
изправността й по заемното правоотношение, че сумата е предадена в изпълнение на
постигната уговорка между страните за обучение на татуист срещу поето от нея задължение
за работа в дружество, представлявано от ищеца в продължение на две години, е недоказано
по делото. Установено е в тази връзка, че на 08.01.2018г. между А.Т. и „Д ЕНД С 2011“
ЕООД, представлявано от ищеца е възникнало ТПО, по силата на което ответницата
изпълнявала длъжността татуист в дружеството, което правоотношение било прекратено на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ на 24.01.2018г. Не е проведено обаче пълно и главно
доказване, предаването на сумата на 24.12.2017г. от ищеца на ответницата да е на основание
това трудово правоотношение. При липса на доказателства сумата да е дължима и платена
от ищеца на друго основание, както и за връщане на получената от ответницата сума,
предвид кредитираните показания на свидетелката Я.а, преценени в съвкупност с останалите
събрани по делото доказателства, съдът приема, че исковата сума е предадена в изпълнение
задължението на заемодателя, а задължението предмет на заемното правоотношение за
връщане на сумата от 2000 лв. не е изпълнено.
По тези съображения, съдебният състав приема въз основа на доказателствата по
делото, че са налице предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на
ответницата за реално изпълнение на задължение по договор за заем в претендирания
размер. Предявеният на това основание иск е основателен и следва да се уважи. В
обжалваното решение ВРС е постановил идентичен правен резултат и като правилно,
решението следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззиваемият има право на поискани разноски.
Действително реализирани от страната са разноски под формата на платено възнаграждение
на адвокат и такси в размер на 370 лв. Същият следва да се присъди в тежест на
въззивницата.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262228 от 09.07.2021г. по гр.д. № 1874/2020г. по
описа на ВРС, 40-ти състав, с което на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
АНТ. Г. Т. с ЕГН ********* е осъдена да заплати на Д. Т. ЯК. с ЕГН ********** сумата от
2000.00 лева, представляваща дължима главница по неформален договор за паричен заем
6
сключен на 24.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 12.02.2020г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК АНТ. Г. Т. с ЕГН ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Т. ЯК. с ЕГН ********** сумата от 370 лева, представляваща реализирани
по делото съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т.
1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7