№ 1091
гр. Варна, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501572 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №17512/20.07.2022г. на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път" № 260, чрез Адв. Г.Б. И., в
качеството му на взискател по изп. дело № 2018920400027 по описа на ЧСИ
Хр. Георгиев, срещу разпореждане от 16.05.2022г., с което в изпълнение на
нормата на чл. 433, ал. 4 ГПК, по искане на купувач на недвижим имот,
продаден в производството по друго изп. дело при същия ЧСИ, а именно ИД
№ 276/2020г., съдебният изпълнител е разпоредил вдигане на наложената по
искане на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД възбрана върху подробно
описания в разпореждането недвижим имот. Според жалбоподателя,
разпореждането е незаконосъобразно, тъй като чл. 433, ал.4 ГПК и съдебната
практика, на която ЧСИ се е позовал са неотносими към фактите и
обстоятелствата в настоящото изпълнително дело, тъй като правна
възможност на купувач от публична продан да иска заличаване на възбрана, е
допустима и приложима, само и единствено, ако не е противопоставима на
1
трето лице, наложило и ползващо се от възбраната. Искането на купувача за
заличаване може да бъде уважено ако възбраната е наложена по
изпълнителното дело, по което е проведена публична продан и собствеността
на прехвърлена на купувача с издаване и вписване на постановление за
възлагане. Според жалбоподателя, купувачът не може да иска заличаване на
възбрана върху придобития имот, ако тя е вписана по друго изпълнително
дело, независимо, че то се води от същия съдебен изпълнител. За да се случи
това, от страна на купувача следва да бъде установено, че вземанията на
взискателите по другото изпълнително дело, в обезпечение на които е
наложена възбраната, са удовлетворени изцяло. Излага, че в случая, видно от
обжалваното разпореждане, публичната продан в рамките на която е
продаден недвижимият имот, чиято възбрана купувачът иска да се заличи, е
по ИД № 276/2020 г. на ЧСИ Христо Георгиев, а не по настоящото ИД № 27/
2021 г. на същият съдебен изпълнител. Твърди, че законодателната промяна
на чл. 433, ал. 4 ГПК не засяга и разрешенията дадени в т. 3 от TP № 1/2015 г.
на ВКС, ОСГТК, които изчерпателно уреждат случаите, в които вписана
възбрана подлежи на заличаване. По изложените съображения, счита, че
обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и постановено в
противоречие с установената към момента съдебна практика по аналогични
случаи, поради което моли да бъде отменено, като му бъдат присъдени
направените съдебното производство деловодни разноски.
Длъжникът по изпълнението – ИВ. СЛ. ИВ. не е депозирала становище
в предоставения ѝ за това срок.
ТД на НАП счита, че обжалваното разпореждане не засяга техни права,
тъй като по изп дело няма погасени публични задължения в полза на НАП/
По делото са приложени писмените обяснения на ЧСИ, в които са
развити съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита,
че са били налице всички основания за заличаване на вписаната възбрана от
отношение на имота, придобит от трето лице в резултат на реализирана
публична продан, независимо, че тя е била извършена по друго изп. дело.
Счита, че запазването на възбраната след публичната продан не е оправдано,
тъй като тя е изпълнила функциите си. При настъпване на нови факти след
заличаване на възбраната /например, последващо придобиване на същия имот
от длъжника или прогласяване на недействителност на публичната продан по
2
реда на чл.496, ал.3 ГПК/ взискателят има възможност да впише нова
възбрана, както и да предприеме други действия за защита на своите права
/например предявяване на иск по чл.135 ЗЗД за отмяна на увреждащите
действия на длъжника, в случай че такива бъдат извършени след
заличаването на възбраната/. Предвид изричното искане на купувача от
публичната продан, следва да се приеме, че възбраните са изпълнили своята
защитна функция да запазят имота в патримониума на длъжника до момента
на публичната продан. След като тя е успешно приключила и липсва
основание за противопоставимост на възбраната спрямо него, то следва да се
признае интересът на купувача от публичната продан да иска и да постигне
заличаване на вписаните възбрани, така че придобитият имот да бъде
"изчистен" от всякакви тежести. Предвид изложеното счита, че обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно и не са налице основания за
неговата отмяна.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, както и писмените обяснения на съдия-изпълнител
приема за установено от фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №20128920400027/2021г. по описа на ЧСИ
Хр.Георгиев е образувано по молба вх. № 00883/11.01.2021г. на Юробанк
България АД, и въз основа на Изпълнителен лист№ 262618/20.11.2020г.,
издаден в полза на молителя срещу длъжника ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********.
Покана за доброволно изпълнение с изх. № 01101/15.01.2021г., е
редовно получена лично от длъжника на 06.02.2022г.
На 26.01.2021г. е депозирана молба от взискателя ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, с която се иска налагане на възбрани и запори върху
откритото движимо и недвижимо имущество на длъжника, и по която с
разпореждане от 28.01.2021г., ЧСИ е наложил запор на МПС, и възбрана
върху откритото имущество.
Постановлението за налагане на възбрана изх. № 2576/28.01.2021г. е
вписано в Службата по вписванията вх. Рег №22425 на 30.07.2021г. В
постановлението са описани 14 бр. имоти, като под номер 4 и 5 са описани
поземлени имот с идентификатор 12406.23.48 в с. Въглен, с площ 5000 кв.м.
за складова база, ведно с изградената в същия имот сграда с идентификатор
12406.23.48.1 на един етаж с площ 212 кв.м., предназначение – промишлена
3
сграда.
На 15.11.2021г. пред ЧСИ е постъпила молба с вх. № 44784 от
взискателя по делото -ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с която се иска спиране на
същото
С Разпореждане от 08.12.2021г. ЧСИ Георгиев е спрял производството
по изп. дело на осн. чл. 432, ал.1, т.2 ГПК.
На 27.04.2022 г. с молба вх. № 12353 от Д.Р.Р.-като собственик, в
качеството му на обявен за купувач на Поземлен имот с идентификатор
12406.23.48, с. Въглен, общ. Аксаково, обл. Варна По кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
939/18.12.2017год./18.12.2017г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК,
2. Сграда с идентификатор 12406.23.48.1, с. Въглен, общ. Аксаково, обл.
Варна По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-939/18.12.2017год./ 18.12.2017г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, по изпълнително дело № 276/2020 г. по описа на ЧСИ
Георгиев, купувачът е поискал вдигане на наложената върху имота възбрана
и ипотека, като е приложил и влязло в сила на 10.03.2022г. Постановление за
възлагане, вписано в Служба по вписванията Варна с дв. вх. per. №
8730/25.03.2022 г., Акт № 120, Акт том XXII
Молбата е изпратена за становище на взискателя ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ АД, като същият със становище вх. №12603/03.05.2022г.
възразил срещу заличаването на наложената възбрана.
С Разпореждане от 16.05.2022 г. ЧСИ Георгиев се е произнесъл, че
възбраната следва да бъде вдигната на осн. 433, ал.4 ГПК, като се е позовал и
на определение № 72/28.04.2020г., постановено по ч. Гр. Дело № 532/2020 по
описа на ВКС.
Разпореждането е изпратено на взискателя ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД
с Уведомление с изх. № 12563/16.05.2022г. на електронната поща, като на
01.06.2022г. пред ЧСИ срещу него е постъпила частна жалба, по която е
образувано настоящото производство.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, от лице, имащо
качеството на взискател и срещу действие, подлежащо на обжалване,
4
доколкото издаденото разпореждане за заличаване на възбрана касае
осъществяването на принудителното изпълнение.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав
съобрази следното:
В настоящия случай, след образуване на изп. дело № 27/2021г. по
описа на ЧСИ Хр. Георгиев, по молба на взискателя Юробанк България,
възбрани са наложени върху всички имот, собственост на длъжника И.И.,
включително и върху ПИ с идентификатор 12406.23.48 в с. Въглен, с площ
5000 кв.м. за складова база, ведно с изградената в същия имот сграда с
идентификатор 12406.23.48.1 на един етаж с площ 212 кв.м., предназначение
– промишлена сграда.
Постановлението за възбрана изх. № 2576/28.01.2021г. е вписано в
Службата по вписванията вх. Рег №22425 на 30.07.2021г
Върху същите имоти е имало наложена възбрана и в полза на БАНКА
ДСК АД по изп. дело № 276/2020г. по описа на ЧСИ Хр. Георгиев, вписана с
дв. вх. Рег №6929/27.02.20202г.
В резултат на извършена публична продан на посочените имоти,
осъществена по изп. дело №276/20202г., същите са били възложени на Д.Р.Р.,
за което е било изготвено Постановление за възлагане от 04.02.2022г., влязло
в законна сила на 10.03.2022.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Според разясненията в т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от
10.07.2018 г. по тълк. д. № 1 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС, вписаните по
изпълнително дело възбрани не се заличават след провеждане на публичната
продан на възбранения имот, освен в изрично предвидените от закона случаи,
а след влизане в сила на постановлението за възлагане, придобилият
собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да
поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, но само ако тя му
е непротивопоставима и не брани права.
След приемането на горното тълкувателно решение, е приета
разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК /обн. ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г. /,
съгласно която вдигането на запорите и заличаването на възбраните по
отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното
5
производство, има действие занапред. Тоест, с това ново законодателно
разрешение изрично се запазва действието на възбраните в периода от
вписването им до тяхното заличаване. Това означава, че се запазва
поредността на вписванията и съответно противопоставимостта на правата на
купувача по публичната продан, на взискателя и на присъединилите се
кредитори по изпълнителното дело спрямо правата на лица, вписали актове
след вписването на възбраната, независимо че по-късно тя е заличена.
На настоящия състав е известна съдебната практика на ВКС,
формирана след влизане в сила разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК, според която
вписаните възбрани по изпълнителното дело, по което възбраненият имот е
изнесен на публична продан и проданта е извършена с влязло в сила
постановление за възлагане, следва да бъдат заличавани по искане на
купувача по публичната продан /определение № 81/12.05.2020 г. по ч. гр. д. №
632/2020 г., определение № 72/28.04.2020 г. по ч. гр. д. № 532/2020 г. и
определение № 65/10.04.2020 г. по ч. гр. д. № 596/2020 г., всичките на І-во г.
о./. Същата обаче е неприложима в случая, тъй като тя се отнася до възбрана,
наложена по същото изпълнително дело, по което е извършена и публичната
продан.
В настоящата хипотеза, лицето, поискало заличаване на възбрана, се
легитимира като купувач въз основа на публична продан и влязло в сила
постановление за възлагане, издадено по друго изп. дело - №276/2020г. по
описа на същия ЧСИ, поради което е приложима съдебната практика,
обективирана в определение № 196/03.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3171/2020 г. на
ВКС, ІІ-ро г. о; Определение № 60139/8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2867/2021 г., I г. о., ГК, според която при наличие на няколко изпълнителни
дела, по които по искане на взискателите по тях има вписани възбрани и
липсват данни за приключването на делата, респ. за удовлетворяване правата
на обезпечените с тези възбрани взискатели, по искането за заличаване,
направено от купувача /правоприемника/ по публичната продан по друго
различно изпълнително производство, е неприложима формираната въз
основа на чл. 433, ал.4 ГПК съдебна практика, тъй като се установява
наличието на други права, обезпечени с възбраните върху продадения на
публична продан имот. Целта на възбраната е да запази възбранения имот
както от последващи изменения, повреждане и унищожаване, така и от
разпоредителни сделки, до изнасянето му на публична продан и
6
удовлетворяване на паричното вземане на взискателя и присъединилите се
кредитори от цената на продадения имот.
Доколкото възбраната е наложена по настоящото изп. дело
-№27/2021г., което е различно от изп. дело №276/20г., в хода, на което е била
реализирана проданта, то тя брани правата на взискателя по настоящото дело-
Юробанк България АД, не следва да се заличава. ЧСИ не е установил към
датата постановяване на обжалваното разпореждане, нито към мотивите си е
приложил доказателства, че изп. дело №27/2021г. е прекратено или
приключило; че процесните имоти са освободени от изпълнение, защото
взискателят е участвал в разпределението, извършено след процесната
публична продан, от което да може да се обоснове извод, че техните вземания
са удовлетворени, или други доказателства, че изпълнителното производство
е приключило без да са останали неудовлетворени взискатели, ползващи се
от вписаните възбрани. Напротив – последното разпореждане на ЧСИ е за
спиране на изпълнението, без по изп. дело да са постъпили каквито и да било
суми, а самият взискател категорично е възразил срещу заличаването. След
като са останали неудовлетворени вземания на вискателя, в полза на когото е
допусната възбраната, до пълното им удовлетворяване, възбраната следва да
бъде запазена, тъй като брани правата им.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че
обжалваното разпореждане на ЧСИ за вдигане на възбрани, вписани върху
имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 12406.23.48, с. Въглен, общ.
Аксаково, обл. Варна По кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-939/18.12.2017год./18.12.2017г. на Изпълнителен
Директор На АГКК, 2. Сграда с идентификатор 12406.23.48.1, с. Въглен, общ.
Аксаково, обл. Варна По кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-939/18.12.2017год./ 18.12.2017г. на
Изпълнителен директор на АГКК на осн. чл. 433, ал. 4 ГПК следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Съобразно този изход на спора, жалбоподателят има прави на
разноски, но доколкото длъжникът в изп. производство не е възразил срещу
жалбата, нито е дал повод за постановяване на обжалваното разпореждане,
предвид което не е станал причина за образуване на настоящото производство
по см. на чл 78, ал.2 ГПК, то съдът намира, че единственият разход, за който
7
жалбоподателят е представил доказателства – внесена такса в размер на
25.00лв. следва да остане в негова тежест.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 16.05.2022г., постановено по изп. дело
№20218920400027 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. 892, с което
разпорежда да се изготви постановление за вдигане на възбрана върху
слените недвижими имоти, а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор
12406.23.48, с. Въглен, общ. Аксаково, обл. Варна По кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
939/18.12.2017год./18.12.2017г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК ,
2. Сграда с идентификатор 12406.23.48.1, с. Въглен, общ. Аксаково, обл.
Варна по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-939/18.12.2017год./ 18.12.2017г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК.
Не присъжда разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК.
КОПИЕ от настоящото решение да се връчи на ЧСИ Христо Георгиев,
рег. 892 по изп. дело №20218920400027 за сведение и изпълнение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8