№ 336
гр. гр. Добрич, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Д.
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20223200500298 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№690/24.03.2022г., подадена от Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, храните и горите, чрез гл.юрисконсулт в
ОД“Земеделие“гр.Д. –М. Д., срещу решение №21/01.03.2022г. по гр.д.
№359/2021г. на РС-Ген.Т., с което се признава за установено правото на
собственост на С. Й. И. ЕГН ********** и Т. Й. Н. ЕГН ********** върху
следния поземлен имот: дворно място с площ от 4 795 кв.м., съставляващо
част от ПИ с идентификатор 31303.21.65. по КККР на с. З., общ. Г.Т., целия с
площ от 31 562 кв.м., вид на територията – земеделска, начин на трайно
ползване-за стопански двор, с номер на предходен план 000065, идентичен с
част от имот с пл.№65 извън регулацията на с. З. с площ от 4 795 кв.м.,
разположена в североизточната част от имота с граница на северозапад ПИ с
идентификатор 31303.21.63, граница на югоизток ПИ с идентификатор
31303.21.5, а на североизток и югозапад границите са продължение на
граничните линии на имот с идентификатор 31303.21.63 на североизток и
югозапад, при граници и съседи на целия поземлен имот :ПИ 31303.888.9901,
ПИ 31303.21.63, ПИ 31303.21.5 на основание давностно владение и
наследство от Й.Д.Д., бивш жител на с. З., общ. Г.Т., починал на 10.04.2001г.,
за периода от 1941г. до настоящия момент.
Иска се отмяната на обжалваното решение като незаконосъобразно и
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.
Оплакванията са да не е изследван статута на имота и приложимостта на
нормите на ЗСПЗЗ по отношение на него, да е изведен решаващ извод,
несъответен на експертизата, да са възприети безкритично гласните
доказателства. Излагат се твърдения за факти и обстоятелства относно
собствеността и статута на имота, обсъждат се доказателства, обсъждат се
1
хипотези за придобиване на имота като земеделска земя от Държавата,
извежда се извод и, че Държавата е собственик, а ако и да не може да се
легитимира като собственик, то и ищците не са собственици. Тъй като не
разполагали с документ за собственост не могли да заявят имота за
възстановяване по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, предявяването на
установителния иск бил начин за заобикаляне на законовите разпоредби.
Насрещната страна в писмен отговор е изразила становище за
неоснователност на жалбата, с въведени повторно твърдения за факти относно
произхода на претендираните от тях права и обсъждане на събраните по
делото доказателства за тяхното установяване. Аргументира се извод за
правилност на решението, чието потвърждаване иска.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК и е
процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
Предмет на гр. д. №359/2021г. на РС-Ген.Т. е предявен с искова
молба вх.№1700/11.10.2021г. от С. Й. И. с ЕГН ********** от гр.Д.,
ж.к.“Д.***, и Т. Й. Н. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“К.Д.**, чрез
упълномощения адвокат Д.Ч., срещу Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, храните и горите с административен адрес гр. С.,
бул. „Х.Б.**, установителен иск за право на собственост- установяване по
отношение на ответника правото на собственост на ищците върху поземлен
имот-дворно място с площ от 4 795 кв.м., съставляващо част от ПИ с
идентификатор 31303.21.65. по КККР на с. З., общ. Г.Т., целия с площ от 31
562 кв.м., вид на територията –земеделска, начин на трайно ползване-за
стопански двор, с номер на предходен план 000065, идентичен с част от имот
с пл.№65 извън регулацията на с. З. с площ от 4 795 кв.м., разположена в
североизточната част от имота, с граница на северозапад -ПИ с
идентификатор 31303.21.63 , граница на югоизток -ПИ с идентификатор
31303.21.5, а на североизток и югозапад границите са продължение на
граничните линии на имот с идентификатор 31303.21.63 на североизток и
югозапад, при граници и съседи на целия поземлен имот :ПИ 31303.888.9901,
ПИ 31303.21.63, ПИ 31303.21.5. на основание давностно владение и
наследство от Й.Д.Д., бивш жител на с. З., общ. Г.Т., починал на 10.04.2001г.,
за периода от 1941г. до настоящия момент.
Твърди се от ищците, че баща им Й.Д.Д., починал на 10.04.2001г., е
притежавал в с.З., общ.Ген.Т. дворно място от около 7.5дка, половината от
които към 1950г. разположени в застроената част на селото, в южната част.
По плана от 1968г. част от този имот –площта от 2650кв.м. била планоснета с
пл.№63 в кв.8. За този част от имота по плана от 1968г.били отредени парцел
IХ-63 , в който попадали 1095кв.м, парцел VIII-63, в който попадали 845кв.м.,
230кв.м. били отредени за улица, извън неговата регулация останали
481кв.м.В парцел IХ-63 попадало жилището, обитавано от баща им и
2
съпругата му до тяхната смърт. Останалата част от дворното място от
4795кв.м./т.е.частта извън пл.63 с площ от 2650кв.м./ съставлявала част от
имот с пл.№65 по плана на селото, извън регулация, но в строителните му
граници.
Имотът с площ от около 7.5дка баща им придобил от своя баща Д.Д.К.,
починал през 1964г., който през 1941г. разпределил притежаваните от него
имоти между синовете си. Този имот дал на баща им да си построи къща в
него и да издържа семейството си. Частта от имота извън регулация от общо
5276кв./частта от пл.№63 от 481кв.м. и частта от пл.№65 с площ от
4795кв.м./е заснета в проект за план на с.З. по програма ФАР/не влязъл в
сила/ с проектен №*** и в регистъра към него е записана на наследници на
Д.Д.. След справка в Общинска администрация по повод обстоятелствена
проверка за снабдяване с констативен нотариален акт установили, че
изключената от регулацията на селото част е включена в Общински и
държавен поземлен фонд, като 481кв.м., част от имот с пл.63 ,понастоящем
поземлен имот с идентификатор 31303.21.63 по КККР на с.З. се стопанисва от
Общината, а 4795км.м , част от имот с пл.№65, понастоящем поземлен имот с
идентификатор 31303.21.65 по КККР на с.З., целия с площ от 31.556дка,
включен в ДПФ - частна държавна собственост
Излага се и, че след разпределяне на притежаваните от дядо им имоти
между синовете му, респ. предоставяне на имот от около 7.5дка на баща им с
оглед неговото задомяване, в парцел IХ-63 било жилището на баща им, а
останалата част от 5276кв.м. използвал за задоволяване на потребностите на
семейството си и набавяне фураж на животните, които отглеждал. Те
продължили да владеят и ползват имота по същия начин- в годините назад
отглеждали за собствени нужди люцерна, царевица, отдавали го и под наем,
като получавали възнаграждение за това.
През 1950г. наследодателят им влязъл в ТКЗС с нива от 20дка, а неговия
баща с нива от 50дка, както и с животни и земеделски инвентар, според
заявление-декларация от 26.08.1950г. и карта за собствена земя №120 и
заявление-декларация от 12.08.1950 и карта за собствена земя №76. В
изготвения от ТКЗС с.З. Списък на член-кооператорите за притежаваната от
тях земя за лично ползване, под №39 бил вписан баща им със собствена земя
за лично ползване от 5дка, брат му И.Д. с 5дка собствена земя за лично
ползване и техния баща Д.Д. с 5дка собствена земя за лично ползване.
Твърдят посочените в списъка 5дка да са останалите извън регулация 5276дка
от имота на баща им, 481кв.м. от които част от пл.№63 и 4795кв.м.част от
пл.65 .Към момента на образуване на ТКЗС имотът бил в строителните
граници на селото, собствеността върху него била запазена в реални граници,
на основание чл.10, ал.2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950г. имотът можел
да се придобива по давност, да се наследява, да бъде предмет на
разпоредителни сделки. Съгласно т.9 от ППВС№4/1963г., кооператорите
запазват правото си на собственост върху внесената земя в нейните реални
граници, когато земята се намира в регулационните граници. В селищата, за
които няма утвърден регулационен план/такъв за с.З. бил утвърден през
1967г./ за имоти, включени в резулационните граници по смисъла на
Примерния устав на ТКЗС, следвало да се считат местата, намиращи се в
застроената им част. Липсвало основание за легитимиране на Държавата като
собственик на процесния имот. Отреждането на имота като част от пл.№65 с
начин на трайно ползване „стопански двор“ не можело да послужи като
3
придобивно основание. Имот с пл.65 бил в строителните граници, липсвало
отреждане със съответния властнически акт. Както баща им, така и те никога
не са изгубвали владението върху процесната част от имота с площ от
4795кв.м. Тази част не била завземана от ТКЗС. Стопанският двор се намирал
на противоположния край на селото. Държавата не можела да се легитимира
като собственик на основание чл.10б, ал.5/предишна ал.4/от ЗСПЗЗ във
вр.чл.45, ал.10 от ППЗСПЗЗ, върху имота нямало разположени обекти на
организации по пар.12 и пар.29 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не съставлявал негодна за
ползване земя, нито на основание решение за възстановяване по чл.18ж, ал.1
или чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ. Процесната земя не подлежала на реституция по
ЗСПЗЗ, тъй като не е била внасяна в ТКЗС, нито отнемана чрез друг способ от
Държавата
Пред районния съд /в писмения отговор/ ответникът е оспорил иска с
търдения, че ищците не се легитимират като собственици. Имотът с пл.№65
бил с начин на трайно ползване „стопански двор“. За имота не бил съставен
акт за държавна собственост по причина, че на МЗХГ не е предаван архив за
работата на ликвидационните съвети. Списъкът на член кооператорите за
притежавана земя за лично ползване не бил годно доказателство за правото на
собственост, тъй като това били земи, предоставени на член кооператорите за
лично ползване, вид помощ след като са внесли земите си в ТКЗС. Планът по
програма ФАР не бил годно доказателство за правото на собственост. Целите
на програмата били в насока съвместяване на данни от плана за
земеразделяне, извършените геодезически заснемания, урбанизирани и
неурбанизирани територии и да се изчистят припокриванията. Картата №76
представлявала опис-декларация от Д. Д. на всички притежавани земи и в нея
не се установявало наличие на градини. Описани били 4 парчета от общо
90дка и 5 ара, както и 1 парче лозя от 2 дка и 5 ара. По заявление от 1991г. на
наследниците му били възстановени 90.001дка земеделски земи в с.З.. Всички
имоти, които се генерират като държавна частна собственост, ДПФ,
стопански дворове-застроени и незастроени-по чл.27, ал.6, ал.8 и пар.12 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, МЗХГ ги било завело в баланса на държавните имоти. Имот
пл.65 бил включен в инвертаризационния опис по сметка 2201-„Земи, гори и
трайни насаждения-стопански дворове на територията на област Д..
Безспорно изложените обосноваващи обстоятелства и формулираното
искане дават основание за квалифициране на претенцията на ищците като
такава по 124 ал.1 от ГПК. Правният си интерес от съдебното отричане на
правата на Държавата ищците обосновава с включване на имота в ДПФ,
съвкупността от земеделски земи, които са собственост на държавата, което
според ищците не отразява действителното правно положение, защото те са
били собственост на наследодателят им Й.Д.Д. по наследство от Д.Д.К. и
давност, респ.понастоящем тяхна собственост по наследство и давност.
Ответникът не оспорва качеството на страните на наследници на Й.Д.Д.
, починал на 10.04.2001г., нито качеството на последния на наследник на
Д.Д.К., починал на 21.08.1964.. Така и удостоверение за наследници с изх.
№АО-011-17/02.12.2010г. и удосотверение за наследници изх.№АО-01-20-
08/28.07.2020г., двете на Кметство с.З., според които починалият Й.Д.Д.,
наследник на Д.Д.К., е оставил законни наследници съпруга, починала след
него на 25.08.2011г. и двама низходящи-дъщери С. Й. И. и Т. Й. Н..
По данни от представено заявление-декларация от 26.08.1950г., през
1950г. наследодателят на ищците внася в ТКЗС 20 дка земеделска земя. По
4
данни от списъка на член-кооператорите от ТКЗС с.З., Ген.Т. за
притежаваните от тях земи за лично ползване, изготвен на 14.01955г.,
наследодателят на ищците притежава 5 дка земя за лично ползване. В
списъкът фигурират имената на бащата на наследодателя Д.Д. под №40, както
и имената на брат му И.Д. под №38 също с по 5дка за лично ползване.Не се
касае за земя, която се предоставя за лично ползване от ТКЗС, каквото е
тълкуването на документа от ответника, а за земя , върху която собственика
запазва правото си на собственост в реални граници до размера, който общото
събрание на съответното ТКЗС е определило, че може да остане за лично
ползване от собствениците им. При влизането си в ТКЗС член-кооператорът е
бил длъжен да внесе в кооперативното стопанство своята и на членовете на
домакинството си земя, инвентар, работен и продуктивен добитък, с
изключение на оставените в личното му стопанство/чл.6 от Примерния устав
на ТКЗС/, но е имал право да има и лично стопанство заедно с членовете на
своето домакинство/чл.5 от Примерния Устав на ТКЗС/. Внесената в
кооперативното стопанство земя за общо ползуване остава собственост на
лицата, които са я притежавали, но не в реалните й граници, а в границите на
земите, стопанисвани от ТКЗС, което придобива право на кооперативно
земеползване върху тях. Различен е статута на земята, включена в
регулационния план на селището (чертите на селището)- собствеността върху
нея се запазва в нейните реални граници/чл.10 от Примерния Устав на ТКЗС/
. Различен е статута и на земята, която не е била включена в регулационния
план, но не е била обект на кооперативно земеползване.
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
М.Б. Н., Я.А.Я., Б.М.Г., са непротиворечиви, че процесния имот е би на
наследодателя на ищците Й. Д.в, който го имал от баща си Д.Д.. И тримата
свидетели имат преки впечатления назад във времето и твърдят имота в
пълния си обем да е бил около 7дка. Й. Д.в и съпругата му са живели в селото
до смъртта си, имали къща в малкия имот, а насреща бил големият, имало
път между къщата и градината, според св.Н., която имала къща и дворно
място в съседство. Свидетелката не знае ТКЗС да е завземало имота.
Стопанския двор бил на другия край на селото. Според св.Я. наследодателя на
ищците притежавал къща в селото, в която живял до смъртта си и двор около
5 дка, знаел, че имота е от баща му на Й. Д.в –дядо Д.. Й. Д.в работел двора,
свидетелят ходел да го оре, след неговата смърт дъщерите му го работели,
сеели царевица. Според св.Г. имота бил около 5дка, наследодателят на
ищците имал и къща в селото, прокарали една улица и разделили имота му на
две. До преди две-три години имотът бил ограден. Имотът Й. Д.в имал от
баща си. През всичките години той си го работел, не бил даван на ТКЗС,
дворът на ТКЗС бил в северозападната част на селото. След смъртта на Й. Д.в
дъщерите му работели имота.
Съвпадащи са констатациите на привлеченото от районния съд вещо
лице инж.В.А. и привлеченото от въззивния съд вещо лице М. Х., че първият
и сега действащ регулационен план на с.З. е одобрен със заповед
№753/02.11.1968г., за основа при изработване на който е послужил
геодезичен план от 1967г., изработен по ортогонален метод, т.е. и двата плана
са одобрени след образуване на ТКЗС. В този план за пръв път е отразен имот
с пл.№65 с площ от 31 562кв.м, който е извън регулация. В одобреният през
1968г. регулационен план, според вещото лице М.Х. , е планоснет имот с пл.
№63, за който са отредени парцел VIII-63 и IХ-63 , записани в разписния лист
към плана на Й.Д.Д., н-ци Д.Д.К.. Част от имот с пл.№63 попада в
5
проектираната улица, а друга част от 481кв.м. попада извън регулацията на
селото. Последната е нанесена в КК на с.З. като ПИ с идентификатор
31303.21.63. През 1994г. е одобрен План за земеразделяне/КВС/в който
включва всички дворове/застроени и незастроени/,които са останали извън
регулацията на селото, одобрена през 1968г., а КВС е преобразувана в
Кадастрална карта, одобрена със заповед РД-18-240/30.01.2018г. В плана за
земеразделяне, според вещото лице инж. В.А., имот с пл.№65 е нанесен като
имот №000065 с площ от 31.556дка с начин на трайно ползване-стопански
двор, а под №000063 с площ от 0.481дка и начин на трайно ползване-дворно
място е нанесена частта от имот с пл.№63, останала извън регулацията. И
двете вещи лица са констатирали, че дворът на ТКЗС се намира в
противоположния край на селото. И двете вещи лица са констатирали, че през
1996г. със средства по програма „ФАР“е започнало изработване на нови
кадастрални планове на всички населени места в област Д./без земеделските
земи/, чрез пряко заснемане на имотните им граници, някой от които са
одобрени, други -не. Такъв кадастрален план е изработен и за с.З., но не е
одобрен. По този план е заснет имот с пл.№*** с площ от 5 276кв.м., в която
плащ е включена част от площта на имот с пл.№63 по плана от 1968г.,
равняваща се на 253кв.м. В имотния регистър към плана имот с пл.№*** е
записан на „наследници на Д.Д., с.З., ул.П.**, двор“. Този имот с пл.№***
попада в ПИ с идентификатор 31303.21.65. В имотния регистър към КК ПИ с
идентификатор 31303.21.65 е записан: с.З., местност „Д.М.И.Р.“; трайно
предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване- „За
стопански двор“; категория на земята -0; площ 31 562кв.м; собственици-
Държавен поземлен фонд-МЗХ; номер по предходен план-000065. Имот с пл.
№*** попада в североизточната част на ПИ с идентификатор 31303.21.65.
Според вещото лице М.Х. границите на имот с пл.№*** са продължение в
югоизточна посока на границите на имот с пл.№63 по регулационния план от
1968г. При съпоставка границите на процесната реална част, очертани
словесно от ищците в исковата молба, с границите на имот с пл.№***, вещото
лице М.Х. е дала заключение за идентичност-северозапад имот с пл.№63,
североизток- имот с пл.№99/също част от ПИ 31303.21.65/, югоизток-път,
нанесен в КК като имот 31303.21.5, югозапад- имот 31303.21.65/комбинирана
скица №3 от СТЕ с вещо лице М.Х./. Прендираната реална част от ПИ
31303.21.65 е обозначена с цифри от 1 до 10 в М 1:1 500 на комбинирана
скица №4 от СТЕ с вещо лице М.Х..
Събраните по делото доказателства, в това число констатациите на
вещите лица, дават основание за извод, че имот с идентификатор 31303.21.65
по КК е изключен от регулация с плана от 1968г., тогава и понастоящем е със
селскостопанско предназначение. В ПИ с идентификатор 31303.21.65 попада
имот с пл.№*** по неодобрения план по програма „ФАР“ от 1996г., който пък
е идентичен с останалата извън регулация незастроена част от имота на
наследодателя с пл.№63. Макар и неодобрен, планът по програма „ФАР“ дава
информация за имотни граници / според в.л.М.Х. границите на имот с пл.
№*** са продължение в югоизточна посока на границите на имот с пл.№63
по регулационния план от 1968г/, а имотния регистър към него за имената на
собствениците, която информация няма основание да бъде дискредититирана,
а следва да бъде ценена съвместно с всички доказателства по делото. Частта
от имота на наследодателя, останала извън регулация не му е била отнета, бил
е член на ТКЗС, но е могъл и е запазил собствеността върху притежавания
имот в реални граници до размера и при условията определени с ПУ на ТКЗС
6
от 5 дка. Обстоятелството, че един имот има земеделско предназначение, не
значи непременно, че е бил включен или стопанисван от ТКЗС, ДЗС или
образувани въз основа на тях селскостопански организации. Според
свидетелските показания имотът е владян в реални граници от наследодателя,
което само по себе си изключва възможността същият да е бил част от
кооперативно ползване. Не се установява осъществяването на каквото и да е
предвидено в закона основание, което да има за последица придобиване
правото на собственост върху имота от държавата. Ответникът не се е и
позовава на конкретно такова. Част от имота не е била урегулирана в
дворищно регулационен парцел нито към 1968г.при действието на
ЗПИНМ/отменен с влезлия в сила на 1.06.1973 г. ЗТСУ /, нито при действието
на ЗТСУ/ отменен с влезлия в сила на 31.03.2001г. ЗУТ/и след това. Върху
частта, останала извън регулация, включена в имот, предназначен за
„стопански двор“ никога не е било проведено такова ползване, няма данни да
е бил част от стопански двор на ТКЗС, няма данни по какъвто и да е друг
начин в който и да е момент държавата да е установила фактическа власт
върху тази неурегулирана част от имота, респ. върху тази част да е
осъществявано кооперативно земеползване и след колективизацията да не е
било възможно да продължи упражняването на правото на собственост върху
имота в пълен обем, респ.имотът да е подлежал на възстановяване и да не
поискана реституцията му в срока по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Имотът е имал
собственик/не е бил ничий/, не се установява неурегулираната част да е била
включена в блокове на ТКЗС или ДЗС, установява се да е била във
владението на собственика Й. Д.в, след неговата смърт във владение на
наследниците му, ползвана от него, респ. от тях. Според свидетелите Й. Д.в
владеел и ползвал в границите от преди урегулирането през 1968г.- живеел в
къщата, находяща се в урегулирана част от имота, обработвал градината от
около 5дка, която била насреща, т.е. частта, останала извън регулация.
Такива имоти, върху които не е възникнало право на кооперативно
земеползване и собствеността е запазена в реалните им граници, не попадат в
обхвата на чл.10 от ЗСПЗЗ като подлежащи на реституция имоти/така
решение №109 от 25.05.2016г. по гр.д.№356/2016г. на ВКС, първо г.о./, и
възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни.
Предявените установителни искове са основатели, следва и правилно са
уважени. Решението като краен резултат е правилно, но тъй като диспозитива
на съдебното решение съдържа индивидуализация на спорните права върху
реална част, която е описана словесно с посочване на местонахождение,
площ, граници и идентификатор/стар и нов/ на имота, в който се намира, но
не и чрез графичното й изобразяване на скица към заключение на вещо лице
като неразделна част от решението, каквото установяване на границите е
проведено във въззивната инстанция, следва да се отмени и постанови ново
при прецизиране на диспозитива в горния смисъл.
Отговорност за разноски следва да се разпредели съобразно изхода от
въззивното производство, т.е. следва да се присъдят разноски на въззиваемите
за адвокатско възнаграждение от общо 1400лева, платено в брой, за което
представения договор за правна защита и съдействие от 05.07.2022г. има
характер на разписка. Възражението на въззивника за прекомерност на
същото е неоснователно. Всяка от ищците е сторила разходи за адвокатско
възнаграждение от 700лева, при минимално дължимо при интерес 7
552.12лева съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ в
7
редакцията и към датата на договаряне и плащане/, в размер на 758.65лева. В
полза на въззиваемите следва да се присъдят и разноските за вещо лице в
размер на 378.10лева, възложени им с оглед привличането на такова за
установяване на факти в тяхна доказателствена тежест и внесени от тях в
пълен размер.
Воден от горното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №21/01.03.2022г. по гр.д.№359/2021г. на РС-Ген.Т.,
с което се признава за установено по отношение на Държавата,
представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, правото на
собственост на С. Й. И. ЕГН ********** и Т. Й. Н. ЕГН ********** върху
следния поземлен имот: дворно място с площ от 4 795 кв.м., съставляващо
част от ПИ с идентификатор 31303.21.65. по КККР на с. З., общ. Г.Т., целия с
площ от 31 562 кв.м., вид на територията – земеделска, начин на трайно
ползване-за стопански двор, с номер на предходен план 000065, идентичен с
част от имот с пл.№65 извън регулацията на с. З. с площ от 4 795 кв.м.,
разположена в североизточната част от имота с граница на северозапад ПИ с
идентификатор 31303.21.63, граница на югоизток ПИ с идентификатор
31303.21.5, а на североизток и югозапад границите са продължение на
граничните линии на имот с идентификатор 31303.21.63 на североизток и
югозапад, при граници и съседи на целия поземлен имот :ПИ 31303.888.9901,
ПИ 31303.21.63, ПИ 31303.21.5 на основание давностно владение и
наследство от Й.Д.Д., бивш жител на с. З., общ. Г.Т., починал на 10.04.2001г.,
за периода от 1941г. до настоящия момент, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК по
отношение на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, правото на собственост на С. Й. И. ЕГН ********** от
гр.Д., ж.к.“Д.***, и Т. Й. Н. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“К.Д.**, на
основание давност и наследство от Й.Д.Д., починал на 10.04.2001г., върху
следния поземлен имот: дворно място с площ от 4 795 кв.м., съставляващо
реална част от ПИ с идентификатор 31303.21.65 по КККР на с. З., общ. Г.Т.,
целия с площ от 31 562 кв.м, разположена в североизточната му част, с
граници, обозначени с цифри от 1 до 10, свързани с червена линия, по
комбинирана скица- приложение към заключение на вещото лице М. Х. с вх.
№5032/26.09.2022г., намираща се на л.48 от делото на ДОС и представляваща
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на земеделието,
храните и горите, ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. И. ЕГН ********** от гр.Д.,
ж.к.“Д.***, и Т. Й. Н. с ЕГН ********** от гр.Д., ул.“К.Д.**, съдебно
деловодни разноски за въззивното производство - 1400лева адвокатско
възнаграждение и 378.10лева възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване на основание чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9