О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Шумен, 06.03.2023г.
Административен съд - град Шумен, в закрито заседание
на шести март две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Административен
съдия: Снежина Чолакова
като разгледа докладваното от административния съдия АД № 327
по описа за 2022г. на
Административен съд – гр.Шумен, и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по молба рег.№
ДА-01-350/03.02.2023г. по описа на ШАдмС, депозирана от Ръководителя на УО на
Оперативна програма Околна среда 2014-2020г.
при Министерство на околната среда и водите (МОСВ) – гр.София - ответник
по АД № 327/2022г. по описа на ШАдмС, чрез процесуалния му представител Ц.К., с
която е отправено искане за допълване на Определение № 128 от 21.01.2023г. по
адм.д.№ 327/2022г. по описа на ШАдмС в частта за разноските, като оспорващият „Е.П.К.Б.“ООД
да бъде осъден да заплати в полза на МОСВ направените деловодни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в максимално предвидения в
Наредбата за заплащането на правната помощ, размер.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна - „Е.П.К.Б.“ООД, е
депозирала Възражение с рег.№ ДА-01-575/23.02.2023г. по описа на ШАдмС, в което
е застъпено становище за основателност на претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, но в минимално предвидения в Наредбата за заплащането на
правната помощ размер от 100 лева, доколкото казусът е без никакви фактически и
правни усложнения, материалният интерЕ.е нисък, липсва писмен отговор по
жалбата, явяването на процесуалния представител на ответника е еднократно и
производството е прекратено поради иницииран от оспорващото дружество отказ за
продължаване на договора с УО.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съдебното производство по АД № 327/2022г. по описа н.
ШАдмС е образувано по жалба на „Е.П.К.Б.“
ООД с ЕИК ********, против Решение от 12.10.2022г. н.Р.н.У.на ОП“О.с.2.“ п.Г.“О.п.О.с.“
п.М. ***, за намаление на сумата по искане за междинно плащане № 2/02.08.2022г. по АДБФП № BG16M10P002-2.009-0086-С01 „Предотвратяване образуването на
битови отпадъци в район Североизточен чрез демонстриране и популяризиране на
нов модел за повторна употреба и удължаване жизнения цикъл на продуктите“, с
бенефициент „Е.П.К.Б.“ООД, следствие на финансова корекция, наложена с
Решение от 10.10.2022г. на същия УО на
ОПОС.
С определение от 07.11.2022г. съдът е конституирал
страните по делото и го е насрочил за разглеждане в открито съдебно заседание
за 14.12.2022г.
В рамките на проведеното на 14.12.2022г. открито
заседание, съдебното производство е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4, във
вр.с чл.144 от АПК до приключване на съдебното производство по адм.д.№
328/2022г. по описа на ШАдмС. Във въпросното заседание ответната страна е
представлявана от процесуален представител Ц.И.К– правоспособен юрист и
служител в отдел „Администриране на нередности“ в Главна дирекция „ОПОС“,
гр.София.
С молба
рег.№ ДА-01-214/23.01.2023г. по описа на ШАдмС жалбоподателят е отправил
волеизявление за оттегляне на оспорването срещу Решение от 12.10.2022 г. на
Ръководителя на УО на ОП “Околна среда 2014-2020 г.“ при ГД “Оперативна
програма Околна среда“ при МОСВ – гр.София, н. основание чл.155, ал.1, изр.1 от АПК.
С определение № 50 от 23.01.2023г. съдът е възобновил
производството по делото; оставил е жалбата на „Е.П.К.Б.“ ООД против Решение от
12.10.2022г. н.Р.н.У.на ОП“О.с.2.“ п.Г.“О.п.О.с.“ п.М. *** без разглеждане и е
прекратил производството по адм.д.№ 327/2022 г. по описа на ШАдмС поради
оттегляне на оспорването.
Цитираното определение е съобщено на ответната страна
на 01.02.2023г.
С молба рег.№ ДА-01-350/03.02.2023г. посочената страна
е отправила искане за присъждане на деловодни разноски.
Като прецени доводите на молителя,
както и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, Шуменският
административен съд установи следното:
Молбата е подадена в срока
по чл. 248, ал. 1, предл.1 от ГПК (т.е. в 7- дневния срок за обжалване на
съдебния акт), доколкото прекратителното определение е съобщено на Ръководителя
на УО на ОП“Околна среда 2014-2020г.“ на 01.02.2023г., а молбата за допълването
му в частта за разноските е депозирана на 03.02.2023г., поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата
е частично основателн., предвид
следните съображения:
Със съдебния акт, чието допълване се иска, съдът е прекратил съдебното
производство по жалбата на „Е.П.К.Б.“ООД срещу Решение от 12.10.2022г. н.Р.н.У.на ОП“О.с.2.“ п.Г.“О.п.О.с.“ п.М. ***, на
основание чл.159, т.8 от АПК, а именно – поради оттегляне на оспорването от
страна на дружеството – инициатор на съдебното производство. С прекратителното
определение съдът не се е произнасял по искане на ответната страна за разноски,
тъй като към този момент такова искане не е било налице, което налага
необходимостта от произнасянето му по реда на чл.248 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е
поради постигнато между страните споразумение. В чл.78, ал.8 от ГПК е посочено, че в полза на държавни учреждения се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37, ал.3 от Закона за правната помощ (ЗЗП). В чл.37, ал.1 от ЗПП е
предвидено, че заплащането на правната помощ се осъществява съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
В чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ е регламентирано, че по
административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес
от 100 до 360 лева.
От
материалите по делото е видно, че Ръководителят на УО на ОП“Околна среда
2014-2020г.“ при ГД“Оперативна програма Околна среда“ при МОСВ – гр.София е била представлявана по същото от
процесуален представител – Ц.К. - правоспособен юрист и служител в отдел
„Администриране на нередности“ в Главна дирекция „ОПОС“, гр.София, която с
придружително писмо рег.№ ДА-01-2533/02.11.2022г. по описа на ШАдмС е изпратила
жалбата, ведно с административната преписка по издаване на атакувания акт, в Административен
съд – гр.Шумен; с придружително писмо
рег.№ ДА-01-2735/23.11.2022г. по описа на ШАдмС е представила по делото писмени
доказателства; както и е взела участие в проведеното на 14.12.2022г. открито
съдебно заседание.
Наред с това, искането за допълване на
прекратителното определение в частта за разноските е направено своевременно,
доколкото същото е обективирано в писмена молба, подадена в срока за неговото
обжалване. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на отправено изрично
искане за присъждане на разноски преди прекратяване на съдебното производство,
не променя този извод. Това е така, доколкото разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК предвижда правото на ответника на разноски, без да установява краен срок,
до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде
отправено до съда. Доколкото процесуалният закон не установява краен срок по
отношение на искането за присъждане на разноски, приложение следва да намери
общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални
искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В
същия срок поначало следва да бъдат представени и доказателствата за
извършените разноски. Ответникът няма задължение по закон да прави искане за присъждане
на разноски на по-ранен етап от съдебното производство. Липсва и нормативно
изискване при оттегляне на жалбата, ответникът да бъде уведомяван предварително
за предстоящо прекратяване на съдебното производство, като същевременно в тези
случаи изобщо не се стига до устни състезания. За наличие на основание за
прекратяване на съдебното производство той узнава с получаването на съобщението
за определението, с което производството по делото е било прекратено. П.това
положение правото на разноски на ответника по чл.78, ал.3 от ГПК, във вр.с
чл.144 от АПК може да се реализира единствено с молбата, подадена по реда на
чл.248 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК, както е сторено в случая. В този смисъл
и съдебната практика - опр.№ 11799/26.09.2011г. на ВАС по адм.д.№ 11813/2011г.,
II отд.; опр.№ 583/19.01.2015г. на ВАС по адм.д.№
245/2015г., 5-членен състав.
Предвид изложеното, доколкото искането
за присъждане на разноски е направено своевременно и от страна, за която
изходът на делото е благоприятен, са налице предпоставките на чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на юридическото лице - МОСВ – гр.София (в чиято
структура е включена ГД“Оперативна програма Околна среда“ – чл.32, т.1 от
Устройствения правилник на МОСВ, приет с ПМС № 208 от
27.09.2017 г.).
Доколкото се касае за съдебно
производство с материален интерес, размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя в рамките от 100 до 360 лева, съобразно изр.второ от чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
В тази връзка следва да се отбележи, че
предмет на делото е оспорване на решение, с което на основание чл.60, ал.1 и
чл.62, ал.1 от ЗУСЕФСУ е извършено намаляване на верифицирана сума по
административен договор. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което
процесуалният представител на ответната страна е взел участие и в рамките на което
е докладвана жалбата, приобщени са писмени доказателства и съдът е постановил
определение за спиране на съдебното производство. Освен това, процесуалният
представител на ответната страна е изготвил придружителното писмо, с което жалбата е изпратен. в съда,
както и е депозирал допълнителни писмени доказателства, в изпълнение на дадени
от съда указания. С оглед на това и като съобрази вида и количеството н.извършената
дейност от процесуалния представител н.Р.на У.на ОП“О.с.2.“ п.Г.“О.п.О.с.“ при М.
***, съдът намира, че на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в размер на 150 лева. В тази връзка съдът намира
за неоснователно искането на ответната страна за определяне размера на
възнаграждението над сумата от 150 лева до пълния претендиран размер, тъй като юрисконсултското
възнаграждение не е обвързано от конкретния материален интерес, предмет на
правния спор. Неоснователна е и тезата на оспорващото дружество за фиксиране на
възнаграждението в минимално предвидения размер, както предвид извършените от
процесуалния представител на ответната страна действия, посочени по-горе, така
и с оглед обстоятелството, че се касае за правен спор по ЗУСЕФСУ, чиято правна
сложност значителна. Освен това, видно от приложеното Решение на УО на ОПОС от
23.11.2022г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решението на същия
орган от 12.10.2022г., предмет на обжалване по делото, материалният интерес не
е в размер на 3985,81 лева, а в размер на 33720,40 лева (2860,20 +30860,20).
Предвид всичко изложено до тук,
доколкото искането за присъждане на разноските е направено своевременно и от
страна, за която изходът на делото е благоприятен, при наличие на
предпоставките на чл.78, ал.8, във вр.с чл.32, т.3 от ГПК, в полза на юридическото
лице МОСВ – гр.София следва да се присъдят деловодни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, като същите следва да се възложат в тежест на оспорващото
дружество. В останалата му част искането за присъждане на разноски до пълния
претендиран размер от 360 лева, следва да се отхвърли като неоснователно, тъй
като, както беше посочено по-горе, размерът на юрисконсултското възнаграждение
се определя съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.с чл.37 от ЗПП, във вр.с чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, а според цитираната подзаконова
нормативна разпоредба, възнаграждението по административни дела с материален
интерес може да се определя в параметрите от 100 до 360 лева, п.липса на обвързаност
на същото с материалния интерес, предмет на спора.
Водим от горното и на основание чл.248
от ГПК, във вр.с чл. 143, ал.4 от АПК, чл.78,
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правн.та
помощ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение
№ 50/23.01.2023г. по АД № 327/2022г. по описа на Административен съд – гр.Шумен
в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Ес П.К.Б.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от д-р Д.К.Х., да заплати на Министерство на
околната среда и водите – гр.София, сума в размер н.150 лева (сто и петдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ
искането н.Р.на У.на ОП“О.с.2.“ п.Г.“О.п.О.с.“ при М. *** за
присъждане на деловодни разноски, в
останалата му част, за сумата над 150 (сто и петдесет) лева, до пълния
претендиран размер от 360 лева.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд на Република България, съгласно чл.248 ал.3 от ГПК, в 7
(седем) дневен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на
страните по реда на чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: