РЕШЕНИЕ
№ 1537
гр. Варна, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110116475 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „*“
ООД, с която против Д. С. С., по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК е
предявен специален установителен иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за
установяване на дължимостта на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12678 по описа на РС-Варна за 2021 г., а
именно сумата от 6 100.38 лева, представляваща, главница по договор за изработка от
01.12.2020 г., с предмет извършване на строително-монтажни работи на обект - апартамент,
находящ се в *, вземането по който е обекивирано във фактура №**********/29.03.2021 г. с
вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 01.09.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че въз основа заявление на ищеца е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12678 по описа на РС-
Варна за 2021 г., за претендираната в настоящото производство сума. Заповедта била
надлежно връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването, е
депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414 от ГПК,
поради което на заявителя била указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Поддържа се в исковата молба, че на 01.12.2020 г. между страните е сключен договор
за изработка, по силата, на който ищецът приел да извърши възложени му от ответника
услуги – строително-ремотни дейности в собствения му недвижим имот с адрес: *. За
времето от сключване на договора до края на месец март 2021 г., ищецът изпълнил
договорените с ответника СМР. Тъй като ответникът се намирал извън страната, контрол
върху изпълняваните от ищеца дейности бил осъществяван от С. В.. С последната било
съгласувано всичко, което било извършвано в имота. В исковата молба се сочи, че
жилището е било предадено на ищеца на етап груб строеж, поради което същото било
1
необитаемо. За изпълнение на възложената работа, ищецът привлякъл подизпълнител –
бригада от четирима строителни работници. Ищецът излага, че е съгласувал и информирал
непрекъснато ответника за изпълнението на възложените работи, както и за материалите,
които било предвидено да се използват, като дори е снимал и изпращал видеоклипове на
изпълненото, чрез мобилно приложение.
Заплащането от страна на ответника било извършвано на части, като изпълнителят
отбелязвал същите като авансово получени суми. Твърди, че в процеса на работа, някои от
първоначално предвидените дейности отпаднали – напр. № 12, 13 и 14 от количествено-
стойностната сметка, но вместо тях били извършени други договорени с възложителя
работи. Ищецът сочи, че всички договорени дейности, както и допълнителни такива, били
изпълнени. Изготвен бил акт обр. 19 за установяване на завършеното и заплащане на
натуралните СМР, като ответникът бил уведомен за подготвения документ, както и че имал
незаплатени суми и че следва да изпрати представител за приемане на обекта. Ответникът
категорично отказал да заплати претендираните от ищеца суми, като поискал ключът от
имота да бъде върнат на неговия представител. Управителя на ищцовото дружество върнал
ключа за имота на С. В., като последната отказала да подпише изготвения акт обр. 19. Към
същия момент в обекта се намирали други работници, които извършвали монтаж на мебели
за кухня. Според ищеца, обстоятелството, че монтажът на кухнята е бил започнат,
доказвало, че той е изпълнил изцяло задълженията си по договора, тъй като в противен
случай, монтаж на кухненските шкафове бил невъзможен. Към датата на подаване на
исковата молба ответникът Д. С. и С. В. живеели в имота. Дължимият остатък от
възнаграждението по договора бил в размер на 6 100.38 лева. Под № 5 в акт обр. 19 е била
посочена допълнително извършена дейност по монтаж на бойлер.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва основателността на предявения иск.
Заявява, че ремонтните дейности не били завършени в уговорения срок, с необходимото
качество, с уговорените материали, като част от описаните СМР не били извършени, нито
били поръчвани от него. Въвежда възражение за некачествено изпълнение на договорените
СМР, като сочи, че за поправка на констатираните недостатъци е ангажирал трети лица, на
които е заплатил допълнително възнаграждение. Акт обр. 19 не бил подписан от
възложителя, защото не е отразявал действително извършените СМР и техния обем.
Оспорва да е било уговорено плащането да се извършва след изпълнение на определени
СМР.
Твърди, че е било постигнато съгласие за авансово плащане на 50% от дължимото
възнаграждение, междинно плащане в размер на 30% и доплащане в размер на 20%. Срокът
за изпълнение на договорените СМР бил 60 дни, като изпълнителят е следвало да започне
работа 7 дни след подписване на договора. Представеният с исковата молба Акт за
установяване завършването и заплащането на натуралните СМР акт обр. 19 не е бил
подписан нито от изпълнителя, нито от възложителя, поради което оспорва да са били
извършени описаните СМР по вид, обем и количество. Твърди, че ищецът не е изпълнил
дейностите по приобщаване на терасата към апартамента, описани под № № 1, 2, 3, 4 и 5 в
количественостойностна сметка. Същият не е доставил уговореното количество и не е
извършил уговорения обем, а вместо нови материали доставил употребявани строителни
материали. СМР описани под №№ 6, 7, и 8 в количественостойностна сметка били
извършени изключително некачествено и не в уговорения обем. Признава, че по време на
изпълнението страните действително са уговорили част от първоначално възложените СМР
да не бъдат извършвани, но освен от посочените от ищеца под №№ 12, 13 и 14, отказана
била и дейността по позиция № 15.
Заявява, че в акт обр. 19 са включени СМР, които не били извършени в обекта на
възложителя. По време на изпълнението на договора изпълнителят е бил ангажиран да
извършва ремонт и на други апартаменти в блока, поради което в акт обр. 19 неправилно
2
били влючени СМР под № 13, 22, 25 - СМР по фасада, шпакловка на фуги по ап. * и общи
части, лепене и шпакловка по тавани на ет. 6. Твърди, че тези СМР следвало да се заплатят
от собственици на съответните апартаменти, а общите части от етажната собственост.
Оспорва да е била извършена дейността по позиция № 19 от акт обр. 19 - постилане с тиксо
и велпапе по подове. Сочи, че доставените алуминиеви подпрозоречни дъски били стари, а
не нови. Заявява, че изпълнителят е знаел за всички констатирани недостатъци, тъй като
ищецът сам ги е допуснал, а и ответникът многократно е настоявал същите да бъдат
поправени.
При съобразяване на горното релевира възражение на основание чл. 265, ал. 1, т. 3 от
33Д за намаляване на възнаграждението на изпълнителя за действително изпълнените СМР,
които ползват възложителя.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, чрез адв. Р.
Н. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, явява се лично и чрез
адв. А. А. поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл.
12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни
положения:
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на
чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, която е оспорена по реда на
чл. 414 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си със съдебна санкция,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство по реда на
чл. 422 от ГПК и неговата допустимост.
Постигнатите между страните договорености, които са част от съдържанието на
правната сделка от 01.12.2020 г., разкриват белезите на договора за изработка. Договорът за
изработка е консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита за
сключен с постигане на съгласие между страните по него и създава задължения и за двете
страни: за изпълнителя – да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за
възложителя – да приеме изработеното и да го заплати. Договорът е неформален, тъй като
не е предвидена форма за неговата действителност. Тези характеристики се извеждат от
разпоредбите на чл. 258 – чл. 269 от ЗЗД, като при възникнали спорове, свързани с
действителността, изпълнението и прекратявеното му, намират приложение и общите
разпоредби на ЗЗД за правните сделки. Предмет на задължението на изпълнителя е
конкретен трудов резултат, който може да бъде постигнат чрез полагане както на физически,
така и на интелектуален труд.
За успешното провеждане на предявения иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва
да установи в процеса по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на договорната
отговорност на ответника: 1./ учреденото между страните облигационно правоотношение по
силата на договор за СМР от 01.12.2020 г.; 2./ своята изправност по договора, т.е. че е
изпълнил собствените си задължения, а именно че е извършил вътрешно ремонтни дейности
– труд и материали по утвърдени и съгласувани строително-ремонтни работи на обект
„Апартамент“, находящ се в *; 3./ приемането на работата от страна на възложителя; 4./
изискуемостта на главното вземане и изпадането на длъжника в забава, както и 5./ размера
на предявените граждански притезания.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при
3
установяване на горното – че е погасил задълженията си по договора. В тежест на ответника
е и да докаже твърденията си, че задължението на изпълнителя не е изпълнено или е
изпълнено лошо, обуславящи възникването на правата по чл. 265 от ЗЗД.
Първият правнорелевантен юридически факт по делото не е спорен, а и от
приобщения договор /л. 5/ се установява по несъмнен начин, че между ищеца и ответника е
учредено облигационно правоотношение въз основа на договор за СМР от 01.12.2020 г.,
подписан от страните на 03.12.2020 г., по силата на който, ответникът възложил, а ищецът
приел да изпълни, уговорени от страните, в приложена към договора количествено-
стойностна сметка /л. 6/, СМР, в собствения на възложителя обект с адрес: *, *. Между
страните е договорено в 7-дневен срок от подписване на договора изпълнителят да започне
изпълнението на възложената работа, като срокът за изпълнение е 60 дни от датата на
започване на СМР на обекта. Доставката на всички необходими строителни материали са за
сметка на изпълнителя. Уговорено е възложителят да заплати окончателното
възнаграждение на изпълнителя в срок от 3 дни след подписването на Приемо-
предавателния протокол за извършените СМР след завършване на работата. Уговорено е
още, че преди започване на СМР възложителят да заплати авансово 50% от крайната цена;
30% - междинно плащане и 20% доплащане.
Съгласно чл. 1.2 от договора, единичните цени на договорените за изпълнение СМР
са описани в количествено-стойностна сметка, подписана от възложителя и изпълнителя,
която е неразделна част от процесния договор. От същата е видно, че общата стойност на
договорените СМР възлиза на 15 419.05 лева и включва: 1. доставка и монтаж на
гипсокартон по тавани с включена минерална вата 5 см; 2. доставка и монтаж на
гипсокартон по стени; 3. обръщане с гипсокартон на конструкция или лепене; 4. шплаковка
по работни фуги с включено шлайфане; 5. монтаж на алуминиеви ъгли за шплаковка; 6.
полагане на саморазливна замазка по подове 1 см; 7. полагане на изравнителна циментова
замазка по подове 3 см; 8. полагане на фаянс /гранитогрес/; 9. полагане на вароциментова
мазилка по стени в баня 2 см; 10. полагане на хидроизолация и хидроленти в баня; 11.
грундиране и боядисване на две ръце с латексова боя; 12. полагане на ламиниран паркет с
включена доставка на подложка 5 мм; 13. монтаж первази за ламинат /само труд/; 14.
монтаж на преходни лайсни за ламинат /гранитогрес/; 15. монтаж на втори пласт
гипсокартон по стени и 16. фасада.
Видно е още, че след приспадане на отстъпката от 600.00 лева крайната цена за
плащане е 14 819.05 лева.
Не се спори, че дейностите на позиции №№ 12,13,14, а именно полагане на
ламиниран паркет с включена доставка на подложка 5 мм; монтаж первази за ламинат /само
труд/ и монтаж на преходни лайсни за ламинат /гранитогрес/ от приложената към договора
количествено-стойностна сметка не са изпълнени от ищеца, по желание на ответника. Т.е. от
крайната цена от 14 819.05 лева е приспадната и стойността на тези СМР в общ размер от
450.00 лева или крайната цена за плащане е договорена в размер на 14 469.00 лева.
Видно е от от количествено стойностната сметка, че същата материализира разписки,
доколкото удостоверява получен аванс от страна на изпълнителя в общ размер на 9 950.00
лева.
Не се спори, че между страните не е подписан акт обр.19 за обекта.
На л. 8 е представен едностранно подписан от ищеца акт за установяване
завършването и заплащането на натуралните СМР, от който е видно, че остатъкът за
погасяване след приключването на обекта е 5 083.65 лева или с включен ДДС – 6 100.38 лева
– предмет на предявения иск, за която сума е издадена фактура, която също е едностранно
подписана единствено от ищеца.
Претендирата сума в настоящото производтсво е за 1. шплаковка по работни фуги с
4
включено шлайфане – 978.35 лева; 2. полагане на саморазливна замазка по подове 1 см – 1
134.00 лева; 3. Полагане на изравнителна циментова замазка по подове 3 см – 688.50 лева; 4.
Полагане на фаянс /гранитогрес/ - без доставка на плочи – 2 242.80 лева и 5. къртене и
ремонт по стена за поставяне на бойлер – 40.00 лева, като за последното няма спор, че е
договорено в последствие между страните.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е за
това дали ищецът-изпълнител е изправна страна по договора, т.е. дали е изпълнил поетото
задължение да извърши, уговорените от страните, в приложена към договора количествено-
стойностна сметка /л. 6/, СМР, в собствения на възложителя обект с адрес: *, * - в частност
дали е изпълнил точно процесните СМР-та, чиято левова равностойност претендира по
издадения счетоводен документ.
За установяването на този правнорелевантен юридически факт са ангажирани гласни
доказателства чрез разпита на водените от ищеца свидетели. В показанията си свид. С. Я.
сочи, че е участвал в ремонта на процесния апартамент. Ремонтът започнал през м.декември
2020 г. Апаратментът бил ситуиран в стара сграда. Всичко било съборено в апартамента.
Негови колеги преди него започнали да правят гипсокартона. Свид. Я. е бил ангажиран с
това да направи замазката по всички стаи – стени и пода и да залепи фаянс в банята и
малкия коридор. Стените били голи. Апартаментът се състоял от всекидневна, баня, коридор
и две спални. Не е виждал собственика на апартамента, като само веднъж са разговаряли по
телефона. Управителят на ищцовото дружество за всички работи по ремонта се свързвал с
лицето С., която била партньорката на ответника. С. е ходила в апартамента, когато е
трябвало да се коментира нещо във връзка с ремонта. Свид. Я. сочи, че когато е започнал да
работи в хола са приказвали със С. и тя му била казала, че плочките са малко криви и че има
разминаване по фугите. Тя веднага се свързала с ответника и говорили по мобилно
приложение „вайбър“ и ответникът дори му бил казал „С., плочките са много скъпи не може
да няма прав ъгъл“, а свид. Я. отговорил „Ако не вярваш на мен, виж слагам и те са криви“.
Сочи още, че е изправил стената в банята с мазилка, където е входната врата. На другите
стени били направени ВиК работи, линеен сифон бил направен и той само малко го
изместил към стената с малък сифон, резервен. Плочките в банята били три цвята – сиви,
светлосиви и кафяви, а подът – гранитогрес. Свид. Я. сочи, че е направил и фугирането в
банята. С. отишла и видяла работата на свид. Я., като същата не е направила някакви
забележки и възражения за нещо в банята. Шплаковката по стените не я е правил той, а
други рбаотници. Той е положил също и гранитогреса по пода. Терасата на малката стая
била усвоена. После са извикали алпинисти, които са правили ремонт отвън, тъй като било
мокро и отгоре и отдолу. Около средана м.март 2021 г. ремонтът бил приключил. В
заключение сочи, че С. нямала възражения по отношение поставянето на гранитогреса на
пода и относно качественото полагане на плочките.
В показанията си свид. К. К. П. сочи, че също е извършвал реомнтни дейности в
апаратмента на ответника през м.февруари 2021 г. Той специално е бил ангажиран с
боядисването на стените. Още с влизането му навсякъде било подготвено за боядисване.
Стените били шплаковани. Апартаментът се състоял от Г-образен коридор, всекидневна стая
с кухненски бокс, баня и тоалетна и две спални помещения. Собственикът на апартамента
бил в Г.. Последният бил представляван от лицето С., която отвреме на време е ходила в
апартамента да провери как върви работата. След първата ръка е трябвало да се вземе още
боя, като втората ръка се забавила, тъй като е имало забавяне с плащанията. В крайна сметка
свид. П. сочи, че управителят на ищцовото дружество е закарал боите и така той е
привършил апартамента. Последният ден С. била в апартамента. Обиколили целия
апартамент с нея и тя е нямала никакви забележки относно боядисването. Сочи още, че при
поставянето на лайсните на гипсокартона по ъглите по стените е нямало никакви проблеми
също. След грундирането е минал вътрешните ъгли със силикон за допълнително
подсилване. Не е забелязал някакви проблеми, когато е боядисвал подпрозоречните рамки,
5
където са лайсните. Там допълнително също е сложен силикон.
Анализирани в съвкупност и поотделно показанията на свид. П. и свид. Я. са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради
което съдът ги кредитира и приема, че е налице изпълнение на поетите от страна на
изпълнителя договорни задължения за ремонт на апартамента на ответника.
Ответникът възразява за това, че изпълнението е точно в качествено отношение, като
навежда твъдрения, за това че изпълнената работа има недостатъци, с което упражнява
материалните си права по чл. 265, ал. 1, т. 3 от ЗЗД и обективира искане за намаляване на
възнаграждението на изпълнителя за действително изпълнените СМР, които ползват
възложителя.
Т.е. от изложеното следва, че третият юридически факт от фактическия състав на
иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, а именно приемането на работата също е спорен, доколкото
отвтеникът възразява да е приел работата без забележки.
С нормата на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да
приеме извършената съгласно договора работа. Не съществува спор в съдебната практика и
правна доктрина, че в същината си приемането на извършената работа обхваща както едно
фактическо действие – разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез
реалното му получаване от възложителя, така и правно действие – признание, че то напълно
съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му.
Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД е или онова
изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов
резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия,
придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следва,
че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение.
Настоящият съдебен състав споделя каузалната практика на ВКС, обективирана в
Решение № 1661 от 06.12.1999 г. по гр. д. № 972/1999 г., V г о. на ВС, според която простото
разместване на фактическата власт върху работата, без съпровождащо го изрично или
мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че възприема същата за съобразена с
договора, не е съставлява приемане по смисъла на чл. 264, ал. 1 от ЗЗД.
В настоящия случай между страните не е подписан нарочен писмен документ
/приемо-предавателен протокол/, от който да се установи по несъмнен начин, че работата е
приета и одобрена. Т. е. въпросът е дали е налице приемане на работата чрез конклудентни
действия, който е проблематичен. Дискусионно е както в доктрината, така и в практиката
коя категория действия или бездействия влизат в тази група и какъв е водещият признак за
тяхното определяне. Безспорно е, че липсата на волеизявление ще бъде приравнено на
приемане по смисъла на чл. 264 от ЗЗД. В този случай мълчаливото волеизявление е
приравнено на съгласие, че работата съответства на очакваното от страните качество. В
конкретния казус обаче ответникът е упражнил субективното си потетстативно право да
иска отбив от възнагражението на ищеца с доводи, че изработеното е с недостатъци, за което
обстоятелство поддържа, че ищецът е надлежно уведомен още през 2021 г. при огледа на
апартамента след ремонта и именно заради това се сочи, че не е удовлетворено неговото
вземане.
Задължението на възложителя да приеме работата се запълва съдържателно с нуждата
от извършване на активни действия – да прегледа изработеното за недостатъци и да уведоми
веднага изпълнителя при наличието на такива. Ако не направи това, възложителят губи
възможността да предяви исковете по чл. 265 ЗЗД – арг. от чл. 264, ал. 2 и 3 ЗЗД, репективно
да инвокира материалноправно възражение при предявен иск по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД. Това
заключение се потвърждава и от последователната съдебна практика на ВКС, в която е
прието, че презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за приемане на работата при липсата на
6
възражение за недостатъци е необорима /Решение № 1100 от 04.07.2003 г. по гр. д. №
1876/2002 г., V г. о. на ВКС ; Решение № 231 от 13.07.2011 г. по търг. д. № 1056/2009 г., II т.
о. на ВКС; Решение № 240 от 14.06.2007 г., на ВКС /. Това становище е застъпено и в
правната доктрина от проф. Александър Кожухаров; проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев и
проф. Поля Голева.
За установяване на своите твърдения, че изпълнената работа има недостатъци, оттам
и за доказване основателността на възражението по чл. 265, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, ответникът
също е ангажирал гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели. В показанията си
свид. С. С. В. сочи, че живее фактически на семейни начала с ответника. Излага, че е правен
ремонт на процесния апартамент през 2020 г. – 2021 г. Ремонтът бил правен от ищцовото
дружество. Свид. В. почти всеки ден е посещавала обекта, като е осъществявала контрол по
ремонта, доколкото ответникът е бил в чужбина. Ищецът бил нает да сложи гипсокартон,
настилки, фаянс в банята, гранитогрес в коридора и хола и боядисване. Всичко, което било
уговорено не било извършено в срок и качествено. Фугирането не било изпълнено
качествено, в резултат на което се наложило ответинкът да наеме други майстори, които да
свалят фугите и да положат наново фуга на стената. Плочките в хола не били поставени
правилно – били нагоре, надолу. Имало разлика във височината, което се виждало най-вече
по первазите. И в двете спални боята не била качествено направена, в едната дори стените
били боядисани само на една ръка, а било платено за две ръце, имайки предвид че бялата
боя отдолу прозирала. Вътрешните ъгли се нацепили и за това се наложило след ремонта
наново да се наемат хора. Около контактите било оставено разбито и се наложило наново да
се шплаковат стените. В едната спалня подпрозоречната дъска не била сложена както
трябва. В усвоените тераси не било всичко гипсокартон, а били сложени някакви
допълнителни некачествени материали. Свид. В. сочи, че установила недостатъците веднага
при огледа, след което ги е довела до знанието на управителя на ищцовото дружество и
заявила, че желае същите да бъдат отстранени. След като ищецът не си е свършил работата в
съответствие с договора, ответникът наел друга бригада, която е изпълнила довършителните
неща. Към настоящия момент ремонтът е приключил и свид. В. живеела в процесния
апартамент.
В показанията си свид. Б. Р. сочи, че познава ответника и процесния апартамент. В
същия свидетелят е положил подовото отопление и климатизацията, като към онзи момент
апартаментът бил на замазка, плочките били сложени, стените боядисани. Това, което му
направило впечатление при поставянето на климатика е, че нямало направен гипсокартон в
усвоената част на терасата. Не може да прецени дали е имало нещо некачествено по
подовите настилки.
На основание чл. 172 от ГПК, доколкото разпитаната свид. С. С. В. е жената, с която
ответникът живее на семейни начала, съдът преценява достоверността на показанията й с
оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната нейна
заинтересованост от изхода на спора. След съвкупния анализ на показанията й с останалите
писмени, гласни – в частност с показанията на свид. С. Я. и най-вече с експертното
заключение по назначената СТЕ, съдът достигна до извода,че показанията на същата са
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, пълни и взаимно допълващи се,
включително и непосредствени, доколкото свид. В. е възприела пряко последиците от
ремонта върху апартамента на ответника.
Ето защо настоящия съдебен състав счита, че при определяне размера на
възнагражението същото следва да бъде съответно намалено, с оглед констатираните от
показанията на свид. В. недостатъци, които са в унисон и със заключението на вещо лице
инж. Т. О. по назначената СТЕ, което е изготвено освен след запознаване с материалите по
делото, но и след оглед на мястото на ремонта.
Видно е от експертното заключение, което съдът кредитира като компетентно
7
изготвено, пълно, ясно и обективно, че средната пазарна стойност на материалите и труда
във връзка с шплаковка по работни фуги с включено шлайфане възлиза на 832.50 лева;
полагане на саморазливна замазка по подове 1 см – 1 134.00 лева; полагане на изравнителна
циментова замазка по подове 3 см – 688.50 лева; полагане на фаянс /гранитогрес/ - 1 932.00
лева; къртене и ремонт на стенен бойлер – 40.00 лева. Т.е. общата дължима и непогасена
сума възлиза на 4 627.00 лева. Тази сума следва да бъде съответно намалена с разходите по
отстраняване на недостатъците от ремонта, чийто общ размер се констатира отново от
експертното заключение и възлиза на 1 012.00 лева и е за грундиране и боядисване на две
ръце с латексова боя; постилане с тиксо и велпапе по подове; къртене на настилка от
керамични плочки; подмяна на единични плочи от гранитогрес; демонтаж/доставка и
монтаж на А1 подпрзоречна дъска; почистване на фуги и префугиране на фаянсова
облицовка и за общо почистване с извозване на отпадъците. Т.е. в полза на ищеца следва да
се присъди сумата в размер от 3 615.00 лева, представляваща разликата между непогасения
остатък от възнаграждението /4 627.00 лева/ и стойността на недостатъците /1012.00 лева/
или сумата в размер на 4 338.00 лева с ДДС.
По делото няма спор досежно изискуемостта на вземането за възнаграждение и
изпадането на длъжника в забава и липсата на доброволно погасяване на гражданските
притезания.
Крайният извод на съда е за основателност на иска до сумата в размер от
4 338.00 лева, което обуславя отхвърлянето на иска за горницата до предявения размер
от 6 100.38 лева.
Основателността на главното вземане обуславя дължимостта на акцесорното за
присъждане на обезщетение за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК в съда – 01.09.2021 г. до окончателното погасяване
на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят сторените съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, съразмерно с уважената част от иска, чийто общ размер възлиза на 1 324.16 лева, от
която: разноски, сторени в хода на исковто производство – 120.25 лева за държавна такса;
142.22 лева за депозит за вещо лице по СТЕ и 590.22 лева за хонорар за един адвокат и
разноски, сторени в хода на ч. гр. д № 12768 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 43-ти
съдебен състав – 87.47 лева за държавна такса и 384.00 лева за хонорар за един адвокат.
В полза на ответника следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, чийто общ
размер възлиза на 346.68 лева, от която 288.90 лева – адвокатско възнаграждение, като
възражението за прекомерност е несъстоятелно с оглед действителната фактическа и правна
сложност на делото и обема на оказаното професионално съдействие и 57.78 лева – депозит
за вещо лице по СТЕ.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. С. С., ЕГН
********** дължи на „*“ ООД, ЕИК *, на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 4 338.00 лева с ДДС,
представляваща главница по договор за изработка от 01.12.2020 г., с предмет извършване на
строително-монтажни работи на обект - апартамент, находящ се в *, ведно с обезщетението
8
за забава съизмеримо със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда - 01.09.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4644/02.09.2021 г. по реда
на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 12768 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 43-ти съдебен
състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*“ ООД, ЕИК * против Д. С. С., ЕГН **********
специален положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1 762.38 лева, представляваща
разликата над присъдената сума в размер от 4 338.00 лева с ДДС до претендираната сума в
размер от 6 100.38 лева с ДДС, съставляваща главница по договор за изработка от 01.12.2020
г., с предмет извършване на строително-монтажни работи на обект - апартамент, находящ се
в *, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.09.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 4644/02.09.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 12768 по описа за
2021 г. на РС-Варна, ГО, 43-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, Д. С. С., ЕГН ********** да заплати в полза на „*“ ООД, ЕИК * сумата в общ размер
от 1 324.16 лева, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски,
формирана както следва:
- разноски сторени по настоящото исково производство – 120.25 лева за държавна
такса; 142.22 лева за депозит за вещо лице по СТЕ и 590.22 лева за хонорар за един адвокат;
- разноски сторени по ч. гр. д. № 12768/2021 г. на РС-Варна – 87.47 лева за държавна
такса и 384.00 лева за хонорар за един адвокат.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „*“ ООД, ЕИК * да заплати в полза на
Д. С. С., ЕГН ********** сумата в общ размер на 346.68 лева, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9