Решение по дело №255/2023 на Районен съд - Враца

М О Т И В И :
„ЙОЛКОВИЦА“ ЕООД ЕИК ********* Със седалище и адрес на
управление гр.Враца, ул. Климент Охридски № 13, представлявано от управителя
Валери Илиев Вълков с ЕГН **********, е обжалвало НП № 26-0000628, от
22.02.2023год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца, с което на дружеството
жалбоподател е наложено на основание чл.104, ал.7 пр.последно от ЗАвПр.
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв., за
извършено нарушение на чл.91в, т.2 от ЗАвПр. В жалбата и чрез процесуален
представител адв. **** се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на издадените от наказващият орган актове и се иска отмяна на наказателното
постановление.
Ответника по делото Директор на РД „АА“ - гр.Враца, в придружителното
писмо и писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата и иска
потвърждаване на Наказателното постановление.
Производството по делото е по реда на чл.58б от ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното: На 13.02.2023г. служителите на ДАИ – Враца, с**** инспектори
в РД „АА“ - Враца извършили комплексна проверка в офиса на дружеството превозвач
„ЙОЛКОВИЦА“ ЕООД находящ се в гр.Враца, на ул.Климент Охридски №13.
Проверката обхващала дейността на дружеството за периода от 13.02.2022г. до
13.02.2023г., като при същата било констатирано, че фирмата притежава лиценз на
Общността за превоз на товари № 7810 за проверявания период, както и това че
превозвачът не е съхранил информацията от дигиталните карти на част от водачите си
.За констатираното нарушение в офиса на фирмата свидетеля **** в присъствието на
свид. **** съставил Акт за административно нарушение бланков №331038 от
13.02.2023г. за извършено нарушение, за това че: Фирмата - „ЙОЛКОВИЦА“
ЕООД, в качеството и на превозвач на: 13.02.2023 г. около 16:00 ч. в не е съхранила
информацията от дигиталните карти на водачите Тодор Стефанов Николов, от
който имало предоставена информация от 13.02.2022г. - до 12.05.2022г. и до края на
периода на проверката няма информация от дигиталната карта и от водач Стелиян
Георгиев, на който липсва информация от 22.05.2022 г. до датата на проверката,
видно от програма TDCS-3. Акта е предявен и връчен срещу подпис лично на
управителя на фирмата жалбоподател на същата дата, без възражения. Деянието било
квалифицирано от актосъставителя, като нарушение по чл.91в, т.2 от ЗАвПр.
Срещу АУАН №331038/13.02.2023 г. е подадено Възражение №52-00-52-
1506/15.02.2023г. Въз основа на акта и при идентичност на описаното нарушение и
неговата правна квалификация било издадено обжалваното Наказателно
постановление № № 26-0000628, от 22.02.2023год. на Директор на РД „АА“ -
гр.Враца при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“София, в което
почти дословно е пренесено текстовото и цифрово описание на нарушението от
АУАН, като на основание чл.91в, т.2 от от ЗАвПр., за извършено нарушение на
чл.104, ал.7 пр.последно от ЗАвПр. на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава АУАН №331038 от
13.02.2023г., НП 26-0000628, от 22.02.2023год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца,
показанията на свидетелите **** и ****, както и приложената
административнонаказателна преписка съдържаща: жалба, придружително писмо,
1

становище, Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на Министъра на ТИТС; Възражение
№52-00-52- 1506/15.02.2023г., Доклад, Копие на протокол от комплексна проверка, 2
бр.Декларации, справка за актуално състояние на действащите трудови договори,
Справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите, длъжностна
характеристика, пълномощно, Разпечатка от дигиталната програма TDCS-3.
При направеният анализ е оценка на показанията на свидетелите на наказващият
орган, разпитани по делото, съдът не отчете вътрешно противоречие,
непоследователност, заинтересованост или преднамерено изопачени факти.
Свидетелите описват обстоятелствата около извършената от тях проверка и
констатациите им. Показанията им кореспондират с приобщените писмени
доказателства, поради което и съдът им дава вяра.
Съдът намира жалбата за подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по
следните съображения:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, в
рамките на определената им с ЗАНН, ЗАПр. и Заповед № РД-08-30/24.02.2020г. на
Министъра на ТИТС компетентност. Същевременно извършвайки служебна проверка
за законосъобразност на НП, съдът констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в следното:
На първо място следва да се посочи, че никъде в АУАН и НП няма изрично
посочване на коя дата, респ. период е извършено твърдяното нарушение, така както
нормите на чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН повеляват!
В АУАН и в НП има посочени няколко дати съответно 13.02.2022г.,
13.02.2023г., 12.05.2022г., 22.05.2022г. но по отношение на нито, една от тях няма
изрично словесно посочване, че това е датата/периода/, която, актосъставителя
респективно наказващият орган е възприел, като - дата/период/ на извършване на
нарушението.
Да действително в НП е посочено, че в деня на извършената проверка -
13.02.2023г., е установено от контролните органи, че дружеството не е съхранило и
непредставя при проверката информация, извлечена от дигиталната карта на двама
конкретно посочени водачи, но не се сочи, че това е датата на извършване на
нарушението.
От своя страна в показанията си актосъставителя също не сочи, конкретна
датата /или период/ на извършване на нарушението . Следва да се отбележи,че
включително и в съставения КП от 13.02.2023г., също липсва изрично посочване на
датата или периода на извършване на нарушението, като записаното: "че
направената проверка за дейността на дружеството е за периода от 1г. „от
13.02.2022г., до 13.02.2023г.“, не спомага съществено за изясняване на действителната
воля, на съставителя, тъй като КП не е част, нито от АУАН, нито от НП и не може да
санира допуснатия порок в АУАН и НП.
След като АНП твърди, че превозвачът не е съхранил и не представя за проверка
извлечена информация от дигиталните карти на водачите Тодор Николов и Стелиян
Георгиев, за който се твърди да са извършвали превози на товари с автомобили
собственост на фирмата и след като съгласно чл.38, ал.1, т.1 от Наредба №Н-3 от
07.04.2009 г. Превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат
данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните
2

данни за скоростта:1. най-малко един път на 90 дни“ то и следва, че първоначалната дата
от която превозвачът следва най - рано да е съхранявал тази информация ще е датата
на първият превоз извършен от всеки един от водачите, тъй като най-рано от тази дата
за превозвача е възникнало задължението да съхранява процесната информация, в
случая обаче дори и тази минимална информация е спестена в съдържанието, както на
издаденият АУАН, така и на издаденото НП.
Следователно конкретна датата на която е извършено нарушението изразило се в
„не съхраняване:информацията, извлечена от дигиталните карти на водачите“
липсва.
Що се отнася до втората част от твърдяното нарушение изразило се в НЕ
ПРЕСТАВЯНЕ ПРИ ПРОВЕРКА“ то по отношение на нея е възможно датата на
проверката да съвпада и със датата на извършеното нарушение тоест 13.02.2023г.“
Изложеното до тук сочи на това, че както наказващият орган, така и
актосъставителя не са наясно, че на практика са повдигнали и претендират да са
извършени четири отделни нарушения, /касаещи двама отделни водачи/, които обаче няма
как да са извършени на една дата. Факт който е останал извън полезрението и на
актосъставителя и на наказващият орган.
От друга страна посоченото твърдение – че датата на извършване на
нарушението е датата на проверката 13.02.2023г. сочи на това, че нито
наказващият орган, нито актосъставителя правят разлика между дата на
констатиране на нарушението и дата на извършване на нарушението.
При липсата на изрично посочване и до колкото датата (периода) на
извършване на нарушението би могла да бъде изведена от изложената фактическа
обстановка в АУАН и НП следва, че твърдяното нарушение би могло да е извършено
някъде в периода от 13.02.2022г. до 13.02.2023г. такъв обаче изричен запис в тях
липсва.
При това положение следва, че в АУАН и НП са издадени в нарушение на
чл.42 т.3 пр.1 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – тъй като липсва изрично
посочване на датата или периода на извършване на твърдяното
нарушение/нарушения/.
Все пак, ако наказващият орган правилно е дефинирал извършеното и е
отчел, че става на въпрос не за едно, а за няколко отделни административни
нарушения последният е следвало да приложи разпоредбата на чл.18 от ЗАНН
съгласно, която - когато едно и също лице извърши няколко отделни нарушения,
наложените наказания се изтърпяват отделно за всяко едно от тях.
Правоприлагането по принцип и административнонаказателното такова, в
частност не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обстоятелства и
данни. Липсата на правилно отразяване на датата или период на извършване на
нарушението в НП, и в АУАН, като основен реквизит от посочените документи,
представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена
императивна правна норма.При това липсата на дата на извършване на нарушението
освен, че лишава привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да
разбере в какво нарушение е обвинено и в частност на коя дата го е извършило, лишава
и съда от преценка относно спазването на процесуалните срокове по чл.34 от ЗАНН.
Датата на извършване на нарушението е не само задължителен реквизит по
смисъла на чл.42 т.3 пр.1 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на АУАН и НП,
но и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение. Ето защо липсата на
3

дата на нарушението опорочава издаденото НП и е основание за неговата отмяна, тъй
като е нарушено правото на защита на дружеството жалбоподател.
На второ място - нито в АУАН, нито в НП е посочено мястото на
извършване на нарушението.Тук отново става на въпрос за липсата на задължителен
реквизит по смисъла на чл.42 т.3 пр.2 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН от съдържанието на
АУАН и НП, който и очертава фактическата рамка на повдигнатото обвинение.
Доколкото от доказателствата по делото се извежда информацията, че комплексната
проверка е извършена в офиса на дружеството превозвач „ЙОЛКОВИЦА“ ЕООД, то
и би могло да се приеме, че нарушението е извършено именно там - по место
седалището на фирмата нарушител: в гр.Враца, ул. Климент Охридски № 13,
От друга страна доколкото част от самото нарушение се изразява във
непредставяне на наказващият орган на изискуема за нуждите на проверката
информация би могло да се приеме, че нарушението е извършено и/или довършено на
мястото където изискуемата информация не е била предадена, а именно в
местослуженето на наказващият орган - гр.Враца, ул."Васил Кънчов" № 78, то и
следва, че деянието е извършено и довършено именно там, но и това обстоятелство
отново не се изяснява от отразеното съдържание на АУАН и НП.
Очевидно въпроса – „Къде е извършено конкретното вменено на
жалбоподателя нарушение?“ - е въпрос с повишена трудност, защото самите
актосъставител и наказващ орган не са наясно, тъй като твърдят, че нарушението се
изразява в това че: „ПРЕВОЗВАЧЪТ НЕ Е СЪХРАНИЛ И НЕ ПРЕСТАВЯ ПРИ
ПРОВЕРКА“, което сочи на това, че нито наказващият орган, нито
актосъставителя правят разлика между място на съхранение и място на
представяне на изискуемата информация, още повече, че мястото на съхранение може
да е различно от мястото на предоставяне.Като съвсем на отделно плоскост стои
въпроса дали това не са две отделни нарушения, но очевидно, нито наказващият
орган, нито актосъставителя правят разлика.
Следва да се посочи и че - Мястото на извършване на нарушението е
съществен реквизит на НП и АУАН, тъй като същото е определящо както по
отношение на това кои са лицата, оправомощени да съставят АУАН, така и по
отношение на компетентността на АНО да издава НП за такива нарушения, а в
последствие и компетентността на съда, разглеждащ производства във връзка с
депозирани жалби против издадени НП.
Датата и място на извършване на нарушението като елементи от състава
на административното нарушение и като основни реквизити на НП следва да бъдат
ясно и конкретно посочени. Липсата им в НП, като основни реквизити от същото,
представлява съществено процесуално нарушение, предвид на това, че е нарушена
императивна правна норма. Тези реквизите не могат да бъде извличани по пътя на
формалната или правна логика, още по - малко, да бъде извличани по
тълкувателен път от съдържанието на други реквизити или от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Това би имало за последица твърде
сериозна неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните, и в твърде сериозна степен би застрашило правото на
защита на привлеченото към отговорност лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е
разбрало за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Правоприлагането по принцип и в частност
административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, а на
4

конкретни факти, обстоятелства и данни.

На трето място – липсата на дата/период/ и място на извършване на
нарушението от своя страна е довело и до още едно нарушение на задължителен
реквизит - този по смисъла на чл.42 т.4 пр.1 и 2 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 пр.1 и 5
от ЗАНН, - непълно и неясно описанието на нарушението, и на обстоятелствата,
при който е извършено, като в тази връзка дори показанията на разпитаните по
делото свидетели по акта не способстват съществено за изясняване на фактическата
обстановка, тъй като не са посочени всички обстоятелства, а именно на коя дата, в кой
период от време и къде именно е извършено нарушението. По този начин отново
правото на защита на дружеството-жалбоподател е нарушено, тъй като то не може да
разбере в какво точно е обвинено и да организира правилно защитата си.
При това съдът констатира, че въпреки сравнително подробно изложената
фактическа обстановка то - нито в акта, нито в постановлението е посочено точно и
ясно описание на установеното нарушение, датата и мястото на осъществяване на
нарушението, с кои автомобили и управлявани от кои лица с което са опорочени
императивните изисквания на ЗАНН. Наказващият орган е длъжен да даде ясно, точно
и непротиворечиво описание на нарушението - изискване, произтичащо от
императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
На четвърто място – обжалваното НП е незаконосъобразно и от
материално - правна страна.
На дружеството е наложена имуществена санкция за извършено нарушение на
чл.91в, т.2 пр.2, ЗАвтПр.
Съгласно чл.91в. Превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните
органи:т.2. информацията, извлечена от:пр.2. от картата на водача;
Видно от изложеното, е че нарушението по чл.91в, т.2 от ЗАвтПр. има две
форми на изпълнително деяние.
Първата - въвежда задължение за превозвачите да - съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка на контролните
органи: информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф.
Втората - въвежда задължение за превозвачите да съхраняват най-малко една
година след тяхното приключване и да предоставят за проверка на контролните
органи: информацията, извлечена от картата на водача;
На свой ред приложената от АНО санкционна норма на чл.104, ал.7 пр.2 от
ЗАвПр. предвижда административно наказателна отговорност на превозвач, който не
съхранява /пр.1/ тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от
дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или /пр.2/ отказва да
ги предостави за проверка на контролните органи.Очевидно е, че нарушението по
чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр. също има две форми на изпълнително деяние.
Първата е несъхранение на тахографските листа, разпечатките и
извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача,
а втората е отказ за предоставянето им при проверка от контролните органи .
В случая от обстоятелствените части на АУАН и НП не става ясно за какво
5

точно нарушение е наказан жалбоподателя нарушител и при какви обстоятелства го е
извършил, доколкото от фактическа страна в АУАН и НП е посочено, че той не е
представил по време на проверка информация извлечена от картите на
посочените двама водачи, но такава форма на изпълнително деяние - /не представя
информация/ не е предвидена в състава на нарушението по чл.104, ал.7 пр.2 от
ЗАвПр. Както бе посочено по-горе в мотивите обаче нормата предвижда санкция за
несъхранение на информация или за отказ да бъде представена такава. За да е
осъществена от обективна страна обаче втората форма на изпълнителното деяние
/отказ да се представи/ следва информацията да е била съхранена, в противен случай
е налице първата хипотеза на несъхранение на информация.
На следващо място, за да е нарушена посочената по-горе разпоредба в
хипотезата на непредставяне вменено на жалбоподателя от фактическа страна -
следва на първо място да е налице извлечена информация и на следващо място да е
съхранена такава информация. Само в тези случаи би могло да бъде осъществено
деяние под формата на непредставяне на информация, защото ако информация изобщо
не е била извлечена то няма как такава изобщо да бъде съхранена, съответно
представена. Тогава ще е налице друго нарушение свързано с неизпълнение на
задължението да се извлича информация. От показанията на свидетеля Георгиев обаче
се установява, че жалбоподателят е предоставил още на следващият ден поисканата
информация за целият период за първият от водачите – Тодор Стефанов, а за вторият
Стилиян Георгиев частично В края на краищата какво нарушение е приел АНО за
извършено, при какви приети за установени факти и за какво е наказан жалбоподателя
в случая може само да се предполага.
Освен това, ако АНО е приел, че жалбоподателя е следвало да носи
отговорност за двете форми на изпълнително деяние на чл.104, ал.7 пр.2 от ЗАвПр.
Тоест за това, че „не съхранява извлечените данни от картите на посочените
двама водачи и съответно за това пък, че е „отказал предоставянето им при проверка
от контролните органи“, както вече се отбеляза по горе е следвало да има четири
отделни административни обвинения, за всяко от тях респективно четири отделни
административни наказания, така както чл.18 от ЗАНН предвижда - „Когато едно и
също лице извърши няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват отделно за всяко едно от тях.“
В настоящият случай този съдебен състав, счита за необходимо да посочи, че
констатираните съществени процесуални нарушения, водят до невъзможност на
наказаното лице да разбере, какви точно задължителни предписания на закона е
нарушило, защо и при какви обстоятелства, както кога и къде е извършено това
нарушение и същите са засегнали с висок интензитет правото на защита на
дружеството-жалбоподател поради което и санкционирането му за това, че не е
съхранило или представило съответните документи предпоставя отмяна на издаденото
НП.
При този изход на делото и с оглед претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски, то на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН,
съдът ОСЪДИ ответника РД „АА“ - Враца да заплати на жалбоподателят
„ЙОЛКОВИЦА“ ЕООД от гр.Враца направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, съгласно представения договор за правна защита
и съдействие и следва да бъде присъдено в пълния му размер, независимо от
направеното възражение за прекомерност по реда на чл.63, ал.4 от ЗАНН.
Изплатеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в рамките на определеното
6

по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Затова и съдът, ОТМЕНИ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 26-
0000628, от 22.02.2023год. на Директор на РД „АА“ - гр.Враца, при Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ София, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО –
съгласно чл.63, ал.3 т.2 от ЗАНН.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

7

Номер на акта:	166
Дата:	10 май 2023 г.
Съдия:	Искра Петьова Касабова

Дело:	20231420200255
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	9 март 2023 г.

Решение по дело №255/2023 на Районен съд - Враца

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите