Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София,09.10.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на девети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.
Хасъмска гр. дело № 9588 по описа за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.2 и 7
от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба вх. № 92346/11.09.2020 г. по
описа на СГС /вх. № 07777/17.07.2020 г. по описа на ЧСИ/, подадена от длъжника Н.П.И.-З.срещу постановление за
разноски по изпълнително дело № 20207810400300 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781
на КЧСИ, с район на действие СГС, обективирано в
покана за доброволно изпълнение изх.№ 05339/15.06.2020 г., в частта за приетите такси и разноски, вкл. за
адвокатско възнаграждение, както и срещу наложената по посоченото изпълнително
дело възбрана.
Жалбоподателката поддържа, че съдебния изпълнител в грубо нарушение
на материалния и процесуалния закон е начислил такси в размер на 558,83 лв.,
без да конкретизира за какви извършени или предстоящи съдебно – изпълнителни
действия е задължението, кои такси са дължими авансово и каква част от същите
представляват пропорционални такива. Освен това, ЧСИ е одобрил и приел в полза
на взискателя и сумата от 768 лв. – разноски за
адвокатски хонорар, които са прекомерно завишени, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Процесуалният представител на взискателя
не е извършвал никакви действия за защита и съдействие, а единствено е депозирал
молба за образуване на изпълнително дело. Поддържа още, че наложената възбрана
върху жилището й е незаконосъобразна, както поради обстоятелството, че е налице
явна несъразмерност между задължението и стойността на жилището, така и поради
това, че същото е несеквестируемо. Моли съда да отмени
начислените по изпълнителното дело такси по ТТРЗЧСИ, да намали размера на
адвокатското възнаграждение до сумата от 100 лв., съобразно Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да
заличи наложената възбрана. Претендира сторените по делото разноски.
Взискателят „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД, в
срока за отговор на частната жалба, представя възражение, в което изразява
съображения за нейната неоснователност. Заявява, че минималното адвокатско
възнаграждение, предвидено в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения
е в размер на 200 лв., но в случая то е неприложимо предвид факта, че се касае
за цялостно процесуално представителство, включващо правни и фактически
действия от образуване на изпълнителното производство до събиране на паричното
вземане и прекратяването му по установения ред. Моли жалбата на длъжника да
бъде отхвърлена.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на
чл. 436, ал. 3 от ГПК, частен съдебен изпълнител Г.Д. изразява становище за
неоснователност на жалбата. Заявява, че в материалите по изпълнителното дело
няма данни за подадено от длъжника възражение срещу определените от ЧСИ такси и
разноски по изпълнението или съответно- искане същите да бъдат намалени. Вместо
това, длъжникът сезира директно съда, препятствайки възможността съдебния
изпълнител да направи допълнителна проверка още в рамките на текущото
изпълнително производство /с оглед процесуална икономия/ дали са налице
предпоставки за намаляване на определените такси и разноски. Изрично посочва,
че с постановлението за разноски, инкорпорирано в поканата за доброволно
изпълнение, длъжникът е поканен да заплати сумата от общо 558, 83 лв., от която
279,33 лв. дължима пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и 279,50 лв. - обикновени
такси. Дължимата пропорционални такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от 279,33 лв. е
изчислена при материален интерес в размер на 2 659,67 лв., представляващ
цялото дължимо по изпълнителния лист вземане (859,85 лв. разноски и 1 031,82
лв. разноски пред въззивна инстанция), както и сумата
от 768 лв. адвокатски хонорар. Сумата от 279,33 лв. е формирана по следния
начин: / 100 лв. + 8 % върху /2 659.67-1000/ = 232,77 лв. без вкл. ДДС или 279,33
лв. с вкл. ДДС). По отношение на дължимите обикновени такси в размер на 279, 50
лв. сочи, че са формирани въз основа на фиксираните в ТТР към ЗЧСИ такси, както
следва: по т. 1 ТТРЗЧСИ - за
образуване: 24 лв. с включен ДДС; по т. 2 ТТРЗЧСИ - пълно имуществено
проучване: 60 лв. с включен ДДС; по т. 5 ТТРЗЧСИ - изпращане на покана за
доброволно изпълнение: 24 лв. с включен ДДС; по т. 9 ТТРЗЧСИ - три броя запори
на вземания от банки: 3x18=54 лв. с включен ДДС; по т. 5 ТТРЗЧСИ - три броя съобщения до
банката за вдигане на наложените запори и за приключване на изпълнението: 3x24=
72 лв.;
по т. 2, ТТРЗЧСИ - възлагане по чл. 18, ЗЧСИ за служебно определяне на
начина на изпълнение: 60 лв. с включен ДДС, както и 3,50 лв. общо за банкови
комисиони и допълнителни разноски за извършените справки.
Счита за правилно определен размера на адвокатското
възнаграждение, тъй като към молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателя е приложил договор за правна защита и
съдействие, сключен между него и процесуалния му представител по изпълнителното
производство за сумата от 640 лв., без ДДС или 768 лв. с ДДС. Посочените в
Наредба № 1 размери на адвокатските възнаграждения са „минимални“ и няма пречка
страните да уговорят по –голям размер на адвокатския хонорар. Освен това по изпълнителното
дело не е било предявено и възражение с искане за намаляване на същия. Такова е
направено едва с жалбата, предмет на настоящото производство.
По отношение на обезпечителна мярка заявява, че същата
е наложена по изрично искане на взискателя още в
молбата за образуване на изпълнителното дело. Същият е определян в доктрината и
съдебната практика като „двигател на изпълнителния процес“, следователно по
негова воля съдебния изпълнител извършва съответните действия по принудително
изпълнение в рамките на закона.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в
частната жалба, и становището по нея, както и обясненията на частния съдебен
изпълнител, приема следното:
Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ
на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата
на чл.435, ал.2, т. 2 и 7 от ГПК, в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на
изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна по
следните съображения:
Производството по изпълнително дело № 20207810400300
по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ е образувано по молба на „У.с.б.з.а.л.п.о.“
ЕАД, чрез адвокатско дружество „С.и А.“, представлявано от адв.
Р.С., срещу длъжника Н.П.И.-З.въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 02.03.2020 г. от СРС, 66 състав по
гр.д. № 68856/16 г. за заплащане на сумата от 859,85 лв. разноски по делото и 1
031,82 лв. платено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция. С молбата е възложено на съдебния изпълнител да извърши цялостно
проучване на имуществото на длъжника, налагането на запор на банковите му сметки
и трудовото му възнаграждение, налагане на възбрана на откритите негови имоти,
опис и продажба на имуществото му, както и изпращането на покана за доброволно
изпълнение.
Към молбата по чл.426 ГПК са представени
пълномощно, с което взискателя е упълномощил
адвокатското дружество „С.и А.“, представлявано от адв.
Р.С. да го представляват по изпълнителното дело и договор за правна помощ и
съдействие от 29.05.2020 г., от който е видно, че взискателят
е договорил сумата от 640 лв. адвокатско възнаграждение, без ДДС за образуване
и процесуално представителство по изпълнителното дело.
По молба изх.№ 05340 от 15.06.2020 г. на ЧСИ до
Агенция по вписванията е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника, а
именно: апартамент № 26 /в режим на СИО/, находящ се
в гр. София, район „Красно село”, ж.к. „Красно село”, в сградата на ЖСК
„Градски транспорт” на бул. „******” /бивш бул.”******”, № ******, със
застроена площ от 60,05 кв.м.
С покана за доброволно изпълнение изх. №
05339/15.06.2020 г. по изп.д. № 20207810400300 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781
на КЧСИ, с район на действие СГС, длъжникът по изпълнителното дело Н.П.И.-З.е
поканена в двуседмичен срок да заплати следните суми: 859,85 лв. –разноски,
1031,82 лв.-разноски пред въззивната инстанция, 768
лв. – адвокатско възнаграждение и 558,83 лв. такси. С поканата за доброволно
изпълнение длъжникът е уведомен за наложената върху имота му възбрана. Същата му
е надлежно връчена на 16.06.2020 г.
Настоящият съдебен състав приема, че съгласно
разпоредбата на чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно
чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено преди започване на изпълнителното
производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, т.е., длъжникът не
отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не
е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си
преди това, и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали
случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Когато изпълнителният лист е предявен пред частен
съдебен изпълнител и длъжникът плати след образуване на изпълнителното
производство, от него се събират както дължимите от взискателя
авансови такси /дори да не са заплатени предварително/ за извършените
необходими действия по изпълнителното дело, така и разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото
съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото, а също и
т.нар. окончателна такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
Закона за частните съдебни изпълнители.
Съгласно т. 26, забележка 4 от ТТР към ЗЧСИ изрично
е предвидено, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите
такси. Следователно, изначално е изключена възможността съдебният изпълнител да
събира пропорционална такса върху разноските по изпълнението, представляващи
авансови такси. В случая адвокатското възнаграждение по изпълнението
представлява разноски, които взискателят е направил
във висящото изпълнително производство - авансово. Хонорарът като разход по
изпълнението следва да се признава /приема/ като авансов разход във връзка с
изпълнителното дело.
Пропорционалната такса се дължи само върху
вземането по изпълнителния лист. В паричното вземане, върху което се изчислява
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включват авансово заплатените от взискателя такси, вкл. и заплатеният от взискателя
адвокатски хонорар по изпълнителното дело.
В случая, предвид изложеното, пропорционалната
такса по т.26 от ТТР на ЗКЧСИ в размер на 279,33 лв., настоящият съдебен състав
намира за неправилно определена от ЧСИ, доколкото е определена върху материален
интерес от 2 659,67 лв., включващ 1 891,67 лв. неолихваемо
вземане по изпълнителен лист и 768 лв. адвокатско възнаграждение. Съгласно т. 26,
б. „в" от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума, както следва: от 1000 до 10000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за
разликата над 1000 лв. Според забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на
паричното вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да
се включват никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, т.е. в случая сумата 1 891,67
лева. Предвид това дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 1 891,67
лева, възлиза на 205,60 лева с ДДС, т.е. /100+71,33+34,26 /ДДС /е 205,60 лева,
и до този размер се дължи от длъжника, а не до определения от ЧСИ размер от 279,33
лева.
В мотивите за обжалваните действия съдебният
изпълнител е посочил основанието за начисляване на обикновените такси в
поканата за доброволно изпълнение. От тях настоящият съдебен състав намира за
дължими следните такива с начислен ДДС: по т. 1 ТТР към ЗЧСИ - за образуване на
изпълнителното дело- 24 лв. с вкл. ДДС; по т. 2 ТТР към ЗЧСИ – за цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи,
книжа и др., както и за определяне на начина на изпълнение от ЧСИ - 60 лв. с
включен ДДС; по т. 5 ТТР към ЗЧСИ – за изготвяне и връчване на покана за
доброволно изпълнение - 24 лв. с включен ДДС; по т.10 – за искане до съдията по
вписванията за вписване на възбрана – 18 лв. с вкл. ДДС, както и 3,50 лв. общо
за банкови комисиони и допълнителни разноски за извършените справки. В
останалата част обикновените такси до претендираната
сума от 279, 50 лв. по т. 9 ТТРЗЧСИ - три броя запори на вземания от банки,
3x18=54 лв. с включен ДДС, по т. 5
ТТРЗЧСИ - три броя съобщения до банката за вдигане на наложените запори и за
приключване на изпълнението - 3x24=72 лв. са неправомерно начислени от ЧСИ, тъй
като вкл. действия, които или не са извършени или са извършени от съдебния
изпълнител след изготвянето на постановлението за разноски, обективирано
в поканата за доброволно изпълнение. Прави впечатление и, че част от
претендираните такси са начислявани два пъти за едно и също действие. В
обобщение, дължимите обикновени такси по изпълнение, съгласно ТТР към ЗЧСИ, са
в размер на 129,50 лв.
Предвид установеното, съдът намира, че определените
от ЧСИ такси в общ размер на 558, 83 лв. /279,33 лв. – пропорционална такса по
т. 26 и 279,50 лв. – обикновени такси от ТТР към ЗЧСИ/, следва да бъдат намалени на 335,10 лв. /205, 60 лв. -
пропорционална такса по т. 26 и 129,50 лв. –
обикновени такси от ТТР към ЗЧСИ/.
По общите правила длъжникът в изпълнителния процес
има правото да възразява относно прекомерността на заплатеното от другата
страна възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на
разноските в тази част - чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съответно, нормата на чл. 435,
ал. 2 от ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на съдебния
изпълнител за разноските, респ. отказът му да ги намали или отказът му да се
произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в чиито
район е района на действие на съдебния изпълнител.
За да бъде осъществен такъв съдебен контрол, обаче,
следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в тази насока.
В разглежданият случай искането по чл.78, ал.5 ГПК
на длъжника е заявено с жалбата, предмет на настоящото производство без да е
налице изрично произнасяне от частният съдебен изпълнител по това искане на
длъжника. Едва след неговото произнасяне и при евентуално подадена жалба, съдът,
при изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 от ГПК - чл.
437 от ГПК ще извърши преценка за правилността и законосъобразността на
действията му по прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че жалбата в частта, с която е заявено искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение, следва да бъде върната на ЧСИ, Г.Д. за произнасяне по
компетентност.
По жалбата на длъжника, в частта за наложена
възбрана върху недвижим имот, за който твърди, че е несеквестируем,
съдът намира следното:
В разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 ГПК е посочено,
че длъжникът може да обжалва насочване на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо.
Основните разрешения относно насочване на
изпълнението върху несеквестируемо имущество на
длъжника са дадени в: ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на
изпълнителното производство, т. 2 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК
на ВКС и ТР № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк.
д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, налагането на възбрана върху непотребима вещ, какъвто характер има жилището на длъжника,
е допустимо действие, дори и в случаите, когато тази вещ е несеквестируема,
тъй като възбраната не нарушава несеквестируемостта,
а напротив - съвместима е с нея. Ето защо и съдът не може да отмени наложената
от съдебния изпълнител възбрана върху описания по-горе недвижим имот, каквото
искане е направено в жалбата. Тя следва да запази действието си, за да се гарантира,
че жилищният имот ще остане в патримониума на длъжника,
като в същото време съдебният изпълнител няма да има право да го осребри чрез
извършване на действия по публичната му продан.
По разноските:
Независимо от изхода на спора, с оглед разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 от ГПК, претенцията на частния жалбоподател за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение. Тук следва да се подчертае, че по
отношение на него, нормите на чл. 78 от ГПК не намират приложение, доколкото
именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство, чрез подадената
частна жалба същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент се
явява спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, поради което искането му за присъждане на разноски следва да бъде
оставено без уважение. Това е така, защото предмет на съдебен контрол е
процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по
принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване
на причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.
435 от ГПК/, е съдебният изпълнител. Той, обаче не е страна в съдебното
производство по обжалване на действията и актовете му. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх. № 92346/11.09.2020 г. по описа на СГС
/вх. № 07777/17.07.2020 г. по описа на ЧСИ/, подадена от длъжника Н.П.И.– З., постановление за разноски по изпълнително дело № 20207810400300 по
описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ с район на действие СГС, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№
05339/15.06.2020 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА начислените в тежест на Н.П.И.– З., длъжник по
изп. дело № № 20207810400300 по описа на ЧСИ Г.Д., с
рег. № 781 на КЧСИ, с район на действие СГС, такси от 558,83 лв. на 335,10 лв. /вкл.
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и обикновените такси от ТТР към
ЗЧСИ/.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 92346/11.09.2020
г. по описа на СГС /вх. № 07777/17.07.2020 г. по описа на ЧСИ/, подадена от
длъжника Н.П.И.-З.по изпълнително дело № 20207810400300 по описа на ЧСИ Г.Д., с
рег. № 781 на КЧСИ, с район на действие СГС, в частта, с която е заявено искане
за заличаване на наложена обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Н.П.И.-З.за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски, като неоснователна.
ИЗПРАЩА жалба вх. № 92346/11.09.2020 г. по описа на СГС
/вх. № 07777/17.07.2020 г. по описа на ЧСИ/, подадена от длъжника Н.П.И.-З.по
изпълнително дело № 20207810400300 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 на КЧСИ,
с район на действие СГС, в частта, с която е заявено искане по чл.78, ал.5 ГПК
– за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, начислено в размер на 768 лв. с ДДС с постановлението
за разноски, обективирано в покана за доброволно
изпълнение изх.№ 05339/15.06.2020 г. на ЧСИ с рег. № 781 на КЧСИ с район на
действие СГС – за произнасяне по компетентност.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.