№ 203
гр. Пловдив, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330207089 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-007704/02.11.2022г.,
издадено от Началник група в ОДМВР, с-р „Пътна полиция“ - гр. Пловдив, с
което на Д. Т. С., с ЕГН: ********** и адрес ***** на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста лева/ и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание,
заедно с пълномощника си адвокат И. Х., която заявява, че поддържа жалбата.
В последната както и в съдебно заседание се навеждат твърдения за
неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление.
ВъззИ.емата страна – с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР гр. Пловдив –
редовно призована, не изпраща представител. С придружително
административната преписка писмо излага писмено становище за
законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на същото.
Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за
адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по
1
Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на
адвокатски възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 05.08.2022 г., около 22:30 ч. в град Пловдив Д. Т. С. управлявал лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***** което МПС било собственост на св.
А.В.К. На кръстовището на бул. „Източен“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“ той
бил спрян за проверка от служители на с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.
Пловдив, при която те установили, че МПС било с прекратена на основание
чл. 143, ал. 15 ЗДвП регистрация, считано от 07.07.2022 г., тъй като
собственикът К. не била изпълнила задължението си да го пререгистрира в
двумесечен срок. След тези констатации материалите били изпратени на
Районна прокуратура Пловдив, от която било издадено постановление по
преписка 10721/22 г., с което било отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК. Препис от
последното бил изпратен на Началник с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.
Пловдив, който съставил срещу жалбоподателя обжалваното наказателно
постановление, с което на Д. С. било наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месец за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДвП.
В качеството на свидетел бе разпитана А.В.К – собственик на л.а. „Опел
Астра“ с рег. № *****. От показанията на свидетеля става ясно, че тя изобщо
не е правоспособен шофьор, а е взела колата за децата си да е ползват когато
се връщат от чужбина. Тъй като автомобилът бил паркиран пред магазина, в
който тя работила и пречел на живущите там, св. К. помолила Д. Т. С. да го
закара до дома й. Жалбоподателят се съгласил и на процесната дата когато св.
К. свършила работа те потеглили с автомобила до жилището й, но по път
били спрени от полицаи, които установили, че МПС-то е било с прекратена
регистрация.
Показанията на св. К. съдът кредитира като логични, последователни,
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
както и с приложените в административната преписка писмени доказателства,
2
надлежно приобщени към доказателствения материал.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП "По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.“
Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП "Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобИ.нето не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство".
Съгласно Наредба І – 45/2000 г. от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на
вътрешните работи - чл. 18 "Регистрацията на превозно средство се
прекратява: 1. С писмено заявление от собственика; 2. Служебно" и чл. 18 б,
ал. 1 "Прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 2 се извършва:.... т. 10 по
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобИ.нето не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство."
Няма спор по делото, че на посочените в АУАН и наказателното
постановление дата и място е било констатирано нарушение -
жалбоподателят е управлявал л.а. „Опел Астра“ с рег. № ***** което е било с
прекратена регистрация от 07.07.2022 г. От изложеното по – горе е видно, че
действително водачът Д. Т. С. е управлявал МПС, което е било служебно
дерегистрирано и следователно не е било регистрирано по надлежния ред.
Управлението на такова МПС само по себе си нарушава установения ред на
държавно управление и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
Чл. 6 от ЗАНН обаче гласи, че "Административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
3
административно наказание, налагано по административен ред. "
Това означава, че не е достатъчно едно деяние да нарушава установения ред
на държавно управление и да е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред, но и да е извършено виновно.
Вината е субективният елемент, както при извършване на престъпление, така
и при извършване на административни нарушения от физически лица.
Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено при наличието на една от двете форми на вина – умисъл или
непредпазливост.
Всеки един случай за който има признаци, че деянието осъществява от
обективна страна състава на престъпление или административно нарушение,
следва да се разглежда конкретно и върху плоскостта на субективния елемент
– вината.
В конкретния случай от показанията на св. К. се установява, че тя е
помолила жалбоподателят С. да управлява личния й автомобил до жилището
й, тъй като тя нямала книжка, като собственикът – св. К. е била с него в
автомобила. Безспорно е установено, че регистрационните табели са били на
автомобила, както и, че той е разполагал с всички необходими документи, с
изключение, че не е бил пререгистриран в КАТ два месеца след закупуването
му. Д. С., обаче се явява единствено водач на МПС и за него няма задължение
да регистрира ППС и да знае за това задължение. Управляваният от него
автомобил въпреки служебно прекратената регистрация е бил с
регистрационни номера и е притежавал съответните документи. Липсват
доказателства собственикът да е уведомила жалбоподателя, че МПС е със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Напротив св. К.
заявява, че тя изобщо не е знаела за това задължение, тъй като не е
правоспособен водач. Не се доказва това обстоятелство да е било известно на
жалбоподателя, което изключва субективния елемент на възведеното
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили
да ги управляват по пътищата за обществено ползване след като са
регистрирани. Действително за административните нарушения не се изисква
умисъл, достатъчно е да са извършени по непредпазливост. За да е налице
непредпазливост, обаче, е необходимо кумулативно деецът да е бил длъжен и
да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на
лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а
4
конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение. В
конкретната ситуация жалбоподателя не е могъл да предвиди неправомерния
резултат, а именно – управлението на служебно дерегистрирано МПС. Той не
е могъл да предвиди съставомерните последици, тъй като автомобилът е бил
изряден документално, а от друга страна св. К. не го е уведомила, че е с
изтекла регистрация, тъй като собственикът на автомобила не е знаела за този
факт.
Предвид това, нито в административнонаказателната преписка, нито в
съдебното производство, не се установиха доказателства в насока, че Д. С. би
могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици и да
формира в себе си съзнание за общественоопасния характер на деянието.
Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на
вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП изключват умисъла относно това
нарушение – арг. от 14, ал. 1 НК вр. чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата
изключващи отговорността.
Ето защо настоящият съд намира, че нарушението, предмет на оспореното
НП не е осъществено от субективна страна, поради което обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Предвид императивната норма на чл.63д, ал.1 от ЗАНН настоящият състав
дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя
искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото - отмяна на
наказателното постановление и съгласно приложеното пълномощно и
договор за правна защита и съдействие въззИ.емата страна - ОДМВР гр.
Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Д. Т. С., с ЕГН: **********
сумата от 300 лв., представляваща направените от последния разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-007704/02.11.2022г.,
издадено от Началник група в ОДМВР, с-р „Пътна полиция“ - гр. Пловдив, с
което на Д. Т. С., с ЕГН: ********** и адрес ***** на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
5
административно наказание глоба в размер на 200 /двеста лева/ и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. С., с ЕГН:
**********, ***** сумата от 300 лв., представляваща направените от
последния разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд - Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6