Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 6

гр. Свищов, 28.02.2013 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                              

            Свищовският районен съд в публично заседание на 28.01.2013 година в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ : МАРИЕТА СПАСОВА

 

при секретаря П.К., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1022 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе взема предвид:

 

            Иск за развод по чл. 49, ал. 3 от Семейния кодекс (СК).

            Ищецът В.Д.П. чрез пълномощника адвокат В.К. от АК – В. Търново твърди, че с ответницата М.Г.П. са съпрузи. Бракът им бил сключен на ********* в Испания, за което бил издаден акт за граждански брак на Общински съвет *********. Заявява, че страните имат две деца, родени преди сключването на гражданския брак –Г. и И.. Твърди, че през време на съвместното съжителство на страните, а и след сключването на гражданския брак, основно осигурявал издръжката на семейството. Заявава, че след сключването на гражданския брак, между страните се появили противоречия по много въпроси, включително възпитанието на децата. През последните две години съпрузите се отчуждили до степен да не разговарят помежду си и да спят в различни спални. Твърди, че през месец март 2012г. ответницата, без да уведоми ищеца, отписала децата от училище и се прибрала в България. Моли съда да прекрати с развод брака на страните.

            В съдебно заседание на 28.01.2013г. процесуалният представител на ищеца направи искане при прекратяване на брака с развод съдът да се произнесе, че вината за това е на ответницата.

            В депозирания отговор ответницата твърди, че от 2007г. работела като домашна помощница без регистриран трудов договор, като получавала месечно по 600-700 евро и едновременно с това отглеждала децата и вършала домакинската работа вкъщи. Заявява, че причината да се завърне с децата в България била икономическата криза в Испания. Моли съда да прекрати брака на страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищеца. Местоживеенето на децата да бъде определено на постоянния й адрес в гр. Свищов, като при промяна децата да имат местоживеене на новия й адрес. Ищецът да бъде осъден да й заплаща в качеството на майка и законен представител на малолетните деца ежемесечна издръжка в размер на 200 лв за всяко от тях, считано от 01.10.2012г. до настъпване на законоустановени причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва за забава на всяка просрочена вноска по издръжката от датата на изпадане в забава до датата на плащането й. На ищеца да бъде определен режим за лични контакти с децата по местоживеенето им в гр. Свищов всяка първа и трета събота на месеца от 10 до 18 часа, както и за 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като контактът в тази му част бъде осъществяван в България. Моли съда да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка. Моли след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име П.. Претендира разноски.

            Процесуалният представител на ищеца адвокат В. К. от ВТАК взема становище, че в настоящото производство е недопустимо да се решават въпросите, свързани с издръжката, лични отношения и местоживеене на децата, тъй като те са родени преди брака на страните. Твърди, че оспорва предявените искове за издръжка по размер, като заявява, че ищецът следва да заплаща по 100 лв месечна издръжка на всяко от децата.      

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

            Страните по делото са законни съпрузи от *********, видно от приложения акт за граждански брак, издаден от общински съвет на ********* – представен в заверен препис и превод от испански език.

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 147/ 21.07.1999г. на община Свищов Г. В. Д. е роден на ***г. от родители – страните по делото.

По делото е представен препис от семейна книжка, издадена на страните по делото, от която се установи, че И. В. Д. е роден на ***г. от родители – страните по делото.

За отношенията на страните се събраха доказателства, посредством показанията на свидетелката П. – снаха на ищеца, свидетелката Н. – майка на ответницата и свидетелката Б. – племенница на същата. От тях съдът установява следното : страните сключили граждански брак в Испания, където живеели от 2003г. Ищецът плащал сметките и пазарувал, а ответницата се грижела за домакинството и децата. Всички разпитани свидетели твърдят, че ищецът имал строг и нервен характер, а ответницата се оплаквала, че той я удрял. Свидетелката П. посочи, че ищецът е знаел аз намерението на ответницата да се прибере в българия, както и че лично я е закарал до летището. Категорични са, че страните не могат да заживеят отново като семейство.

            При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи :

Преценявайки събраните доказателства в тяхната съвкупност, настоящият състав на съда намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Отношенията между тях са променили естественото съдържание на брачните отношения според морала още през март 2012г., когато се установи, че е настъпила фактическата раздяла между страните при завръщането на ответницата с децата в България. През този период противоречията помежду им не са се изгладили, а напротив задълбочили са се. Страните не са поддържали контакт помежду си. Между тях липсва взаимност и кризата в отношенията им не може да се преодолее. Брачната им връзка съществува само формално и в случая не става въпрос за едно временно, преходно явление, а за трайно състояние, сочещо на пълен и окончателен разрив между съпрузите.

            Съдът приема, че вината за разстройството в брачните отношения на страните е на мъжа. Ищецът поради особеностите на характера си се държал строго и по различни поводи удрял децата, както и ответницата, което ги отчуждило от него. По този начин той допринесъл за решението на последната да заживее в България с децата, като по този начин изключил възможността за наличие на съпружески отношения между страните, които се установи, както и ответницата твърди, че по време на съвместното живеене на страните никога не са прекъсвани. Липсата на отношения между страните и настъпилото отчуждение между тях в продължение на периода на фактическа раздяла са лишили брака от естественото му съдържание, унищожили са уважението и доверието между тях, поради което бракът следва да се прекрати с развод по вина на съпруга.

            Настоящият съдебен състав счита, че следва да се произнесе и по исковете, свързани с брачния, които са въведени в процеса с отговора на ответницата. Безспорно е, че малолетните деца Г. и И. са деца на страните по делото, независимо от факта, че формално са родени преди датата на сключване на гражданския брак. Поради което не може да се приеме твърдението на процесуалния представител на ищеца, че те не са „от брака” и да се изключат от предмета на делото въпросите относно родителските права на децата и тяхната издръжка. Съдът споделя становището на процесуалния представител на ответницата, че производството по брачни дела е особено производство и съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК в него се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Законът не въвежда разграничение на режима на лични отношения и издръжка на децата независимо дали са родени преди или по време на брака на страните по делото. Стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от СК, което се прави от процесуалния представител на ищеца, би означавало, че исковете относно децата, родени преди сключване на граждански брак от техните родители, следва да се разглеждат в отделно производство, което би довело до необосновано забавяне на определянето на издръжка и до накърняване на техните права и законни интереси.

Настоящият състав на съда намира, че упражняването на родителските права върху малолетните деца на страните - Г., роден на ***г. и И., роден на ***г. следва да се предостави на майката, тъй като към настоящия момент и по време на фактическата раздяла  именно тя се е грижила за децата. При вземането на това решение съдът съобрази още желанието на майката в тази насока, пола и възрастта на децата, както и възможността родетелите на ответницата да й оказват помощ при отглеждането им. Местоживеенето на децата следва да се определи на адреса на майката. С оглед интересите на бащата и децата и на основание чл. 59, ал. 2 от СК на ищеца следва да се определи режим на лични контакти с децата по местоживеенето им в гр. Свищов всяка първа и трета събота на месеца от 10 до 18 часа, както и за 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

При определяне на издръжката на родените от страните деца, съдът взема предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, че минималната издръжка е равна на една четвърт от минималната работна заплата или 67 лв. По делото се събраха доказателства за доходите на страните. Видно от приложените по делото доказателства ищецът е регистриран като безработен, считано от 21.08.2012г. и му е определено обезщетение в размер на начална дневна ставка от 39,56 евро. Свидетелката П. заяви, че същият заплаща кредит за покупка на жилище в размер на 380 евро месечно. Ответницата представи трудов договор от 20.04.2012г. с уговорено възнаграждение от 380 лв месечно. В чл. 143, ал. 2 от СК е предвидено, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжката на децата следва да се предпочете пред изплащането на кредити от страна на бащата, още повече, че поради фактическата раздяла на страните същият е освободен от задължението да полага лични грижи за тях.

Воден от горното съдът определя средномесечна нужда на 13-годишният Г., ученик в седми клас, в размер на 280 лв. От тях 80 лв следва да се дължат от майката, като същата продължи да полага лични грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Бащата следва да бъде осъден да заплаща разликата в размер на 200лв.

Съдът определя средномесечна нужда на 10-годишният И., ученик в трети клас, в размер на 230 лв. От тях 30 лв следва да се дължат от майката, като същата продължи да полага лични грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Бащата следва да бъде осъден да заплаща разликата в размер на 200лв.

Така определената издръжка следва да се заплаща ежемесечно, считано от датата на прекратяване плащането на издръжка от страна на бащата – 01.10.2012г. до настъпване на законоустановени причини за изменение или прекратяване, със законните последици при просрочие.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

            По въпроса за семейното жилище, съдът счита, че ползването на същото следва да бъде присъдено на ищеца. Съдът взе предвид, че същият живее понастоящем в това жилище. Ответницата го е напуснала и няма претенции в тази насока.

            След развода ищцата следва да носи брачното си фамилно име – П..

            При този изход на делото на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се възложат върху виновния съпруг. Поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски в размер на 500 лв – адвокатско възнаграждение.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка от 288 лв. Страните по делото следва да заплатят допълнителна държавна такса в размер на по 15 лв всеки, както и по 5 лв - такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

           

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРЕКРАТЯВА с развод брака между В.Д.П., с ЕГН **********,*** и М.Г.П., с ЕГН **********,***, сключен с акт от ********* на *********, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА МЪЖА.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата на страните Г. В. Д., ЕГН ********** и И. В. Д., ЕГН **********, на майката М.Г.П., с ЕГН ********** и определя местоживеенето на децата на адреса на майката.

 

За бащата В.Д.П., с ЕГН **********,*** определя следния режим за лични контакти с децата –всяка първа и трета събота на месеца от 10 до 18 часа, както и за 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Контактът ще се осъществява по местоживеенето на децата в гр. Свищов, Република България.

 

ОСЪЖДА В.Д.П., с ЕГН **********,*** да заплаща на М.Г.П., с ЕГН **********,***, като майка и законен представител на малолетните деца Г. В. Д., ЕГН ********** и И. В. Д., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на по 200 (двеста) лв за всяко едно от тях, считано от 01.10.2012г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на сумата.

 

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

 

            ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в *********, *** на В.Д.П., с ЕГН **********,***.

 

            След влизане на решението в сила жената ще носи предбрачното си фамилно име П..

 

ОСЪЖДА ОСЪЖДА В.Д.П., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лв.

 

            ОСЪЖДА М.Г.П., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Свищовския районен съд допълнителна държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лв, както и 5 (пет) лв – такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ОСЪЖДА В.Д.П., с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Свищовския районен съд допълнителна държавна такса в размер на 15 (петнадесет) лв, държавна такса върху размера на присъдената издръжка от 288 лв (двеста осемдесет и осем лв), както и 5 (пет) лв – такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

 

            Решението подлежи на обжалване чрез Свищовския районен съд пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: