М О Т И В И

 

към Присъда № 150 от 18.10.2019 год. по НОХД № 397/2019 год. на СлРС

изготвени на 22.10.2019 год.

 

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Б.Л.Ч. за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становището на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, на подс. Ч. да бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от четири години.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Б.Л.Ч. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

Адв. Д. *** – упълномощен защитник на подсъдимия Б.Л.Ч., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подс. Ч. наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б.Л.Ч. е със средно образование, неженен, не работи, неосъждан.

Свидетелите М.Р.Р., А.Г.А., О.Х., Д.А. и Д.Х. били състезатели по свободна борба. На 12.05.2018 год. петимата се намирали в гр. Сливен по повод провеждане на състезание – Републиканско първенство по свободна борба, в което участвали. Свид. М.Р. бил придружаван от майка си – свид. Р.Р.. Вечерта шестимата седнали да се нахранят в заведение за бързо хранене на главната улица в гр. Сливен, находящо се срещу офис на „А1”. Първоначално на масата седнали да хапнат дюнери свидетелите М.Р., Р.Р., Д.А. и Д.Х.. След около десет минути към тях се присъединили свидетелите А.А. и О.Х.. Свидетелите М.Р. и А.А. седели един срещу друг откъм пешеходната зона на главната улица. Двамата били облечени с тениски и спортни горнища на отбора, за който се състезавали „ЦСКА”. Тениските били с надпис „ЦСКА”, с емблема на отбора. От дясната страна отпред на гърдите и на гърба имало надпис „ЦСКА – Wrestling team”, червени на цвят, с бели надписи, марка „Adidas”. Горнищата също били с надпис „ЦСКА”, с качулка, камуфлажен цвят – черно и червено. На левия ръкав, на мишницата имало знаме на РБ и надпис „Asset Insurance”. На гърба имало надпис със златисти букви „ЦСКА – Wrestling team”. Горнищата били марка „Nike”. Горнищата и тениските им били дадени от клуба на ЦСКА по свободна борба – София през предходната година.

След няколко минути до масата отишли две лица от мъжки пол, на около 22-26 години. И двамата били с качулки на главите. С тях имало и трето лице, което останало на разстояние около 7-8 м. от тях. Едно от лицата бил подс. Б.Ч.. Той се приближил до свид. М.Р. от дясната му страна, на разстояние по-малко от един метър и му казал: „Сваляй горнището!”. Свид. М.Р. го попитал защо да го сваля. Подс. Ч. му казал: „Защото си чорбар!”. Свид. Р. му обяснил, че не бил футболист, а се намирал в града заради състезание по борба. Подсъдимият му казал, че не го интересувало, да не бил „чорбар”, да побърза и да сваля горнището. След това подсъдимият опрял остър предмет в дясната част на корема на пострадалия. Свид. Р. не видял какъв бил точно острият предмет, защото подсъдимият го държал в ръкава на горнището, с което бил облечен. Същевременно подсъдимият му казал: „Побързай, че ще стане лошо!”.

Свид. М.Р. се бил изправил. Майка му видяла, че подсъдимия бил опрял остър предмет към корема на сина й и му извикала веднага да си съблече горнището и да го даде, за да се махне нападателят. Свид. Р. я послушал, свалил горнището си и го дал на подсъдимия. Когато подсъдимият видял, че тениската на свид. Р. също била на „ЦСКА”, му казал да свали и нея. Свид. Р. изпълнил нареждането, тъй като подсъдимият държал острия предмет опрян до корема му.

По същото време другото неустановено по делото лице от мъжки пол започнало да дърпа горнището на свид. А. и му казало веднага да го сваля. Горнището му също било на „ЦСКА”. Свид. А. свалил горнището. После лицето го накарало да свали и тениската си, която също била на „ЦСКА”. Той го направил. През това време третото лице стояло на разстояние и не осъществило контакт с пострадалите или извършителите. След като взели тениските и горнищата подс. Ч. и другите две неустановени лица от мъжки пол побягнали и се скрили в една от близките пресечки.

В хода на проведените ОИМ бил установен извършителят на едно от деянията, а именно подс. Б.Ч., който бил разпознат от свидетелите М.Р., Р.Р. и А.А. в хода на проведени по делото разпознавания на лица.

Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза, стойността на отнетите вещи, по пазарни цени към момента на извършване на деянията е както следва: 1 брой спортна тениска „ЦСКА – отбор по борба” на стойност 16,00 лева и 1 брой горнище анцуг спортно „ЦСКА – отбор по борба” на стойност 63,00 лева, като общата стойност на 2 броя тениски и 2 броя горнища възлиза на 158,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността му.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Б.Л.Ч. е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, тъй като на 12.05.2018 год. в гр. Сливен, отнел чужди движими вещи – един брой спортно горнище с надпис „ЦСКА – Wrestling team” на стойност 63,00 лева и един брой тениска с надпис „ЦСКА – Wrestling team” на стойност 16,00 лева, всичко на обща стойност 79,00 лева (седемдесет и девет лева), от владението и собственост на М.Р.Р. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване.

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно употреба на сила и заплашване.

Деянието подсъдимия е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с тях. Имуществените вреди не са възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало, изразеното от него съжаление за извършеното, ниската стойност на предмета на престъплението и липсата на образувани наказателни производства.

Съдът не отчете отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия Б.Л.Ч. при условията на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съгласно тази разпоредба, при постановяване на осъдителна присъда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК – каквото беше проведено по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1-3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по – благоприятно за дееца. Предвид гореизброените смекчаващи вината обстоятелства (чистото му съдебно минало, изразеното от него съжаление за извършеното, ниската стойност на предмета на престъплението и липсата на образувани наказателни производства), които съдът приема като многобройни в този случаи, съдът намира, че следва да се приложат разпоредбите на чл. 55 от НК, тъй като същите се явяват по – благоприятни за подсъдимия Б.Л.Ч. при определяне на наказанието му. Ето защо съдът наложи на подсъдимия Б.Л.Ч. за извършеното от него престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, на основание чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за изпитателен срок от три години.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Б.Л.Ч. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 35,20 лева (тридесет и пет лева и двадесет стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Б.Л.Ч. беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 20,00 лева (двадесет лева) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: