№ 23139
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110120297 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Г. П.
срещу „Т.С“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата В. Г. П. не дължи
на ответника сумата в размер на 385,44 лв., представляваща главница за потребена
топлинна енергия, за която сума срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от
29.03.2023 г. по гр.д. № 38778/2017 г. по описа на СРС.
Ищцата твърди, че не дължи на ответника „Т.С“ ЕАД сумите, за които в полза на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист, поради погасяването им по
давност. За принудително им събиране било образувано изпълнително дело №
20238630401558 по описа на ЧСИ С.Х, рег. № 863, което обуславя правния интерес на
ищеца от предявяването на иска с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
процесните суми. Излагат се съображения относно института на погасителната
давност и действията, прекъсващи теченето на давността. Претендира разноските по
производството.
Ответникът – „Т.С” ЕАД, оспорва иска с твърдението, че задължението, предмет
на делото, не е погасено по давност. Твърди, че по изпълнителното дело са
извършвани множество изпълнителни действия, които са прекъсвали погасителната
давност, а именно – запор върху банкови сметки на длъжника на 29.06.2023 г.
Регулярно били подавани молби за извършване на актуално имуществено проучване и
налагане на съответните обезпечителни мерки, а именно – запор върху трудово
1
възнаграждение, извършване на опис и оценка на движими вещи. На ЧСИ били
възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. По изложените съображения моли искът да
бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По делото не е спорно, а това се установява от приложения по делото препис на
изп. дело №20238630401558 по описа на ЧСИ С.Х, с рег. №..... с район на действие
района на Софийски градски съд, че на 29.03.2023 г. в полза на взискателя „Т.С“ ЕАД
е бил издаден изпълнителен лист срещу В.Г.П за сумите, както следва: 385,44 лева –
цена на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2011 г. – 30.04.2016 г., както и
сумата в размер на 75 лева – разноски в производството, въз основа на Решение
№519052/29.10.2018 г., постановено по гр.д. №37778/2017 г. по описа на СРС, 25
състав.
Изискана е справка от Софийски районен съд, 25 състав, в резултат на която е
представен препис от цитираното по-горе решение, от който става ясно, че същото е
влязло в сила на 19.02.2019 г.
С молба от 21.06.2023 г. ответникът-взискател е поискал образуването на
изпълнително дело срещу длъжниците В. Г. П. и Й.Н.П. въз основа на изпълнителния
лист, издаден по гр.д. №37778/2017 г. по описа на СРС, 25 състав.
Със същата молба взискателят е възложил на ЧСИ да проучи имуществото на
длъжника и да определи начина на изпълнение с правата по чл. 18 ЗЧСИ.
Въз основа на посочената молба с разпореждане от 21.06.2023 г. ЧСИ Халаджова
е образувала процесното изпълнително дело №20238630401558. Със същото
разпореждане са конституирани като длъжници по изпълнителното дело В. Г. П. и
Й.Н.П..
На 26.06.2023 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника В. Г.
П., получена лично от последната на 30.06.2023 г.
На 26.06.2023 г. са изпратени запорни съобщения до „Ц.К.Б“ АД, „Ю.Б“ АД, в
резултат на което са наложени запори върху банковите сметки на ищцата при
посочените банки. В съобщенията, изпратени от банките обратно до ЧСИ, е посочено,
че запорните съобщения са получени на 29.06.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е
да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната давност
за вземането.
2
Съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок
всякога е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение - чл. 117, ал. 2
ЗЗД.
Погасителната давност е определен в закона срок, с изтичането на който се
свързват определени последици – преграждане на възможността за събиране на
вземането по съдебен ред. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ, а именно: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, изготвяне на справки, набавяне на документи, книжа и др.,
назначаване на експертиза, извършване на разпределение, плащане въз основа на
влязло в сила разпределение и др.
Спорен по делото е въпросът дали е изтекла погасителната давност за вземанията,
за които е издаден на 29.03.2023 г. изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано процесното изпълнително дело.
За пръв път погасителната давност, която е започнала да тече от влизане в сила на
решението на 19.02.2019 г. по аргумент от чл. 115, б. „ж“ и чл. 117 ЗЗД, е била
прекъсната с подаването на молба за образуване на изпълнително дело на 21.06.2023
г., доколкото в нея на съдебния изпълнител изрично са възложени правата по чл. 18,
ал. 1 от ЗЧСИ.
Следващото прекъсване на погасителната давност е осъществено при налагане на
запорите върху банковите сметки на ищцата с получаване на запорните съобщения от
банките „Ц.К.Б“ АД и „Ю.Б“ ЕАД на 29.06.2023 г.
Неоснователно е възражението на ищцата, че действията на ЧСИ, насочени
срещу несеквестируемо имущество не прекъсвали давността. Налагането на
запор/възбрана върху несеквестируемо имущество обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната задържа имуществото в патримониума на длъжника – налагането
на запор или възбрана върху вещи/вземания не е несъвместимо с несеквестируемостта
и в този смисъл не я нарушава (в този смисъл Тълкувателно решение от 26.06.2015 г.
3
по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
От изложеното е видно, че от датата на прекъсване на давността – 29.06.2023 г.
чрез налагане на запор върху вземанията по банковите сметки на ищцата, до подаване
на исковата молба – 10.04.2024 г. не е изтекъл предвидения в закона 5-годишен
давностен срок, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има само ответника. Същият
претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Относно заплащане на правната помощ чл. 37 от Закона
препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В редакцията на чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима към момента на
претендиране от страна на ответника на заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, е предвидено, че за осъществяване на правна защита и съдействие по
дела с определен материален интерес, се присъжда възнаграждение в размер от 100 до
360 лева.
Съдът, като прецени фактическата и правната сложност на делото, както и
проявената от процесуалния представител на ответното дружество активност в
процеса, намира, че на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. П., ЕГН: ********** срещу „Т.С“ ЕАД, ЕИК:
......... отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че е погасено по давност правото на принудително
изпълнение за сумата от 385,44 лева, представляваща главница за потребена топлинна
енергия, за която сума срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 29.03.2023 г. по
гр.д. № 38778/2017 г. по описа на СРС, 25 състав и е образувано изпълнително дело
№20238630401558.
ОСЪЖДА В. Г. П., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С“ ЕАД, ЕИК: ......... на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5