№ 197
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Емил Люб. Митев Въззивно търговско дело №
20215001000510 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на ЕРД. СЮЛ. СЮЛ. ЕГН: ********** и Х. Х.
СЮЛ., представлявани от адвокатите Н. Н. Д. и младши адвокат Г. Г. Р., и двамата от САК
против Решение №260137 от 05.04.2021, постановено от Пловдивският окръжен съд по
търг дело № 618/2019 година.
Решението се обжалва в отхвърлителната му част, с която обективно съединените
искове по чл.432,ал.1 от КЗ са отхвърлени за разликата над 180 000 лева до пълния
предявен размер от 200 000 лева за всеки един от двамата ищци, представляващи
обезщетение за претърпените неимуществени вреди –болки и страдания, претърпени в
резултат на смъртта на сина им М. Е.С., причинена при ПТП, настъпило на 27.03.2019 г.
Според изложеното във въззивната жалба в тази обжалвана част решението е постановено в
нарушение на чл.52 от ЗЗД.
Въззивна жалба против решението в осъдителната му част е депозирана и от ответника
ЗАД „ОЗК - З.“ АД-С., който обжалва решението в частта му, с която исковете по чл.432,ал.1
от КЗ са уважени за разликата над 90 000 лева до 180 000 лева, до който размер са уважени
исковете.
Или обжалваемият интерес в този случай е 90 000 лева за всеки иск или общо 180 000
лева.
1
В жалбата се поддържа оплакването ,че съдът в нарушение на чл.51,ал.2 от ЗЗД не е
уважил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Конкретно съпричиняването се изразява в това ,че водачът на лекия автомобил „Б**-
...“ е бил заслепен от дългите светлини на управлявания от починалия М. С. лек автомобил
модел „С. Т.“. Това заслепяване според жалбоподателя е причината за настъпването на
процесното ПТП. Решението се обжалва и в частта, с която съдът е уважил акцесорния иск
по чл.86 от ЗЗД и в тази част решението е постановено в нарушение на чл.497,ал.1,т.2 от КЗ.
Съдът не е отчел факта ,че застрахователят е изискал допълнителни документи от
молителите, но такива не са му били представени.
Претендира се да се отхвърлят исковете за разликата от по над 90 000 лева, както и да
се отмени решението в частта, с която е присъдена законна лихва върху главниците, считано
от 26.07.2019 г.
Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивните жалби
оплаквания и доводи, приема за установено следното:
По въззивната жалба на ЗАД „ОЗК - З.“АД-С..
Основното оплакване, съдържащо се в тази жалба е, че съдът не е отчел наличието на
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. В тази
част решението според жалбоподателя е постановено в нарушение на чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Основната причина за настъпването на процесното ПТП е в това, че водачът на „Б**-...“ е
бил заслепен от дългите светлини на лекия автомобил модел „С. Т.“, управляван от
починалия М. Е.С..
Възражението за съпричиняване е разгледано от първоинстанциониня съд и същият е
изложил задълбочени и точни аргументи, поради което приема, че виновният водач не е
бил заслепен от дълги светлини. Показания в смисъл, че лекия автомобил „С. Т.“,
управляван от М. С. е бил на дълги светлини и го е заслепил дава единствено виновният
водач А. О.. Другият очевидец, който е пътувал в колата на свидетеля О., именно св.М. Я.
признава, че не е следял движението на автомобила, просто си е гледал мобифона. Поради
това и няма възприятие за това какво точно е станало и каква е причината за удара. Но ако
е имало заслепяване, то този свидетел повече от вероятно е ,че би могъл да го установи.
Проблемът обаче не е в личното възприятие на свидетелите, останали живи, а следва да се
разреши с професионалните знания на вещото лице – автоексперт. Точно това е подходът,
който е приложил първоинстанционният съд, който е изградил извода си, че не е налице
заслепяване от страна на пострадалия водач на лек автомобил „С. Т.“ въз основа на двете
заключения, изготвени от вещото лице инж. В. С.. Установено е, че произшествието е
настъпило на равен участък от пътя, в тъмната част на денонощието при движение на
включени автомобилни фарове в зоната на завой. Всъщност единственият свидетел, който
твърди че е бил заслепен от включените дълги светлини на лекия автомобил „С. Т.“ е
водачът на другия автомобил А. О..
Механизма по който е станал удара между автомобилите, описан от св.О. и най-вече
2
твърдяното от този свидетел заслепяване от насрещно МПС според вещото лице инж.В.С.
не отговаря на обективните данни , установени по делото. Ако дистанцията между двата
леки автомобила е била над 180 метра, както твърди свидетеля, то при такава дистанция,
при наличието на ограничена видимост в зоната на завоя – не позволява попадане на
директна светлина, която да причини заслепяването. Наред с това се установява, че при
описания механизъм на настъпване на ПТП от свидетеля А. О.,ако последният е управлявал
лекия автомобил с нормативно определената скорост, която е 90 км/ч, при тази скорост той
би имал техническата възможност да запази праволинейната скорост, без да навлиза в
лентата за движение на насрещния лек автомобил „С. Т.“. Същевременно вещото лице е
посочил и при какво разстояние между двата автомобила е съществувала възможност да
настъпи заслепяване на водача на лекия автомобил „Б** ...“- А. О.. Това би могло да стане
при движение на включени къси светлини, при което общата видимост и за двата
автомобила е била около 75 метра,но в случая конкретната видимост е била ограничавана от
завоя на пътя. Само при дистанция, която е по-малка от 150 метра между автомобилите е
било възможно да настъпи заслепяване на водача на лекия автомобил „Б**-...“, но
механизма който св.О. е описал е много по-различен, тъй като дистанцията е била над 180
метра и скоростите са различни. В този смисъл е било заключението на едноличната САТЕ,
изготвена от в.л. инж.С. и приета в съдебно заседание от 04.02.2021 г,без да бъде оспорена.
Допусната е и комплексна автотехническа и медицинска експертиза, като вещото лице
инж.В. С. отново е обосновал и потвърдил извода си, че основната причина за настъпването
на процесното ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил „Б**-...“
А. Х. О. е невлязъл в лявата пътна лента на платното за движение на място и в момент,
когато това не е било безопасно. А не е безопасно, защото в същия момент в тази лента за
движение се е движел управлявания от пострадалия лек автомобил „С. Т.“. Причината за
това навлизане в лентата за насрещно движещи се автомобили е високата скорост, която в
момента на удара е била около 109 км/ час, при разрешена скорост от 90 км/ в час за
управление на МПС извън населено място. Това е нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДв.П,
установяващ забрана да се превишава скоростта на движение за определените категории
пътни превозни средства. Извода на експерта, че водачът на лекия автомобил „С. Т.“ е
нямал техническата възможност да забележи навлизането на лекия автомобил „Б** ...“ от
дистанцията до мястото на удара, която е равна или по-голяма от опасната му зона. Нямал е
техническа възможност да спре преди настъпването на сблъсъка между автомобилите.
Не се установява водачът на лекия автомобил „Б**-...“ да е бил заслепен, както и не се
установява лекият автомобил „С. Т.“, управляван от пострадалия да е бил с включени дълги
светлини. При дистанция между двата леки автомобила повече от 180 метра, както твърди
св. О. в зоната на завоя е невъзможно да се получи заслепяване на водача. По тази причина
въззивният съд споделя изцяло извода на първия съд, че не е имало заслепяване, поради
което и съдът правилно е оставил без уважение възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Второто оплакване, изложено във въззивната жалба е ,че съдът формално е приложил
3
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, поради което и определеното от него обезщетение за
неимуществени вреди е завишено.
Това оплакване не се споделя от ПАС, тъй като съдът е отчел всички конкретни факти и
обстоятелства, въз основа на които е определил такъв размер на обезщетението за
неимуществени вреди, който съответства на реално претърпените от родителите на
починалия болки и страдания. Починалият син на ищците М. Е.С. е загубил живота си
само на 32 години, в разцвета на младостта си, когато е бил жизнен, енергичен, трудолюбив
и всеотдаен към родителите си . Живял е заедно с тях в едно село в една къща, но за да
осигури собствената си издръжка и тази на възрастните си родители е работил незаконно в
Г., където намирал сезонна работа в строителството. Такава намирал отново сезонно и в С.,
но през три четири месеца се е връщал обратно в родното село.
Връзката му с родителите и особено тази с майка му е била силна и дълбоко
емоционална като едновременно с това е бил финансова опора на цялото семейство, което
е било бедно, но задружно. В този смисъл са показанията на св.Ф. М., която със съпруга си
са били семейни приятели от 10 години с родителите на М. и със самия него. След смъртта
на сина си родителите майката Х. и бащата Е. са били съсипани, живота им се е
преобърнал изцяло и е загубил своя смисъл. Родителите са разчитали на това сина им да се
задоми и да заживеят заедно в една къща, съобразно традицията на хората от това
вероизповедание. В този смисъл са показанията и на св. Е. Ю., който установява, че връзката
между покойния и родителите е била много силна и, че М. е бил един достоен син, отраснал
в едно бедно, но много задружно семейство.
С оглед на тези доказателства въззивният съд приема, че присъденото обезщетение в
размер на 180 000 лева за всеки един от двамата ищци не е завишено, а точно обратното:
съдът е отчел в пълна степен трагедията, сполетяла семейството и е присъдил обезщетение,
което е справедливо. ПАС в този си състав не намира основание и аргументи присъдения
размер на обезщетението да бъде намален, което би означавало да се подходи формално
към едно нечовешко страдание. Няма по –голямо изпитание за родителите от това да
погребат любимия си син,починал само на 32 години, без да може да ги дари с внуци.
Следва да се потвърди решението в тази обжалвана част, като съдът точно е приложил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
По жалбата на ищците ЕРД. СЮЛ. СЮЛ. и Х. Х. СЮЛ. – оплакването, че съдът е
допуснал нарушение на процесуалния закон като е оставил без уважение искането за
комплексна психологична и психиатрична експертиза е неоснователно. Правилно съдът е
отчел, че в обстоятелствената част на исковата молба не се излагат твърдения за конкретни
факти и обстоятелства, довели до настъпване на психични промени. Допускането на това
доказателство и приобщаването му към доказателствения материал по делото би означавало
на ищците да се даде възможност да „допишат “ обстоятелствената част на исковата молба.
Ясно е , че това е недопустимо.
По отношение на оплакването, че размера на присъденото обезщетение е занижен и
4
исковете следва да се уважат в пълните им предявени размери от по 200 000 лева – същото е
неоснователно. Съдът вече изложи своите мотиви за това защо счита, че присъденото
обезщетение в размер на 180 000 лева е справедливо определено и съответства на реално
претърпените болки и страдания. Посочените във възизвната жалба решения на съдилища ,
предимно, постановени от ПОС не обвързват настоящата въззивна инстанция. Всеки казус
има своя специфика и е различен сам по себе си, а на съда е дадена дискрецията да
определи размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД, отчитайки конкретната фактическа
обстановка.
Следва да се потвърди решението в обжалваната му част, с която исковете са
отхвърлени за разликата над уважения размер от 180 000 лева до пълния предявен такъв от
200 000 лева.
На основание чл.38,ал.2,т.2 от ЗА в полза на посочения адвокат Г. Р. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 8 730 лева, съобразно уважената част от
исковете, определено съгласно чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Върху този размер на възнаграждението се дължи ДДС в
размер на 1746 лева, тъй като по делото е представено удостоверение за регистрация на
адвокат Радков по ЗДДС.
По изложените мотиви Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 137 от 05.04.2021 г., постановено от Пловдивският
окръжен съд по търг.дело№ 618/2019 г. в осъдителната му част, с която съдът е осъдил
ЗАД „ОЗК-З.“ АД, ЕИК ********* да заплати на ЕРД. СЮЛ. СЮЛ. ЕГН: ********** и Х.
Х. СЮЛ. ЕГН: ********** сумата от по 180 000 лева за всеки един от ищците,
представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени
вследствие смъртта на техния син М. Е.С., причинена при ПТП, настъпило на 27.03.2019
г, виновно причинено от водача на лекия автомобил марка „Б**-...“ , с рег.№ ******** А.
Х. О. с ЕГН: **********, за който лек автомобил е сключена валидна застраховка „
Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху
присъдените суми в общ размер на 360 000 лева, считано от 25.04.2019 г. до окончателното
им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част, с която предявените искове
по чл.432,ал.1 от КЗ са отхвърлени като неоснователни за разликата над уважените размери
от по 180 000 лева за всеки ищец поотделно до пълния предявен размер от по 200 000 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ ОЗК - З. „АД ЕИК ********* да заплати на младши адвокат Г. Г. Р.
адвокатско възнаграждение в размер на 8730 лева, ведно с ДДС в размер на 1746 лева,
дължимо на основание чл.38,ал.2 във вр. с чл.38,ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за
5
осъществено процесуално представителство на ищците пред въззивната инстанция.
В останалата осъдителна част решението е влязло в сила като необжалвано.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6