Р Е Ш Е Н И Е
№.................
гр. София, 28.05.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-4
състав, в открито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при секретаря Ива
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. д. № 5110/2015 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на М.Б.Д., с която срещу К. АД- в
несъстоятелност и Р.М.А. са предявени искове по чл.135, ал.1 ЗЗД с искане да
бъде обявен за недействителен по отношение на ищеца договор за покупко-продажба
на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 171/31.08.2007 г., том ІV, рег.№
2423, дело № 725/2007 г. на нотариус Б. Я. с район на действие СРС, сключен
между ответниците, поради това че сделката го уврежда и препятства правото му
да изкупи прехвърления имот по сключения предварителен договор № 262/01.03.2001
г.
Ищецът
излага фактически твърдения, че по силата на договор за наем № 771/25.06.1999
г., сключен с К. АД- в несъстоятелност е била настанена считано от 08.06.1999
г. в жилище, представляващо апартамент № 11, находящ се в гр.София, бул.**********.
С последващ договор за наем № 354/02.08.2006 г. срокът на ползването бил
продължен до 31.08.2006 г., като продължила да заплаща наем и след тази дата до
м.октомври 2007 г. Получила отказ за получаване на преведените от нея наемни
суми за месеците ноември, декември 2007 г., януари и февруари 2008 г. без
обяснение. Преди това на 01.03.2001 г. сключила с К. АД- в несъстоятелност
предварителен договор за продажба на ползвания от нея имот № 262, като
продавача /първия ответник/ поел задължение да не обременява с тежести и да не
прехвърля собствеността върху имота на други лица. Поддържа, че продавачът по
предварителния договор - К. АД- в несъстоятелност е поел задължение да сключи
окончателен договор в двумесечен срок от сключване на договора, което не било
сторено.
Ищецът
поддържа, че спрямо първия ответник е открито производство по несъстоятелност,
както и че е узнал за извършената на 31.08.2007 г. прехвърлителна сделка между двамата ответници
– с предмет: апартамент № 11, находящ се в гр.София, бул.**********. С Решение
No 41 от 06.08.2008г. по дело No 95/2007, Софийски градски съд, вписано в
търговския регистър на 11.08.2008 г. е било открито производство по
несъстоятелност спрямо първия ответник - К. АД- в несъстоятелност.
Преписи
от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците
и в указания в чл.131 ГПК срок е постъпил писмен отговор от ответника К. АД-
в несъстоятелност, който изразява следното становище по исковете:
Оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че е бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на имота – апартамент № 11, но
твърди, че окончателен договор не е бил сключен поради незаплащане на цената,
предвидена в т.2 от договора. Оспорва твърденията на ищеца, че е бил редовен
наемател до посочената дата. Твърди, че ищцата няколко пъти е била канена да
напусне имота /писмо № 9200-1770/08.05.2007 г. по гр.д.№ 12770/2008 г. на СРС,
46 с-в/. Оспорва изложените фактически и правни доводи от ищцата, за това че
собствеността на имота не принадлежи на продавача – неизяснена собственост; че
това е причина ищцата да е в невъзможност за изтегляне на кредит за покупка на
жилището. Оспорва искането на ищеца за обезсилване на нотариалния акт и
обявяване нищожност на извършеното нотариално действие.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът Р.М.А. не изразява становище по исковете.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл.235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят и се
установява чрез представения договор за наем на жилище от 08.06.1999 г., че М.Б.Д.
била настанена на основание ЗДС и ПРПВЖФ на К. АД във ведомствено жилище на К.
АД представляващо апартамент № 11, находящ се в
гр.София, бул.********** с площ от
45.15 кв.м. при заплащане на месечни вноски в размер на 15712 лв.
Установява се, че на
01.03.2001 г. бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на
недвижимия имот, ползван от Д., като продавачът К. АД се задължил да прехвърли
собствеността на купувача М.Б.Д. в двумесечен срок от сключване на
договора при договаряне, че цената на имота 9799.59 лв. следва да бъде
заплатена от купувача в едномесечен срок от сключване на договора
/01.03.2001 г./ Страните предвидили, че продавачът се задължава да преустанови
събирането на наем от купувача от деня на заплащането от последния на цената на
имота.
Установява се, че с договор от
02.08.2006 г. наемодателят К. АД предоставил за временно /от 26.11.2003 г. до
31.08.2006 г./ и възмездно /срещу наемна цена 56.43 лв. месечно/ ползване на
наемателя М.Б.Д. апартамент
№ 11, находящ се в гр.София, бул.**********.
С договор за покупко-продажба, оформен с нот.акт №
171, том ІV, рег.№ 24237, дело № 725/31.08.2007 г. на нотариус Б. Я. с район на
действие – района на СРС, вписан в регистъра на НК на РБ под № 258, К. АД продал на ответника Р.М.А. собствеността върху апартамент № 11, находящ се
в гр.София, бул.********** със
застроена площ от 49.75 кв.м., при съседи: фасада, стълбище, апартамент № 10 и
апартамент № 12 заедно с прилежащо мазе № 18, за сумата 35900 лв., която сума
пълномощника на представляващите дружеството е заявил, че е получил напълно от
купувача по банков път.
Страните не спорят и се установява, чрез
приложеното платежно нареждане и констатациите на експерта по ССчЕ, че сумата
35900 лв. е постъпила по банкова сметка *** К. АД- в несъстоятелност на
23.08.2007 г. и е осчетоводена в счетоводството на дружеството като е
дебитирана сметка 494200-„Разчети с Ф.Х.ЕАД и е кредитирана сметка 499600
„Постъпления от вноски за закупуване на апартаменти“. Същевременно банковата
сметка на Ф.Х.ЕАД е заверена със сумата 35900 лв. на 27.08.2007 г. по извършения превод с преводно нареждане от
23.08.2007 г. до ОББ АД с наредителБ.Н. С..
Ответникът Р.М.А.
признава в с.з. на 04.10.2017 г., чеБ.Н. С.
е близък роднина на А., който е подпомогнал А. при изплащане на цената при
фактическо попълване на платежното нареждане. Чрез представеното удостоверение
за наследници /л.67/ се установява, че Р.А. е съпруга, аБ.С. син на Никола С.
Глухчев.
Чрез представената информация от Нотариална камара
на Република България към 14.05.2012 г. се установява, че нотариус Б. Ц. Я. е
бил заличен от регистъра на НК с Решение на Съвета на Нотариалната камара от
13.02.2010 г., считано от 15.02.2010 г. въз основа на влязла в сила присъда.
Страните не спорят и се установява, че с Решение №
41/06.08.2008 г. на СГС постановено по т.д.№ 95/2007 г. е била обявена
неплатежоспособност на К. АД и е
открито производство по несъстоятелност на дружеството, като е назначен
временен синдик.
С оглед изложеното, съдът
намира следното от правна страна:
Ищцата е обосновала качеството
си на кредитор по иска по чл. 135 ЗЗД с обстоятелството, че между нея и К. АД-
в несъстоятелност е налице предварителен договор от 01.03.2001 г. за продажба
на процесния имот, на който, в качеството му на ведомствено жилище, ищцата е
била наемател по силата на договор с дружеството от 25.06.1999 г., съответно
продължен до 31.08.2006 г., след което продължила да плаща наем до месец
февруари 2008 г., когато получила отказ от наемодателя да бъдат усвоени
преведените от нея суми за наем за последните четири месеца.
Искът по чл.135 от ЗЗД е
правен способ за защита на кредитора срещу разпоредителните действия на
длъжника, с които последният намалява или обременява имуществото си,
предназначено, съгл. чл.133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на
кредиторите, и по този начин създава опасност за реализиране вземането на
кредитора. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на
всички елементи от фактическия състав на чл.135, ал.1 от ЗЗД, а именно:
качеството на кредитор на ищеца преди извършване на сделката, извършването на
правно действие от длъжника, с което имуществото му се е намалило, увреда на кредитора и че длъжника е знаел за увреждането.
Качеството кредитор е обусловено от наличието на действително вземане, което по
правило трябва да е възникнало преди извършване на увреждащото действие от
длъжника и да съществува при извършването му. Ирелевантно
за спора по чл.135 от ЗЗД е дали вземането е ликвидно и изискуемо
към момента на осъществяване на разпоредителната сделка – достатъчно е да е
възникнало, да е действително, и да не е погасено чрез някой от предвидените в
закона правни способи.
Предмет на образуваното производство е обявяване
относителната недействителност на извършената прехвърлителна сделка между
двамата ответници. Недействителността
не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди
вписване на исковата молба за обявяване на относителната недействителност /защитно-противопоставимо действие – арг. чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД/.
Качеството
кредитор на ищеца, съдът намира че се установи в производството, чрез представения
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 01.03.2001 г. с
предмет - апартамент № 11, находящ се в гр.София, бул.**********.
Възраженията
на ответника Р.М.А., че искът по чл.19, ал.3 ЗЗД, на който ищцата основава правата
си в настоящето производство е погасен по давност, съдът намира за неотносими
към настоящия спор. Настоящият състав възприема изразеното становище в решение
№ 552/15.07.2010, ВКС, IV ГО по гр. д. № 171/2009 г., съгласно което
правоотношенията, от които произтича вземането не стават предмет на делото по Павловия
иск и съдът не може да преценява дали съществуват правоотношенията, които
легитимират ищеца като кредитор. Той нито може да спре производството по
павловия иск, за да изчака решението по предявения иск за вземането, нито може
да задължи ищеца да предяви вземането си с иск. Тези отношения може да бъдат
преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по
павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то
произтича от твърдените факти.
Не е
спорно и се установява от приложения договор за покупко-продажба, оформен с
нот.акт № 171, том ІV, рег.№ 24237, дело № 725/31.08.2007 г. на нотариус Б. Я.
с район на действие – района на СРС, вписан в регистъра на НК на РБ под № 258,
че ответникът К. АД е продал на ответника Р.М.А.
собствеността върху апартамент № 11, находящ се в гр.София, бул.**********
със застроена площ от 49.75 кв.м.
Вземанията на ищеца са възникнали преди сключване на договора за продажба.
Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е не само този, който има вземане,
установено с влязло в сила решение, а и лицето, което поначало има вземане, без
да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 от ЗЗД
кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона
доказалствени средства. В този смисъл е и Решение №45/ 01.06.2011г. по гр. д
№450/2012 г. Г.К., на ВКС, III Г. О.
Както
е прието в решение № 18 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 3124/2015 г., ІV г. о. на
ВКС, което становище настоящият състав възприема, когато имот, предмет на предварителен
договор е продаден на трето лице, за купувача по предварителния договор
сделката е увреждаща, поради осуетената възможност за реализиране на правото да
се иска сключване на окончателен договор. Съдът е приел, че сключването на
последваща сделка от страна на обещателя-длъжник (в настоящия случай ответника К. АД- в несъстоятелност),
след като задължението му за сключване на окончателен договор не е изпълнено, е
съзнателно волево действие, насочено към правни последици, увреждащи кредитора
по предварителния договор (ищецът в настоящия спор). Това действие на ответника
К. АД- в несъстоятелност обуславя извода, че същият е знаел за увреждащия
характер на сключената от него сделка.
С оглед гореизложеното съдът приема, че е налице
първата предпоставка за уважаване на иска- качеството кредитор на ищеца.
Вторият елемент от фактическия състав е
извършването на действие, което уврежда кредитора. Увреждането е обективен факт
и не зависи нито от субективното отношение на длъжника, нито от преценката на
кредитора. Безспорно е, че с договора за продажба на недвижимия имот първия
ответник е намалил своето имущество, което несъмнено би затруднило удовлетворяването
на кредитора. Според чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение
на неговите кредитори и той посочва върху какво иска да се насочи изпълнението.
В съответствие с чл.154, ал.1 от ГПК ответниците не ангажираха доказателства за
наличие на друго имущество, с което кредитора да се удовлетвори.
Третата предпоставка за възникване на правото по
чл.135 от ЗЗД има субективен характер, а именно: при възмездни сделки наличие
на знание, че кредиторът ще бъде увреден с определена разпоредителна сделка. В
случая не намира приложение установената презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД,
според която знанието за увреждане на приобретателя се предполага до доказване
на противното при наличие на близко родство-съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра, между третото лице и длъжника.
Установи се, че към момента на извършване на
продажбата първият ответник К. АД-
в несъстоятелност е знаел за увреждането.
Чрез събраните в производството доказателства не се
установи обаче да е налице последната кумулативно изискуема предпоставка за
уважаване на иска- знание за увреждането у третото лице- купувач по процесната
сделка.
Предвид липсата на една от кумулативно изискуемите
предпоставки, предявеният срещу ответниците иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК вр. чл.37 от ЗПП в полза на ответника К. АД- в несъстоятелност следва да бъде присъдена сумата
150.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника Р.М.А. следва
да бъде присъдена сумата 1200.00 лв., представляваща сторени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Б.Д., ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адвокат З.П.К.
от САК срещу К. АД- в несъстоятелност, ЕИК ******** с адрес гр.София, ж.к.Б.,
Административна сграда Кремиковци и Р.М.А.,
ЕГН ********** с адрес гр.София, Район Кремиковци, ул.********, чрез адв. В.Т.
от САК, искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване на относителната
недействителност по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, представляващ: „Апартамент № 11, находящ се в гр.София, бул.**********
със застроена площ от 49.75 кв.м., при съседи: фасада, стълбище, апартамент №
10 и апартамент № 12 заедно с прилежащо мазе № 18“, оформен с нотариален акт №
171/31.08.2007 г., том ІV, рег.№ 2423, дело № 725/2007 г. на нотариус Б. Я. с
район на действие СРС, сключен между К. АД- в несъстоятелност, като продавач и Р.М.А.,
като купувач, поради това че сделката го уврежда и препятства правото му да
изкупи прехвърления имот по сключения предварителен договор № 262/01.03.2001
г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Б.Д., ЕГН ********** с
адрес ***, действаща чрез адвокат З.П.К. от САК, да
заплати на К. АД- в несъстоятелност, ЕИК ******** с адрес гр.София, ж.к.Б., Административна
сграда Кремиковци, сумата от 150.00
лева представляващи разноски за настоящето производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.Б.Д.,
ЕГН ********** с адрес ***, действаща чрез адвокат З.П.К. от САК, да заплати на Р.М.А., ЕГН ********** с адрес гр.София,
Район Кремиковци, ул.********, чрез адв. В.Т. от САК, сумата от 1200.00 лева представляващи разноски за
настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: