Решение по дело №3091/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266876
Дата: 8 декември 2021 г. (в сила от 29 юни 2023 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20181100103091
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр.София, 08.12.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на осми юли, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН   КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Диляна Цветкова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 3091 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с обективно съединени иск с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС вр. чл.7 от КРБ, вр. с чл.49 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, както и с предявени при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „С.р.“ ЕООД твърди, че е собственик на фотоволтаична електрическа централа „Е. 5“, която била въведена с експлоатация по силата на Разрешение за ползване № ДК-07-Я-74/20.06.2012г. и с оглед експлоатационната годност на съоръжението по предназначение, той сключил с „ЕВНБ.Е.“ ЕАД договор за изкупуване на електрическа енергия № 701 от 25.07.2012г. С влизане в сила на §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на РепубликаБ.за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ била въведена такса в размер на 20%, върху приходите от производство на електроенергия, добита от слънчеви и вятърни централи. С Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д. №1 от 2014г. на Конституционния съд на РБ посочените законови разпоредби били обявени за противоконституционни, като решението било обнародвано в Държавен вестник, бр.65 от 06.08.2014г. и влязло в сила на 10.08.2014г. През целия период на действие на обявените за противоконституционни законови разпоредби на ЗЕВИ тоест от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. дружеството ищец получило плащания за цената на произведената от неговото съоръжение електроенергия, намалени с удържаните такси в размер на 20% съгласно чл. 35б от ЗЕВИ, които крайният снабдител фактически внасял в Държавния бюджет. При това, законодателният орган на Д.- *****то събрание, осъществило противоправно бездействие, тъй като не уредило възникналите при действието на прогласените за противоконституционни разпоредби правоотношения в рамките на предвидения двумесечен срок от влизане в сила на решението за Конституционни съд, а било длъжно да стори това, в изпълнение на задълженията си по чл.22, ал.4 от ЗКС и действащия към онзи момент Правилник за организацията и дейността на *****то събрание. Неупражняването на правомощията от страна на законодателния орган на Д. довело до възникването на вредоносни последици за ищеца, изразяващи се в нереализирана печалба от продажбата на произведената през процесния период електрическа енергия в пълен размер. Доколкото отговорността на *****то събрание за осъществени незаконосъобразни действия/бездействия не можело да бъде ангажирана по реда на ЗОДОВ - ищецът обосновава теза за наличие на надлежна материална легитимация за ответника- Д., представлявана М.НА Ф., да понесе юридическата отговорност за причинените вреди и за приложимост на отговорността за чужди действия/бездействия по общия ред. Общият размер на удържаните под формата на такси по чл. 35б от ЗЕВИ суми, от дължимата цена на произведената чрез фотоволтаична електрическа централа „Е. 5“ електроенергия, в периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. - възлизал на сумата от 417 306,76 лева, а удържаната сума постъпила в Държавния бюджет, след като крайният снабдител „ЕВНБ.Е.“ ЕАД превел тази сума по сметката на КЕВР в изпълнение на установени свои задължения в чл.35б от ЗЕВИ.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди, в общ размер на сумата от 417 306,76 лева, съизмеримо с нереализираната печалба от цената за произведената чрез фотоволтаична електрическа централа „Е. 5“ електрическа енергия, през периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., вследствие на начисляването на 20-процентна държавна такса на основание §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на РепубликаБ.за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни с Решение № 13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г. на КС, както и да заплати законната лихва върху посочените суми на главницата, изчислена за периода от датата на предявяването на иска 07.03.2018г. до окончателното плащане.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме при описаната фактическа обстановка не е причинен деликт от законодателния орган на Д., то ищецът твърди, че е било осъществено неоснователно обогатяване на Д., със сумата от 417 306,76 лева, която е била внесена в Държавния бюджет като недължимо събрана такса през периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., въз основа на обявените за противоконституционни законови разпоредби. С преустановяването на правното действие на противоконституционните разпоредби предвидените в тях задължения загубвали характера си на публични държавни вземания, поради което претенцията за възстановяване на недължимо получените суми, с които Д. се е обогатила, подлежала на разглеждане по реда на частните вземания в гражданското съдопроизводство. В тази връзка, ако бъде отхвърлен като неоснователен предявеният на деликтно основание главен иск - ищецът предявява, при условията на евентуалност, иск да присъждане на обезщетение поради осъществено неоснователно обогатяване. С оглед очаквания благоприятен изход на процеса по главния или по евентуалния иск, ищецът претендира за осъждане на ответника, да заплати направените съдебни разноски.

Предявените по исков ред съдебни претенции на ищеца, са оспорени от ответника - Д., която в настоящия процес е представлявана от М.НА Ф., на основание чл.31, ал.2 от ГПК.

Ответникът оспорва преди всичко допустимостта на предявените главни искове, като излага доводи за неподведомственост на спора на гражданския съд и неприложимост на гражданското съдопроизводство, при разглеждане и разрешаване на спорове възникнали във връзка с дейността на законодателния орган.  В своето становище, представителят на Д. защитава становище за липса на пасивна материална и процесуална легитимация на Д., предвид самостоятелната правосубектност на *****то събрание, доводи относими към тезата за неприложимост на чл.7 от КРБ към законодателните актове и отсъствие на възлагане от Д.- към законодателния орган, за приема противоконституционни разпоредби в законите. Оспорва като неоснователни твърденията за осъществено противоправно бездействие от страна на държавния законодателен орган, поддържайки тезата, че решението на Конституционния съд, с което е била обявена противоконституционността на посочените законови разпоредби има действие за напред, следователно, до постановяване на решението, тези разпоредби са били задължителни и са обвързвани правните субекти да ги прилагат. Поддържа становище, че правоотношенията, които възникнали, вследствие на приложението на посочените разпоредби от ЗЕВИ, се били развили законосъобразно и в съответствие с Конституцията и законите на страната, осигурявайки стабилност и правна сигурност. Оспорва твърденията, да е било осъществено нарушение на нормите и принципите на общностното право. Вследствие на прогласената противоконституционност, не били възникнали толкова значителни имуществени правни последици, които да налагат преуреждането на висящите правоотношения с изричен акт на *****то събрание по смисъла на чл. 22, ал.4 от ЗКС. Законодателният орган разполагал с дискреционна власт да прецени дали възникналите правоотношение при приложението на обявените за противоконституционни разпоредби налагат предприемане на действия за уреждането им. На следващо място се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между описаното от ищеца противоправно поведение на законодателния орган и настъпването на посочените от ищеца имуществени вреди, представляващи нереализирани печалби. По отношение на предявените евентуални искове – ответникът излага съображения за тяхната неоснователност поради необоснованост и недоказаност на юридическите факти, включени в състава на неоснователното обогатяване. Действието на решението с което се прогласява противоконституционност на закон не обосновавало извод за липса на основание при възникването на правоотношението във връзка със заплащането на процесните такси по ЗЕВИ. Внесените такси след  10.08.2014г. също били дължимо удържани от ищеца, предвид факта на възникване на задължението за заплащане преди влизане в сила на решението за прогласяване на противоконституционност на относимите разпоредби. Независимо от изложените по- горе доводи, ответникът оспорва предявените искове и като недоказани по размер, поддържайки тезата, че ищецът не е доказал твърденията си за осъществяване на факта на удържане и постъпване на процесните суми в държавния бюджет, конкретните размери на сумите на месечна база и за целия исков период и обстоятелството, че дружеството не е получило вземанията си по представените фактури в пълен размер. Ответникът оспорва иска за присъждане на законна лихва като неоснователен. При условията на евентуалност, ответникът релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност, по отношение на претендираните вземания. При благоприятен за него изход на процеса - ответникът претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят помежду си, че ищецът е собственик на съоръжения за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници - фотоволтаична електрическа централа „Е. 5“, която била въведена с експлоатация по силата на Разрешение за ползване № ДК-07-Я-74/20.06.2012г. Страните не спорят помежду си, че ищеца е сключил с „ЕВНБ.Е.“ ЕАД посочения в исковата молба и приет като доказателство Договор за изкупуване на електрическа енергия № 701 от 25.07.2012г., който договор обективира съдържанието на постигнатото съгласие, да се изкупува произведената електрическа енергия, чрез споменатата фотоволтаична централа, но изкупуването да се извърши на определена в договора цена.

Приетите като доказателство по делото фактури които са издадени от ищеца, като доставчик, на „ЕВНБ.Е.“ ЕАД, като получател, сочат произведеното от ищеца количество електроенергия, която е била измерена и отчетена, както и нейната единична и обща стойност.

Същите документи установяват твърденията на ищеца, че в процесния период - „ЕВНБ.Е.“ ЕАД е удържало от платимата на ищеца цена за произведена и изкупена електроенергия таксата, която е  нормативно определена в размер по чл.35а от ЗЕВИ върху изкупената електроенергия.

Заключението на изслушаната съдебно- икономическа експертиза, която е изготвена след счетоводна проверка от вещо лице Ю.Х. в дружеството ищец и при третото неучастващо в процеса лице „ЕВНБ.Е.“ ЕАД, мотивира следните изводи по отношение на правнозначимите юридически факти:

За периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. вкл. преведените по реда на чл. 356 от ЗЕВИ суми от „ЕВНБ.Е.“ АД по бюджетна сметка на КЕВР, представляващи удържани от „С.Р.“ ЕООД такси за произведената от ищцовото дружество електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия по отменената разпоредба на чл. 35а, ал. 1 от ЗЕВИ, са представени в таблица 1 по-долу. „ЕВНБ.Е.“ АД е наредило сумите с банкови преводи през РИНГС /система за междубанкови разплащания в реално време/ от разплащателната си сметка с IBAN: *** „С.Е.“ АД, клонБ.по бюджетна сметка на КЕВР /с предишно наименование ДКЕВР/с IBAN: ***.

Преведените средства от електроснабдителното дружество, постъпили по сметката на КЕВР, са общо в размер на 417 306,77 лева и от там са постъпили в държавния бюджет.

Според становището на вещото лице, удържането на таксата е осъществено поетапно – след издаването на всяка от издадените фактури за стойността на произведената и изкупена електроенергия, като съответно,  посочената във фактурата сума е редуцирана с 20% съответно на приложимата ( обявена за противоконституционна) разпоредба на ЗЕВИ.

Съдът приема за установени и следните общоизвестни факти:

С § 6, т. 2 и т. 3 от ЗР на ЗДБ за 2014г., с които са създадени чл. 35а, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕВИ, чл. 356, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ, чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕВИ и чл. 73, an. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ, считано от 01.01.2014г. се въвежда събирането на такса за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, изчислявана по формулата на чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ /ТЛЕЕ - ПЦ х КИЕЕ х 20 %, където: ТПЕЕ е такса за производство на електрическа енергия; ПЦ е преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената стойност; КИЕЕ е количеството изкупена електрическа енергия от обществения доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ. Като задължени лица за таксата с нормата на чл. 35а, ал. 3 ЗЕВИ са определени производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия. Предвидено е таксата по чл. 35а да се удържа от обществения доставчик, съответно от крайния снабдител, и да се внася в държавния бюджет.

С  Решение № 13 от 31.07.2014г. по к.д. 1/2014г. на Конституционния съд /обн. ДВ, бр. 65 от 06.08.2014г./ са обявени за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници. На основание чл. 151, ал. 2 КРБ решението на КС влиза в сила три дни след обнародването му, или решение № 13/31.07. 2014г. по к.д. 1/2014г. е в сила от 10.08.2014г.

Правните последици от решенията на Конституционния съд, в хипотезата, когато се обяви за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ, с оглед на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията, са разяснени в Решение № 22 от 31.10.1995 г. по к.д. № 25/1995г. (обн. ДВ, бр. 105 от 1995г.): „Когато Конституционният съд обяви за противоконституционен закон, с който се отменя или изменя действащ закон, последният възстановява действието си в редакцията преди отмяната или изменението от влизане в сила на решението на съда.“

                С Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. 5/2019г. по описа на Конституционния съд, беше прието, че обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във формален смисъл, решения на *****то събрание и укази на Президента – са невалидни от момента на приемането или издаването им.                             По отношение на заварените от решението на Конституционния съд, неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства - противоконституционният закон не се прилага. *****то събрание урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон. Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

По въпроса за допустимостта на предявения главен иск:

Искът е предявен срещу надлежен ответник- процесуален субституент на Д., в качеството й на субект на гражданското право.

Твърдението за процесуална недопустимост на предявения иск за отговорност на Д. за вреди, поради неподведомственост на спора на гражданските съдилища е неоснователно, като съображения в подкрепа на този извод са изложени в редица съдебни актове, постановени от различни състави на касационната инстанция.

Приетата след предявяването на иска разпоредба на чл. 2в от ЗОДОВ изрично регламентира възможността, да бъде ангажирана отговорността на Д. за вреди, произтичащи от нарушаване на правото на ЕС.

Константната практика на ВКС на РБ, формирана още преди приемането на споменатата разпоредба, също беше възприела становището, че дори когато отговорността на Д. за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица, не може да бъде реализирана по реда на специалния закон уреждащ отговорността на Д. при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти – то отговорността за вреди на Д. може да се реализира на основание чл.7 от Конституцията във вр. с чл. 4, пар.3 ДЕС. Такъв иск е процесуално допустим и следва да бъде разгледан, като въпросът за неговата основателност касае съществото на спора (виж напр. Решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр.д. № 5002/ 2014 г. на ВКС III г.о.)

Неоснователно е и възражението на ответника, че в обхвата на актовете, за които Д. носи отговорност, не попадат актовете на законодателната дейност на *****то събрание, защото българската правна система не допускала възможност друг орган, освен Конституционния съд, включително и гражданският съд, да се произнася пряко или косвено по претенции за ангажиране на отговорността на Д. за вреди, произтичащи от законодателната дейност на *****то събрание. Аргументи срещу това становище са изложени в Решение № 71 от 6.04.2020 г. по гр. д. № 3804/2019 г. на ВКС, IV г. о., които настоящият съдебен състав споделя изцяло. Според становището на ВКС в цитираното решение, по отношение на законите, приети при действието на настоящата Конституция - след 13.07.1991 г., съдът не разполага с правомощието да установява противоречието им с Конституцията от 1991 г., тъй като съгласно чл. 149, ал.1, т. 2 на Конституцията компетентен да установи и обяви това е Конституционният съд.

Уреденото в чл.5, ал. 2 от Конституцията непосредствено нейно действие обаче, оправомощава съда да прилага разпоредбите й, без да е необходимо това да бъде опосредствано от закон, който да урежда по-детайлно съответните правоотношения или установява ред за упражняване на признатите от Конституцията права. „Съдът не може да откаже да приложи закон по причина, че той противоречи на Конституцията, той може да тълкува закона в съответствие с Конституцията, т. е. при възможни различни тълкувания, съдът избира това, което съответства в най-голяма степен на Конституцията.“

По въпроса за основателността на главния иск:

Като обсъди внимателно събраните в хода на съдебното дирене писмени и гласни  доказателства, настоящият състав на съда намира за основателен предявения от „УПБ.13“  ЕООД срещу Д., представлявана от М.НА Ф. главен иск с правно основание чл. 4, пар.3 ДЕС, вр. чл. 7 КРБ и във вр.                    чл. 2в от ЗОДОВ.

Изразените от страните в процеса позиции по предмета на спора,  мотивират извода, че ищецът и ответникът в действителност не спорят по фактите, относими към предмета на спора. Тези факти всъщност бяха установени без всяко противоречие - в самия ход на съдебното дирене, проведено в рамките на настоящия процес. Правният спор, който настоящият съд е сезиран да разреши, се поражда от различните тези на ищеца и ответника по отношение приложението на правото.

По съществото си, спорът между страните в настоящия процес е концентриран относно правните последици на обявяването за противоконституционни на точки 2 и 3 от § 6 от заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. (ДВ, бр. 109 от 2013 г.), с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал.1,2,3 и 4 от ЗЕВИ, за противоконституционен с Решение № 13/31.07.2014г. по к.д. № 1/2014г. на КС, и как последното рефлектира върху правната сфера на ищеца предвид заплатените в изпълнение на противоконституционния закон такси по чл. 35а ЗЕВИ.

По този въпрос обаче, е постановено споменатото по- горе Решение № 3 от 28.04.2020г. по к.д. 5/2019г. по описа на Конституционния съд, което е задължително за съдилищата на основание чл. 14, ал. 6 от ЗКС. Именно това решение следва да се приложи и при разрешаването на настоящия спор.

Зачитайки правните последици от споменатото решение, настоящият състав на съда приема, че е било реализирано противоправно поведение от страна на законодателния орган на Д.- *****то събрание. Това е така, доколкото прилагането на обявения за противоконституционен закон, осъществява правно действие, което се намира в противоречие с принципа на върховенството на Конституцията и нарушава забраната на чл. 5, ал. 1 от Конституцията: Никой закон не може да противоречи на Конституцията, а ако противоречи - той не е част от правната система, а следователно не е приложимо право - което единствено има значение за решаването на правни спорове. Обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо онези правни отношения, които са предмет на висящи съдебни производства. Целта е да се осуети постановяване на съдебни решения в противоречие, с решението на Конституционния съд и следователно - уронващи върховенството на Конституцията. Противното разбиране е несъвместимо с върховенството на Конституцията, с нейното непосредствено действие, с духа, както и с принципите на правовата държава.

С разпоредбата на чл.22, ал.4 ЗКС изрично е предвидено правомощието на *****то събрание, в качеството му на орган, който е приел противоконституционни разпоредби на конкретния нормативен акт – ЗЕВИ, да предприеме предвидените в закона свои правомощия, като уреди изрично възникналите и развилите се правни отношения в периода – от приемането на разпоредбите до датата на влизане в сила на решението на КС за обявяването им за противоконституционни.

Противно доводите по отговора на ответника - всяко уредено в закон правомощие на държавен орган, имплицитно включва и задължение за същия държавния орган,  да упражнява ефективно и в съответствие със закона задълженията си по закон.

В конкретния случай, очевидно НС на РБ не е изпълнило задълженията си по чл. 22, ал. 4 ЗКС, понеже не е приело закон, който да урежда последиците от развилите се преди обявяване на закона за противоконституционен отношения при съобразяване с решението на Конституционния съд, което бездействие и съобразно разясненията, дадени с цитираното Решение № 3/28.04.2020г. по к.д. 5/2019г. на КС, е противоправно и има за последица ангажиране отговорността на Д. на основание чл. 7 от Конституцията на РепубликаБ.за вреди, причинени от незаконните действия и бездействия на държавния орган Н.С.на РБ.

В последния смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК по аналогични спорове решение № 71/06.04.2019г. по гр.д. 3804/2019г., ГК, IV ГО на ВКС и № 72/21.04.2019г. по гр.д. 2377/2019г., ГК, IV ГО на ВКС. С решенията, постановени преди решението на КС, е възприет същия правен извод - че за противоправните действия на НС, изразяващи се в приемане на противоконституционен закон, Д. носи отговорността по чл. 7 КРБ и дължи обезвреда за причинените с противоконституционния закон вреди, изразяващи се в събрани въз основа на закона такси за периода преди обявяването му за противоконституционен.

Като кредитира преимуществено заключението на приетата без оспорване съдебно- икономическа експертиза, която е изготвена въз основа на приетите като доказателство по делото счетоводни документи - съдът приема, че в конкретния случай е причинена имуществена вреда за ищеца, която вреда се изразява в загубата на паричната сума от 417 306, 77 лева. Това е така,  защото през периода на действие на обявените за противоконституционни законови разпоредби т.е. 01.01.2014г.-09.08.2014г., ищецът „С.р.“ ЕООД бил обложен със въведената от противоконституционните разпоредби на ЗЕВИ такса - вместо да получи пълния размер на цената на произведената от него електроенергия, която е била изкупена.

Налице е и необходимата за реализиране на деликтната отговорност пряка причинно- следствена връзка между противоправното поведение на законодателния орган на Д. и причинената вреда. Това е така, доколкото  ищецът не е получил дължими  плащания за цената на произведената от него електроенергия единствено по изложената по- горе причина на противоправно бездействие на законодателния орган  - *****то събрание, което не е упражнило правомощията си по чл. 22, ал. 4 ЗКС.

Релевираното от ответника възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на задължението за изплащане на обезщетение за причинените вреди, се явява неоснователно - като се отчита началния момент на давностния срок – установен от обявяването на противоконституционност на процесните разпоредби на ЗЕВИ /Решение № 13 от 31.07.2014г. по к.д. 1/2014г. на Конституционния съд /обн. ДВ, бр. 65 от 06.08.2014г./ и датата на предявяването на иска, което води до прекъсването на давностния срок.

По всички изложени по- горе съображения, ответникът- Д., представлявана от процесуалния си субституент – М.НА Ф., следва да бъде осъдена, да заплати на ищеца дължимото обезщетение за имуществени вреди, което е в общ размер на сумата от 417 306,76 лева, представляващо равностойността на нереализирана печалба от цената на произведената от „С.р.“ ЕООД електроенергия, през периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., вследствие на начисляването на 20- процентна държавна такса на основание §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на РепубликаБ.за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни съгласно Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г.

С оглед направените по- горе крайни изводи за основателност на претенцията за изплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане и като отчита нормативно установения принцип, че при обезщетение за непозволено увреждане, длъжникът /делинквент/се смята в забава и без покана – настоящият състав на съда приема за основателна претенцията на ищеца, за осъждане на ответника – Д., в качеството й на причинител на вредите - да заплати заедно с обезщетението за причинените вреди, също и законната лихва върху дължимата сума на обезщетението, за периода от датата на предявяването на иска (07.03.2018г.) до деня на окончателното плащане.

По въпроса за основателността на евентуално съединените искове:

Поради уважаването на главния иск, съдът не дължи прознасяне по същество,                по предявения при условията на евентуалност /ако бъде отхвърлен главния иск/ иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД,  с които е сезиран.

 

По претенциите за присъждане на съдебни разноски в настоящия процес;

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни разноски.  

Списък на разноските от страна на ищеца сочи, че тези разноски възлизат общо на 30 152, 27 лева. При това, представените писмени доказателства сочат, че разноските в действителност са били извършени / заплатени и ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.

Релевираното от ответника възражение с правно основание чл. 78, ал.5 от ГПК, съдът намира за неоснователно, като се отчита на първо място цената на уважените  искове, съобразно установените от НМРАВ минимални размери на адвокатското възнаграждение, но също и броя на проведените съдебни заседания, както и извършените от името на ищеца процесуални действия в хода на делото – от образуването му до приключване на устните състезания.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

ОСЪЖДА Д., представлявана от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. „Г.С. *********, да заплати на „С.р.“  ЕООД с ЕИК ********  и седалище ***, на основание чл. 4, § 3 от ДЕС, вр. чл.7 КРБ и вр. чл.49 от ЗЗД - сумата от 417 306, 76 лева /четиристотин и седемнадесет хиляди триста и шест лева и седемдесет и шест ст./, представляващо обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучена част от цената на произведена чрез фотоволтаична електрическа централа „Е.-5“ електроенергия, през периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., вследствие на начисляването на 20- процентна държавна такса на основание §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на РепубликаБ.за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни с Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г., както и да заплати законната лихва върху посочената сума на обезщетението, изчислена за периода от предявяването на иска на 07.03.2018г.  до деня на окончателното плащане.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения при условията на евентуалност от „С.р.“  ЕООД с ЕИК ********  срещу Д., представлявана от М.НА Ф. иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД - за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване, поради получена при наличие на отпаднало правно основание сума от 417 306, 76 лева, представляваща удържана такса върху платимата цена за произведена електроенергия,  през периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., на основание §6, т.2 и т.3 от ЗР към Закона за държавния бюджет на РепубликаБ.за 2014г., чл.35а, ал.1, т.2 и т.3, чл.35б, ал.1-4 и чл.73, ал.1-4 от ЗЕВИ, които са обявени за противоконституционни с Решение №13 от 31.07.2014г. по к.д.№1 от 2014г., както и за присъждане на законната лихва върху посочената сума за периода от предявяването на иска на 07.03.2018г. до деня на окончателното плащане.  

 

ОСЪЖДА Д., представлявана от М.НА Ф., с адрес – гр. София, ул. „Г.С. *********, да заплати на „УПБ.13“  ЕООД с ЕИК ********* и седалище-***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  – сумата от  30 152, 27 лева (тридесет хиляди сто петдесет и два лева и двадесет и седем ст.), представляваща направени съдебни разноски пред Софийски градски съд.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                                                                           

СЪДИЯ: