РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Перник, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Гражданско дело №
20201700100754 по описа за 2020 година
Предявен е иск от Гаранционен фонд, с адрес:гр.София, ул.“Граф Игнатиев“2, срещу
Е. Б. А., с ЕГН:********** и адрес:***, с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), с
който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 50000,00 лева,
представляваща регресно вземане за платените суми на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от
КЗ (отм.) на пострадалия Н.К.И., от които сумата в размер на 20000,00 лева по щета № *** и
сумата от 30000,00 лева по споразумение постигнато по гр.д. № 11415/2017 г. по описа на
СГС, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, в резултат на виновно
предизвикано от наследодателя на ответницата - Б.А.Б. на *** в ***, кв. „***“
пътнотранспортно произшествие при управление на АТВ „Сузуки“ без сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че съгласно постановление за прекратяване на
наказателно производство Б.А.Б., наследодател на ответницата, е виновен за настъпилото на
*** ПТП. Твърди, че на посочената дата, около 16:50 часа, в гр. ***, кв. „***“, Б. е
управлявал АТВ „Сузуки“ по ул. „***“ с посока от ул. „***“ към гробищен парк на кв. „***“
със скорост от 18,9-24 км/ч. В същото време по ул. „***“ непълнолетният към датата на
ПТП - Н.И. се движил със скорост около 33 км/ч с велосипед, собственост на К.И. в посока
към нерегулираното нито с пътни знаци, нито с маркировка кръстовище между ул. „***“ и
ул. „***“. Поддържа, че Б. възприел велосипедиста, задействал бил спирачната система на
АТВ-то и предприел маневра ляв завой, но не могъл да избегне удара с велосипедиста,
поради което го ударил в зоната на предна гума. В следствие на удара И. паднал на земята,
АТВ-то продължило движението си и преминало през бордюра, с предна лява гума ударило
паркиран л.а. „Фолксваген Поло“ в зоната на задна дясна гума, вследствие на което водачът
Б. паднал и при контакта със земята ударил лицевата част на главата си, като на място
починал.
Твърди, че с регресна покана № *** поискал от законния наследник на Б. - ответницата
1
Е. Б. А. да възстанови платеното, но сумата не била погасена.
В законоустанвовения срок ответникът Е.Б. А. е депозирала отговор на исковата
молба, с който излага доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск, като
го оспорва по основание и размер. В отговора твърди, че не е пасивно легитимирана в
настоящото производство. Твърди, че не е имало правно основание за постигнато от ищеца
споразумение с пострадалия по гр.д. № 11415/2017 г. на СГС, тъй като била налице
хипотезата на чл.558, ал.5 от КЗ при изплатено обезщетение в размер на 20000.00 лева по
щета № ***, изключвало възможността за претенция на пострадалия и по съдебен ред. Сочи,
че образуваното пред СГС гражданско дело било приключило с отказ от иска от
пострадалия, поради сключено извънсъдебно споразумение с ищеца за заплащане на
обезщетение в размер на 30000.00 лева, поради което съдебното производство не било
приключило със съдебен акт. Излага доводи, че ответницата не е участвала в
производството, поради което споразумяването на страните по делото било ирелевантно по
отношение на нея и не ангажирало отговорността и.
Поддържа, че досъдебно производство № 102/2014 г. по описа на ОД на МВР - Перник,
пр.пр. рег. № 2078/2014 г. по описа на ОП-Перник срещу виновно лице по чл.343, ал.4, вр.
чл.342, ал.1 от НК било прекратено поради смърт на дееца, поради което не била оборена
презумпцията за невиновност по чл.16 от НПК, което можело да се извърши само с влязла в
сила присъда. В отговора оспорва твърдението, че вина за настъпилото ПТП има нейният
наследодател Б. Б. и твърди, че вина за неговото настъпване има пострадалия Н.К.И..
В условията на евентуалност твърди, че участникът в ПТП - Н.И. е съпричинил най-
малкото в равна степен вредоносният резултат при настъпилото ПТП, което следвало да
бъде взето предвид от ищеца при изплащане и определяне на обезщетението, и не е
съобразил, че И. не бил намалил скоростта си на движение при навлизане в неурегулирано
V-образно кръстовище, не се бил движил в най-дясната лента на пътното платно, не е бил
обезпечен с изискваща се каска при движение по пътища, предвидени за МПС.
Оспорва пострадалият И. да е бил в състояние - кома след ПТП.
Ответникът иска производството по делото да се прекрати като недопустимо, а в
случай, че съдът приеме, че производството е допустимо да отхвърли претенцията като
неоснователна и да се присъдят направените по делото разноски.
По допустимостта:
Изложените в отговора на исковата молба възражения за недопустимост на иска съдът
намира за неоснователни. Процесуалната легитимация на страните се определя от
твърденията на ищеца в исковата молба. В конкретния случай ищецът в исковата молба
твърди, че ответницата има качеството на наследник на починалия Б. Б., който виновно е
причинил ПТП, при управление на МПС, за което не е имало сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, при което ПТП е пострадал
Н.И., на който ищеца е изплатил обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на тези
изложени в исковата молба обстоятелства, ответницата притежава пасивната процесуална
легитимация да отговаря по предявения иск, а що се отнася до материалната легитимация,
то тя се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност, по която съдът
се произнася с решението по съществото на делото.
По основателността:
Не се спори, а и от представените по делото доказателства съдът намира за безспорни
между страните на следните факти:
1.Ответникът Е. Б. А., с ЕГН:**********, е единствен наследник на баща си Б.А.Б.,
който е участвал в процесното ПТП.
2.Б.А.Б. е управлявал МПС- АТВ „Сузуки“, което не е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на процесното ПТП
2
3.Ищецът е платил обезщетение за неимуществени вреди на Н.К.И., за настъпилото
ПТП в общ размер на 50000,00лв., от които сумата от 20000,00 лева по щета № *** и сумата
от 30000,00 лева по споразумение постигнато по гр.д. № 11415/2017г. по описа на СГС
Видно от заключението по комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза /КСМАТЕ/, неоспорено от страните, на ***д. в гр. ***, около 16:50 часа,
четириколесно МПС (АТВ „Сузуки”) без регистрационни номера с водач Б.А.Б. при
движение по ул. „***” на кръстовището с ул. „***” се удря с движещ се велосипед с водач
Н.К.И.. АТВ „Сузуки” с водач Б.А.Б. се е движил по платното за движение на ул. „***” в
дясната лента за движение в посока от ул. „***” към гробищен парк; Велосипед с водач
Н.К.И. се е движил по ул. „***” в посока към с кръстовището с ул. „***”. Водачът на АТВ
„Сузуки” вижда движещия се велосипед, задейства спирачната система на управляваното от
него МПС и предприема маневра - ляв завой. На кръстовището на двете улици АТВ
„Сузуки” и движещия се велосипед се удрят, като удара е в зоната на предна дясна гума на
АТВ и предна гума на велосипед. АТВ „Сузуки” продължава движението си по платното за
движение, достига левия край на платното за движение на ул. ***“ и след преминаване през
бордюра с предната лява гума се удря в паркирания извън платното за движение лек
автомобил „Фолксваген Поло”, peг. ***, в зоната на гума задна дясна. Вследствие на удара
се измества задната част на л.а. „Фолксваген Поло”, като АТВ „Сузуки” продължава
движението си по инерция до мястото, където е установен при огледа на произшествието.
Видно от същата експертиза местопроизшествието е настъпило в гр.***, на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“. Пътното покритие е било асфалтово и сухо; пътно
платно - без разделителна ивица; движението - двупосочно (на двете улици); пътни условия
- без неравности по пътното покритие и изкуствени неравности за ограничаване скоростта
на движението (на двете улици); метеорологични условия — ясно време.
Ударът между АТВ „Сузуки” и велосипеда настъпва на платното за движение на ул.
„***“ на разстояние около 1,10-4,60 м вдясно от напречната ос на платното за движение.
Непосредствено преди произшествието (удара с велосипеда) АТВ „Сузуки” се е движил със
скорост 18,9- 24 км/ч. При огледа на местопроизшествието не са установени спирачни следи
от АТВ. При оборудвани на МПС с ABS по платното за движение няма спирачни следи. В
момента на произшествието (удара между АТВ и велосипеда) велосипедът се е движил със
скорост около 33 км/ч.
Местопроизшествието настъпва на кръстовище на равнозначни пътища. Максимално
допустима скорост за водача на АТВ е максимално допустимата скорост за движение
на МПС от категория А в населени места - 50 км/ч; а за водача на велосипеда: в ЗДвП няма
регламентирана максимално допустима скорост за движение.
Преди произшествието велосипедиста се е движил неправилно по платното за
движение на ул. „***“ на около 3,0 м. вляво от десния край на платното за движение.
Ширината на улицата е шест метра. На кръстовището първо е навлязло АТВ. От момента в
който водачът на АТВ е имал възможност да забележи движещия се велосипедист до
момента на сблъсъка велосипедистът е попадал в опасната зона на спиране на АТВ.
В действащия ЗДП няма изисквания водачите на велосипед „да имат каска“.
Вследствие на процесното ПТП е починал бащата на ответника Б. Б.. Смъртта му се
дължи на аспирацията на кръв в дихателните пътища, причинена от стичането на кръв към
дихателните пътища в резултат на лицево- черепна травма.
Вследствие на процесното ПТП пострадалият велосипедист Н.К.И. е получил
следните увреждания: Контузия на мозъка. Разкъсно-контузна рана по челото в дясно над
веждния ръб. Охлузване по двете колена. Неубедителни данни за счупване на десето ребро
вдясно по средна лопаточна линия.
Пострадалият И. е закаран в Спешно отделение при МБАЛ „*** в безсъзнателно
състояние. Консултиран с хирург, невролог, реаниматор и неврохирург. Разкъсно-
контузната рана е била хирургически обработена чрез шев. Направени рентгенография на
череп и КТ на главен мозък, при което не са установени счупвания. Настанен за интензивно
3
лечение в ОАИЛ при МБАЛ „***. В 21,00ч. на *** пред консултант неврохирг и реаниматор
е направил епилептичен гърч, който е преминал за около една минута. Пострадалият е
интубиран и е поставен в така наречената изкуствена кома за три дни. На 23.08.2014г. е
изведен от комата и съзнанието на болния е възстановено без остатъчна неврологична
симптоматика, но с изразена отпадналост. Поставена е назогастрална сонда и след
промивката е захранен с хранителни смеси. На 25.08.2014г. е раздвижен и е започнал да
ходи с помощта на придружител. Направена е ехография на коремни органи при която не са
установени данни за увреди на същите. Направено е и ЕЕГ, която е негативна. Изписан е на
26.08.2014г. без отпадна неврологична симптоматика.
Контузията на мозъка му е причинила разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Разкъсно-контузната рана му е причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.Охлузванията по коленете са му причинили болка.
Раната и охлузванията оздравяват за около две седмици. След зарастването на раната
остава ръбец, който представлява козметичен дефект. Охлузванията отзвучават без да
оставят видими следи.
Контузията на мозъка която е причинила епилептичния гърч е отзвучала за шест дни,
както се съобщава в медицинската документация.
При Н.И. са налице категорични медицински данни за преживяно Посттравматично
стресово разстройство, което е било установено с приложения по делото Амбулаторен лист
№***, издаден от д-р Ю.М. - специалист-психиатър след извършен психиатричен преглед.
Оплакванията от пострадалия са отразени в същия амбулаторен лист, като главните от тях са
били тревожност, напрежение, страхови изживявания, тематично свързани с преживяното,
както и емоционално-волева лабилност. Вегетативните изяви на тези оплаквания са се
изразявали основно в главоболие, загуба на сън и лесна раздразнителност.
Лечението, което е било назначено е било от 3 фармакологични препарата : Ципралекс
X 10 мг. сутрин, Тритико X 150 мг. дневно и Ксанакс - 2 X 0.5 мг. дневно. Първите два
препарата са с антидепресивно действие върху човешката психика, третия е силен
успокоителен медикамент.
Напълно е възможно от медицинска и психиатрична гледна точка настъпването на
такова психично разстройство при И. след претърпяната тежка катастрофа, предмет на
делото.
Така диагностицираното при И. Посттравматичното стресово разстройство е напълно
възможно да е продължавало да се проявява при него след период от 1 год. и 6 месеца, но за
какъв период от време след това е избледняло и евентуално отзвучало не може да определи
поради липса на последващ или настоящ преглед на И. от специалист-психиатър.
Продължителността на подобен тип разстройства е в зависимост от тежестта на
психотравмата и индивидуалните личностови качества и способности за справяне със стреса
на индивида /продължителността може да варира от няколко месеца до няколко години в
редки случаи и непровеждано адекватно лечение/.
Посттравматичното стресово разстройство се явява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
По делото са събрани показанията на свидетелите Г. Д. Л. и К. С. С., които живеят в
съседство на местопроизшествието, не са очевидци на процесното ПТП, но са възприели
част от последиците на същото. По делото са изслушани и показанията на св. С. С. С., който
е приятел на Б. А. и е управлявал АТВ, непосредствено зад приятеля си по време на
процесното ПТП. Видно от показанията и на тримата свидетели пострадалият И. е плачел,
викал и искал да се изправи сам непосредствено след процесното ПТП.
С протоколно решение на УС на ГФ от 11.02.2016г. е определено обезщетение по щета
№ *** в размер на 20000,00лв. /стр.75/, като същото е преведено на пострадалия по банков
път на 01.04.2016г./стр. 81/
На 07.09.2017г. пострадалият Н.И. е предявил иск срещу ГФ за причинените му от
4
процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 80 000лв., за което е образувано гр.д. №
11415/2017г. по описа на СГС.
На 03.10.2017г. пострадалият Н.И. и ГФ са постигнали извънсъдебно споразумение за
изплащане на сумата от 30 000лв. по гр.д. № 11415/2017г. по описа на СГС. С определение
от 03.10.2017г. гр.д. № 11415/2017г. по описа на СГС е прекратено поради отказ от иск,
поради постигната извънсъдебна спогодба. С банков превод от 04.10.2017г. ГФ е превел на
пострадалия И. сумата от 30000лв. /стр.82/.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно Решение № 20/02.04.2021 по дело № 2695/2019 на ВКС, ТК, II т. о.,
приложим закон по отношение регресното право е този, който е действал към момента на
неговото пораждане. Доколкото процесното ПТП е станало на ***, то и ПОС намира, че
процесният иск е с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), който е идентичен с чл.558,
ал.7 КЗ.
Според чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" и ал. 12, изр. 1 от КЗ (отм.); , Гаранционният фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, ако ПТП е настъпило на територията на Република България и е причинено от
МПС, което обичайно се намира на територията й, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като след
изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите по ал. 8 за определянето му. По силата на установена в закона
суброгация в правата на удовлетворения кредитор ищецът Гаранционен фонд има право да
получи от прекия причинител на вредата, респективно наследниците му, сумата на
платеното в полза на третото увредено лице обезщетения, заедно с разноските по
определяне на обезщетенията.
Във връзка с извършване на тази преценка следва на първо место да се има предвид, че
предмет на исковата претенция е възстановане на платено от Фонда на пострадалото и
увредено лице обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, защото виновният водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това сочи, че границите на отговорността и
предпоставките, за които същата възниква са обусловени от разпоредбите приложими за
този тип застраховка.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 223, ал. 1 и 2 от КЗ (отм.); при нея,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди включително за пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане. Неговата
отговорност е функция на тази на извършителя на деликта. Това от своя страна води до
извод, че в случаите, когато този извършителят, респективно неговият правоприемник, не е
взел участие в процеса на определяне на дължимото застрахователно обезщетение той не е
обвързан от същото и в процеса по иска с основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) може да
прави всички правозащитни възражения касаещи неговия размер.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
процесното ПТП от *** настъпва между Б.А.Б., наследодател на ответницата, управляващ
АТВ „Сузуки“, и непълнолетният към датата на ПТП - Н.И.. Между страните е безспорно,
че към момента на настъпване на посоченото ПТП за процесното АТВ не е имало сключена
застраховка "Гражданска отговорност". Не се спори, че са налице предпоставките на чл.288,
ал.12 КЗ /отм./, като Гаранционен фонд е изплатил на пострадалия Н.И. обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 50 000,00лв.
Ответникът оспорва като прекомерно завишено заплатеното обезщетение, като
оспорва както механизма на ПТП, така и размера на съпричиняването на същото от
5
участниците в него.
От гореизложената фактическа обстановка и като взе предвид неоспореното
заключение по КСМАТЕ съдът намира, че първопричина за процесното ПТП е поведението
на водача на АТВ Б.А.Б.. Процесното ПТП се е състояло на неурегулирано кръстовище на
равнозначни пътища при дневна светлина и благоприятни метеорологични условия, като
първи на кръстовището е навлязъл водачът на АТВ Б.А.Б.. Макар и да се е движил с
незабранена от закона скорост Б. е нарушил чл.47 ЗДП /съгласно който водач на ППС,
приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи при такава скорост, че при
необходимост да може да спре и пропусне участниците в движението, които имат
предимство/ и чл.48 ЗДП /съгласно който на кръстовище на равнозначни пътища водачът на
ППС е длъжен да пропусне ППС, които се намират или приближават от дясната му страна/.
Въпреки неговата ниска скорост /18,9- 24 км/ч./, същият е отнел предимството на движещия
се отдясно велосипедист, който е по- уязвимият участник в движението. Така Б. е нарушил
правилата за движение по пътищата и е извършил противоправно деяние, което е основна
причина за пътно-транспортното произшествие. Приносът му за процесното ПТП съдът
определя на 80 %.
По възраженията на ответника за съпричиняване:
По приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването
на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е
формирана постоянна съдебна практика - решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г.
на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 169 от
02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д.
№ 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС,
ТК, І т. о., решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на ВКС, IV г. о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин
при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия
или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и
въз основа на това да определи обективния му принос. Намаляването на размера на
обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на
каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна
вредоносност, като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда.
В действащия ЗДП няма изисквания водачите на велосипед „да имат каска“, поради
което и неизползването на такава от велосипедиста е правноирелевантно.
В процесното ПТП е налице противоправно поведение и на велосипедиста Н.И..
Същият е нарушил чл. 80, т. 2 от ЗДвП /съгласно който е длъжен да се движи възможно най-
близко до дясната граница на платното за движение, за да се обезпечи безопасното движение
на велосипедистите и на попътно движещите се превозни средства/. Като се е движил по
средата на пътното платно на ул.“***“ велосипедистът е попадал в опасната зона на спиране
на АТВ, като така е способствал за настъпване на ПТП. Велосипедистът е попадал в
опасната зона за спиране на АТВ и при двата варианта на изчислението и по КСМАТЕ,
съответно и при движение на АТВ със скорост 18,9км.ч. и при 24км.ч.
Съдът намира, че основната причина за процесното ПТП е неспазване предимство от
водача на АТВ Б.. В същото време съдът намира, че нарушението на велосипедиста е
6
обусловило в известна степен непредотвратимостта на удара. Като се е движил по средата
на пътното платно на ул.“***“ велосипедистът е попадал в опасната зона на спиране на
АТВ, което е в пряка причинна връзка с резултата. Отчитайки обаче основната причина за
настъпване на произшествието и на вредоносния резултат, приносът на пострадалия е в по-
ниска степен, която съдът определя на 1/ 5 или 20%.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл.
52 ЗЗД, при съблюдаване на критериите, посочени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на ВС и продължени в постоянната практика, обективирана в решение 1/26.3.2012 г. по т.д.
299/11 г. ВКС, 2 ТО, решение № 66 от 2.7.2012 г. по т.д. 619/11 г. ВКС, 2 ТО, решение № 83
о 6.7.2009 г. т.д.795/2008 г., ВКС, 2 ТО и на решение 104 от 25.7.2014 г. т.д. 2998/13 ВКС, 1
ТО, 28 от 9.4.2018 г. т.д. 1948/13г., 2 ТО на ВКС, решение № 157 от 28.10.2014 г. по т.д. 30
40/2014 г., ВКС, 2 ТО. Съответно на посочените критерии са обществено - икономическите
условия в страната към момента на увреждането – м. август 2014г, както и конкретните
вреди.
Предвид гореизложеното и като взе предвид характера и със степента на
причинените увреждания, възстановителния период, както и психическите вреди, съдът
намира, че дължимото се на пострадалия И. обезщетение е в размер на 25000,00лв. за
процесния деликт. За да определи такъв размер на обезщетението за неимуществени вреди
за съдът отчете следните обстоятелствата:
1.Вследствие инцидента пострадалият е настанен за интензивно лечение в ОАИЛ при
МБАЛ „***. В 21,00ч. на *** пред консултант неврохирг и реаниматор е направил
епилептичен гърч, който е преминал за около една минута. Пострадалият е интубиран и е
поставен в така наречената изкуствена кома за три дни. Контузията на мозъка която е
причинила епилептичния гърч е отзвучала за шест дни. Контузията на мозъка му е
причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Съдът намира, че същата
представлява средна телесна повреда, и макар и непродължителна, същата е създала
временна опасност за живота.
2.Вследствие инцидента пострадалият е получил и разкъсно-контузна рана по челото
вдясно над веждния ръб, както и охлузване по двете колена. Раната и охлузванията
оздравяват за около две седмици. След зарастването на раната остава ръбец, който
представлява козметичен дефект. Охлузванията отзвучават без да оставят видими следи.
Разкъсно-контузната рана му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Охлузванията по коленете са му причинили болка.
3.Вследствие инцидента при пострадалия са налице категорични медицински данни
за преживяно Посттравматично стресово разстройство, което е било установено с
приложения по делото Амбулаторен лист №***, издаден от д-р Ю.М. - специалист-
психиатър след извършен психиатричен преглед. Оплакванията от пострадалия са отразени
в същия амбулаторен лист, като главните от тях са били тревожност, напрежение, страхови
изживявания, тематично свързани с преживяното, както и емоционално-волева лабилност.
Вегетативните изяви на тези оплаквания са се изразявали основно в главоболие, загуба на
сън и лесна раздразнителност. Посттравматичното стресово разстройство се явява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Същото психично разстройство е напълно възможно да е продължавало да се
проявява при него след период от 1 год. и 6 месеца, но за какъв период от време след това е
избледняло и евентуално отзвучало не може да определи поради липса на последващ или
настоящ преглед на И. от специалист-психиатър.
4.Съдът отчита и обстоятелството, че пострадалият И. е млад човек, който е бил
непълнолетен към датата на процесното ПТП, който е бил физически и психически здрав.
Процесният деликт се явява събитие от извънреден характер, несъмнено променило
качеството на живот на един млад човек и нивото на физическата му и социална активност.
5. Съдът отчита и съществуващите в страната обществено-икономически условия
към момента на настъпване на вредите- ***, индиция за които са лимитите на
7
застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение /§ 27 ПЗР на КЗ (отм.)
При определяне размера на обезщетението съдът отчете и следните обстоятелства:
1.Действително контузията на мозъка съставлява средна телесна повреда, но същата е
с кратка продължителност. Отзвучала е напълно за шест дни. Пострадалият е изписан в
добро състояние, без отпадна неврологична симптоматика. Състоянието на кома не е пряк
резултат от деликта, а е изкуствено предизвикано с медицински цели.
2.Разкъсно-контузната рана му е причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.Охлузванията по коленете са му причинили болка. Същите са оздравели
за около две седмици, като са оставили ръбец, който представлява козметичен дефект.
3.Продължителността на Посттравматично стресово разстройство е в зависимост от
тежестта на психотравмата и индивидуалните личностови качества и способности за
справяне със стреса на индивида /продължителността може да варира от няколко месеца до
няколко години в редки случаи и непровеждано адекватно лечение/. В процесния случай не
са представени доказателства за периода на психотравмата, следваща извършването на
прегледа при психиатър от 29.01.2016г.
4. Съдът отчета и липсата на трайни последици за физическото здраве на пострадалия
И..
Предвид гореизложеното съдът намира, че определения по- горе размер на
обезщетение в размер на 25 000,00лв. ще следва да се намали с 20% или със сумата от
5000,00лв., поради което и претенцията на ищеца за регресно обезщетение се явява
основателна за сумата от 20 000,00 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 50 000
лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД върху главницата се дължи и законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.Възражението, че ответника няма пасивна легитимация доколкото няма
доказателства за приемане наследството на баща си, не е въведено надлежно в процеса до
изтичане срока за отговор по чл.131 ГПК, поради което и е преклудирано. Дори и да бе
надлежно въведено в настоящето производство, т същото би било неоснователно. Съгласно
Решение № 437/17.01. 2012г., постановено по гр.д. № 70/2011г. на ВКС, III г.о., нормата на
чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. Поради това и
съдът намира, че дори да имаше такова валидно възражение, то доказателствената тежест за
евентуално неприемане на наследството е на ответника.
2.Съдът намира, че в процесния случай е предявен един иск за регресно обезщетение в
размер на 50000,00лв. по щета № *** на Гаранционен фонд, което е изплатено на
пострадалото лице с два превода съответно от 20000,00лв. и от 30000,00лв., а не се касае до
отделни искове.
3.Неоснователно е и възражението, че извънсъдебното споразумение от 03.10.2017г.
на ГФ с пострадалия И. е недопустимо. Съдът намира, че същото споразумение е постигнато
по повод гр.д. № 11415/2017г. по описа на СГС, което е образувано от пострадалия И. по
повод неприемане на първоначално предложения размер на обезщетението от ГФ. Отделно
съдът вече е изложил съображения по- горе в решението, че споразуменията на ищеца с
пострадалия не са противопоставими на ответника доколкото същият не е участвал в
сключването им.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искания за присъждане на разноски, за което са
представили списъци по чл.80 от ГПК.
8
Ищецът е доказал разноски в размер на 3000,00лв. за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и експертизи, от които в съответствие с уважената част от иска следва да му
бъде присъдена сумата от 1200,00лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 4295,00лв. за държавни такси, адвокатско
възнаграждение и експертизи, от които в съответствие с отхвърлената част от иска следва да
му бъде присъдена сумата от 2577,00лв.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Б. А., с ЕГН:********** и адрес:***, да заплати на Гаранционен фонд, с
адрес:гр.София, ул.“Граф Игнатиев“2, по иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.),
сумата 20 000,00 лева, представляваща регресно вземане за платено обезщетение за
неимуществени вреди на пострадалия Н.К.И., по щета № *** на Гаранционен фонд във
връзка с виновно предизвикано от наследодателя на ответницата - Б.А.Б. на ***, в гр. ***,
кв. „***“, пътнотранспортно произшествие при управление на АТВ „Сузуки“, без сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба- 27.11.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за
разликата му до пълния претендиран размер от 50 000,00лв.
ОСЪЖДА Е. Б. А., с ЕГН:********** и адрес:***, да заплати на Гаранционен фонд, с
адрес:гр.София, ул.“Граф Игнатиев“2, сумата от 1200,00лв., представляваща направени по
делото разноски за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и експертизи в
съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес:гр.София, ул.“Граф Игнатиев“2, да заплати на Е.
Б. А., с ЕГН:********** и адрес:***, сумата в размер на 2577,00лв., представляваща
направени по делото разноски за държавни такси, адвокатско възнаграждение и експертизи
съответствие с отхвърлената част от иска.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
банкова сметка в „***“АД:
IBAN: ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9