№ 2803
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110106528 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата
1 066,07 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., мораторна лихва в размер на
190,61 лева за периода 15.09.2018 г. - 01.02.2021 г., сумата 13,21 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г., мораторна лихва в размер на 2,85 лв. за
периода 02.03.2018 г. - 01.02.2021 г., ведно със законната лихва от 10.02.2022
г. до изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – а.,
находящ се в гр. С..
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно
приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок,
с който оспорва предявените искове. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД не оспорва
исковете, като счита същите за основателни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
1
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.
Преди изложението по съществото на спора и с оглед възраженията на
ответника в първоначалния отговор на исковата молба, следва да се посочи,
че искът е допустим.
Видно от влязло в сила на 22.06.2023 г. решение от 13.01.2022 г. по гр. д.
№ ./2021 г. по описа на СРС, 31 състав, ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил
осъдителни искове срещу настоящия ответник Б. С. М. и М. С.а М.а за
заплащане разделно по 1/2 от всеки от тях на цената на доставена топлинна
енергия до същия топлоснабден имот и за същия исков период. С решението
съдът е отхвърлил исковете срещу М. М.а с оглед установяване на факта, че
единствен собственик на процесния топлоснабден имот към исковия период е
ответникът Б. М.. Поради това последният е бил осъден да заплати 1/2 от
претендираните суми за топлинна енергия, дялово разпределение и
мораторни лихви за процесния имот и период. Останалата 1/2 част от
претенциите, за която предявените искове в производството по гр. д. № ./2021
г. са били отхвърлени, е предмет на настоящото производство.
В случая не е налице отрицателната процесуална предпоставка на чл. 299,
ал. 1 ГПК, тъй като правопораждащите факти, обхванати от силата на
пресъдено нещо по гр. д. № ./2021 г. на 31 състав и тези в настоящото
производство не са едни и същи. Основанието на иска по предходното дело е
въведеното от ищеца твърдение, че Б. М. е собственик на 1/2 ид.част от
топлоснабдения имот, поради което дължи половината от сумите за доставена
топлинна енергия през процесния исков период, докато настоящият иск се
основава на твърдението/обстоятелството, че лицето е собственик и на
другата 1/2 ид.част от имота и като собственик на целия имот дължи и
останалата част от цената на доставената топлинна енергия за същия период.
Това налага предявеният иск да бъде разгледан по същество.
Основателността му предполага да се установи по делото възникването на
облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка
на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
От съвкупна преценка на представените писмени доказателства се
установява за нуждите на настоящото производство наличието на
облигационна връзка между страните по делото. Видно от договор за
продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на
жилища от държавния жилищен фонд от 21.05.1970 г., процесният имот – а..,
находящ се в гр. С., с настоящ адрес ж.к. „З. /Удостоверение с изх. .. от Г..С./
е бил собственост на З.Т.М. и С.М.М.. С Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка, гледане и прехрана ., том ., дело № .. З.Т.М.
и С.М.М. прехвърлили собствеността върху имота на сина си Б. С. М.. В
качеството на титуляр на правото на собственост ответникът е и страна по
2
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.
1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Д. (писмена форма на договора не е предвидена).
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая е несъмнено, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за
битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало
и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от
Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с
абонатен № ..
По делото не се спори, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява и от
представените от третото лице помагач изравнителни сметки.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
3
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на топлинен счетоводител с договор от 27.09.2002 г. след решение
на общо събрание на етажната собственост от 18.09.2002 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на
съдебнотехническата експертиза, съгласно което процесният имот е бил
топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е
била присъединена към топлопреносната мрежа. Дяловото разпределение в
етажната собственост се е извършвало от „Т.С.“ ЕООД. През процесния
период в имота на ответника е имало 1 брой отоплително тяло, на което е
поставено И., щранг-лира в банята и 1 брой водомер за топла вода.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети
предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на
ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до
топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба №
./2007 г. за топлоснабдяването/. При изчисляване на сумата за действително
ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците,
попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно
реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна
енергия през исковия период възлиза на 2 132,15 лв., което съответства на
претендираната от ищеца сума 1 066,07 лв. – 1/2 част от общата сума за
доставена топлинна енергия в размер на 2132,14 лв.
Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 13,21 лв. – 1/2 част
от общо дължимите суми в размер на 26,42 лв. /съобразно представеното
извлечение от сметки и заключението на експертизата и предвид, че тя не е
включена в стойността на потребената топлинна енергия/. Съгласно
разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ./06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
„Т.С.“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
4
което от своя страна цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответника за
погасяване на претенциите по давност е частично основателно.
Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по
тълкувателно дело ./2011г. задълженията на потребителите на топлинна
енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са
налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения
с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е
приложима давността по чл. 111, б.“в” ЗЗД. В Общите условия, действащи
през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано
според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е.
за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата
подаване на исковата молба/заявлението – 10.02.2019 г., като се отчете обаче,
че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /,
т.е. преди 05.12.2018 г., или вземането за доставена ТЕ до 30.09.2018 г., като
непогасено по давност в случая е вземането за доставена ТЕ за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2019 г., което е на стойност 337,89 лв.
По отношение на претенцията за дялово разпределение, то на основание
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, давността започва да тече от датата, на която вземането е
възникнало, тоест давността за всяко месечно вземане започва да тече с
изтичане на месеца, за което е начислено – от първото число на следващия
месец. Частично погасени по давност се явяват и претенциите за дялово
разпределение за периода от 01.01.2018 г. до 31.11.2018 г., като непогасено по
давност в случая е вземането за дялово разпределение за периода 01.12.2018
г. - 30.04.2019 г., което е на стойност 4,18 лв.
Ответникът не доказа погасяване на задълженията, с оглед на което
исковете за главница се явяват основателни до посочените размери.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
5
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен
дълг.
По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по
давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от
12.07.2016 г., публикувани във в-к М.. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни
известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребено количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми
настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33,
ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си
за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за
целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, т. е. ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите
/изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец
/31.07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича
на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14.06.,
т.е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи
задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна
енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани,
изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по
общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма
как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е
ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за
него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да
се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 -
дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, или от 15.09. на съответната година.
По изложените съображения и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че
размерът на лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода
15.09.2019 г. – 01.02.2021 г. възлиза на 47,50 лв.
6
По отношение на дължимото обезщетение за забава върху вземанията по
процесната общата фактура обаче следва да се съобрази и чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, според който мораторна лихва не
се дължи за посочения период на извънредното положение. При съобразяване
на тази разпоредба и на основание чл. 162 ГПК съдът счита, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата топлинна енергия за периода 15.09.2019 г.
- 12.03.2020 г. и периода 09.04.2020 г. – 01.02.2021 г. възлиза на 44,97 лв., до
който размер предявената акцесорна претенция се явява основателна и следва
да се уважи, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер 190,61
лв. и за периода 15.09.2018 г. – 14.09.2019 г. и периода 13.03.2020 г. -
08.04.2020 г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските.
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски съобразно уважените претенции в размер на 137,12 лв. за платени
държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не е сторил разноски в производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. С. М., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК . на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумите 337,89 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – а., находящ се
в гр. С., абонатен № . за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2019 г. и сумата 4,18 лв.
за дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 10.02.2022 г. до плащането, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата 44,97 лв., представляваща обезщетение за забава върху
цената за топлоенергия за периода 15.09.2019 г. - 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г.
– 01.02.2021 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 137,12 лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница на цена за доставена
топлинна енергия за разликата над 337,89 лв. до пълния предявен размер 1
066,07 и за периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., иска за главница за дялово
разпределение за разликата над 4,18 лв. до пълния предявен размер 13,21 лв.
и за периода 01.01.2018 г. – 30.11.2018 г., иска за лихва за разликата над 44,97
7
лв. до пълния предявен размер 190,61 лв. и за периодите 15.09.2018 г. –
14.09.2019 г. и 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., както и акцесорния иск по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 2,85 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2018 г.
до 01.02.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.” ЕАД – „Т.С.” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8