Решение по дело №80/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.51 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на „Сортови Семена Вардим" ЕАД, представлявано от изпълнителния си директор С. Д.против Заповед № 18 - 185/05.01.2023г. на Началника на СГКК Видин. В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като неправилен, постановен при нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да бъде отменен оспорения административен акт.

Ответникът Началника на СГКК Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставен в сила обжалвания административен акт. Претендират се направените в производството съдебни разноски.

Заинтересованата страна община Макреш, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставен в сила обжалвания административен акт.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Административното производство пред СГКК Видин е започнало по подадено от община Макреш заявление за отстраняване на явна фактическа грешка за нанасяне на съществуващ на място язовир и съоръжения към него по КККР на с. Киреево. Язовирът е общинска собственост.Видно от представената по делото административна преписка е поискано изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър относно нанасянето на язовир „Дарков дол" на основание допусната явна фактическа грешка по смисъла на § 1 т. 9 ДР на ЗКИР.

С процесната заповед е одобрено изменение в КККР на с. Киреево, общ. Макреш, съгласно скица-проект № 15-4444/04.01.2023г., състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка за имот 36885.64.405 – язовир „Дарков дол“. Нанесен е нов обект с идентификатор 36885.64.406 с площ 109435 кв. м. собственост на община Макреш въз основа на АПОС № 107, том 6, рег.2284 от 18.05.2009г. След промяната е засегната нива на жалбоподателя с площ 5503кв.м. и данни след промяната площ 5191кв.м. От представената преписка и всички доказателства в нея е видно, че е изпълнена процедура по чл. 53б, ал. 4 ЗКИР, включително с относно изпращане на преписката на Областната дирекция „Земеделие" и определяне на засегнати имоти, за които се следва обезщетение, между които се установява, че е и имота на жалбоподателя.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза и е изслушано вещо лице, което установява, че е заявено изменение на КК поради допусната явна фактическа грешка и че имотът на язовира и околните му, включително на жалбоподателя, са нанесени в КК при съобразяване на границите по картата на възстановената собственост/КВС/, в която обаче е допусната фактическа грешка при нанасяне на площта на язовира по смисъла на чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР във връзка с чл. 53б ал. 1 ЗКИР и § 1 т. 9, предложение второ от ДР на ЗКИР.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в административното производство и в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, същата е неоснователна, по следните съображения: оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия Процесният индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона форма, при спазване на административната процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби и в тази връзка са неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност.

Оспорената заповед е материално законосъобразна при наличие на правното основание по чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР във връзка с § 1 т. 9 ДР на ЗКИР, а именно допусната явна фактическа грешка при одобряване на действащата кадастрална карта относно отразяването на язовир „Дарков дол" с идентификатор № 36855.64.405. В нея като правно основание е посочено чл. 53б ал. 5 т. 1, препращаща към чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР, което и съответства на изрично посоченото фактическо основание.

Съгласно легалната дефиниция на § 1 т. 9 ДР ЗКИР явна фактическа грешка е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1., както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.

В случая е приложима втората хипотеза на разпоредбата на § 1 т. 9 ДР на ЗКИР, тъй като се касае за неурбанизирана територия с установено несъответствие на съществуващите на място граници на съществуващия още преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ язовир с тези по КВС, инкорпорирани в действащата КККР. В случая границите са определени с геодезическо заснемане и е установено несъответствие с нанесеното в КВС, което пък е пренесено в КК. От приетата по делото СТЕ се установява, че нанасянето с изменението при отстраняване на явната фактическа грешка е извършено при съобразяване на изискването на чл. 39 ал. 4 т. 2 от Наредба № РД - 02 - 20 - 5 от 15.12.2016г. Язовирът е топографски обект, намиращ се в неурбанизирана територия и е отразен в картата на възстановената собственост. Относно нанасянето с оспорената заповед на поземлен имот язовир, изискваща нанасянето на язовир без санитарно - охранителна зона, от която категория е процесния, съобразно границата, определена от най - високото водно ниво, а при липса на данни за тази граница - от хоризонтала, определен от кота на преливника, увеличена с 1м. и границата на прилежащите им съоръжения. Изменението /нанасянето/ е извършено съгласно чл. 39 ал. 4 т. 2 от Наредба № РД - 02 - 20 - 5 от 15.12.2016г. във връзка с чл. 63 ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 22.12.2013г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии. Обект на ЯФГ всъщност са спорните 312 кв. м. за които жалбоподателя разполага с акт за собственост. Заснемането им в КК не отговаря на действителните граници на имота, а критерий за местоположението им е съществуващия траен топографски обект. Следва да се приеме тезата, че по същество между насрещните страни не е формиран спор по съществуващото фактическо положение на имотите на място. Спорът е ограничен единствено до констатацията за непълнота или грешка- Ако жалбоподателя е на позиция, че с изменението на КК е засегнато правото му на собственост, тя би могъл на отделно основание да защити правата си по общия исков ред, а при успешен изход на подобен спор органът по кадастъра би бил задължен от съдебно установеното положение като условие за последваща промяна на кадастъра. Не се констатират съществени нарушения на административно производствените правила.

Предвид изложеното обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените съдебни разноски от ответника. Оспорващият следва да заплати на ответника сумата от 1250 лева адвокатско възнаграждение. Оспорващият следва да заплати  на заинтересованата страна направените разноски за експертиза в размер на 500.00 лева и за  заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., видно от приложените списъци за разноски.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сортови Семена Вардим" ЕАД, представлявано от изпълнителния си директор С. Д.против Заповед № 18 - 185/05.01.2023г. на Началника на СГКК Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Сортови Семена Вардим" ЕАД, представлявано от изпълнителния си директор С. Д., да заплати на ответника СГКК Видин, направените по делото разноски в размер на 1250.00 (хиляда двеста и петдесет) лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Сортови Семена Вардим" ЕАД, представлявано от изпълнителния си директор С. Д., да заплати на заинтересованата страна община Макреш, направените по делото разноски в размер на 1000.00 (хиляда) лева, за заплатено адвокатско възнаграждение и експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: