О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Ловеч, ..………..2019г.
Окръжен съд – Ловеч
гражданско отделение
в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дойнова ч.гр.дело
№360 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.
Образувано
е по повод подадена
частна жалба от „ЕОС Матрикс”ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, Район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.Рачо
Петков – Кантарджията” №4-6, ЕИК *********, чрез адв.Р.Ж.М.,***,
ателие2 срещу Разпореждане №845 от 15.04.2019г. постановено по ч.гр.д. №210 по описа за 2019г. на Районен
съд – Тетевен, с което е отхвърлено
изцяло искането на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу длъжника С.Й.С. ***.
Счита, че обжалваното разпореждане е
неправилно, постановено в нарушение на материалните и процесуални норми.
Твърди, че след дадените от съда указания са уточнили твърдените факти и обстоятелства, сред които
и липсата на връчено уведомление за цесия на длъжника. Възразява, че съдът не е
взел предвид, че заявлението е по реда на чл.410 от ГПК и длъжникът може да
упражни правата си в пълен обем след връчване на заповедта за изпълнение.
Заповедта не подлежи на незабавно изпълнение, като производството не е в
обхвата на подлежащи на изпълнение
извънсъдебни основания и по тази причина това обстоятелство не бива да бъде
предмет на проверка от страна на съда.
Отделно от това уведомяването не
е предпоставка за валидността на извършената цесия, а би ползвала длъжника само
в случай, че е платил на първоначалния кредитор, който факт също не се изследва
в рамките на заповедното производство. Твърди, че съдебната практика е в този
смисъл.
Моли да се отмени обжалвания
съдебен акт и да бъдат присъдени разноските в производството.
Частната жалба е подадена в срока
по чл.413, ал.2 ГПК от заявител срещу разпореждане, с което е отхвърлено изцяло
заявлението, поради което е процесуално допустима, като по същество съдът
приема следното:
От приложените по делото
доказателства се установява, че производството по ч.гр.д.№210 по описа за 2019г.
по описа на Районен съд – Тетевен е образувано, след като с Определение №2224
от 15.02.2019г. е прекратено производството по ч.гр.д.№ 2388 по описа за 2019г.
на Районен съд – Варна и заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл.410 ГПК, на основание чл.118, ал.2 от ГПК е изпратено
по компетентност на Районен съд – Тетевен.
Заявител е „ЕОС Матрикс”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
Район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.Рачо Петков – Кантарджията” №4-6, ЕИК
*********, чрез адв.Р.Ж.М., който сочи, че вземането
му срещу длъжника С.Й.С., ЕГН ********** произтича от неизпълнение на парично
задължение по Договор за потребителски кредит от 14.09.2007г., въз основа на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен на 18.01.2016г. с
„Юробанк България”АД.
С Разпореждане №845 от 15.04.2019г.
постановено по ч.гр.д. №210 по описа за
2019г. Районен съд – Тетевен е отхвърлил заявлението, като е приел, че след
като не е удостоверено да е изпълнена процедурата по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
правата на заявителя не са консолидирани и са непротивопоставими
на длъжника, при което не може да се претендира изпълнение на задълженията по
договора за потребителски кредит.
Настоящата инстанция след като се запозна с данните по
делото констатира, че в т.12 са посочени обстоятелствата, от които произтича вземането:
На 14.09.2007г.
е сключен Договор за потребителски кредит между „Юробанк България”АД, ЕИК
********* – от една страна и С.Й.С.21 ЕГН *********** – от друга страна, по силата
на който е отпуснат кредит в размер на 10 000.00 лева със срок на
издължаване105 месеца. Кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на месечните си вноски,
поради което непогасеното задължение по кредита е в размер на 11 004.31
лева.
На 18.01.2016г. между „Юробанк България”АД и „ЕОС Матрис”ЕООД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/, с който е изкупено и процесното
задължение.
Заявителят твърди, че са
изпълнени разпоредбите на чл.99 от ЗЗД и длъжникът е уведомен за цедираното
вземане с изпращане на уведомление от 05.12.2018г., при което договорът за
цесия е произвел действие и задълженията на длъжника са изискуеми изцяло.
С Разпореждане от 18.03.2019г. на основание чл.411, ал.2,
т.1 от ГПК заповедният съд е оставил без движение заявлението по чл.410 от ГПК,
като изпратил съобщение на „ЕОС Матрикс”ЕООД, с което
му е указал в тридневен срок да отстрани забелязани нередовности.
С вх.№1900 от 05.042019г.
заявителят е посочил, че длъжникът дължи
връщане на цялата непогасена сума, т.ч.главница и лихви, като е посочил,
че лихвата се дължи в уговорения размер
- базов лихвен процент – 7.75% +6 пункта за периода от датата на
подписване на договора – 14.09.2007г. до датата на прехвърляне на вземането – 18.01.2019г.
/ в т.12 от заявлението датата е 18.01.2016г./, като е поискано издаване на
заповед за изпълнение за част от сумата – посочена в т.3 от заявлението. Така
също заявителят сочи, че уведомлението се е върнало в цялост, но след като
производството е по реда на чл.410 от ГПК уведомяване на длъжника не е
необходимо.
С оглед на изложените от
заявителя твърдения правилно заповедният съд е приел, че не е надлежно
проведена процедурата по чл.99, ал.3 от ЗЗД.
След като в заявлението се
твърди, че вземането произтича от сключен на 18.01.2016г. Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, съгласно чл.99, ал.4 от Закона за задълженията
и договорите прехвърлянето на вземането ще има действие спрямо третите лица и
спрямо длъжника от деня, когато то е съобщено на последния от предишния
кредитор. В т.4г от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК е прието, че когато частното
правоприемство се основава на договор за цесия, следва да бъдат представени
доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай цесията
няма действие по отношение на него.
Така също в практиката се
приема, че надлежно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането по
смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД може да бъде и в случаите, при които цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето вземане.
При условие, че длъжникът
не е надлежно уведомен цесията не е породила действие спрямо него.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че със заявлението се претендира част от главница и част
от договорна лихва, но тези претенции не са конкретизирани.
При
гореизложеното Окръжен съд - Ловеч
счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
правилно е отхвърлено от първоинстанционния съд, при
което постановения съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
Водим от горното,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №845 от 15.04.2019г.
постановено по ч.гр.д. №210 по описа за
2019г. на Районен съд – Тетевен
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.