№ 3202
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Станчев
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело №
20221100103094 по описа за 2022 година
прецени:
Делото е образувано по предявен от А. Г. П. и И. Г. К. срещу "ЗК Л.и."
АД гр. София осъдителен иск с правно основание чл .432 от КЗ за изплащане
на обезщетение в размер на по 150 000 лева за неимуществени вреди от
смъртта на Р.И. П.а при ПТП на 22.02.2018 г. в гр. София ул. „****“ 31-ви
километър след ВЕЦ Пасарел, с твърдение за виновното му причиняване от
Г.А. П. при управление на л.а. "Ситроен Ц5 с рег. № *****. По делото е
конституирана Агенция Пътна инфраструктура гр. София като трето лице
помагач на страната на ответника "ЗК Л.и." АД гр. София.
Пълномощникът на ищците излага, че на 22.02.2018 г. около 14:50 ч. в
гр. София ул. „****“ 31-ви километър след ВЕЦ Пасарел настъпило ПТП с
участието на л.а. "Ситроен Ц5 с рег. № *****, управляван от Г.А. П.. При
ПТП пътничката Р.И. П.а получила травматични увреждания, които
причинили смъртта на мястото на произшествието. Пълномощникът на
ищците твърди, че произшествието и настъпилата смърт на пострадалата са
причинени по вина на водача на МПС Г.А. П.. Пострадалата била майка на
ищците и нейната смърт им причинила значителни и непреодолими
неимуществени вреди. За МПС, с което било причинено произшествието,
била сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с
ответното дружество, валидна към датата на произшествието. Ищците
предявили към ответника извънсъдебна претенция за застрахователно
обезщетение. До предявяването на исковата молба ответникът не е изплатил
обезщетение.
На основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави
искане до съда да осъди ответника „ЗК Л.и.“ АД гр. София да заплати на
ищците А. Г. П. и И. Г. К. застрахователни обезщетения в размер на по
1
150 000 лева за претърпени от всеки ищец неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 22.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът „ЗК Л.и.“ АД гр. София оспорва иска със следните
възражения:
- оспорване на твърдения механизъм на ПТП;
- възражение с твърдение за причиняване на ПТП и поради
неизправното и компрометирано състояние на пътната инфраструктура на
мястото на напускане на пътя от МПС;
- оспорване на твърдените от ищците неимуществени вреди;
- възражение за прекомерност на претендираното обезщетение;
- оспорване на претенцията за законна лихва, поради непредставяне от
ищеца по застрахователната преписка на поискани от ответника документи.
Третото лице помагач Агенция Пътна инфраструктура в писмено
становище от 04.10.2022 г. оспорва твърдението за наличие на
компрометирано състояние на пътната инфраструктура на мястото на
напускане на пътя от МПС, като обосновава твърдение за причиняване на
ПТП изцяло поради виновни действия на застрахования водач.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно установено наличието
на задължителна застраховка „гражданска отговорност“ с ответника „ЗК Л.и.“
АД гр. София за л.а. "Ситроен Ц5 с рег. № *****, при управлението на който
е било причинено ПТП. Не се спори за настъпилото ПТП на 22.02.2018 г.
около 14:50 ч. в гр. София ул. „****“ 31-ви километър след ВЕЦ Пасарел
настъпило ПТП с участието на л.а. "Ситроен Ц5 с рег. № *****, управляван от
Г.А. П., при което била причинена смъртта на Р.И. П.а. По случая било
образувано наказателно производство, при което е проведено разследване в
досъдебна фаза като ДП № ЗМ 11081/2018 г. на СДВР, а делото е било
разгледано в съдебна фаза като НОХД № 4506/2019 г. на СГС НО 8-ми
състав. Разглеждането на делото е приключило с присъда № 26234 от
30.05.2022 г., влязла в сила на 16.06.2022 г., което съдът е обявил за служебно
известно по реда на чл. 155 ГПК. Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и вината на дееца. В този смисъл, гражданският съд е
длъжен да приеме за установен механизма на ПТП, изразяващ се в навлизане
на управлявания от Г.А. П. л.а. „Ситроен С5“ с рег. № ***** в ляв завой на
пътя с критичната или по-висока скорост, вследствие на което автомобилът
напуснал пътното платно и самокатастрофирал в крайпътно дърво.
Механизмът на ПТП и причината за загубата на контрол върху автомобила –
движение със скорост над критичната през левия завой, се установява и от
изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза. Влязлата в сила
присъда следва да се счита задължителна за гражданския съд и относно
противоправността на деянието, изразяваща се в нарушение на задължението
2
на водача непрекъснато да контролира ППТ, което управлява, и при избор на
скоростта на движение да се съобразява със състоянието на пътя и релефа на
местността, съгласно чл. 20 ал. 1 и 2 ЗДвП. Следва да се счита установена
безспорно и вината на застрахования водач Г.А. П..
В отговора на исковата молба ответникът „ЗК „Л.и.“ АД е направил
възражение за причинна връзка между ПТП и състоянието на предпазната
еластична ограда на мястото на произшествието. От съдебно-
автотехническата експертиза (отговор на задача 5) се установява, че на
пътния участък на мястото на произшествието е била поставена мантинела с
клас на задържане N2 – „нормална способност на задържане“, гарантиращ
задържане на л.а. до 1500 кг при скорост по време на удара около 110 км/ч,
под ъгъл 8°, 15°, 20°. Според вещото лице, при установената скорост от 77,56
км/ч и ъгъл на съприкосновение от 6,24°, ако мантинелата е била изправна, тя
би предотвратила излизането на автомобила от платното за движение. От
горното следва, че мантинелата на този участък от пътя не е била изправна,
което е допринесло за настъпването на ПТП и вредоносния резултат, без това
обстоятелство да изключва причинната връзка между ПТП и виновното
поведение на водача на МПС.
Виновно причиненото ПТП и настъпилата вследствие на това смърт на
пострадалия имат характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394
във вр. с § 1 т. 4 от ДР на КЗ и са основание за възникване на задължение на
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите
вреди. Исковата претенция е за неимуществени вреди. При определяне на
тяхната дължимост и техния размер съдът следва да вземе предвид
родствената връзка между пострадалата и ищците, отношенията между тях и
причинените на ищците болки и страдания вследствие смъртта на
пострадалия.
Ищците А. Г. П. и И. Г. К. са деца на пострадалата Р.И. П.а. Децата
спадат към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като връзките
помежду им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост.
Низходящите на пострадалата, каквито са ищците, търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата и. Това поражда правото на ищците да
получат застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените
вследствие настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2,
ВКС ТР 1-2018-ОСГТНК). Правото на обезщетение и неговият размер не
възникват в зависимост от наличието на роднинска връзка между ищците и
застрахования водач, който е техен баща и съпруг на пострадалата Р.И. П.а,
каквото становище по същество застъпва ответникът в отговора на исковата
молба. Това обстоятелство нито декриминализира деянието като
престъпление, нито изключва неговия характер като деликт по смисъла на чл.
45 ЗЗД, нито изначално изключва настъпването на неимуществени вреди за
ищците и тяхното право та търсят обезщетение за тях от застрахователя.
От показанията на свидетелите А.Е.Н.-П.а и В.П.К. се установява, че
между ищците и пострадалата била създадена много силна връзка,
съпроводена с непрекъснати контакти, емоционална близост и взаимопомощ.
3
Приживе пострадалата полагала непрекъснати грижи за ищеца А. Г. П., който
не е семеен, и всеотдайна помощ и подкрепа за ищцата И. К. и нейното
семейство. Следва да се отчете и възрастта на пострадалата и нейното
състояние преди смъртта и. По делото няма доказателства за наличие на
здравословни проблеми на пострадалата, а от показанията на свидетелите се
установява, че въпреки нейната възраст – 73 години, тя е водила пълноценен
живот в непрекъснати грижи и помощ за децата и внуците и.
Смъртта на пострадалата причинила тежък емоционален шок на
ищците. Според показанията на свидетелката П.а, след смъртта на майка му
ищецът А. П. променил изцяло начина си на живот, станал затворен, избягвал
да говори за инцидента, имал емоционални прояви на душевно страдание.
Според показанията на свидетеля К., след смъртта на майка си ищцата К.
изпаднала в тежка емоционална криза, която и причинила здравословни
проблеми и наложила ищцата да провежда лечение при психолог.
Тези установени по делото тежки емоционално –психични увреждания
на ищците дават основание на съда да приеме, че справедливият размер на
обезщетенията за неимуществени вреди е по 100 000 лева за всеки от ищците.
Исковете с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ са основателни до този размер.
Исковете с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ са неоснователни в частта
им над 100 000 лева до предявените размери от по 150 000 лева. Няма
доказателства за по-тежки здравословни проблеми, причинени на ищците, и
за психологични увреди с болестен характер. Това дава основание на съда да
отхвърли исковете в частта им над уважените размери.
Върху тези увреждания ответникът дължи заплащане на законна лихва
от 19.08.2018 г. – датата, следваща изтичането на тримесечния срок от датата
на уведомяването 18.05.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл.
496 ал. 1 т. 2 КЗ. Не са представени доказателства за уведомяването на
застрахователя преди 18.05.2018 г. по реда на чл. 430 КЗ. В отговора на
исковата молба застрахователят е направил възражение за погасяване по
давност на претенциите за законна лихва. Възражението е основателно в
частта му за периода от 19.08.2018 г. до 23.03.2019 г., в която част вземането
за законна лихва е погасено на основание чл. 111 б. „в“ ЗЗД.
Ответникът дължи на ищците разноски по делото в размер на 8000 лева
– платена държавна такса според уважената част от исковете, а на адвокат Р.
С. Р. – възнаграждение за процесуално представителство на ищците в общ
размер 6040 лева. Ищците дължат на ответника разноски в размер на 83 лева
според отхвърлената част от иска. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, от които ищците следва да заплатят 100
лева според отхвърлената част от иска.
На третото лице помагач не се дължат разноски на основание чл. 78 ал.
10 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
Осъжда „ЗК Л.и.“ АД гр. София, ЕИК *****, адрес на управление: гр.
София ул. „**** да заплати на А. Г. П. ЕГН **********, адрес: гр. София ж.к.
„**** и И. Г. К. ЕГН **********, адрес: гр. София ул. „**** сумите от по
100 000 (сто хиляди) лева на всеки ищец обезщетение за неимуществени
вреди вследствие смъртта на Р.И. П.а при ПТП на 22.02.2018 г. в гр. София
ул. „****“ 31 километър след ВЕЦ Пасарел, виновно причинено от Г.А. П.
при управление на л.а. „Ситроен С5с рег. № *****, ведно със законната лихва
върху тези суми от 23.03.2019 г. до окончателното изплащане.
Отхвърля предявените от А. Г. П. и И. Г. К. срещу „ЗК Л.и.“ АД гр.
София искове с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ в частта им над 100 000
лева до предявените размери от по 150 000 лева като неоснователни,
исканията за законна лихва в частта им от 22.02.2018 г. до 19.08.2018 г. като
неоснователни, а исканията за законна лихва от 23.02.2018 г. до 22.03.2019 г.
като погасени по давност.
Осъжда „ЗК Л.и.“ АД гр. София да заплати на А. Г. П. и И. Г. К. сумата
от 8000 лева държавна такса според уважената част от иска, а на адвокат Р. С.
Р. – възнаграждение за процесуално представителство на ищците в общ
размер 6040 лева.
Осъжда А. Г. П. и И. Г. К. да заплатят на „ЗК Л.и.“ АД гр. София
разноски в размер на 83 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач Агенция „Пътна
инфраструктура“, в чиято полза разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5