№ 171
гр. С. , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500214 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 138/13.05.2021г., постановено по гр.д.№ 968/2020г. по описа на С.
районен съд е осъден ответника „Александър Комерс 17“ Е*, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.“О.“ №24, ет.З, ап.8, представлявано от управителя М.З.З. да заплати
на „Мони-Ко 2009“ Е*, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. , ул.“А.Ш.“
№11, представлявано от управителя Н.М.Р. следните суми: 4 320 лева, с ДДС, представляваща част
от първа наемна вноска за 2019 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец
септември 2019 г., в размера на 1 476, 06 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими
по фактура №*/30.09.2019 г.; 1 440 лева, с ДДС, представляваща част от първа наемна вноска за
2019 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец октомври 2019 г., в размера на 2
082, 37 лева, е ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура № */31.10.2019 г.; 2
880 лева, с ДДС, представляваща част от първа наемна вноска за 2019 г. по договор за наем от
01.06.2018 г. и консумативи за месец декември 2019 г., в размера на 2 147, 15 лева, с ДДС, по
договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по Фактура № */31.12.2019 г.; 1 440 лева, е ДДС,
представляваща част от втора наемна вноска за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и
консумативи за месец януари 2020 г., в размера на 596, 94 лева, с ДДС, по договор за наем от
25.10.2017 г., дължими по фактура № */31.01.2020 г.;- 1 440 лева, е ДДС, представляваща част от
втора наемна вноска за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец
февруари 2020 г., в размера на 954, 70 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими
по фактура № */29.02.2020 г.; 1 440 лева, с ДДС, представляваща част от втора наемна вноска за
2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец март 2020 г., в размера на 1 013,
1
81 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №*/31.03.2020 г.; 742, 50
лева, е ДДС, представляващи консумативи за месец април 2020 г„ по договор за наем от 25.10.2017
г., дължими по фактура №*/20.04.2020 г. Осъден е „Александър Комерс 17“ Е*, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“О.“ №24, ет.З, ап.8, представлявано от управителя
М.З.З. да заплати на „Мони-Ко 2009“ Е*, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С. , ул.“А.Ш.“ №11, представлявано от управителя Н.М.Р. разноски по водене на делото в
размер на 1060,94 лв.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3349/28.05.2021г. от
„Александър Комерс 17“ Е*, представлявано от управителя М.З.З., чрез пълномощника й адв.
А.С. с оплакване за неправилност, поради противоречие с материалния закон и необоснованост.
Излагат се доводи, че въпреки че с отговора на исковата молба е оспорена автентичността на
подписа на представляващия дружеството „Александър Комерс 17“ Е* и въпреки че районният съд
е задължил на основание чл.183 от ГПК ищецът да представи оригинала на договора, в съдебно
заседание от 01.03.2021г. от страна на ищеца е направено изрично изявление, че нямат оригинален
договор от 25.10.2017 г. и не могат да го представят. Вместо да го изключи от доказателствата по
делото първоинстанционният съд в нарушение на процесуалните правила е приел договора като
доказателство по делото, което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на
решението.В разрез с установената фактическа обстановка и приетите по делото писмени и гласни
доказателства в мотивите си първоинстанционния съд е приложил чл. 301 от ТЗ. От показанията на
свидетеля Д.Д. се установява, че между страните по делото не е имало договореност за заплащане
на наем и консумативи по представения договор, не е сключван договор за наем на помещение от
25.10.2017г., а единствено е сключен договор за наем на оборудване от 01.06.2018г., което
обстоятелство не е спорно. Необосновано районният съд е приложил чл.301 от ТЗ по отношение на
сключения договор за наем на помещение от 25.10.2017г. и префактурираните разходи свързани с
него, поради което изводите му в тази насока са изцяло незаконосъобразни и необосновани.
Необосновани са и изводите, че от гласните доказателства се установява, че ищецът е ползвал
помещението под наем. Твърди се, че от водените от ищеца свидетели не установяват точен
период на възникване и развитие на наемното правоотношение, данни за уговорения наем и други
съществени уговорки, за да се приеме за доказано при условията на пълно и главно доказване
сключването на договор за наем на помещението и уговорката за заплащане на консумативите за
сметка на ответника. От представеното по делото пълномощно с рег.№ 6767/31.10.2017г.,
удостоверено от нотариус Ана Шопова е видно, че управителят на „Александър Комерс 17“ Е*
М.З.З. е упълномощила Н.М.Р. с права, свързани с управлението на дружеството, като в т.16 е
предвидена възможност упълномощеното лице да договаря сам със себе си при условия на чл. 38
от ЗЗД. На 01.06.2020г. пълномощното е оттеглено от М.З.З. с изрична декларация за оттегляне на
пълномощно с peг.№ 2372/01.06.2020г. по общия регистър на нотариус № 613 Ана
Шопова.Съгласно чл. 40 от ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря, се
споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за
представлявания.От 31.10.2017г. до 01.06.2020г. в периода на действие на пълномощно Н.М.Р.
като пълномощник е договарял с представляваното от него дружество „Мони - Ко 2009“ Е* като е
фактурирал наемни вноски и консумативи по договор за наем от 25.10.2017г., който договор не е
подписан от М.З.З. в качеството й на представляващ дружеството на „Александър Комерс 17“ Е*.
В жалбата се твърди още, че фактурирането на наеми и консумативи по договор за наем от
25.10.2017г. е извършено от Н.М.Р. във вреда на представляваното дружество „Александър Комерс
2
17“ Е*, поради което тези действия не произвеждат действие спрямо представляваното
дружеството. В тази връзка издадените фактури за заплащане на наемната цена по договора за
наем на помещение и префактурираните консумативи не пораждат задължения за дружеството
„Александър Комерс
17“ Е*. В този смисъл са изводите в Решение № 548 от 22.11.2016 г. по гр. дело № 39/2015г.
по описа на Окръжен съд - С.. Общият размер на фактурираните наеми и консумативи по
договор за наем от 25.10.2017г. е в размер на 23 713,52 лева с включен ДДС, от които 14 700 лева с
включен ДДС за фактуриран наем и сумата от 9 013,52 лева с включен ДДС за фактурирани
консумативи.Сочи се, че в т. 8 заключението на вещото лице изрично е посочено, че
разплащанията между двете дружества се е извършвало по банков път с основание „по фактури“,
без да е посочен номер на съответната фактура и в преводните нареждания също не е отбелязвано
по коя фактура се плаща,като по този начин се извършвало погасяване на задълженията по датата
на фактуриране. Така сумата от 23 713,52 лева с включен ДДС е фактурирана от „Мони – Ко 2009“
Е* и е заплатена от „Александър Комерс 17“ Е* без основание, тъй като извършените действия са
недействителни спрямо представляваното по пълномощие дружество. Съгласно съдебната
практика фактурите са частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за автора факти,
поради което същите не се ползват с материална доказателствена сила за констатираните в тях
права и задължения, а формалната им доказателствена сила се отнася единствено до факта на
писменото изявление и неговото авторство.Приложените по делото фактури са извлечения от
Програмен продукт Microinvest Invoice Pro. От показанията на св.Д.Д. се установява, че
счетоводството на двете дружества е извършвано от едно лице -Ц.П., а от всички събрани гласни и
писмени доказателства е видно, че Н.Р. е отговарял за документооборота, както на управляваното
от него дружество „Мони-Ко 2009“ Е*, така и на дружеството „Александър Комерс 17“ Е* като
негов пълномощник, включително с право да договаря сам със себе си. По делото е приложен
договор за наем , сключен между дружеството ищец „Мони-Ко 2009“ Е* и трето лице - „Хала
Трейд“ О* с месечен наем в размер на 360 лева е включен ДДС, като общия размер на наема за
период от 25.10.2017 г. до 21.04.2020г. - датата на последното плащане от „Александър Комерс 17“
Е* - общо 30 месеца е в размер на 10 800 е включен ДДС, което е отразено в таблицата към
заключението на вещото лице. От същото заключение е видно, че „Мони - Ко 2009“ Е* е издало
фактури наем за помещение на „Александър Комерс 17“ Е* в общ размер на 14 700 с включен
ДДС. В т.4 от заключението е посочено, че „Александър Комерс 17“ Е* е извършило плащания в
размер на 16 100 лева само за наем на помещение, като общо платената сума е в размер на 47
218.02 лева, а издадените фактури от „Мони- Ко 2009“ Е* са на стойност 67 463.93 лева. В т.3 е
посочено, че дължимия наем по сключения договор за наем на оборудване е в размер на 31 680
лева с включен ДДС. Задълженията по сключения договор за наем на оборудване от 01.06.2018г. са
погасени изцяло предвид извършените плащания в размер на 47 218.02 лева, а реално дължимата
се сума за заплащане по договор за наем на оборудване от 01.06.2018г. е в размер на 31 680 лева е
включен ДДС.От изложеното се установява, че действията по съставянето на фактурите за наем на
помещение и префактурираните разходи по договор за наем от 25.10.2017г. са недействителни на
основание чл.40 от ЗЗД и същите не обвързват дружеството-ищец, поради което не следва да бъдат
заплащани. Като е приел обратното и е уважил изцяло предявените искове районният съд е
постановил неправилно решение, което моли да бъде отменено и бъдат отхвърлени предявените
искове като неоснователни. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.
3
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
3780/15.06.2021г. от „Мони-Ко 2009“ Е*, представлявано от управителя Н.М.Р., чрез
пълномощника му адв.С.Н.С., в който оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи за
неоснователност на твърдението за допуснато от съда процесуално нарушение във връзка с
представения по делото Договор за наем на помещение от 25.10.2017 г. За този договор съдът е
приел, че същият не е подписан от управителя на дружеството жалбоподател, но по делото
безспорно се установява, че дружеството е ползвало помещението, заплащало е наем за същото въз
основа на надлежно осчетоводени фактури, включвало е същите в дневниците за покупко-
продажби, като е ползван и данъчен кредит. Въз основа на посоченото съдът е приел, че е налице
хипотезата на чл.301 от ТЗ и въпреки, че договорът за наем на помещението не е подписан лично
от управителя, то след като същият не се е противопоставил на действието на този договор, а го е
изпълнявал, то наемното правоотношение е действително, а претендираните суми са дължими.
Изводът на районния съд е съобразен, както с установените факти по делото, така и със съдебната
практика- Решение №89/12.06.2013 г. на ВКС по т.д.№431/2012 г., II отд., с което се приема, че
приложението на презумпцията на чл.301 от ТЗ предполага изследване на конкретни факти, от
които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил
извършените от негово име без представителна власт действия, като е достатъчно да се докаже, че
търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт
действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. Договор за наем, сключен
от името на търговец, но без представителна власт, обвързва валидно търговеца, ако липсват
доказателства за противопоставяне от негова страна веднага след узнаването на договора или са
доказани негови действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че са предприети по
реализиране на права или изпълнение на задължения по наемното правоотношение. Фактическото
ползване на вещта от търговеца - наемател и плащането на наемната цена за част от периода на
действие на договора съставляват факти, които сочат на липса на противопоставяне по смисъла на
чл. 301 от ТЗ.По делото се установява, че жалбоподателят е ползвал помещението, в което същият
е ползвал и оборудването за пералня по втория договор за наем на оборудване от
01.06.2018година. Този факт се потвърждава както от разпитаните по делото свидетели, така и от
заключението на ССчЕ, съгласно която касовият апарат в помещението е регистриран на името на
дружеството-жалбоподател. Фактът на ползване на процесното помещение, не е оспорен с
отговора на исковата молба, като се поддържа твърдение, че за това ползване наем до момента не е
заплащан.Това твърдение не съответства на нормалните търговски взаимоотношения, а от ССчЕ е
видно, че наем за процесното помещение е заплащан редовно, като не са заплатени само
процесиите фактури.Неоснователно е и възражение в жалбата, че управителят на дружеството -
ищец е действал във вреда на жалбоподателя. Наличието на пълномощно не доказва извършени
действия във вреда на жалбоподателя. По делото не са представени документи, подписани от
Никола Р. в качеството му на пълномощник на дружеството-жалбоподател, нито се доказват
действия или сделки, извършени под хипотезата „договаряне със себе си“, за да е налице
основание за обсъждане на това възражение. В тази връзка неотносима е и съдебната практика по
приложението на чл.40 от ЗЗД. За да е налице договаряне във вреда на едно лице, следва да е
сключена сделка, при нееквивалентност на насрещните престации, т.е. намаляване на имуществото
на това лице, без то да получи нищо в замяна, а в конкретния случай, жалбоподателя е работил
активно в помещението и е реализирал приходи.Правилни са изводите на съда, че по никакъв
4
начин не се доказват действия във вреда на жалбоподателя, като не се доказва и твърдението, че
фактурирането на наемите е извършвано от Н.Р.. „Фактурирането“ не е еднократно, а ежемесечно
действие, извършвано в продължение на повече от две години. Ако управителят на жалбоподателя
е имал възражения спрямо счетоводното обслужване, същият е могъл да ангажира друг
счетоводител, който да фактурира правилно и според неговите изисквания.Предвид изложеното,
неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не дължи наем за помещението, а само за
наетото оборудване, като платения до момента наем за помещението в размера на 16 100 лв. ,
съгласно т.4 от ССчЕ , следвало да се счита платен за оборудването, и затова предявения иск е
неоснователен. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за
разноски за въззивна инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят „Александър Комерс 17“ Е*, чрез пълномощника
си адв.А.С. поддържа жалбата си.
Въззиваемият „Мони-Ко 2009“ Е* чрез пълномощника си адв.С.Н.С., оспорва
въззивната жалба и поддържа писмения си отговор.
С.ят окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в
отговора и след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
С.ят районен съд е бил сезиран с предявени от „Мони-Ко 2009“ Е* гр.С.
представлявано от Н.М.Р. против „Александър Комерс 17“ Е* гр.С., представлявано от управителя
М.З.З., искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 4 320 лева, с ДДС,
представляваща част от първа наемна вноска за 2019 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и
консумативи за месец септември 2019 г., в размера на 1 476, 06 лева, с ДДС, по договор за наем от
25.10.2017 г., дължими по фактура №*/30.09.2019 г.; 1 440 лева, с ДДС, представляваща част от
първа наемна вноска за 2019 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец
октомври 2019 г., в размера на 2 082, 37 лева, е ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими
по фактура № */31.10.2019 г.; 2 880 лева, с ДДС, представляваща част от първа наемна вноска за
2019 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец декември 2019 г., в размера на 2
147, 15 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по Фактура № */31.12.2019 г.; 1
440 лева, е ДДС, представляваща част от втора наемна вноска за 2020 г. по договор за наем от
01.06.2018 г. и консумативи за месец януари 2020 г., в размера на 596, 94 лева, с ДДС, по договор
за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура № */31.01.2020 г.;- 1 440 лева, е ДДС,
представляваща част от втора наемна вноска за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и
консумативи за месец февруари 2020 г., в размера на 954, 70 лева, с ДДС, по договор за наем от
25.10.2017 г., дължими по фактура № */29.02.2020 г.; 1 440 лева, с ДДС, представляваща част от
втора наемна вноска за 2020 г. по договор за наем от 01.06.2018 г. и консумативи за месец март
2020 г., в размера на 1 013, 81 лева, с ДДС, по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по
фактура №*/31.03.2020 г.; 742, 50 лева, е ДДС, представляващи консумативи за месец април 2020
г„ по договор за наем от 25.10.2017 г., дължими по фактура №*/20.04.2020 г. Ищецът е поддържал
твърдения, че същите са дължими на основание договор за наем от 25.10.2017 г., сключен между
страните, по силата на който ищецът е отдал на ответника под наем помещение, представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.917.569.1.93, с площ от 141,70 кв.м.,
находящо се в гр.С., ул. „Е.“ №11, срещу задължението на ответника- наемател да заплаща
месечна наемна цена от 700 лева с ДДС и консумативни разходи. На 01.06.2018г. между страните е
5
подписан и договор за предоставяне под наем на оборудване за пералня, монтирано в отдаденото
под наем помещение с годишна наемна цена в общ годишен размер от 17 280 лева, с ДДС (14 400
лв. без ДДС), или по 1 440 лева, с ДДС месечно, която е следва да бъде заплатена на две равни
вноски - първата в края на текущата година, а втората - в срок до 31 май през следващата година.
Претендираните от ищеца суми представляват незаплатени наемни вноски по договор за наем на
оборудване от 01.06.2018г. в размер на 8 640 лева е ДДС и консумативни разходи за
м.09,10,12,2019г. и 01,02 и 03 .2020г. в общ размер на 9 013, 53 лева с ДДС , и незаплатени
консумативни за ползване на отдаденото под наем помещение по договор за наем от 25.10.2017г.
в размер на 4 320 лева с ДДС или в общ размер на 21 973,53 лева с ДДС , за които са издадени
приложените по делото фактури.
По делото е представен Договор за наем на недвижим имот от 25.10.2017г.,сключен
между „Мони и Ко-2009“ представлявано от Н.Р. в качеството му на наемодател и „Александър
Комерс 17“Е*, представлявано от М.З.З., в качеството му на наемател, с който наемодателят е
предоставил на наемателя за временно ползване следния свой собствен недвижим имот-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.917.569.1.93 по КККР на гр.С., с
административен адрес гр.С. ,ул.“Е. „ №11 , с площ от 141,70 кв.м. срещу наемна цена в размер на
700 лв. месечно с ДДС,съгласно чл.5 от договора, първата наемна вноска следва да се заплати
авансово в срок от 3 д ни от сключване на договора, а останалите наемни вноски се изплащат най-
късно до 05- то число в началото на месеца, през който ще се ползва имота-чл.6 от договора. В
чл.10 ал.З от договора е предвидено,че всички разходи, свързани с ползването на имота са за
сметка на наемателя. Съгласно чл.14 от договора, същият се сключва за срок от 3 години от датата
на подписването му.Ответникът е оспорил с отговора на исковата молба автентичността на
подписа на представляващия дружеството –М.З. в договора за наем от 25.10.2017г., като в с.з. от
01.03.2021г. ищецът чрез процесуалния си представител е направил признание, че подписът не е
положен от М.З., а вероятно от съпруга й Д., с който са работили заедно в наетото помещение.
Страните по делото са сключили и Договор за наем на движима вещ от 01.06.2018г.,
по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно възмездно ползване
оборудване за пералня, монтирано в помещение с местонахождение в гр.С., ул.“Е.“ №11, срещу
годишна наемна цена в размер на 14 400лв. без ДДС,съгласно чл.5 от договора. В договора
изписаната словом сума на наемната цена е дванадесет хиляди лева.Съгласно чл.6 е предвидено
плащанията по договора да се извършват на две вноски през наемния период- първа вноска със
срок на плащане- 31.12.2018г. и втора вноска със срок на плащане- 31.05.2019г. В чл.13 ал.1 от
договора е предвидено,че същият се сключва за срок от 1 година, считано от датата на
подписването му, а съгл.ал.2- ако след изтичане на наемния срок по ал.1 наемателят продължи да
ползва наетата вещ със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита
продължен за още една година.
По делото са представени 7 бр.фактури, издадени от „Мони -Ко“ Е* с получател
„Александър комерс 17“ Е*, а именно : фактура №*/30.09.2019 г., издадена за наем и
префактурирани консумативи на обща стойност 5 796,06лв. с ДДС. , фактура № */31.10.2019 г.,
издадена за наем и префактурирани консумативи на обща стойност 3 522,37 лв. с ДДС., Фактура №
*/31.12.2019 г. издадена за наем и префактурирани консумативи на обща стойност 5 027,15 лв. с
ДДС. , фактура № */31.01.2020 г., издадена за наем и префактурирани консумативи на обща
стойност 2 036,94 лв. с ДДС., Фактура № 18/29.02.2020г., издадена за наем и префактурирани
6
консумативи на обща стойност 2 394,70лв. с ДДС, фактура №*/31,03.2020г., издадена за наем и
префактурирани консумативи на обща стойност 2 453,81 лв. с ДДС и фактура №*/20.04.2020 г.,
издадена за префактурирани консумативи на обща стойност 742, 50 лева, с ДДС.
От представеното по делото пълномощно рег.№6767/31.10.2017г.с нотариална заверка на
подписа с установява, че М.З.З., като управител на „Александър комерс 17“ Е* е упълномощила
Н.М.Р. да я представлява в отношенията й с други търговци , да сключва договори и извършва
сделки по предмета на дейност на търговеца. Посоченото пълномощно е оттеглено от
упълномощителя с нотариално заверена декларация от 01.06.2020г.с рег.№ 2372.
От показанията на свидетеля К.Л. се установява, че от средата на 2020г. работи в
пералното стопанство, намиращо се на ул.“Е.“ №11, като го е наел от фирма „Мони-Ко“Е*
заедно с оборудването. Свидетеля сочи, че познава предишния наемател Д.Д., който е работел в
помещението преди това с фирма „Александър Комерс“, на която фирма управителя е жена, с
която Д. живее на семейни начала. Свидетеля сочи, че фирма „Александър Комерс“ е работила в
помещението около три години. На вратата на помещението е имало надпис коя фирма стопанисва
обекта. Свидетелят сочи, че пералното помещение е собственост на фирма „Хала Трейд“, като не
знае защо „Мони-ко“ Е* го предоставя под наем. Сочи,че той плаща наема на „Мони-ко“Е* и има
договор с тази фирма.
Свидетеля К. твърди в показанията си, че работи като домакин в хотел „Форест Нук“ ,
комплекс „Р.вски ливади“в к.к. П.. Познава ответното дружество „Александър Комерс“ Е* и
полза услугите му , като перат бельото от хотела от 3-4 години. От откриването знаели, че
пералнята на ул.“Е.“ №11 е нова, с нови машини и се ориентирали към нея. Свидетелят сочи, че
лично е ходил и е вземал бельо от пералнята. За услугата са плащали по банков път на
„Александър Комерс“Е*. Твърди, че Д.Д. е извършвал дейността в тази пералняи една жена. Н.Р.
не го е виждал там. Най-малко две-три години, може и повече са работили с тази пералня.
Свидетелят Д.Д. установява в показанията си, че отношенията им с „Мони-Ко“ Е* са
започнали 2018г. Фирмата „Александър Комерс“ Е* открили пред 2017г. Заработили в пералнята
през месец април 2018г. По-рано дошли и машините.Свидетеля сочи,че са имали договор за наем
на машините, защото Р. е трябвало да връща инвестициите по някакъв начин. Договор за наем на
помещението не са сключвали, а само за наем на оборудването. Н.Р. ги закарал при неговата
счетоводителка, накарал ги да изкарат електронен подпис и да го оставят при счетоводителката -
Ц.П.. Съпругата му е упълномощавала Р., след като започнал да работи в „Театро“, за да може да
си оперира с банкови преводи. Причината съпругата му да оттегли пълномощното е, че е разбрала,
че Р. работи против фирмата. Ощетяването било, че е имало преводи без тяхно знание на негови
фирми — „Мелиа Тропикал“ и „Мони-ко“. Сключили са договора за наем на машините , за да
може Р. да си връща парите за инвестицията за машините. Казал им, че той купува машините, а те
да разработят пералнята. Преводи са правени от пералнята на „Мони-ко“Е*, което установили при
другата счетоводителка. Свидетеля сочи, че е работил две години в пералнята с жена си, а Р. е
работел една година в „Театро“ преди да отворят пералнята. Пералнята затворила 2020г., защото
се скарали с Р.. Постоянно казвал работниците да ги пускат в неплатен отпуск, да ги съкращават .
Свидетелят сочи, че всеки месец си е вземал заплатата за работата в пералнята, бил е назначен в
„Александър Комерс“Е* на заплата. Сочи , че не са прекратили договора, защото когато се
обадил на Р. през 2019 и му казал да се резделят, той му отговорил,че ще се разделят септември.
7
Продължили да работят заедно след това обаждане. Сега развиват същата дейност, но се взели
ново помещение и работят пак перални услуги.
Свидетелят Ч. твърди в показанията си, че е ползвал услугите на пералня „Перла“,
която се намира на кв.„Н.“ - гр.С.. М. и Д. не са се занимавали с документи, работили са в
пералнята като работници 24 часа. Чувал е, че с фирмата „Александър Комерс“ Е* Р. работи в
„Театро“, но документи не е виждал.Когато е бил клиент на Д. е плащал в брой и е получавал касов
бон.
Вещото лице, по приетата по делото ССчЕ, дава заключение че процесиите фактури
са осчетоводени в счетоводствата на страните по делото, както следва:
За „Мони-Ко 2009” Е* - начислените суми за наем са осчетоводени в счетоводна сметка
703/2 - приходи от услуги-други, начислените суми за консумативи са осчетоводени в счетоводна
сметка 499/4 - Други кредитори - консумативи и е отчетен дължимият се ДДС в счетоводна сметка
453/2 ДДС върху продажбите. За „Александър -Комерс 17” Е* -дължимите суми за наем са
осчетоводени в счетоводна сметка 607 - Разходи за външни услуги - пералня, начислените суми за
консумативи са осчетоводени в счетоводна сметка 608 - Разходи за материали - пералня и е
отчетен ДДС в счетоводна сметка 453/1 ДДС върху покупките.
Съгласно представените справки от счетоводството на ответника по процесиите фактури
е ползван данъчен кредит. Разплащанията на дължимите суми между двете дружества се е
извършвало по банков път, като в платежните нареждания е записвано основание „по фактури”,
без да е посочван номер на съответната фактура, по която извършва съответното плащане.
Размерът на дължимия се наем, съгласно договор за наем на движима вещ от 01.06.2018 г.
за периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2020 г. е 31 680.00 лева с вкл.ДДС, изчислен пропорционално
на месеците, включени в периода. За периода 01.07.2018 г. до 20.04.2020 г. от „Мони-Ко 2009” Е*
към „Александър Комерс 17” Е* са издадени общо 21 броя фактури за наем на помещение,
оборудване и консумативи на обща стойност 67 463.93 лева.
Размерът на платена от ответника на ищеца сума за периода от 01.06.2018 г. до 31. 03. 2020 г. е 45
418.02 лева. През месец април 2020 г. ответникът е извършил още 2 броя плащания към ищеца в
общ размер 1 800.00 лева. Общият размер на заплатената от ответника на ищеца сума към
30.04.2020 г. е 47 218.02 лева.
С извършените плащания от „Александър комерс 17” Е* са погасени задължения, както
следва: 16 100.00 лева - за наем за ползване на помещение; 18 720.00 лева - за наем на оборудване;
10 598.02 лева - за консумативи, в т.ч. материали, ел.енергия, вода и услуги.
Префактурираните разходи са за използвана ел.енергия и вода. „Хала треид” О*-
собственик на помещението е извършвало префактуриране на консумираната ел.енергия за
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.917.569.1.93 с площ 141.70 кв.м., находящо
се в гр.С., ул. „Евредика № 11 основание чл. 11, т.З от Договор за наем от 01.06.2017 г. Фактурите
на доставчика, по които е извършено префактуриране, са посочени в приложената Таблица 1,като
при направения анализ на фактурираните от „Хала треид“ О* консумативни разходи и
префактурираните от „Мони-Ко 2009” Е* на „Александър Комерс 17“ Е* разходи в процесиите
8
фактури, вещото лице е установило, че за фактурираната във фактура */31.12.2019г. сума за
консумативи в размер 497.45 лева няма издадена фактура от „Хала трейд“ О* или сумата по
фактура * е префактурирана два пъти.
Съгласно Договор за наем от 01.06.2017 г. „Хала трейд”О* е отдало под наем самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 67653.917.569.1.93 с площ от 141.70 кв.м., находящо се в гр.С., ул.
„Евредика № 11 на „Мони Ко 2009“ при месечна наемна цена от 360.0 лева с ДДС. От
счетоводството на „Мони-Ко 2009 Е* на вещото лице са представени фактури за наем, издадени от
„Хала трейд О*. От представените от счетоводството на „Мони-Ко 2009” Е* справки, вещото
лице е установило, че ищецът е закупил специализирано оборудване за обществена пералня на
стойност 182 050,08 лева без ДДС. Оборудването е закупено в периода м. 10.2017г. -169
350.0 лв. и м.03-м.09.2018 г. - 12 700.08 лева.Разплащанията на дължимите суми между
двете дружества се е извършвало по банков път, като в платежните нареждания е записвано
основание „по фактури“, без да посочван номер на съответната фактура, по която се извършва
съответното плащане. За периода 06.07.2018 г. (първото извършено плащане от „Александър
комерс 17“ Е* към „Мони-Ко 2009” Е*) до 21.04.2020 г. (последното извършено плащане от
„Александър комерс 17“ Е* към „Мони-Ко 2009” Е*), „Александър комерс 17“ Е* е извършил
разплащания към „Мони-Ко 2009” Е* в общ размер на 47 218.02 лева. Тъй като в преводните
нареждания не е посочен номер на фактура, за която се отнася съответното плащане, задълженията
са погасявани по дата на фактуриране. С извършените погасявания са погасени задължения за наем
за ползване на помещение в размер 14 700.00 лева с ДДС. Използваният касов апарат, чрез който е
отчитано осъществяването на търговска дейност е на „Александър комерс 17“ Е*.При извършената
проверка на представените от счетоводството на двете дружества документи, вещото лице не е
установило дублиране при начисляване и заплащане на дължимия наем за помещението и
оборудването. При изслушването му в съдебно заседание от 12.04.2021г. вещото лице уточнява,
че разплащанията между двете дружество са извършвани по банков път, но в платежните не е
отбелязван номера на фактурата, а е отбелязвано само „по фактура“,поради което в счетоводството
на „Мони –Ко 2009“ Е* задълженията са покривани по дати на възлизане и преводите нае
съответстват на стойността на фактурите.При така закриваните задължения с общо преведените от
ответника на ищеца суми в размер на 47 218,02лв. процесните фактури остават неразплатени в
счетоводството и на двете дружества.В общата сума на платеното е включен и наем на помещение
в размер на 14 700 лева и е на база осчетоводяването в двете дружества и представените фактури.
При така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е квалифицирал
предявеният иск по чл.228 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД, съгласно която разпоредба
наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите свързани с ползването на вещта.
Правилно е разпределил доказателствената тежест, като е приел, че в тежест на ищеца е да докаже
наличието на договор за наем на помещение и договор за наем на оборудване, от които произтича
задължението на ответника за заплащане на наем и консумативи.
Жалбоподателят оспорва, че между страните е сключен договор за наем на недвижим
имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67653.917.569.1.93 с площ от 141,70 кв.м., с
адрес: гр.С., ул.“Е.“ № 11, като твърди, че подписът в представения по делото договор за наем от
25.10.2017г. не е положен от представляващия дружеството-наемател М.З.З.. В представената по
делото молба с вх.№ 1350/26.02-2021г. и в съдебно заседание от 01.03.2021г. ответникът чрез
пълномощника си признава, че не разполага с оригинал на посочения договор за наем, но твърди,
9
че наемно правоотношение е съществувало и описаното помещение е ползвано от ответното
дружество за извършване на търговска дейност, като в помещението е било поставено отдаденото
под наем оборудване по договора за наем от 01.06.2018г. и ответното дружество е плащало наем и
консумативи за това помещение, като в случая се претендират само неплатените консумативни
разходи за помещението. Във връзка с оспорването на подписа на представляващия дружеството-
наемател в договора за наем на помещение от 25.10.2017г. с протоколно определение от
01.03.2021г. е открито производство по оспорване, като ищецът е заявил, че ще се ползва от
договора. В същото съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си е след откриване на
производството по оспорване е заявил, че не възразява да се приемат приложените доказателства и
че в тежест на ищцовото дружество е да докаже съществувало ли е реалното договорно наемно
правоотношение.
Въззивният съд счита за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че като не е
изключил от доказателствата по делото на основание чл.183 от ГПК представения договор за наем
от 25.10.2017г., който не е представен в оригинал от ищцовата страна и същата е заявила, че не
разполага с такъв, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
което е довело до необоснованост и незаконосъобразност на крайните изводи в
първоинстанционното решение. Действително ищецът е заявил, че не разполага с оригинал от
договора за наем от 25.10.2017г. и че вероятно същият е подписан от Д.Д., с когото управителят
М.З. е работила заедно и живее на семейни начала, но това обстоятелство не се е отразила на
крайните изводи на съда. Договорът за наем е двустранен, консенсуален, неформален, възмезден
и може да бъде сключен и устно. От показанията на разпитаните по делото свидетелите К.Л., Р. К.,
Р. Ч. и Д.Д. се установява, че ответното дружество е ползвало процесното помещение, находящо се
в гр.С., на ул.“Е.“ № 11, в което са били поставени машините в продължение на около три години
и в това помещение е осъществявало търговската си дейност и над вратата е пишело коя фирма
стопанисва обекта. С.К., който работи в хотел сочи, че са ползвали услугите на пералнята за
бельото от хотела и са заплащали по банков път на ответното дружество за услугите, а свидетелят
Ч. сочи, че в пералнята са работили само М.З. и Д.Д., като за ползваните услуги е заплащал в брой
и е получавал касов бон от Д.. Св.Д.Д. твърди, че фирмата „Александър Комерс 17 “ Е* са
регистрирали през 2017г. и първоначално Н.Р. е работил с нея в „Театро, а пералнята е заработила
след закупуването на машините от Н.Р. от м.април 2018г. и е затворила 2020г., когато се скарали с
Р.. Макар да сочи, че договор за наем за процесното помещение не е сключван, а е сключен
договор за наем само за машините, признава, че с жена му (М.З.) с машините са работили в
същото помещение. Следователно от свидетелските показания категорично се установява, че
през процесния период както помещението, така и оборудването в него са се ползвали от
ответното дружество за осъществяване на търговската му дейност -за извършване на перални
услуги.
Договорът за наем е възмезден договор. От показанията на св. К., както и от представения по
делото Договор за наем от 01.06.2021г. , сключен между „Хала Трейд“ О* и ищцовото дружество
„Мони-Ко 2009“ Е* е видно, че „Хала Трейд“ О* е отдало под наем на „Мони-Ко 2009“ Е* за срок
от 3 години процесното помещение, представляващо самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 67653.917.569.1.93 по КККР на гр.С., с административен адрес гр.С. ,ул.“Е. „ №11 ,
с площ от 141,70 кв.м. срещу наемна цена от 360 лева. Твърдението на ответното дружество, че е
ползвало помещението без да договаря плащането на наем противоречи на логиката и на
10
нормалните търговски отношения , тъй като след като „Мони –Ко 2009“ Е* заплаща за същото
помещение наем , не е логично да го предоставя безвъзмездно без търговска печалба на друго
дружество. Обстоятелството, че между страните е съществувало наемно правоотношение за
процесното помещение се установява и от приетата по делото ССчЕ, от която е видно, че
процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на страните по делото, като в
счетоводството на „Арександър Комерс17“ Е* дължимите суми за наем са осчетоводени в
счетоводна сметка 607 - Разходи за външни услуги - пералня, а начислените суми за консумативи
са осчетоводени в счетоводна сметка 608 - Разходи за материали - пералня и е отчетен ДДС в
счетоводна сметка 453/1 ДДС върху покупките, като за процесните фактури е ползван данъчен
кредит и разплащанията на дължимите суми е извършвано по банков път. Вещото лице установява
също, че за периода от 01.07.2018г. до 20.04.2020г. ищецът „Мони-Ко 2009“ Е* е издало към
„Александър Комерс 17“ Е* общо 21 броя фактури за наем на помещение, оборудване и
консумативи на обща стойност 65 463,93 лева, от която обща стойност за периода от 01.06.2018г
до 31-03.2020г. е заплатена сумата от 45 418,02 лева, а през април още 1800 лева или общо 47
218,02 лева., като с извършените плащания са погасени: 16 100 лева-наем на помещение; 18 720
лева-наем на оборудване и 10 598,02 лева –консумативи в това число материали, ел.енергия, вода
и услуги. Следователно след като ответникът е извършил частично плащане, както на дължимия
наем на помещение, така и на консумативните разходи за него, твърдението му, че е ползвал
безвъзмездно помещението се опровергава.
В тази връзка неоснователно е оплакването му, че районният съд неправилно е приложил
разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Съгласно посочената разпоредба,когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В случая се установява, че договорът за наем на
помещението от 25.10.2017г. е подписан от лице без представителна власт. Приложението на
чл.301 ТЗ предполага изследване на конкретни факти,от които може да се обоснове безспорен
извод, че търговецът е узнал за сключването на сделката или действията, извършени от негово име,
но без представителна власт,и не се е противопоставил на същите веднага след узнаването. Такива
факти са демонстрирано мълчаливо последващо одобрение на сделката или действията,извършени
без представителна власт, манифестиране на намерение за ползване от целения със сделката
правен резултат, упражняването на права и изпълнението на задължения по сключената сделка,за
което е налице изобилна и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.301 ТЗ при
осчетоводяване на фактура за задължаване към противната страна,в съответствие с основанието и
предмета на сключената без представителна власт сделка и ползване на данъчен кредит от
ненадлежно представляваната страна ( реш. № 42 по т.д.№ 593 / 2009 год. на ІІ т.о.,реш. № 44 по
т.д.№ 447 / 2008 год. на ІІ т.о. , реш.№ 46 по т.д.№ 454 / 2008 год. на ІІ т.о., реш. 109 по т.д.№ 465 /
2010 год. на ІІ т.о. , реш.№ 228 по т.д.№ 3697 / 2013 год. на І т.о. , реш.№ 202 по т.д.№ 87 / 2011
год. на ІІ т.о., реш.№ 166 по т.д.№ 991 / 2009 г од. На ІІ т.о. , реш.№ 96 по т.д.№ 380 / 2008 год. на І
т.о. ВКС и др.) С оглед конкретното основание на договора за наем – такива факти са и ползването
на имота, заплащането на наемната цена, осчетоводяване на издадените от ищеца фактури и
ползването на данъчен кредит за тях, както и частичното плащане.Следователно правилно
районният съд е приложил разпоредбата на чл.301 от ТЗ, като е приел, че процесиите договори за
наем са търговска сделка, съгласно критериите на чл.286 от ТЗ, тъй като са сключени между
търговци и с оглед упражняваното от ответното дружество-наемател занятие.
Неоснователно е и оплакването, че в случая е налице хипотезата на чл.40 от ЗЗД и
извършените действия от Н.Р. като пълномощник на „Александър Комерс 17“ Е* свързани с
издаването на фактури за месечен наем на помещение и префактурирането консумативи по
договора за наем на помещение са извършени във вреда на представлявания,поради което са
недействителни. По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа с рег.№
6767/31.10.2017г., с което управителят на „Александър Комерс 17“ Е* М.З. е упълномощила
Н.М.Р. да я представлява в отношенията й с други търговци, държавни органи, учреждения и
11
физически лица във връзка с дейността на дружеството и да сключва договори и извършва сделки
по предмета на дейност на търговеца при условия ,каквито договори,да извършва плащания в брой
и по банков път и да я представлява пред банки, митническа администрация, НАП и др. С
нотариално заверена декларация с рег.№ 2372/01.06.2020г. пълномощното е оттеглено от М.З.. В
жалбата се твърди, че в периода на действие на пълномощното представителят Н.Р. е издал
процесните фактури във вреда на представлявания. Фактическият състав на недействителността по
чл. 40 от ЗЗД включва преценка дали действително, обективно са увредени интересите на
представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и
насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т. е. – дали са осъзнавали, че увреждат
представлявания или не са. Преценката както за наличие на увреждане интересите на
представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната
страна по договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но
във всички случаи – към момента на сключването на договора, като тежестта за доказване е за
представлявания в който смисъл е т.3 от ТР № 5/12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС. В случая
ответното дружество не установява конкретно как са увредени интересите на представлявания с
издаването на фактури за заплащането на консумативи за ползваното помещение, тъй като нито в
отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба се поддържа твърдение, че ползвайки
процесното помещение, за което се твърди, че не е сключван договор за наем, ответното дружество
не е използвало ел.енергия и вода, при положение, че осъществяваната търговската дейност е
извършване на перални услуги. Ответникът не твърди, че не е ползвал за осъществяване на
дейността си ел.енергия и вода, нито е оспорил размера на разходите за консумативи, а твърди, че
изцяло не се дължат, тъй като за процесното помещение не е сключвал договор за наем, които
твърдения се опровергават от изложеното по-горе. Следователно издадените фактури за наем на
оборудване, който договор не се оспорва, и за консумативи не се установява да са увреждащи
представлявания, поради което да са недействителни.
Правилно районният съд е приел, че ищецът е доказал исковата си претенция със
събраните по делото доказателства , поради което са налице предпоставките на чл.232,ал.2 от
ЗЗД за ангажиране на договорната отговорност на ответника, в качеството му на наемател за
заплащане на наемна цена по сключените договор за наем на оборудване от 01.06.2018г. и
консумативните разходи по договор за наем на помещение от 25.10.2021г. за процесния период по
издадените фактури, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде
потвърдено. В отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски по
делото за въззивна инстанция, но не са представени доказателства, че такива са направени, нито е
представен списък на разноските, поради което разноски с оглед изхода на делото не следва да се
присъждат на въззиваемия.
Мотивиран от горното С.ят окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138/13.05.2021г., постановено по гр.д.№ 968/2020г. по
описа на С. районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13