Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. П., като разгледа гр.д. № 3142 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 85,37 лв.
главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 10а,
предл. 1 ЗПК за сумата от 120,00 – такси
по заема; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал.
2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 11,36 лв. договорна лихва за периода от
24.02.2016 г. до 13.07.2016 г. и 4/иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 1,68 лв. – наказателна лихва
за периода от 30.03.2016 г. до 13.07.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.07.2016 г. до погасяване на вземането. Предявен е в
условията на евентуалност и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с
чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 85,37 лв. главница.
Ищецът „***” *** твърди, че на 30.03.2015
г. между ****, като кредитор, и Х.А.Ф., ЕГН **********, като кредитополучател, е
сключен Договор за стоков кредит № 89715 от 30.03.2015 г. По силата на договор,
**** е отпуснало на ответника кредит в размер на 862,20 лева /осемстотин
шестдесет и два лева и двадесет стотинки/, със срок на издължаване - 12 месеца
от датата на неговото усвояване, за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги
(Принтер HP, автомобилни аксесоари GARMIN), продавани от „Технополис
България“ ЕАД. Уговореният срок за издължаване на кредита бил 12 (дванадесет)
месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът се усвоил
еднократно, безкасово по сметка на търговеца. Кредитът следвало да се погасява
чрез разплащателна сметка № BG84STSA93000022541087,
с месечни вноски за главница и лихва, дължими на всяко 24-то число от месеца
съгласно т. 5 от договора. Предоставеният кредит се олихвявал с фиксиран лихвен
процент, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на
31.72 % годишно или 0.0881 % на ден. Било уговорено кредитополучателят
да заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които “*****”
прилага по извършвани услуги на клиенти (Тарифа), с която кредитополучателят
бил запознат съгласно т. 11 от Договора, поради което счита, че последният
дължи заемна такса по чл. 11 от Договора и т. 5 от Общите условия в размер на
120 лева съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които **********
прилага при извършвани услуги на клиента. Сочи, че непогасеният остатък от
кредита е осчетоводен като необслужван и на 30.03.2016 г. поради настъпил краен падеж на задължението,
като непогасените месечни вноски по лихва и/или главница до датата на
предсрочната изискуемост са: 12 бр. вноски с размер 84,78 лв., всяка, с падежи
съответно на 24.04.2015 г.; 24.05.2015г., 24.06.2015г., 24.07.2015г., 24.08.2015г., 24.09.2015г., 24.10.2015г., 24.11.2015г., 24.12.2015г., 24.01.2016г., 24.02.2016г. и 30.03.2016г., като дължимата месечна вноска на
30.03.2016г. е с размер от 79,18 лв. В т.12 от приложимите общи условия било
уговорено, че при забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ
падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
(десет) процентни пункта. Сочи, че крайният падеж за издължаване на сумата е
настъпил на 30.03.2016 г. – преди датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, което било подадено
на 14.07.2016 г.
Твърди се, че на 17.03.2017 г.,
по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), „*****”прехвърлило
пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и изтекли лихви на ищеца – *********” ***. В това число било
прехвърлено и процесното вземане, възникнало от сключен между „Банка ДСК“ ЕАД,
като кредитор, и ответника, като кредитополучател, по договор за стоков кредит
№ 89715 от 30.03.2015г. Ищецът бил упълномощен от прехвърлителя /“*****“ ***/ и
изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до
кредитополучателя. Писмото било връчено на ответника, поради което последният
бил редовно уведомен за настъпилата цесия. Алтернативно сочи, че следва да се
приеме че ответникът е уведомен за настъпилата цесия с връчването на настоящата
искова молба и приложенията към нея. Моли съда
да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. В
случай че съдът прекрати производството по предявения установителен иск за
главница, да бъде разгледан предявеният в условията на евентуалност осъдителен
иск за главница. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът счита, че исковата
молба не е депозирана в законоустановения срок, поради което исковете са
недопустими. По същество оспорва предявените искове. Оспорва се активната
материална легитиция на ищеца, като сочи, че по делото не се доказва, че
последният има вземане спрямо ответника на соченото основание – сключен договор
за цесия. Счита, че не се установява и настъпването на падежа за изпълнение на
задължението за плащане по процесния договор за стоков кредит. Намира, че не е
настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита, като не са налице
данни банката да е упражнила правото си да обяви такава на ответника. Сочи, че
ответникът не е надлежно уведомен и за настъпилата цесия. Прави възражение на
настъпила погасителна давност на вземането. Моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 4296/2016 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество „**********” *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против Х.А.Ф. е издадена
Заповед № 2833/28.10.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 85,37
лв. - главница, дължима по договор за стоков кредит от 30.03.2015 г.; 120,00
лв. – такси по заема; 11,36 лв. - договорна лихва за периода от 24.02.2016 г.
до 13.07.2016 г.; 1,68 лв. - наказателна лихва за периода от 30.03.2016 г. до
13.07.2016 г.; законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2016 г. до
изплащането на вземането; разноските по делото – 25,00 лв. държавна такса и
300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По делото е
представен договор за стоков кредит № 89715/30.03.2015 г., ведно с погасителен
план и общи условия към него, сключен между Х.А.Ф. /кредитополучател/ и „*****“
**** /кредитор/. По силата на договора кредиторът отпуснал на кредитополучателя
сумата от 862,20 лв. за закупуване/заплащане на принтер НР на цена от 159,00
лв. и автомобилни аксесоари GARMIN на цена от
799,00 лв. В чл. 3 от договора е предвидено, че сумата по кредита за
закупуването на посочената стока и за финансирането на застраховката се
усвояват еднократно, безкасово по сметка на съответните търговци.
Срокът за
издължаване на кредита бил уговорен за 12 месеца, считано от датата на неговото
усвояване. От приетия по делото погасителен план се установява, че първата
вноска по кредита следвало да бъде направена в срок до 24.04.2015 г., а
последната 12-та падежна дата била уговорена на 30.03.2016 г. Между страните по
договора бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 31,72 % и
годишен процент на разходите в размер на 36,63 %, който можело да бъде променян
при наличие на предвидените в общите условия предпоставки. Общата сума, която Ф.
следвало да върне била в размер на 1011,76 лв.
Приет като
доказателство е и дубликат на служебен бон за сумата от 958,00 лв., издаден от
„Технополис България“ ЕАД, удостоверяващ заплащането на цена за закупуването на
процесните стоки, предмет на договора за стоков кредит.
Видно от приетия като доказателство по делото
договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.03.2017 г. и извлечението
от приемо-предавателния протокол към него, се установява, че кредиторът „**********,
в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – „*****” ****, в
качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника Х.А.Ф..
По делото е
представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът „****“ *** е
упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници, по всички
вземания, които са предмет на договора за цесия.
Към исковата
молба ищецът е приложил и уведомление, изходящо от него и адресирано до
ответника, с което на осн. чл. 99 ЗЗД го уведомява за извършената цесия. От
приложеното към уведомлението известие за доставяне не се установява същото да
е връчено на адресата. Уведомлението е връчено на ответника на 09.12.2019 г.
чрез назначения му по делото особен представител.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
основателността на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между „***“ *** и ответника
е възникнало облигационно отношение по договор за стоков кредит, по силата на
което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума,
заплащане на договорна лихва, наказателна лихва и допълнителни такси в
претендираните размери; че са реализирани конкретни услуги за претендираните
заемни такси; настъпилата цесия между „****“ *** и „****” *** за процесното вземане; уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Установи се
по делото, че е налице процесното облигационно правоотношение, възникнало с
подписването на договора за стоков кредит между „****“ *** и ответника на
30.03.2015 г. Ищецът доказа и активната си материална легитимация по делото,
доколкото се установи наличието на валидно сключен договор за прехвърляне на
процесното вземане, за коте ответникът е надлежно уведомен в настоящото
производство.
По силата на
сключения между страните договор за стоков кредит се установява, че на
ответника е отпуснат стоков кредит в размер на 862,20 лева, като за последния е
възникнало задължение за неговото връщане в срок от 12 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. Съгласно т. 5 от договора погасяването следва да
се извършва на месечни погасителни вноски с падеж 24 число. Уговорено между
страните е и заплащането на лихва, формирана от фиксиран лихвен процент от
31,72 %, като предвиденият в договора размер на ГПР е 36,63 %. Същевременно в
т. 12 от общите условия към договора е предвидено, че при забава в плащането на
месечна вноска, частта от вноската, представляваща главница, се увеличава с договорния
лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
С т. 12.1 от общите условия е уговорено, че при допусната забава в плащанията
на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Същевременно в чл. 11 от
договора и в т. 5 от общите условия към сключения договор за стоков кредит са
предвидени различни такси, дължими от страна на ответника при неизпълнение на
поетите договорни задължения. Дължимостта на тези такси, претендирани от ищеца
като заемни такси, е установена от
експерта, като изчисленият им размер съответства на предявения такъв – 120,00
лева.
От приетото
по делото експертно заключение се установи, че стоковият кредит е усвоен на 30.03.2015
г., като е изчислило и непогасения остатък по кредита. Кредитополучателят
преустановил плащане по кредита на падежна дата 24.01.2016 г. Посочено е, че
непогасеният размер на задължението за главница възлиза на сумата от 85,37 лв.;
непогасеният размер на задължението за заплащане на договорна лихва за периода
от 24.02.2016 г. до 13.07.2016 г. възлиза на 11,65 лв.; непогасеният размер на
наказателна лихва е изчислен от вещото лице в размер на 2,22 лв. за периода от
30.03.2016 г. до 13.07.2016 г., а размерът на непогасените такси по заема –
сумата от 120,00 лв. Същевременно ответникът не е представил доказателства за погасяване
на дълга. Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно.
Неоснователно
е направеното от ответника възражение за липса на предсрочна изискуемост на
кредита. В случая последната уговорена падежна дата по кредита е на 30.03.2016
г., като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано от
кредитора на 14.07.2016 г. – след настъпване на уговорената в договора
изискуемост на всички вноски по кредита.
Предявените
искове следва да бъдат уважени изцяло съобразно размерите, изчислени от вещото
лице по приетата съдебно-икономическа експертиза.
Съдът стигна
до извод за основателност на предявените искове, поради което следва да бъде
разгледано и направеното възражение за изтекла погасителна давност на
вземането, алтернативно – само на част от вноските. Ответникът в депозирания
отговор е оспорил дължимостта на претендираните лихви поради изтекла
погасителна давност. Възражението е неоснователно. Предявяването на иска спира
течението на давността. При предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
същият се счита за предявен с подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - в случая на 14.07.2016 г. Договорът за стоков кредит
е сключен на 30.03.2015 г., като в случая е обективно невъзможно към датата на
депозиране на заявлението да е налице изтекъл период на погасителна давност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 725,00 лв. /175,00 лв. заплатена държавна такса, 250,00 лв. заплатено възнаграждение
за вещо лице, 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 200,00 лв.
възнаграждение за особен представител/.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане
за разноски в размер на 325,00 лв. /държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение/, като ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Х.А.Ф., ЕГН: ********** дължи на „*****“ ****, ЕИК: *** в качеството
му на частен правоприемник на „*****“ ***, ЕИК: **** по договор за цесия от 17.03.2017 г. сумите,
както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД - сумата от 85,37
лева, представляваща главница по сключен договор за стоков кредит № 89715 от 30.03.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2016 г. до
окончателното й погасяване;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД -
сумата от 120,00 лева, представляваща заемни
такси, дължими на осн. чл. 11 от договора и т. 5 от от общите условия към
сключения договор за стоков кредит;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 2 ЗЗД -
сумата от 11,36 лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.02.2016 г. до 13.07.2016 г.;
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД -
сумата от 1,68 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 30.03.2016 г. до 13.07.2016 г.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК
Х.А.Ф., ЕГН: ********** да заплати на „****“ ***, ЕИК: **** сумата от 725,00 лева,
представляваща направени
разноски в производството по гр. дело № 3142/2019 г. по описа на РС Враца и сумата
от 325,00 лв., представляваща
направени разноски в производството по ч. гр. дело № 4296/2016 г. по
описа на РС Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: