МОТИВИ
по ПРИСЪДА № 90 от 27.03.2013г по НОХД № 647/2012г по описа на РС-Елхово.
С внесения
обвинителен акт, ЕРП е предявила против
подсъдимите: И.А.С. *** и Т.Д.С. ***, обвинение за извършено в съучастие, при условията на продължавана
престъпна дейност, престъпление с правна квалификация: за първия от тях - по чл.
195,ал.1,т.3,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 НК, съотв. за втория по чл.195,ал.1,т.3 и т.7,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал.1,вр.чл.28
и във вр.чл.63,ал.1,т.3 НК
Производството
в съдебната си фаза, по искане на подсъдимите и техните защитници е протекло по
реда на диференцираната процедура на глава ХХІХ от НПК- съкратено съдебно
следствие, в хипотезата на чл. 371,т.2 НПК, което съдът е уважил, като
процесуално допустимо при наличие на предпоставките по чл. 370 НПК и изрично
изразено съгласие от всички привлечени подсъдими.
Приет, за съвместно разглеждане в
наказателното производство по настоящото дело, е граждански иск за сумата
349,92лв, предявен от Т.И. *** – пострадал от престъпно деяние, включено в
продължаваното престъпление, солидарно против двамата подсъдими, претендирана
като обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата, от датата на престъплението, до окончателното й плащане.
Същият е заявил искане и за конституирането си като допълнителна страна, с
процесуално качество на частен обвинител
и граждански ищец, което съдът е допуснал с определение от о.с.з. на 27.03.13г
и пострадалият Т.Т.,чрез повереник- адвокат е участвал в настоящия процес.
Участващият
по делото прокурор, поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт. При направено
индивидуално от всеки подсъдим, цялостно признание на фактическите
обстоятелства, изложени в обвинителния акт,
в хода на проведеното съкратено съдебно следствие, счита за безспорно
доказано от обективна и субективна страна извършването на престъпните деяния,
при възведената правна квалификация. Поради това, пледира за признаването им за
виновни в извършването на престъпленията, предмет на обвинението, като им бъдат
наложени следващите се наказания-лишаване от свобода, определени при условията
на чл.58а,ал. НК, с конкретно предложение за тяхната индивидуализация – в
размер на 1 година за подсъдимия И.С.,
което да се намали с 1/3, а относно неговото изтърпяването и спрямо този
подсъдим се предлага приложението на института на условното осъждане, като на
основание чл. 66,ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание се отложи за
изпитателен срок от 3 години. По отношение непълнолетния подсъдим Т.С., след приложение
на задължителната редукция по чл. 63 НК, се предлага налагане на наказание – 9 месеца ЛС , което и по правилото на чл.
58а, ал.1 НК бъде намалено с 1/3, както и последното да се изтърпи ефективно,
при общ режим и в затвор. Във връзка с гражданския иск, държавният
обвинител, пледира за уважаването му в
пълен размер, като основателен и доказан.
Частният
обвинител и граждански ищец – конституираният Т.И.Т., участва лично и със
свой повереник - адвокат. Последният от него име поддържа предявеното обвинение
с доводи за доказаността му в съвкупните си
признаци- обективни и субективни, в хипотезата на чл.
373,ал.3,вр.чл.371,т.2 НПК и въз основа приетите самопризнания от
подсъдимите.Солидаризира се и с предложената от прокуратата индивидуализация на наказанията за всеки от
подсъдимите, както относно размера, така и по начин на изтърпяване-условно за
подс. С. и ефективно за подс. С., застъпвайки становище да са съответни и
справедливи, с оглед тежестта на извършеното.
Досежно предявеният граждански иск, същият поддържа изцяло по основание
и в завения размер - 349,92лв, ведно със
законната лихва и при условията на солидарна отговорност – против двамата
подсъдими, за репариране на имуществените вреди от престъплението. По същество,
процесуалният представител на гр. ищец пледира за уважаването му изцяло, в пълния предявен размер, привеждайки
съображения да е основателен и доказан,
заявява и претенция за присъждане на направените разноски в производството, от
негова страна..
Подсъдимите И.А.С. и Т.Д.С. - участват лично в
съдебно заседание и със своите защитници – адвокати. Всеки от тях с лично изявление в с.з. е потвърдил
съгласието си с предприетото процесуално действие за провеждане на съкратено
съдебно следствие, като в хода на предварително изслушване поддържат твърдения,
че признават изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и дават съгласие за
същите да не се събират доказателства. В процесуалното време на последна дума,
изразяват искрено съжаление за извършеното, а подс.С. и моли за справедливо
наказание.
Защитниците на всеки от подсъдимите, при проведеното
съкратено съдебно следствие и
направеното признание на всички факти по обвинението, излагат доводи основно
във връзка с индивидуализацията на следващите се наказание, а досежно
престъпните деяния становищата им са идентични – да са доказани същите по
своите признаци от обективна и субективна страна. В тази насока, с позоваване
на процесуалната норма на чл. 373,ал.3 НПК и следващото от това приложение на
чл.58а НК, защитникът на подс. И.С. пледира, в условия на евентуалност, за приложението
на ал.4 от с.норма, вр.чл.5 НК и замяна на наказанието лишаване от свобода с
пробация, обосновано с твърдения за наличие на множество смекчаващи
обстоятелства, които и конкретизира, или по правилото на чл.58а,ал.1 НК – определянето
му и след редукция, в размер около предвидения минимум на общите разпоредби, в
случай че не се споделят доводите му. Във връзка с последното и начинът на
изтърпяване, моли и то да бъде отложено за изпитателен срок, на основание
чл.66,ал.1 НК, при наличие а законовите предпоставки за това. Досежно подс. Т.С.,
неговият защитник, не оспорва предложената от ЕРП индивидуализация на
наказанието, като пледира за определяне на същото, съобразено с редукцията по
силата на чл. 63 НК и диференцирано в
размер около минималния, в частност 9 месеца ЛС, което и да бъде намалено с 1/3,
и последното да се изтърпи ефективно. Във връзка с приетата гражданскоправна
претенция за обезвреда и двамата защитници- – адвокатите Д.И.Д. и Д.Н.Д., поддържат
доводи за уважаването й в размер по преценка на съда.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл.373,ал.3 НПК, обсъждайки направеното от
подсъдимите индивидуално самопризнание в хипотезата на
чл.372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК- признание на всички факти от обстоятелствената
част на обвинителния акт, при съпоставка подкрепено изцяло от събраните
доказателства в ДП, приема за установено от фактическа страна, така както и се твърди в същия, следното:
Подсъдимият
И.А.С.,***. На 02.03.2011г, той и
подсъдимият Т.Д.С. ***, се видели в
центъра на селото. В разговор помежду си, взели решение да извършат кражба от
частен имот, за който знаели че не се обитава постоянно. Същият, представлявал
дворно място с къща, намирал на ул.”Индже войвода” № 23 в с. Борисово и бил
собственост на св. С.Д.И.. Двамата подсъдими се придвижили до посочения адрес и
вече там на мястото, свалили 200
метра оградна мрежа, монтирана на циментови колове,
която ограждала двора на имота. След това я навили на руло и я отнесли до дома
а подс. И.С.. Още в същия ден и на посочената дата, те се обадили по телефон на М. И. М. от гр. Елхово, на
когото съобщили че имат метални отпадъци за продаване и го помолили да дойде до
селото – с.Борисово и да купи оградна мрежа. М., приел предложението им и
заедно със свидетеля М.И. ***, тръгнали с лек автомобил, към който прикачили и
ремарке. Пристигайки в с. Борисово, двамата – последните, отишли до дома на
подсъдимия С., където той заедно с подс. С. им предали и натоварил в автомобили
два топа мрежа. За същата, М. М. им заплатил сумата 30лева, след което си тръгнал. Непосредствено след прибирането
си в гр.Елхово той отнесъл така закупената мрежа на пункт за вторични суровини,
стопанисван от ТД „С.”ООД, където я продал. За извършената покупко-продажба на
отпадъци от метал, се съставил надлежния документ – покупко-изплащателна сметка № 962/02.03.11г, приложена л.21 от ДП,
в която като декларатор –продавач
фигурира името на М. И. –свидетеля, а предмета на сделката, съов. вида
на предадените отпадъци вписано е желязо, мрежа.
На следващия ден-
03.03.2011г, двамата подсъдими И.С. и Т.С., отново се събрали в центъра на с. Борисово. Този път решили да посетят др. имот, а именно
находящия се на ул. „ххх" № 5 в селото, за който също знаели, че не е
постоянно обитаван. Последният принадлежал на собственик - свидетеля И.М. ***.
Пристигайки на място, двамата подсъдими прескочили оградата на дворното място и
през неукрепен прозорец, успели да влязат вътре в къщата. Тъй като вратите на стаите били заключени, те
ги разбили и от тях взели шест печки, тип „Перник” – комбинирани за отопление и
готварски. Двамата подсъдими изнесли посочените вещи през прозорците на къщата
и отново ги пренесли до дома на подсъдимия И.С.. По идентичен начин, в същия този
ден се обадили на същото лице –М. И. М. от гр.Елхово, съобщили му че имат
метални отпадъци за продаване, предлагайки му да купи печки. Последният се съгласил и с автомобила
си, с прикачено ремарке и придружаван от св. М.И.И., двамата заедно пристигнали
в с. Борисово. Там, съвместно подс.С. и Т.С. им предали шестте печки, за които М.
им изплатил сумата 40лв. Последвало и натоварването им в МПС, след което М. и
св.И. си тръгнали, а при завръщането си в гр.Елхово, те занесли придобитите
печки и ги предали на същия пункт за изкупуване на вторични суровини –стопанисвания
от „С.”ООД. И за тази извършена сделки по закупуване на отпадъци от черни и
цветни метали, се съставила покупко- изплащателна сметка № 979/03.03.11г.
Документът се оформил с имената на св.М.И., вписан в същия като декларатор, с
посочени личните му данни, съответно и видът на предадените вторични суровини
от метал - желязо - печки.
За пореден път, вече на неустановен ден, в края на месец март 2011г,
отново двамата подсъдими – И.С. и Т.С., при срещата си в селото-с.Борисово, решили
да влязат в др. имот, за който им било известно, че не се обитава постоянно.
Това било дворно място с къща, находящо се на ул. „ххх" № 26, в
с.Борисово. Имотът бил собственост на св. Т.И. ***, придобит по наследство. Пристигайки
до същия, двамата подсъдими прескочили оградата на дворното място, отишли до
къщата, разбили входната й врата и влезли вътре. От там, от изградената ел.
инсталация, преминаваща по стените на
стаите в къщата, те успели да извадят 30 метра четирижилен гумиран кабел
4х10кв.м и 30 метра четирижилен
гумиран кабел, тип 4x1,5кв.м. Освен това в една от стаите видели употребяван
еднокасетъчен касетофон, марка „Хитачи „ и също го взели със себе си. Всички
откраднати вещи, двамата подсъдими отнесли до дома на единия от тях- И.С.. Няколко
дни след това, те заминали за гр. Бургас, тогава св.В. Й. С. -майка на
подсъдимия И.С., намерила откраднатия кабел в дома си и след като го обгорила,
предала същия на пункт за изкупуване на вторични суровини в гр. Елхово.
Сделката по неговата продажба, последната осъществила в посочения пункт, собственост
на „С. „ ООД гр. Ямбол, където тя предала обгорения кабел. За извършената
покупко-продажба, на нейно име се съставила покупко-изплащателна сметка № 2183/05.04.2011г,
от св. И.Т.Г.. В документа, видът на предадените метални отпадъци е посочен,
като мед от бубини.
След
установяването на кражбите от описаните имоти, жители на село
Борисово,об.Елхово,вкл. и собствениците уведомили кметския наместник - св.Ж.Г.С. -кметски наместник на селото,
която от своя страна съобщила на
полицейските органи. В резултат на проведени оперативно-издирвателни
мероприятия впоследствие се открили и извършителите на деянията – подсъдимите Т.Д.С.
и И.А.С. .
От
заключението на извършената съдебно-оценителна експертиза, назначена в хода на
ДП, се установява паричната равностойност на откраднатите вещи- общо в размер
998,92лв.
Подсъдимият
Т.Д.С. е осъждан и то нееднократно, като от приетата по делото справка за
съдимост се установяват следните влезли в сила Присъди, релевантни за правната
квалификация по настоящото обвинение-повторно извършено деяние,по смисъла на
чл.28 НК, а именно : по НОХД № 3746/08г на РС-Бургас, с Определение за
одобряване на споразумение, в сила от 30.12.08г е осъден за престъпление по чл.
197,т.2, вр.чл. 194,ал.3,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал.1,т.6 НК. Наложеното му
наказание е обществено порицание.
Към
инкриминираната дата с настоящия обвинителен акт, спрямо него е била налице и
др. влязла в сила присъда, която не влия а правната квалификация, т.к.
осъждането с нея е за др. престъпление. Това е Присъдата, постановена по НОХД №
3217/10г на РС-Бургас, влязла в сила на 27.01.2011г, с която е признат за
виновен в престъпление по чл.198 ,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.63,ал.1,т.3 НК. Всички останали осъждания, отразени в
справката за съдимост, са последващи спрямо настоящото деяние, Присъдите са влезли
в сила по-късно, като във времето, първата
най-ранно влязла в сила - на 17.11.11г е
тази по НОХД № 1879/11г на БРС, последвали са и др. включително и през 2012г,
по НОХД №№ 4295/11г; 1832/12г 3054/12 а БРС, по НОХД № 1178/12г на ЯРС и НОХД № 3735/12г на РС-Бургас.
Подсъдимите
И.А.С. не е осъждан, видно от приетите по делото справки за съдимост.
Подсъдимият
Т.С., видно от данните за рожденната му дата – 2***, при снемането на
самоличността му в о.с.з., така и вписана в официалната справка за съдимост, е бил
непълнолетен към датата на извършване на деянието-март 2011г. Обективно във времето, към тази дата той е навършил 17
години, а 18 годишна възраст последният
би следвало да навърши през 2012г, при тези фактически данни и при
приключването на делото в съдебаната фаза
през 2013г той вече е бил пълнолетен.
Събирането
и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията
на чл. 371,т.2,вр. чл.373,ал.3 НПК. Изведената въз основа на тях фактическа
обстановка, която съдът изложи е безспорно
и несъмнено установена, за което се
цениха направените в с.з. самопризнания от подсъдимите И. А.С. и Т. Д.С., подкрепени от приложените към досъдебното
производство и приобщени по надлежния ред-чл.283,вр.чл.373 НПК писмени доказателства
и доказателствени средства – 3 бр. покупко-изплащателни сметки №№ 962/02.03.11,
979/03.03.11г и 2183/05.04.11г издадени от „С.”ООД гр.Ямбол, приложени л.9,16,23
ДП; писмено заключение по
стоково-оценителната експертиза/л.50-51 ДП/;
2 бр.справки за съдимост, както и гласните доказателства –свидетелски
показания. Съдът кредитира същите, включващи показанията на свидетелите – М.И.И.,
И.Т.Г., Ж.Г.С., Т.И.Т., И.М.М., С.Д.И. –тримата собственици на имотите
с.Борисово и Д.С.С.. Разпитите на изброените свидетели, са материализирани в
съответни протоколи за разпит на свидетели. Обясненията на подс. И.С. и Т.С.,
дадени в хода на ДП в качеството на обвиняеми, кореспондиращи и с направеното
самопризнание в о.с.з., също се възприеха от съда за достоверни, тъй като са в
корелация, в последователно съответствие и
се подкрепят от останалите доказателства. Последните, както и
показанията на свидетелите – М.И., И.Г., Т.Т., И.М., С.И. и Ж.С., съдържими се
в протоколите за разпитите им, съставени в ДП са пряко и косвено са
относими към фактите, релеванти за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, досежно
изпълнителното деянието, механизма на осъществяването му и предмета на
престъплението, като установяват фактическите действия по отнемането на вещите,
последващото им своене и разпореждане с тях, начина на проникване в жилищния
имот и съот. магазините. По отношение показанията на Д.С. –баща на подс. Т.С.,
следва да се отбележи, същите макар и кредитирани не са пряко относими към
конкретната престъпна деятелност, като касаят единствено личността му, като
непълнолетно лице, към датата на отделните престъпни деяния, включени в
инкриминираната продължавана престъпна дейност.
Съдебният
състав възприема изцяло и заключението по извършените две
съдебно-стоково-оценителни експертизи, досежно стойността на отнетите вещи.
Последната не се оспорва от страните по делото, извършена е от съответния
специалист, аргументирана е, поради което и се кредитира за обективна и
компетентна. За достоверни по своето съдържание се цениха и писмените
доказателства- покупко – изплащателни сметки, справки за съдимост, също не
оспорени от страните.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да налагат,
обсъждането им от съда, извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта
им. Поради изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимите
признание относно всички факти –релевантни за обвинението и изложени в
обвинителния акт, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 и 3 НПК, ползва тези самопризнания за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на присъдата.
От правна страна, съдебният състав е мотивиран да приеме
следното:
При
така установените факти, изведени в хипотезата на чл.373,ал.3 НК, съдебният
състав намира за безспорно доказано, че с деянието си, всеки от подсъдимите е
осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, в
извършването на които са обвинени, действайки в съучастие и при условията на продължавана престъпна дейност,
а именно: подсъдимият И.А.С. – по
чл. по чл.195,ал.1,т.3, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал.1 НК и подсъдимият Т.Д.С. - по чл.195,ал.1,т.3 и
т.7,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26, вр.чл.28 и вр.чл.63,ал.1,т.3 НК,
като същият макар непълнолетен към датата на деянията, включени в периода на
продължаваното престъпление е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
В
случая, налице са събрани по делото достатъчно доказателства –преки и система
от косвени такива, подкрепящи самопризнанията на подсъдимите, въз основа на
които по категоричен начин е установено, че на инкриминираните дати - в периода
от 01.03.2011г до неустановен ден в края на месец МАРТ 2011г, в с. Борисово,общ.Елхово,
действайки в съучастие, като извършители и при условията на продължавано
престъпление, подсъдимите И.С. и Т.С., последователно са отнели различни движими
вещи, подробно описани в обвинителния акт,
на обща стойност 998, 92лв, от владението на различни собственици, без
тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят, като за извършване
на деянието са разбили прегради здраво направени за защита на имот и същото за подс. Т.С. се явява повторно, по смисъла на чл. 28,ал.1 НК
и не представлява маловажен случай,
както и последният макар и непълнолетен
е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи
постъпките си, както следва:
- на
01.03.2011г в с.Борисово, от частен дом, находящ се на ул.”ххх” № 23, двамата подсъдими, в съучастие помежду си,
действайки като извършители, са ОТНЕЛИ 200 метра оградна мрежа,
на стойност 319 лв, от владението на собственика – С.Д.И., без нейно съгласие и с
намерение да я присвоят.
-на 02.03.2011г в с.Борисово, от частен имот, находящ се
на ул.”ххх” № 5, двамата подсъдими, в съучастие помежду си,
действайки като извършители, чрез разбИ.е на преграда здраво направена за
защита на имот – разбили вратите на стаите в къщата, са ОТНЕЛИ чужди движими вещи – 6 бр. чугунени печки, пит”Перник”
– комбинирани, на обща стойност 330лв от владението на собственика – И.М. ***,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят.
- на
неустановен ден, в края на месец МАРТ 2011г в с. Борисово, от частен дом,
находящ се нна ул. ххх” № 26, подсъдимите И.С. и Т.С., в съучастие помежду си,
действайки като извършители, чрез разбиване на преграда здраво направена за
защита на имот – разбили входната врата на къщата, ОТНЕЛИ 30 метра четирижилен
гумиран проводник-кабел, тип 4х10кв.м, 30 метра
четирижилен гумиран проводник-кабел, тип 4х1,5кв м, и касетофон марка
„Хитачи”, на обща стойност 349,92лв, от владението на собственика им – Т.И. ***,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят.
Фактите
за времето, мястото, както и изпълнителните действия по отнемането на описаните
движими вещи /различни битови предмети и медни проводници, предмет на отделните
престъпни деяния/, механизъм на осъществяването им, както и авторството – в
лицето на двамата подсъдими, се доказват от безпротиворечивите свидетелски
показания, както и от техните
самопризнания направени по реда на чл. 371,т.2 НПК, както и от писмените
доказателствени източници. В тази насока цениха се от съда показанията на
свидетелите – М.И., И.Г., Т.Т., И.М., С.И. и Ж.С., така и дадените обясненията от подсъдимите, както и
писмените доказателства – покупко-изплащателни сметки, издадено от „С.”ООД – ТД
стопанисващо пункт за изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали в гр.Елхово. Посочените доказателствени източници,
ползвани от съда са пряко и косвено относими към съставомерните признаци от
обективната страна на всяко от деянията, включени в обвинението, касаещо
продължаваната престъпна дейност, извършена в съучастие. Налице са, доказани
фактически действия, извършени общо и
съвместно от подсъдимите, изразили се в проникване в дворните места и в
жилищните сгради на различни недвижими имоти, в с.Борисово и отнасянето на
различни вещи, с което те са прекъснали фактическата власт на техните
собственици и са установили своя такава. В тази изпълнителна форма се състои и
отнемането на движимите вещи, като от др. страна обективно е вярно, от страна
на собствениците, респ. владелците е
липсвало съгласие за това своене, извоД.от свидетелските показания, подкрепящи
и самопризнанията на подсъдимите, като те са ги отнели отнели независимо от
чуждата воля. Деянието е довършено и в конкретния случай, намерението за противозаконното
присвояване на вещите е пряко
манифестирано, с оглед последващото разпореждане със същите - чрез продажбата
им като метални отпадъци и поделянето на получената за това парична сума. Ето
защо, безспорно следва да се приеме за настъпил съставомерния престъпен
резултат от това деяние.
Всеки един
от подсъдимите непосредствено и пряко е участвал, както в действията по
отнемане на движимите вещи, така и в установяването на фактическата власт върху
тях, поради което всеки от тях е действал, като извършител по смисъл на
чл.20,ал.2 НК.
Категорично доказани, на
доказателствената основа на свидетелските показания, обсъдени в съвкупност, така
и от обясненията на подсъдимите, са и техните действия, субсумиращи разрушаване
на прегради здраво направени за защита на имот при извършването на две от
деянията, включени в продължаваното престъпление. Безспорни такива,
представляват взломяването на входната
врата на къщата, респ. на вратите на стаите на къща, с оглед защитно им предназначение и съгласно обвързващите
указания дадени с ППВС № 6/71г. Предвид
това доказан е квалифициращия признак по на чл.195,ал.1,т.3 НК.
Предмет
на престъплението са били движими вещи, подробно описани по-горе, противоречия
относно отнетото имущество не съществуват, като тези вещи притежават определена
стойност, възлизаща на общата сума 998,92лв. Последната се доказва, категорично
въз основа на кредитираните заключения
по оценителната експертиза, назначена и
извършена в хода на ДП, съотв. и приета в с.з.
Налице е доказанаа и правната
квалификация - продължавано престъпление, по смисъла на чл.26, ал.1 НК, тъй
като се касае за доказани три отделни деяния, осъществяващи поотделно еднакви
състави на едно и също по вид престъпление, които са извършени през
непродължителен период от време – от 01.03.2011г, до края на с. месец-март
2011г –неустановен ден, при относително една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на
предходното, с оглед вътрешната им определеност и насоченост- облагодетелстване
по престъпен начин. Тази връзка и ги характеризира
като едно продължавано престъпление и същите се преценяват в съвкупност, с
оглед причинения общ престъпен резултат.
Деянието, с основен
състав по чл. 194,ал. НК, по отношение на подсъдимия Т.Д.С., се явява извършено
повторно, по смисъла на чл.28,ал.1 НК и в немоловажен случай, тъй като същият,
преди инкриминираната дата, вече е бил осъждан за същото такова престъпление. Релевантното осъждане е
по НОХД № 3746/08т на РС-Бургас, по
което с Определение е одобрено споразумение, влязло сила от 30.12.08г, подс.С. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 197,т.2,вр.чл.194,ал.3,вр.ал.1 НК и му е наложено наказание
–обществено порицание. С оглед датите на
постановяването на съдебният акт и изтърпяването на наложеното наказание със
същия, до датата на извършване на деянието по настоящата присъда не е бил
изтекъл 5 годишния срок по чл.30,ал.1 НК, изключващ квалифициращия признак –
повторност. Същевременно, инкриминираното деяние, по убеждение на съда, не може
да се квалифицира за маловажен случай/чл.93,т. НК/, т.к. не разкрива по-ниска
обществена опасност от типичната за този род престъпления. И това е така, както
предвид паричната стойността на отнетото
имущество, която надхвърля в пъти размера на минималната работна заплата, така
и съучастието на лицата-във всяко от
деянията, включени в продължаваното престъпление, както и наличието на
отегчаващо обстоятелство,а именно осъждане на подсъдимия Т.С. за др., различно
престъпление, с влязла в сила Присъда по НОХД № 3217/10г, преди инкриминирания
период на настоящото деяние, която не
е релевантна за настоящата правна
квалификация, поради това и не е включена в същата, но подлежи на съобразяване
по този ред, с оглед правното си
значение на факт, разкриващ престъпен уклон, от тук и завишена лична обществена
опасност на този подсъдим. Посочените и
обсъдени обстоятелства, в съвкупност изключват маловажността, а наред с
визираното релевантно осъждане на подс.С. и изложените съображения за деянието,
с оглед тежестта и обществената си опасност, да не представлява маловажен
случай, квалифицират кражбата като повторно извършена – чл.195,ал.1,т. НК по
отношение на този подсъдим.
Подсъдимият Т.Д.С., към датата на извършване на настоящите престъпления, е
бил непълнолетен, т.е. не навършил 18
години. Независимо от това, същият е разбирал свойството и значението на
извършеното и бил в състояние да ръководи постъпките си. Тази преценка за
психологическата и емоционално – волевата му годност, следва както от достигнатата зрелост, с навършване
на конкретната биологична възраст – 17 години, почти на прага на пълнолетието
към датата на продължаваното престъпление,
като по делото няма данни същата да е в отклонение от типичната за тази
група лица, или свързани с невменяемост, обосновава се и от др. доказателства
по делото. В тази насока се цениха свидетелските показания на разпитания
родител –Д. С., негов баща, налице са и непосредствени впечатления от личността
на този подсъдим.Всичко това го характеризира като годен субект на
престъплението и наказателно отговорно лице.
От субективна страна – инкриминираните престъпни деяния са извършени от подсъдимите – виновно,
при пряк умисъл, като изводите за наличието на общност на субективните им
представи, са безспорно. Всеки от подсъдимите –И.С. и Т.С. е разбирал
обществената опасност на престъпленията, предвиждал е техните последици и в субективно измерение – пряко е
целял настъпването им, като неизбежен резултат от действията им. Техният умисъл,
в интелектуално-волевия си елемент, е бил обективиран в изпълнителните деяния
на престъпните прояви, част от които и в условията на продължавано
престъпление. Едновременно с това, при общо осъществени деянията, всеки от
подсъдимите е бил наясно с обстоятелството, че действа съвместно с др. лица за постигане на общия
престъпен резултат, осъзнавайки ролята и прякото им участие в осъществяване на
същите, като по отношение на подс.непълнолетния Т.С. за годността му да разбира
и ръководи постъпките се изложиха съображения.
Предвид
тези правни аргументи, на основание чл. 372,ал.4,вр.чл.371,т.2 НПК ползвайки
направените самопризнанията на подсъдимите, подкрепени изцяло от събраните
доказателства, съдът призна подсъдимият И.А. за виновен за виновен в извършване
на престъпление по чл. 195,ал.1,т.3, вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,
вр.чл.26,ал.1 НК и подсъдимият Т.Д.С. – за виновен в извършване на престъпление
по чл. 195,ал.1,т.3 и
т.7,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал.1, вр.чл.28,ал.1 и вр.
чл.63,ал.1,т.3 НК, съобразно възведените правни квалификации по обвинение.
Относно
наказанието:
Предвид
приключването на наказателното производство по особения ред на съкратено
съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,ал.1т.2 НПК, обвързван от
императивната разпоредба на чл.373,ал.2 НПК, съдът определи следващите се наказание
при условията на чл. 58а, ал.1 НК, като преди това по отношение на
подсъдимия Т.С. се приложи редукцията на наказанието, съгласно правилото на чл.
63,т.3 НК, приложими с оглед предвидената наказуемост на вмененото му престъпление.
При спазване общото правило на чл.54 НК, съдът взе предвид обществената
опасност на престъплението и на всяко от деянията, влизащи в продължаваната
престъпна дейност, отчитайки я завишена, с оглед високата обща стойност на предмета на
престъпното посегателство, от др. страна невъзстановяването на щетите и
дадеността на два, еднакви квалифициращи признака за две от тях. В случая
общата парична равностойност на предмета на продължаваното престъпление е в размер 998,92 лв, надхвърляща
четирикратния размер на минималната
работна заплата за страната -240лв, към датата на деянието –м.март 2011г,
съгласно ПМС 326/30.12.09г. Досежно личната обществена опасност на дейците,
като висока се отчете тази на подсъдимия Т.С., предвид предходното му
осъждания, извън релевантното за правната квалификация - повторност, което е за
друго престъпление- чл.198 НК, така и множеството последващи осъждания с
присъди, влезли в сила, след деянието и към момента на приключване на съдебното
следствие. Подсъдимият И.С. не е
осъждан, от тук и извод за ниска обществената опасност на неговата
личност. От друга страна, отчетоха се, като смекчаващи отговорността
обстоятелства – изразеното искрено разкаяние, дадените обяснения от тях
направените от тях самопризнания в хода на ДП, с което са спомогнали за разкриване
на обективната истина и материалното им състояние –недобро поради
безработността им и липсата на доходи,
както и обстоятелството, че всички откраднати вещи са употребявани и
стари. С ефект на отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете -
извършването на деяния – три самостоятелни, в
последователност и в кратък промеждутък и пред непродължителен период от
време, в рамките на месец, с което са демонстрирали упоритост при преследването
на престъпния резултат, изводим от механизма на деянията и действията им след
установява лична, съвместна фактическа власт върху чуждите вещи. Доколкото тези
факти, в случая са извън признаците от правната квалификация на конкретното
продължавано престъпление, предмет на обвинителния акт, подлежат на
съобразяване отделно, с ефект на отежняващи отговорността обстоятелства.
Различна е положението относно осъждането за
същото престъпление а подс. Т.С., както и взломяването на имоти,
доколкото последните попадат в правната квалификация на престъплението по
чл.195 НК, съдът не ги отчита, тъй като те се
явяват предварително съобразени от закона –материалната наказателна
норма. При така обсъдените релевантни за отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест и в количествено отношение, съдът прие превес на
смекчаващите такива, без същите да са многобройни или изключителни, поради което
наказанията се индивидуализираха при условията на чл.54,ал. НК и към минимума
на предвиденото в съответната приложима материална наказателна норма.
Мотивиран
така, съдът определи наказания, както следва:
-на подсъдимия И.А.С.
за престъпление по чл. 195,ал.1,т.3,вр.чл.194,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.чл.26,ал.1 НК, са определи наказание 1 година
лишаване от свобода и след задължителната редукция с 1/3 /т.е. 4 месеца
спрямо цялото-12/ като краен резултат се наложи наказание – 8 месеца лишаване
от свобода.
-на
подсъдимия Т.Д.С., за извършеното от него престъпление по чл.195,ал.1,т.3 и
т.7НК, тъй като същият е непълнолетен съдът първо приложи задължителната
редукция, на основание чл.63,ал.1,т.3 НК, според предвидената наказуемост в
материалната наказателна норма от 1 до 10години ЛСв, като в рамките на
заменяемото – до 3 години лишаване от свобода се определи наказание за срок - 9
месеца лишаване от свобода. Това наказание, на основание чл.58а,ал.1 НК се
намали с 1/3,т.е. с 3 месеца и като
краен резултат на подс.Т.С. се наложи наказание за срок от 6 месеца ЛСв.
Относно
начинът на изтърпяване на наказанията:
По
отношение на подсъдимия И.А.С., решаващия съдебен състав прие, че са налице
предпоставките на чл.66,ал.1 НК наложеното му наказание да не се изпълнява
ефективно и да бъде отложено, за изпитателен срок. Същият не е осъждан и
съдебното му минало е чисто, установени
са и др.смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и при съобразяване индивидуалната обществена опасност на
извършеното и тази на личността му, с отдаване приоритет на личната превенция,
съдът намира че за постигане целите на наказателната репресия не е наложително
той да изтърпяват ефективно наложеното му наказание 8месеца ЛСв. Последното е в
рамките на три години и този подсъдим не е осъждан, до момента, а с това са
удовлетворени и формалните условия от ФС
на чл. 66,ал.1 НК. С тези съображения, на посоченото правно основание съдът
отложи изпълнението на наказанието наложено на подсъдимия И.С. за изпитателен
срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата, който е минималният
предвиден в закон, съобразен с превеса на смекчаващите вината обстоятелства.
Относно
подсъдимият Т.Д.С., съдът постанови той да изтърпи ефективно наложеното му
наказание 6 месеца Лсв, по аргументи изводими от целите на наказанието, в
измерението а превъзпитатателната и превантивна функции и за постигането им, с
оглед наличието на предишни осъждания, предхождащи инкриминираното деяние с настоящия обвинителен акт, така и
бективният факт на последващи влезли в сила присъди -повече от 5 на брой, с
които е осъждан за същите престъпления или др. против собствеността,при това
все като непълнолетен, включително
наложени са му и ефективни наказания. От тук, безспорно сериозен е статуса на
съдимостта му, сътв. и обременено съдебното му минало, поради което налага се преценка за неговата личност – да е вече с трайно
формирани престъпни навици, а с това и завишена личната му обществена опасност. Ето
защо, съдът счита, че за пълноценното реализиране целите на наказателната
репресия и постигане ефект от наказването, съобразно личната превенция и
отдаването приоритет на същата,
необходимо е подсъдимият Т.С. да бъде изолиран от обществото и средата си за определено
време, посредством ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
–за срока, за който е наложено. Този извод се налага, независимо че формално съществуват основания
за приложение института на условното осъждане и по отношение на него, доколкото
релевантните осъждания и наложени наказания, към датата на настоящото деяние,
не са от вида лишаване от свобода, а
по-леки, но в дадеността а конкретните данни за съдимостта му, евентуално
смекчаване на наказателната репресия и условно осъждане, не биха допринесли по
никакъв начин за превъзпитанието му, с осъзнаване и преосмисляне на противоправното
му поведение, на извършеното деянието и неговите последиците, необходимостта от
промяна на възгледите и спазване на закона и правовоия ред за в бъдещо ,което
би било постижимо май-малко с осъзнаването неизбежността на наказването. Ето
защо, съдебният състав постанови подсъдимият Т.С. да изтърпи ефективно наложеното
му наказание - 6 месеца “лишаване от свобода, като определи неговото изпълнение - в
затвор и при първоначален “строг”
режим, на основание чл. 60,ал.1 и чл.61,т.2 ЗИНЗС, след отчитане
осъжданията, в обективна последователност на влизането в сила на съответните
присъди и вида на наложените наказания със същите.
Така
индивидуализираните наказания, по вид, продължителност и начин на изтърпяване, за всеки от
подсъдимите, ,по убеждение на настоящата инстанция, се явяват справедлива и
адекватна санкция и достатъчна по обем принуда да постигане целите на
наказанието, дефинирани в чл.36 НК.
ІІ. Относно приетия за разглеждане
граждански иск за имуществените вреди от престъплението, предявен от
пострадалия Т.И. ***.
Предвид признаването на двамата подсъдими за виновни в извършването на
престъплението по повдигнатото им обвинение, съдът намери за доказан -изцяло и
по основание и по размер, предявеният
СОЛИДАРНО, против тях граждански иск за сумата 349,92лв, от пострадалия Т.Т.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъпното
деяние, осъществено а неустановен ден, в края на м. 03.2011г. Правното
основание на исковата претенция е чл. 45 ЗЗД,която норма регламентира ФС на деликта, доказването на чийто предпоставки,
обосновава и основателността на иска,
същите включват - виновно противоправно поведение на подсъдимите, в причинна връзка с
настъпилия от това резултат-имуществени вреди, следствие липсата на
откраднатите вещите, както е в конкретния случай съобразно предявеното
обвинение.
От приетата по делото стоково-оценителна експертиза се установява общата
стойността на инкриминираните движими вещи, конкретно: индивидуално определени
такива, представляващи – ел. проводник, кабел 60 м и касетофон, възлизащи на
сумата 349,92лв. Същите са отнети от владението на собственика им –пострадалия Т.Т.,
като принадлежността на правото на собственост върху същите е установено, по
съображения от чл.77,вр.чл.68ЗС и същите са станали обект на кражбата, т.е. на
противоправно отнемане от владението на собственика реализирано от общата
съучастническа дейност на двамата подсъдими – С. и С.. Тъй като и в резултат от
това и поради разпореждането с тях, чрез отчуждаване в полза на трето лице,
връщането им е невъзможно, по делото и не се установи подсъдимите да са
възстановили равностойността им, налице е загуба за собственика, съставляваща
имуществена вреда от престъплението, съизмерима именно с паричната им
равностойност. В този размер е и
предявеният граждански иск, поради което считайки го основателен и доказан, съдът го уважи изцяло, ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от датата на увреждането – последния ден на
съответния месец, т.е. 31.03.2011г /за конкретното престъпно деяние от което
произтичат/, до окончателното изплащане на сумата. Изрично искане за присъждане
на лихвата се заявява с исковата молба и се поддържа в с.з. Поради изложените
съображения съдът осъди подсъдимите
Иван А.С. и Т. Д.С., да заплатят солидарно сумата по уважения
граждански иск- 349,92 лв. При този правен резултат за гражданскоправната
претенция за обезвреда, гражданският ищец има право на разноски, доказани са и направените от него такива в
размер 300лв- вънаграждение за адв. Повереник. Поради това, на основание чл.
189,ал.3 НПК,вр.чл.78,ал.1 ГПК, с присъдата подсъдимите бяха осъдени да му заплатят и сумата 300 лв-
разноски по делото.
Предвид
признаването на подсъдимите за виновни,
съдът на основание чл. 189,ал.3 НПК ги
осъди да заплатят в полза на
Държавата разноски в размер по 22,50лв- за всеки един от тях, от общо сторените
по делото-45лв, от които по 17,50лв
вносими по сметка на ОД на МВР, като разноски от ДП и по 5 лв - разноски от
съдебната фаза, вносими по бюджета на съдебната власт, по сметката на ЕРС.
Предвид уважаването на гражданския иск съдът осъди подсъдимите да заплатят и
дължимата ДТ в размер 50лв върху уважения му размер, както и по 5 лв ДТ в
случай на служебно издаване на ИЛ, които суми са вносими по бюджета на
съдебната власт, по сметката на ЕРС.
Мотивиран от изложеното съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия: