РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Девня, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. ИЛ. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20223120101342 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 242 вр. чл. 128 т. 2 от КТ, чл. 224 ал. 1 от КТ и
чл. 86 от ЗЗД от П. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д*********, чрез
проц. представител - адв. Н. Н. от АК - Варна срещу “Металцвет”ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.
“Вардар” № 76.
Твърди се в исковата молба, че на 19.04.2022 г. ищецът е сключил с
ответното дружество трудов договор №177/19.04.2022 г., на основание чл. 67
ал. 1 т. 1 вр. чл. 70 ал. 2 от Кодекса на труда КТ/, в сила от 20.04.2020 г., по
силата на който е бил назначен на длъжност „Портиер”, с месторабота в офис
“Девня” на работодателя. Страните са определили срок за изпитване от 6
месеца, уговорен в полза на работодателя. С договора е уговорено, че
периодичността на изплащане на основното и допълнителните трудови
възнаграждения е месечно. Сочи се, че на 09.09.2022 г. на ищеца е връчена
Заповед за прекратяване на трудов договор № 126/09.09.2022 г., на основание
чл. 71 ал. 1 от КТ. Излага се, че за месец септември 2022 г. ответникът дължи
на ищеца сума в размер на 361, 39 лева, представляваща основна заплата за
месец септември 2022 г. и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, като същата
сума не му е била изплатена до момента на подаване на исковата молба.
Предвид непредприемане от страна на работодателя на действия по
изпълнение задължението си, за ищеца се породил правен интерес да предяви
настоящия иск, с който претендира осъждането на ответника да му заплати
1
дължимата сума, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането
на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и разноските
по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
С писмена молба от 06.04.2023 г. ищецът, чрез проц. си
представител излага, че на 27.03.2023 г. претендираната сума от 361, 39 лева е
била платена от ответника на ищеца по банков път, като в основание за
плащането е посочено „заплата за м. 09.2022 г.“, с което е изплатена
претендираната от ищеца сума, но не и законната лихва върху същата, поради
което същата се претендира от ищеца, считано от датата на подаване на
исковата молба. до датата на плащането.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника не депозира писмен отговор.
В с.з. ищецът се представлява от проц. си представител, който в хода
на устните състезания моли за осъждане на ответника да му заплати
законната лихва върху претендираната сума /платена след подаване на
исковата молба/ за периода 20.12.2022 г. до 27.03.2023 г., както и за
присъждане на разноски.
Ответникът, редовно призован не изпраща представител за участие в
делото. В депозирано на 29.05.2023 г. писмено становище, чрез проц.
представител заявява, че оспорва исковата претенция с твърдението, че
претендираната от ищеца сума му била изплатена, за което представя
разходен касов ордер от дата 08.09.2022 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, а и от представените от ищеца писмени
доказателства се установява, че считано от 20.04.2022 г. страните са били във
валидно трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов
договор №117/19.04.2022 г. със срок на изпитване в полза на работодателя
шест месеца, който трудов договор е бил прекратен със Заповед
№126/09.09.2022 г. на основание чл. 71 ал. 1 от КТ – поради изтичане на срока
за изпитване. Със заповедта е разпоредено на лицето да се изплати
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск.
Няма отбелязване на датата на връчване на заповедта на ищеца.
Видно от представения оригинал на РКО от 08.09.2022 г., на ищеца
П. К. Д. е била изплатена сумата от 400 лева, като в документа е вписано
„заплата за м. септември и обезщетение чл. 224 КТ“.
От представеното извлечение от банковата сметка с титуляр ищеца
П. К. Д. се установява, че 27.03.2023 г. в банковата сметка на ищеца е
постъпила сумата от 361, 39 лева от наредител ответното дружество
„Металцвет“ЕООД и вписано основание „заплата за м. 09.2022 г. доп-е“.
По делото е допусната ССчЕ, която не е извършена предвид
оттегленото искане за нейното допускане от ищеца с оглед извършеното
плащане на цялата претендирана сума по време на процеса.
2
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните
правни изводи:
Безспорно се установява по делото, че претендираната с исковата
молба сума от 361, 39 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение на ищеца за м. септември 2022 г. и обезщетение по чл. 224 от
КТ за неползван отпуск му е била заплатена от ответника. Спорът между
страните е за това дали това плащане е станало на дата 08.09.2022 г., съгласно
представения от ответника РКО или след завеждане на исковата молба - на
дата 27.03.2023 г., съгласно представеното от ищеца извлечение от банковата
му сметка.
Ищецът оспори представеният по делото РКО, като не спори, че
положения подпис върху този документ е негов. Твърди, че вписаната в него
сума няма как да е за заплата за м. септември и обезщетение по чл. 224 от КТ,
доколкото датата на документа предхожда датата на заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение, респ. и датата на нейното
връчване. В тази връзка ищецът прави искане на основание чл. 190 от ГПК
ответникът да бъде задължен да представи всички намиращи се у него РКО в
оригинал за целия период на трудовото правоотношение на ищеца с
ответното дружество, както и оригинал на заповедта за неговото прекратяване
с отразена дата на връчването й.
Въпреки предоставената му неколкократна възможност и указаните
последици от непредставянето на исканите документи, ответникът не
представя същите. С оглед на това и на основание чл. 161 от ГПК, съдът
приема за доказан факта, относно който ответникът е създал пречки за
събиране на допуснати доказателства, а именно: че извършеното на
08.09.2022 г. плащане на сумата от 400 лева от ответника на ищеца,
обективирано в приетия по делото РКО от същата дата, не е за
претендираната с исковата молба сума от 361, 39 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за м. септември 2022 г. и обезщетение
за неползван платен годишен отпуск. В подкрепа на този извод е и
обстоятелството, че текста в РКО е записан с различен химикал и очевидно от
различни лица, което е видно с „просто око“ и за който извод не са
необходими специални познания. Представения РКО може да има стойността
на разписка за получената сума, но от съдържанието му не следва безспорно,
че се касае именно за изплатено трудово възнаграждение за м. септември
2022 г. и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ. Истинността на отразеното в
документа обстоятелство се разколебава и от факта, че суми, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение са платени на работника ден
преди издаването на заповедта за прекратяването му. С оглед на това съдът
приема, че претендираната по делото сума от 361, 39 лева е платена от
ответника чрез банков превод по банковата сметка на ищеца, осъществен на
27.03.2023 г., който факт безспорно се установява от приетото по делото
банково извлечение.
3
При горните изводи и с оглед поддържането на исковата претенция,
съдът намира, че главните искове по чл. 128 т. 2 и чл. 224 ал. 1 от КТ следва
да се отхвърлят поради погасяване чрез плащане по време на делото.
Що се касае до акцесорната претенция за лихви, то същата е
основателна, т.к. сумата в размер 361, 39 лева е изплатена едва на 27.03.2023
г. – след депозиране на исковата молба и ответната страна е била в забава
съгласно правилата регламентирани в чл. 86 от ЗЗД. Съгласно цитираната
разпоредба „При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата“. С оглед
диспозитивното начало, доколкото претенцията за обезщетение за забава се
претендира за периода от датата на предявяване на исковата молба –
20.12.2022 г. до датата на плащане на задължението – 27.03.2023 г., то следва
извода, че предявения иск е доказан по основание и следва да се уважи. В
резултат на направени изчисления от съда в сайта https://www.calculator.bg се
установява, че размера на дължимото обезщетение за просрочие върху
претендираното парично задължение за периода, за които се претендира
възлиза на 11, 06 лева за който размер иска следва да се уважи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза
на ищеца се поражда право на разноски въпреки отхвърлянето на главната му
искова претенция. Това е така, защото в случая исковете се отхвърлят като
погасени чрез плащане след депозиране на исковата молба, а не като
неоснователни.
Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно
предизвикване на делото. По същество тя представлява санкция за
неоснователно предизвикан правен спор, поради това и разноските следва да
се разпределят съобразно обстоятелството в каква степен всяка една от
страните неоснователно е поддържала висящността на процеса. В настоящия
случай несъмнено ответникът е станал причина за завеждане на делото,
доколкото не е изплатил дължимите трудово възнаграждение и обезщетение
на ищеца при прекратяване на трудовото му правоотношение и след това.
Затова и следва да понесе отговорността за разноските, сторени от ищеца за
водене на настоящото дело. Съгласно представения списък на разноски
/първоначален и окончателен такъв/ ищецът претендира разноски в общ
размер на 1 580 лева, от които 1 550 лева заплатено възнаграждение за един
адвокат и 30 лева заплатена такса за издаване на документ, представен като
доказателство по делото. Ищецът е представил и доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в претендирания размер /2 бр. разписки/, което
поради липса на възражение за неговата прекомерност следва да се присъди в
пълен размер.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, дължимите държавни такси за
производството следва да се възложат на ответника, като се осъди същия да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ДРС държавна
такса в общ размер на 150 лева съобразно чл. 72 от ГПК – от по 50 лева върху
4
цената на исковете по чл. 128 т. 2 и чл. 224 ал. 1 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. К. Д., ЕГН: ********** срещу
“Металцвет”ЕООД, ЕИК: ********* искове с правно основание чл. 242 вр.
чл. 128 т. 2 от КТ и чл. 224 ал. 1 от КТ, за заплащане на сумата от 361, 39
лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. септември
2022 г. и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неползван платен годишен
отпуск, като погасени чрез плащане по време на процеса.
ОСЪЖДА “Металцвет”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. “Вардар” № 7, представлявано от Ц. До.
Д. ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д********
сумата от 11, 06 лева /единадесет лв., 06 ст./, представляваща обезщетение
за забава върху главница в размер на 361, 39 лева за периода от 20.12.2022 г.
до 27.03.2023 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА “Металцвет”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. “Вардар” № 7, представлявано от
Цветомир Добромиров Добрев ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Д***** сумата от 1 580 лева /хиляда петстотин и осемдесет лв.,
00 ст./, представляваща обезщетение за направени по делото разноски, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “Металцвет”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, ул. “Вардар” № 7, представлявано от
Цветомир Добромиров Добрев ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС – Девня сумата от 150 лева /сто и петдесет
лв., 00 ст./, представляваща сбор от дължими държавни такси за
производството, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5