Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2021г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Добринка Долчинкова
в присъствието на прокурор Тони Томов
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 1974/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата
и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е
образувано по искова молба от С.П.Ц.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
Наказанията“ за обезщетение в размер на 10 000лв. за неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразно бездействие на служители от Затвора Варна за периода от м.07.2014г. до м. 10.2016г., свързано с непредоставяне на безплатни облекло,
обувки и тоалетни принадлежности - тоалетен сапун, шампоан, паста и четка за
зъби, прибори за бръснене. В исковата молба ищецът сочи, че от м. 07.2014г. до
м.10.2016г. е пребивавал в Затвора Варна, като през този период не е осигуряван
с тоалетни принадлежности-тоалетен сапун, шампоан, паста и четка за зъби,
прибори за бръснене, както и полагащите му се дрехи за преобличане-тениски,
чорапи, обувки, бельо, анцузи. Претендира сумата от 10 000лв. за причинени
неимуществени вреди от бездействието на административния орган. В уточнителна
молба чрез назначен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗПП, процесуален
представител, претендира че са му причинени неимуществени вреди в
резултат на противоправно бездействие на администрацията на Затвора Варна,
което се изразява в неосигуряване на
вещи от първа необходимост- задължителните по смисъла на чл. 84, ал. 2, т. З от ЗИНЗС безплатно облекло,
чаршафи и обувки по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието,
съгласувано с Министерство на финансите, неосигуряване на хигиени материали, средства за поддържане
на личната хигиена, хигиената на спалното помещение и санитарния възел, в
резултат на които ищецът е преживял страдания, трудности, негативни емоции -
чувство на безпомощност, безсилие, незащитеност и унижение, представляващи потенциална заплаха за
неговото здраве. В съдебно заседание поддържа иска и моли съда да го уважи в
претендирания от него размер.
Ответната страна, чрез
процесуалният си представител в писмено становище оспорва предявения иск по
основание и размер, както и поради изтекла обща петгодишна давност. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск поради изтекла давност за част от периода,
а за останалата част счита, че искът е
неоснователен като недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени представените по делото доказателства, за да се произнесе
съобрази от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че ищецът в
качеството си на подсъдим е изтърпявал наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по нохд № 192/2014г. по описа на ОС-Силистра, в Затвора
Варна от 21.07.2014г. до 26.10.2016г., когато е бил преведен в Затвора-Белене
за изтърпяване на наказание „Доживотен затвор“, поради което съдът намира този
факт за установен.
От
представената Справка рег. № 2078/15.10.2020г. е видно, че за периода на
пребиваването си в Затвора Варна, ищецът е получил дюшек, възглавница и две
жакардови одеала. От вещева ведомост № 0003592/ 30.07.2014г. е видно, че същият
е отказал да получи полагащите му се одеало, чаршаф и калъфка за възглавница. В
деловодствата на Затвора Варна и Затвора Белене няма постъпили молби от ищеца
за тоалетни принадлежности, дрехи и обувки. За периода от 21.07.2014г. до
26.10.2016г . видно от справка-трансфери за приходи е получавал приходи от
записи.
По
искане на ищеца с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения,
съдът допусна до разпит свидетелите
К.С.Р. и Х.А.Х..
Свидетелят
Х.А.Х., изтърпяващ към момента наказание „лишаване от свобода“ в Затвора София,
заяви, че познава ищеца от 1994г. -
1995г. от Затвора Белене, когато е бил в една и съща група с него. През 2016г.
2-3 пъти е идвал в Затвора Варна по повод водени от него дела и е бил
настаняван във втори корпус, където е бил настанен и ищеца. Ищецът се оплаквал,
че няма дрехи и чаршафи. Свидетелят му оставил своите чаршафи и дрехи.
Следващият път, когато ходил по дела във Варна отново му занесъл стари вещи и
дрехи. Ищецът му споделял, че няма тоалетни принадлежности – бикчета, сапун,
четка, паста за зъби, тоалетна хартия. Бил изпаднал в депресивно състояние
драстично отслабнал. Споделял му, че му е студено защото няма дрехи. Искал
дрехи и обувки от инспектор „Социална дейност“. Искал и психологична помощ от
психолог. Изпадал в депресии и плачел.
Свидетелят
К.С.Р. изтърпяващ към момента наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, заяви,
че познава ищеца от Затвора Варна. С.
бил настанен в зона с повишена сигурност, където свидетелят изтърпявал присъда
„доживотен затвор“. Свидетелят знаел, че
при настаняването на ищеца в затвора е трябвало да получи дюшек, одеяло,
чаршафи, но не може да отговори категорично дали ги е получил, тъй като не са
били в едно помещение. Не знае дали са му давали дрехи, обувки и тоалетни
принадлежности. Ищецът си набавял дрехи, обувки и консумативи на просия и
подаяния. Чувствал се унизен. Всеки месец в затвора им давали по два сапуна за
пране - по 100гр. единия. Къпането било веднъж седмично, после се променило на
два пъти в седмицата. Ищецът му споделял, че му е студено. Нямал възможност да
работи и не можел да поддържа елементарна хигиена. Това го карало да страни и
да се чувства потиснат и унизен. Виждал го да плаче.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което
е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът намира за неоснователен
поради следното:
Съгласно
чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Съгласно
чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието,
специализирана административна структура на министерство на правосъдието /чл. 3, ал.1 от ППЗИНЗС/, а нейни териториални служби са
затворите като места за лишаване от свобода /чл. 12, ал.3 от ЗИНЗС/. Дирекцията осъществява прякото
ръководство и контролът върху дейността им. Като юридическо лице ГД "ИН" на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 205 от АПК носи отговорност за вредите,
причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно
в съответния затвор от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна
дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ дирекцията дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностно лице.
Дейността
на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите
като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер
представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС, респ. ППЗИНЗС е
предоставил административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на
осъществяване спрямо изтърпяващите наказание лишаване от свобода в местата за
лишаване от свобода те са властнически. Изрично законът забранява осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение- чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, като в ал.2 и 3 на същата
разпоредба определя кое се смята за изтезания, жестоко или нечовешко отношение.
За
да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието
кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно
установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт,
действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта,
съответно действието или бездействието и причинно-следствена връзка между
действието на акта, съответно действието или бездействието и настъпилия в
поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.
Възражението
на ответника и на представителя на ВОП за настъпила погасителна давност на претенцията е основателно в частта
за периода от 21.07.2014г. до 31.12.2014г. След като в ЗОДОВ не
е предвиден специален срок за предявяване на исковете, по арг. от §1 от ЗР на
ЗОДОВ, следва да намери приложение общата погасителна давност, уредена в
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, съгласно която при изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Предвид датата на
подаване на исковата молба - 01.09.2020г., вредите претендирани за периода от 21.07.2014г. до 31.12.2014г. се явяват
погасени по давност. В конкретния казус не следва да намери приложение т. 4 от Тълкувателно
решение № 3/22.04.2004г. постановено по тълк.дело № 3/2004г. от ОСГК, според която, когато
вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията,
обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което
се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Вземането за обезщетение за вреди от такива действия или бездействия, става
изискуемо от момента на тяхното преустановяване. В конкретния казус не се касае
за непрекъснати действия, каквито например са липсата на течаща вода в килията, на
дневна светлина и др., а се касае за задължения за периодично действие. И
доколкото от данните по делото се установява, че при постъпването си в
Затвора Варна, ищецът е получил спални
принадлежности, следва да се приеме, че с това бездействието е било
преустановено. т.е. в случая на общо основание следва да се приложи петгодишната
давност по чл. 110 от ЗЗД.
В частта за
периода от 01.01.2015г. до 26.10.2016г. съдът намира предявения иск за
неоснователен и недоказан, поради следните съображения:
С искът си С.Ц. претендира обезщетение за това, че не му е
било предоставяно облекло – дрехи, обувки и тоалетни принадлежности от администрацията в Затвора
Варна, което го е поставило в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, като от незаконосъобразното бездействие на ответника ищецът е претърпял
неимуществени вреди в претендирания размер.
За да бъде
приет за основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС,
следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС,
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. Нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС
сочи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно
разпоредбата на чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС до изменението му с ДВ бр.103/2012г.
лишените от свобода имат право на самостоятелно
легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени
от министъра на правосъдието, а съгласно чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС /след изменението
с ДВ 103/2012г., в сила от 01.01.2013г./ лишените от свобода имат право на
самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат
собствени дрехи и обувки - и на безплатно облекло и обувки, подходящи за
съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. С оглед
посочените разпоредби за периода до 01.01.2013г. правото на безплатно облекло,
обувки и спални принадлежности на лишените от свобода е безусловно, а считано
от 01.01.2013г. задължението на специализираните органи по изпълнение на
наказанията да предоставят на лишените от свобода безплатно облекло и обувки не
е безусловно, а само при съществуваща необходимост, когато лишените от свобода
нямат собствени такива. От тази редакция на разпоредбата се налага извод, че
лишеният от свобода е длъжен да уведоми затворническата администрация с искане
да му се предоставят полагаемите се според сезона облекло и обувки, като
съответно обоснове искането си с липсата на собствени такива. Разпоредбата регламентира едно право на
лишените от свобода, от което те могат да се възползват или да не се
възползват. Единствено при упражняване на това право от
лишения от свобода, за администрацията на затвора възниква задължението да го
удоволетвори.
Съгласно
чл. 151, ал. 1 от ЗИНЗС на лишените от свобода се осигуряват условия за
поддържане на косата и бръснене /т. 1/, хигиена на ръцете и краката /т. 2/,
къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично.
В
хода на съдебното производство не бяха установени
незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служители на ответника
по отношение на ищеца, а още по-малко на такива, които да са довели до
унизително отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на
чл. 3 ал. 2 от ЗИЗНС, поради което липсва основание за реализиране на
отговорността на държавата по чл.284 ал. 1 от ЗИНЗС. Ищецът не доказа, че е бил напълно и умишлено лишаван от
вещево доволство през процесния период, което да е причинило увреждане на
физическото или психическото му здраве.
Твърдяните
от ищеца негативни изживявания нямат за своя директна причина неправомерно
поведение на длъжностни лица на ответника, а са плод на неговите субективни
преживявания, нагласи и очаквания. Видно от събраните по делото доказателства
е, че на ищеца са били осигурени подходящите условия по време на престоя му в
Затвора Варна, служителите на ответника са проявили необходимата грижа към
ищеца с оглед хуманното отношение и третиране при наказанието „лишаване от свобода“.
Твърденията на ищеца не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни
последици за него и че са нарушени
правата му. В тази
връзка следва да се посочи, че правното и фактическо положение на лишените от
свобода, вкл. и на ищеца е свързано с ограничения, които са пряк резултат от
упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление.
Служителите на ответника са изпълнили всички свои регламентирани задължения
и не са допуснали нарушения при изпълнение на същите, като стриктно са
съблюдавали правата и законните интереси на ищеца. Видно от
събраните доказателства по делото е, че ищецът е получил необходимите вещи, които са били задължителни по закона. Нещо повече в представената вещева ведомост ищецът е отказал да получи одеало, чаршаф и калъфка, поради което не би
могъл да има претенции за това, че е претърпял страдания, изразяващи се в
усещане за студ. По делото не са
представени молби от ищеца, с които той е искал предоставяне на дрехи
и обувки поради липса на собствени такива, върху които да съществува резолюция, че му се
отказва предоставяне на исканите вещи. Липсата на доказателства в тази насока води до извод за
недоказаност на обстоятелството, че ищецът е искал да се възползва от правото
си на облекло и обувки, но такива не са му предоставени от
затворническата администрация в Затвора Варна. Този извод води логично до следващия, за
недоказаност на обстоятелството, че ответникът е бездействал във връзка с това
право на лишения от свобода.
Съдът
намира, че разпоредбата на чл. 151 от ЗИНЗС не създава задължение
пред затворническата администрация да предоставя безплатно на
лишените от свобода тоалетни принадлежности – тоалетен
сапун, шампоан, бикче, четка и паста за зъби, паста за бръснене
и др., каквито са претенциите на ищеца. Набавянето на такива вещи е за сметка на лишения от свобода, още повече,
че по делото няма данни ищецът да е поискал от администрацията
на Затвора Варна да
му ги осигури.
В тази връзка съдът кредитира показанията на свидетеля К.С.Р. в частта касаеща
обстоятелството, че месечно от затворническата администрация са предоставяли по
2 сапуна - по 100 грама всеки. Относно вида на предоставяния сапун следва да се
отчете, че никъде няма изискване за предоставяне на определен вид сапун,
следователно независимо от вида на предоставяния сапун, ответникът е изпълнил задълженията
си. В останалата част съдът не кредитира показанията на свидетеля поради
бланкетност, без посочване на конкретика и периода на придобитите впечатления.
Показанията на свидетеля Х.Х.
също не са обективни, предвид обстоятелството, че
за процесния период същият е пребивавал в Затвора Варна по т.нар „чужда делегация“ едва 2-3 пъти, като за този кратък
срок не би могъл
да придобие преки и непосредствени впечатления за преживяванията на ищеца,
предвид обстоятелството, че лишените от свобода с наказание „доживотен затвор“
и „доживотен затвор без замяна“ се настаняват в постоянно заключени помещения
със засилен надзор и охрана. Очевидно показанията на
този свидетел са дадени с цел да обслужат защитната теза на ищеца за вредоносно
поведение на затворническата администрация.
При постановяване на настоящото решение, съдът съобрази решение по VD v
Romania /16 февруари 2010/ и приема, че след като законодателството на
РБългария не предвижда осигуряването на паста за зъби безплатно на гражданите си и в частност и на лишените от свобода лица, то неосигуряването безплатно
/за сметка на бюджета на ГД“ИН“/ на паста за зъби на ищеца не влече извод за
нарушения на задължения на ответника, произтичащи от конкретна правна норма и
не представлява уронване на човешкото достойнство или унизително третиране.
Не
на последно място от справка „трансфери“ за процесния период е видно, че ищецът е получавал пощенски
записи и следователно е имал възможност да закупи вещи
от претендирания вид. Няма данни и за конкретно увреждане на здравето на ищеца С.Ц.,
което да бъде разглеждано като последица от престоя му в Затвора Варна.
При извода за
недоказаност на поддържаните от ищеца правопораждащи отговорността на ответника
юридически факти /неосигуряване на дрехи, обувки и тоалетни принадлежности/
обсъждането на останалите елементи от деликтната отговорност по чл.284 от ЗИНЗС е безпредметно. Искът
за процесния период от 01.01.2015г. до 26.10.2016г. е недоказан по основание и размер, поради което
е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото
на основание чл.78, ал.8 ГПК вр.
чл.143, ал.4 и чл.144 АПК в полза на ответника, който е защитаван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер – 100лв., съобразно защитавания материален интерес съгласно чл.25 ал.1
на Наредба за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на С.П.Ц., понастоящем
находящ се в Затвора Белене, срещу Главна дирекция
„Изпълнение на Наказанията“ за обезщетение в размер на 10 000лв. за неимуществени вреди, причинени от
незаконосъобразно бездействие на служители от Затвора Варна за периода от 21.07.2014г. до 26.10.2016г., свързано с непредоставяне на безплатни облекло, обувки и тоалетни принадлежности - тоалетен сапун, шампоан, паста и четка за
зъби, прибори за бръснене.
ОСЪЖДА С.П.Ц., ЕГН **********, понастоящем
находящ се в Затвора Белене да заплати на Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“ сумата от 100лв./сто/, представляваща
ю.к.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред тричленен
състав на Административен съд-Варна в 14-дневен срок от съобщаването
му до страните.
Административен съдия: