Решение по дело №905/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК , във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на Б. Ж. В. [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица], [адрес], чрез адв. А. В. от АК – София, съдебен адрес: [населено място], [улица],.**** против Решение № 255/ 26.02.2024 г., постановено по НАХД № 5533/ 2023 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Ел. фиш серия К № 7911551 на ОД на МВР – Варна, с който на касатора е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 800 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

В жалбата е посочено като касационно основание за оспорване – неправилност, поради недопустимост на адм. производство, тъй като е налице изтичане на [възраст] срок от извършване на деянието. Превишението на скоростта е извършено на 12.11.2021 г., а адм. наказателното производство е образувано на 13.06.2023 г., с което е нарушена нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Варна, редовно призован не изпраща представител. От гл. юрк. К. Л.-А. процесуален представител, са депозирани писмени бележки с. д. № 8531/ 13.06.2024 г., в които оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрк. възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил Ел. фиш серия К № 7911551 на ОД на МВР – Варна, с който на касатора е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 800 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че видно от текста на съставения Електронен фиш (ЕФ) според административно-наказващия орган (АНО), на 12.11.2021г. в 09, 14ч. в [населено място] [улица]касаторът е управлявал лек автомобил с рег.№ [рег. номер], със скорост 83 км/час при ограничение за населено място 33 км/час. Скоростта била измерена, фиксирана с техническо средство АТСС CORDON M2. Нарушението е било извършено в условията на повторност в [възраст] срок от влизане в сила на ЕФ К 3991928 от 15.02.2021г.

От правна страна въззивният съд е намерил, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна. Съдът е приел, че при съставяне на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същият следва да породи целените с него правни последици. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. АНО е изпълнил задълженията си по ЗАНН, като в ел. фиш е дал описание на нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава. В ел. фиш е посочен номера на същия, срещу кого се издава и за какво нарушение. Посочените обстоятелства в достатъчна степен индивидуализират нарушието, нарушителя и наказващия орган. В тази връзка съдът не е приел възраженията на касатора, че е било допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на ел. фиш. Възражението за изтекъл давностен срок за осъществяване на административно наказателно преследване на касатора е неоснователно. Съгласно чл.82 ал.4 вр. ал.1 т.5 от НК давностните срокове изключващи административно-наказателното преследване са 4,5 години. В конкретния случай нарушението е било извършено на дата 12.11.2021г.- на която дата е бил съставен и ел. фиш. В тази връзка съдът намира, че давностния срок за конкретното нарушение не е изтекъл. Жалбата е неоснователна. Изложената във фиша фактическа обстановка се оспорва от касатора, който в подкрепа на твърденията си не сочи доказателства в жалбата. В същата декларативно се оспорват констатациите на АНО, приети за установени в ел. фиш. В конкретния случай, нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е за установена скорост от 83 км./ч. при разрешена 50 км./ч., т.е. автомобилът, собственост на касатора се е движел със скорост превишаваща допустимата от 50 км/ч. с около 33 км/ч., установено след като АНО е приспаднал 3 км/ч толеранс от установената с техн. средство скорост 86 км/ч. Нарушението е било установено с годно техническо средство-видно от приложените по преписката писмени доказателства. Техническото средство е вписано в регистъра на одобрените средства за измерване и заснетият клип съдържа всички данни относно документирането и съхраняването на заснетото нарушение. Съдът е приел, че не са допуснати твърдените от касатора нарушения при използването на техническото средство, и че ел. фиш за налагане на глоба съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Предвид на изложеното, съдът намира че правилно административно-наказателната отговорност на касатора на основание чл.182, ал.4 вр.ал.1 т.4 от ЗДвП. Съдът е счел, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно- наказателната отговорност. В конкретния случай съдът е счел, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид.

Настоящата съдебна инстанция намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен. Съдебният състав напълно споделя доводите на първоинстанциония съд, изложени по потвърждаване на процесното НП. Подадената касационна жалба е идентична с тази пред въззивния съд, като последният е отговорил подробно и обстойно на поставените въпроси, наведени и пред настоящата съдебна инстанция.

Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото. Касационната инстанция споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и безспорната доказаност на извършеното от касатора административно нарушение превишение на 33 км/ч на законова установената скорост на движение в населено място от 50 км/ч.

Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4. Разпоредбата на чл. 182, ал. 1. т. 4 от ЗДвП предвижда за превишаване от 31 до 40 km/h - глоба 400 лв. Като санкционна норма в ЕФ е посочена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, според която, когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. В производството пред РС са представени доказателства, че срещу Б. В. е издаден ЕФ серия К № 3991928, който и е бил връчен на 29.01.2021 г. и същият е влязъл в сила на 15.02.2021 г., след изтичане на 14 дневния срок от връчването му, т. е от 15.02.2021, т., до датата на нарушението 12.11.2021 г. не е бил изтекъл едногодишен срок, поради което правилно административно-наказващият орган е приел, че нарушението се явява извършено при условията на повторност.

Оспореното решение е правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационният съд следва да остави решението в сила. Правните изводи на районния съд са в съответствие с доказателствата по делото и с приложимите нормативни разпоредби. Въззивната инстанция задълбочено и аргументирано е обсъдила и анализирала всички факти от значение за спорното право и е извела обосновани изводи, които касационният съд изцяло споделя.

С оглед на всички изложени съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

При изхода на спора е основателно възражението за присъждане на разноски на процесуалния представител на АНО в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 63д, ал. 4, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 255/ 26.02.2024 г., постановено по НАХД № 20233110205533/ 2023 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Б. Ж. В. [ЕГН] от [населено място], [жк], [улица], [адрес] да заплати на ОД на МВР – Варна направените по делото разноски в размер на 80 лв. за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.