Р Е Ш Е Н И Е № 260175
гр.Пловдив,
08.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря
Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 177 по описа за 2020 година, намери
за установено следното:
Иск с правно основание чл. 531
от ТЗ.
М.В.С. *** твърди, че А.В.А. ЕГН **********
е наследодател на ответниците – А.Р.А., К.А.А. и В.А.А. ***. Твърди също, че на
29.05.2019 г., А.В.А., е издал в негова полза запис на заповед, без падеж, с
който се е задължил да му заплати сумата 200 000 лева. Според ищеца, за периода
м.юни 2014 г. – м.май 2019 г., той е предоставил на А. множество – повече от 30
на брой заеми на парични средства за суми между 500 и 5 000 лв.,
включително и един за 45 000 лв. или общо в размер на
150 000 лв. Тъй като връщането на заетите парични средства се
забавило, на среща през м. май 2019 г. А.А. подписал процесия запис на заповед,
с който да обезпечи задължението си по всички заеми, ведно с дължимата лихва по
всеки от тях.
На 14.12.2019 г. издателят на записа
починал, а ответниците, негови наследници, отказали да платят при предявяване
на записа, както и да удостоверят самото предявяване. Ето защо, с връчването на
исковата молба, заявява, че предявява процесния запис на заповед. Претендира да
се осъди всеки един от ответниците по 1/3 част от задължението по цитирания
запис на заповед, а именно: А.А. и К.А. - сумата по 66 666.67 лева, всеки един
от двамата, а В.А.А. – сумата 66 666.66 лв., ведно със законната лихва
върху всяка главница, считано от датата на връчване на исковата молба, до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски. Ангажира
писмени и гласни доказателства.
Ответниците, А.Р.А., К.А.А. и В.А.А.
***, не оспорват, че са наследници на А.В.А.. Оспорват действителността на
представения запис на заповед, подписа и датата на издаване на документа.
Оспорват и наличието на основание за издаването му като твърдят че не дължат
претендираните от тях суми.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
По делото е приет като доказателство
запис на заповед „без протест“, издаден от А.В. А. ***, с който се е задължил
безусловно да заплати на ищеца М. В. С., сумата 200 000 лв. Записът е с
посочено място на издаване – град Карлово и дата 29.05.2020 г.
Ответниците са оспорили представения
в оригинал запис на заповед да е издаден и подписан от наследодателят им А.А.,
както и че датата му е нечетлива.
В тази връзка, по делото е изслушана
съдебно-графологична експертиза, изготвена от в.л. М. С., която не е оспорена
от страните, и която, като компетентно изготвена, съдът кредитира изцяло.
Съгласно заключението на експерта, при анализ на текста на оспорения документ,
не са налице каквито и да е признаци за имитация, а подписът, положен под
„издател“ несъмнено е на А.В.А..
Тези категорични изводи на
експертизата не бяха оспорени от страните. Не се представиха други доказателства,
които да ги оборят, поради което и съдът приема за установено и доказано по
делото, че представения запис на заповед е подписан от наследодателя на
ответниците.
По отношение оспорената от
ответниците дата, съдът намира възражението им за неоснователно. От една
страна, датата на документа е посочена изрично 29.05.2019 г. Дори да се приеме,
че това не е достатъчно четливо, както сочат ответниците, датата е вписана в
документа, разчита се и е налице като елемент от него. Ето защо, съдът приема,
че от формална страна, записът на заповед отговаря на всички изисквания на
закона и поражда менителничния афект.
В съдебно заседание, проведено на
26.10.2020 г., по делото е изслушан свидетеля Р.Т.С., който заявява, че има
приятелски и бизнес отношения с ищеца, както и че се е познавал с А.А. и
неговата съпруга. Поддържа, че ищеца и А. имали дългогодишни „доста добри
приятелски отношения“, както и финансови такива. Заявява, че А. е дължал
различни парични суми на М.С., за които свидетелят си е водил записки. Според
свидетеля, той знае за тези суми и е водил посочените бележки, тъй като на
27.05.2019 г. в офиса им, М. и А.са започнали пред него преговори на коя дата,
по кое време, колко пари са давани от М. на А.. Според свидетеля, една част от
предоставените от С. на А. заемни средства, са му дадени лично от него, поради
което си водил и записките. Заявява, че тези суми му били възстановени изцяло
от С.. Свидетелят заявява също, че между С. и А. не е имало каквито и да е
кавги или спорове относно размера на сумите и след като същите били уточнени,
по предложение на самия А., няколко дни по-късно записът на заповед бил издаден
за сумата 200 000 лв. и подписан лично пред свидетеля в град Карлово.
Според свидетеля получената от С.
сума, е била необходима на А., за да закупи недвижим имот. За всички заети
суми, двамата си водели записки, с които ги потвърждавали. Сумите били давани
през периода 2014 – 2018 г.
От страна на ищеца са представени
като писмени доказателства незаверени компютърна разпечатка с посочени месец,
години и парична сума, който е неподписан и ксерокопие от бележник с надпис
отгоре „М. – Н.“, с дати и парични суми, който също не е подписан.
Според свидетеля, С. и А. са имали
много близки отношения и не са имали нужда от подписване на документи за
дължими суми. Заявява, че представеното копие от бележник е негово и е воден от
него като в него са отразени сумите, дадени от свидетеля на М.С., за да ги даде
последния на А.. А компютърната разпечатка е списъкът, съставен по съгласие на С.
и А. на общата им среща на 27.05.2019 г.
Като свидетел по делото е изслушан и
Н.П.П., който заявява, че е адвокат от САК като е познавал и С. и А.А.. Този
свидетел потвърждава, че знае за предоставени многократно парични средства от С.
на А. след 2014 г., за които не били налице никакви подписани от получателя
документи. Ето защо, С. му се обадил през 2019 г. за издаване на запис на
заповед за сумата 200 000 лв. Свидетелят го посъветвал А. лично да попълни
дължимата сума, а от С. разбрал, че А. се съгласил да подпише такъв документ за
дължимост на посочената сума.
Предвид така събраните по делото
доказателства, съдът намира, че се налагат следните изводи:
Вярно е, че записът на заповед е
регламентиран като абстрактна сделка в ТЗ /чл. 535 и сл. ТЗ/. Но абстрактният
характер не изключва наличие на каузални правоотношения, за изпълнение или
обезпечение на които се сключва абстрактната сделка. Именно такова основание по
договор за заем се твърди от страна на ищеца.
Според съда, показанията на
изслушаните свидетели не си противоречат. Същите са достоверни и са дадени от
лица, непосредствено запознати както с фактическите отношения между страните,
така и с конкретните обстоятелства около издаване на самия запис на заповед.
Така, свидетелят С., установява провеждането на среща на 27.05.2019 г.,
проведена имено с цел уреждане на отношенията по многобройните заеми, отпускани
от С. на А.. Установява се липсата на спорове между двамата, както по отношение
на конкретните дати на предоставяне на сумите, така и относно размерите им.
Общата сума била уточнена без спор. Показателно е, че двамата са се съгласили
пред трето за тях лице, то да води компютърна разпечатка за договореното.
Както тази разпечатка, така и
представените от страна на свид. П. бележки, като неподписани и незаверени
частни писмени документи, не могат да се ползват, сами по себе си, с каквато и
да е доказателствена сила в настоящото производство. При преценката на
доказателствата по делото в тяхната съвкупност, същите са косвено потвърждение
за съществуването на отделните заемни правоотношения.
Съдът намира, че изключването на
посочените доказателства като негодни такива, не променят извода, че между С. и
А. след 2014 г. са съществували многобройни заемни отношения.
Този извод се потвърждава несъмнено
и от показанията на свид. П., отново в контакт и с двамата. Нещо повече, същият
потвърждава не само наличието на договорни отношения между посочените лица, но
и връзката на тези отношения с процесния запис на заповед. Свид. П. поддържа,
че именно той е предоставил записа на заповед на С., последният му е потвърдил
съгласието на А. да го подпише, А свид. С.потвърждава, че полагането на подписа
под самия запис на заповед за сумата 200 000 лв. е станало пред него, в град
Карлово.
Съдът намира, че изложените
безпротиворечиви факти, установяват, че записът на заповед е издаден от
наследодателя на ответниците А.; че същият е направил това лично пред свид. С.;
след среща проведена пред него, в добронамерен тон и без спорове, на която е
налице съгласие за дължимите от А. суми; не е налице какъвто и да е спор от А.,
че той реално е получил посочените суми, както и че до момента те не са
върнати. Не на последно място, записът на заповед е издаден доброволно, отново
лично пред свид. С.и със съдействието на свид. П..
Така, при установената по-горе
редовност на документа от външна страна, както и неговата автентичност, съдът
приема, че същия материализира валидно възникнало и съществуващо задължение на
издателя му да заплати на поемателя отразената в записа сума от 200 000
лв., за съществуващи до момента каузални правоотношения по договори за заем от
2014 до 2019 г.
Процесният запис на заповед е без
падеж и на основание чл. 487, ал.1 и чл. 536, ал.2 от ТЗ, се смята за платим на
предявяване. Предявяването му с връчване на исковата молба, тъй като е издаден
и подписан с уговорка „без протест“, има тежестта на предявяване на ценната
книга и покана за плащане. Ето защо, съдът приема, че задължението по него е
изискуемо, считано от датата на връчване на исковата молба на всеки от
ответниците. Не се спори по делото, че ответницата А. Р. А. е ** на починалия А.В.
А., а ответниците К.А. и В.А. – негови **, поради което всеки един от тях
наследява по 1/3 от имуществото на починалия.
Предвид изложеното, съдът намира
предявените срещу А. Р. А. и К.А. – искове за заплащане на сумата по 66 666.67
лева, всеки един от двамата, както и срещу В.А.А. – за заплащане на сумата 66
666.66 лв., за основателни и доказани, като сумите следва да се присъдят ведно
със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на връчване на
исковата молба на 14.05.2020 г. до окончателното им изплащане.
На основание чл. 78, ал.1 във вр. с
чл. 80 от ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в
размер на 13680 лв.
Ето защо, съдът, на основание
чл.531, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Р.А. ЕГН ********** *** 27,
да заплати на М.В.С. ЕГН ********** ***, сумата от 66 666.67 лв.,
представляваща 1/3 част от задължението по издаден от А.В.А. ЕГН ********** на
29.05.2019 г. запис на заповед в полза на М.В.С., общо за сумата 200 000
лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на връчване
на исковата молба на 14.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА К.А.А. ЕГН ********** ***, да
заплати на М.В.С. ЕГН ********** ***, сумата от 66 666.67 лв., представляваща
1/3 част от задължението по издаден от А.В.А. ЕГН ********** на 29.05.2019 г.
запис на заповед в полза на М.В.С., общо за сумата 200 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на връчване на исковата
молба на 14.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА В.А.А. ЕГН ********** *** 27,
да заплати на М.В.С. ЕГН ********** ***, сумата от 66 666.66 лв.,
представляваща 1/3 част от задължението по издаден от А.В.А. ЕГН ********** на
29.05.2019 г. запис на заповед в полза на М.В.С., общо за сумата 200 000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на връчване на
исковата молба на 14.05.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А.Р.А. ЕГН **********, К.А.А.
и В.А.А. ЕГН **********, да заплатят на М.В.С. ЕГН **********, сумата
13 680 лв. деловодни разноски по настоящото производство.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: