№ 3056
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110203590 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на пети юни две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Ч като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3590 по описа
за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. П. С. срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-
4332-002888 от 14.02.2024 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
1
Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при издаване на НП и оспорва като недоказана изложената
фактическа обстановка в НП, поради което иска същото да бъде отменено.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят чрез
своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 03.02.2024 г. Ж.Й.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП в присъствие на един
свидетел и жалбоподателят, който подписал акта, като посочил, че няма възражения. В
предвидения в закона срок били депозирани възражения, които по същество съвпадат с
изложените в подадената въззивна жалба.
Въз основа на АУАН на 14.02.2024 г. ДД – началник сектор в отдел "Пътна
полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл.
189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на
АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като
нарушението е достатъчно ясно е описано и съответно на дадената правна
квалификация. Съдът не споделя доводите в жалбата, че непосочването на данни за
пострадалото лице, смекчаващи обстоятелства и доказателства представлява
нарушение на процесуалните правила, което да има съществен характер. Първото
обстоятелство не би могло да ограничи процесуалните права на нарушителя, а
непосочването на смекчаващи или отегчаващи обстоятелства не се е отразило на
определянето на санкцията, с оглед нейният абсолютен размер. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на
процесуално основание.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
2
На 03.02.2024 г. около 13:10 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил модел
"ХХХХ в гр. София, по бул. „Академик Иван Гешов“, с посока на движение от бул.
"Константин Величков" към бул. "Цар Борис ІІІ". На кръстовището с ул. "Гюешево",
жалбоподателят решил да премине от средната пътна лента в най-лявата такава, като
не забелязал и не пропуснал движещия се в лявата пътна лента л.а. ХХХХ управляван
от св. Б.Й., при което двете МПС се сблъскали, управляваният от Б.Й. лек автомобил се
отклонил наляво и се ударил в тротоара, претърпявайки материални щети – повредени
калник, фар, гуми.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетеля Б.Й. и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени
средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН, напротив – разпитан в настоящото производство свидетелят Й. е категоричен
за механизма на настъпване на ПТП и обстоятелството, че управляваното от
жалбоподателя МПС е навлязло в съседната пътна лента, без да бъде отчетено, че
свидетелят се движи в нея, което е довело и до сблъсък на управляваните от двамата
леки автомобили. Съдът кредитира тези показания като логични и непротиворечиви,
като не се установяват обстоятелства, поради които свидетелят да се счита за
предубеден или заинтересован от изхода на делото. Жалбоподателят дава обяснения,
като също потвърждава, че е предприел маневра за преминаване в съседна пътна лента
и се е сблъскал с управлявания от свидетеля лек автомобил. Според жалбоподателя
причина за това е била високата скорост на МПС на св. Б.Й., но това от една страна е
обстоятелство, което не бе установено по настоящото дело, а от друга - субективното
възприятие на жалбоподателя за скоростта на другия участник в ПТП не опровергава
описаната в НП фактическа обстановка, касаеща предприетата от жалбоподателя
маневра.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 25, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водач на пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея,
като за нарушаването на това задължение от водача, ако вследствие на неизпълнението
3
му е настъпило ПТП, в чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено
наказание глоба в размер от 200 лева.
Съгласно т.30 от ДР на ЗДвП "пътно-транспортно произшествие" е събитие,
възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно
съоръжение, товар или други материални щети.
По делото се установи, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като
движейки се по пътното платно е предприел маневра по навлизане в съседна пътна
лента (при три пътни ленти е преминал от средна в лява) без да пропусне движещ се в
нея лек автомобил, в резултат на което двете МПС са се сблъскали, при което МПС са
претърпели материални щети. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е
извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно
описано и е правилно квалифицирано. Жалбоподателят излага доводи, че другият
участник в ПТП се е движел с несъобразена скорост, но това обстоятелство не се
доказа по делото, а и дори да бе установено, то не изключва задължението на водача да
пропусне попътно движещото се в съседната пътна лента МПС преди да навлезе в нея.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазливост – жалбоподателят
не е възприел, че в съседната пътна лента се движи друго МПС и не е предвидил, че с
отклонението си в нея ще предизвика ПТП, въпреки че е бил длъжен и е имал
обективната и субективната възможност да го стори.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ е с фиксиран
в закона размер /200 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като
намали същото.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по този закон е неприложима тази разпоредба на ЗАНН. В допълнение,
нарушението разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от
този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.
Въззиваемата страна е депозирала по делото писмени бележки, с които
претендира разноски, но такива не следва да и се присъждат. Въпросните писмени
бележки съдържат бланкетни аргументи и в тях по никакъв начин не е
индивидуализиран предмета на настоящото дело – не са посочени НП, нарушител или
описание на нарушението, поради което не може и да се направи извод, че бележките
въобще касаят това дело. По тези съображения настоящият състав намира, че липсва
защита по смисъла на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и разноски не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-002888 от
14.02.2024 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП на Н. П. С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 2
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5