Решение по гр. дело №8806/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2264
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Антония Светлинова
Дело: 20213110108806
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2264
гр. Варна, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110108806 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „БТВ
МГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ж.к. ***, срещу „Е“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Нови Искър, общ. Столична, обл. София, ул. ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 3420 лв., представляваща непогасена главница за дължими
месечни възнаграждения по договор за предоставяне на право на
препредаване на телевизионни програми чрез кабелна електронна
съобщителна мрежа в услугата „Основен пакет“ от дата 18.11.2013 г. и анекс
№ 1 от 16.12.2019 г. към него, за която сума са издадени следните фактури:
фактура № ********** от 01.08.2019 г., фактура № ********** от 01.09.2019
г., фактура № ********** от 01.10.2019 г., фактура № 20000272616 от
01.118.2019 г., фактура № ********** от 01.08.2020 г., фактура № **********
от 01.09.2020 г. и фактура № ********** от 01.11.2020 г.; сумата от 826,13
лв., представляваща неустойка за забава по чл. 20, ал. 1 от договора,
начислена за периода от 11.09.2019 г. до 01.02.2021 г., както и сумата от 2000
лв., представляваща неустойка по чл. 19 от договора за неговото разваляне,
които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3091/2021 г. по описа на Районен съд
– Варна.
По твърдения в исковата молба, на 18.11.2013 г. между ищеца „БТВ
МГ“ ЕАД и ответника „Е“ ООД бил сключен договор за предоставяне на
право за препредаване на телевизионни програми чрез кабелна електронна
1
съобщителна мрежа в услуга „Основен пакет“. Съгласно договора ищецът се
задължил да предостави на ответника неизключителното право да предава и
препредава следните телевизионни програми, а именно: bTV, bTV Comedy,
bTV Cinema, bTV Action, Ring.BG и bTV Lady, срещу насрещното
задължение на ответника да му заплати месечно възнаграждение в размер на
720 лв. с вкл. ДДС, платимо до 10-то число на следващия месец. Договорът
влязъл в сила на 01.12.2013 г. и бил сключен за първоначален срок от две
години, след изтичането на който действието му автоматично и ежегодно се
подновявало за срок от по една година, съобразно клаузата на чл. 3, ал. 1 от
договора. С Анекс № 1 от 16.12.2019 г. страните договорили промяна в
размера на дължимото възнаграждение по договора, което според анекса
вълизало на 480 лв. с вкл. ДДС месечно.
За дължимите възнаграждения по договора ищецът издал 7 бр.
електронни фактури в периода 01.08.2019 г. – 01.11.2020 г., по две от които
били извършени частични плащания, след което неизплатените
възнаграждения от фактурите възлизали в общ размер на 3420 лв., формиран
като сбор от следните суми: 240 лв. по фактура № ********** от 01.08.2019
г. на обща стойност 720 лв.; 720 лв. по фактура № ********** от 01.09.2019 г.
на същата обща стойност; 300 лв. по фактура № ********** от 01.10.2019 г.
на обща стойност 720 лв.; 720 лв. по фактура № 20000272616 от 01.11.2019 г.
на същата обща стойност, 480 лв. по фактура № ********** от 01.08.2020 г.
на същата обща стойност; 480 лв. фактура № ********** от 01.09.2020 г. на
същата обща стойност и 480 лв. по фактура № ********** от 01.11.2020 г. на
същата обща стойност. Падежът на задълженията по фактурите настъпил на
10-то число на месеца, следващ този на издаването им, като посочените суми
не били заплатени.
Поради забавата на ответника, същият дължал и мораторна неустойка
по чл. 20, ал. 1 от договора, уговорена в размер на 1/360 от основния лихвен
процент на БНБ, увеличен с 20 пункта за всеки ден забава. Така до 01.02.2021
г. неустойката възлизала в общ размер на 826,13 лв., от която: 204 лв.
неустойка върху главницата от 240 лв. по фактура № ********** от
01.08.2019 г. за 510 дни забава в периода 10.09.2019 г. – 01.02.2021 г.; 192 лв.
неустойка върху главницата от 720 лв. по фактура № ********** от
01.09.2019 г. за 480 дни забава в периода 10.10.2019 г. – 01.02.2021 г.; 179,60
лв. неустойка върху главницата от 300 лв. по фактура № ********** от
01.10.2019 г. за 449 дни забава в периода 10.11.2019 г. – 01.02.2021 г.; 167,60
лв. неустойка върху главницата от 720 лв. по фактура № 20000272616 от
01.11.2019 г. за 419 дни забава в периода 10.12.2019 г. – 01.02.2021 г.; 38,40
лв. неустойка върху главницата от 480 лв. по фактура № ********** от
01.08.2020 г. за 144 дни забава в периода 10.09.2020 г. – 01.02.2021 г.; 30,40
лв. неустойка върху главницата от 480 лв. фактура № ********** от
01.09.2020 г. за 114 дни забава в периода 10.10.2020 г. – 01.02.2021 г. и 14,13
лв. неустойка върху главницата от 480 лв. по фактура № ********** от
01.11.2020 г. за 53 дни забава в периода 10.12.2020 г. – 01.02.2021 г.
Забавата на ответника продължила повече от 2 месеца, поради което и
при условията на чл. 21, ал. 4, т. 4 от договора, ищецът развалил сделката, за
което ответникът бил уведомен с ел. писмо от 07.10.2020 г., евентуално – с
получаването на преписа от исковата молба. Развалянето било резултат от
виновното неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на
2
уговореното възнаграждение, респ. той дължал и уговорената неустойка по
чл. 19 от договора в 5-кратния размер на възнаграждението по анекса от 400
лв. без ДДС, или 2000 лв.
От страна на ищеца били правени многократни опити за доброволно
уреждане на спора, но същите били неуспешни. Затова той се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми за главница и
неустойки срещу ответника, като последният възразил срещу дължимостта
им.
По изложените съображения по същество ищецът моли за установяване
съществуването на оспорените негови вземания и претендира сторените в
заповедното и исковото производство разноски, вкл. адвокатско
възнаграждение.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответното
дружество по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК и в указания едномесечен срок по
делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба. В заповедното
производство страната е депозиралата бланкетно възражение на бланка-
образец по чл. 414 ГПК.
Първото по делото заседание е проведено на 27.06.2022 г., като редовно
призованият ответник не е изпратил представител, нито е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът предварително е подал писмена молба, с която е заявил, че
поддържа исковата молба, направил е искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника и е представил списък на разноски
по чл. 80 ГПК.

Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника за основателно по следните съображения:
Според чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
оттегли иска или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК в последната хипотеза съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства.
В случая посоченото в чл. 238, ал. 1 ГПК процесуално бездействие на
ответника е налице, като на страната двукратно са дадени указания за
последиците от това бездействие, а именно: с разпореждането по чл. 131 ГПК
и определението по чл. 140 ГПК. Освен това ответникът не е оспорил
изложените в исковата молба фактически твърдения, описани по-горе, нито в
хода на настоящия установителен исков процес, нито чрез конкретни
правопогасяващи и/или правоизключващи възражения в предшестващото го
заповедното производство. Тези твърденията се подкрепят и от представените
от ищеца писмени доказателствени средства, които, преценени в тяхната
съвкупност, обуславят извод за вероятна основателност на предявените
искове.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
3
обективирани в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК, поради което
предявените искове следва да бъдат изцяло уважени с постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.

По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото,
направеното искане и представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в исковото производство разноски в
общ размер на 912,65 лв., от които 141,88 лв. за внесена държавна такса (л. 2
и л. 55) и 770,77 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства
за реалното заплащане на което са представени по делото – фактура от
04.06.2021 г. (л. 46) и платежно нареждане от 11.06.2021 г. (л. 47).
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Такива са присъдени с издадената
заповед за изпълнение в размер на 663,25 лв., включващи държавна такса от
124,92 лв. и адвокатско възнаграждение от 538,33 лв., като същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Предвид изхода на делото, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, че в полза на ищеца „БТВ МГ“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, ж.к.
***, съществуват парични вземания срещу ответника „Е“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Нови Искър, общ. Столична,
обл. София, ул. ***, за следните суми: сумата от 3420 лв. (три хиляди
четиристотин и двадесет лева), представляваща непогасена главница за
дължими месечни възнаграждения по договор за предоставяне на право на
препредаване на телевизионни програми чрез кабелна електронна
съобщителна мрежа в услугата „Основен пакет“ от дата 18.11.2013 г. и анекс
№ 1 от 16.12.2019 г. към него, за която сума са издадени следните фактури:
фактура № ********** от 01.08.2019 г., фактура № ********** от 01.09.2019
г., фактура № ********** от 01.10.2019 г., фактура № 20000272616 от
01.118.2019 г., фактура № ********** от 01.08.2020 г., фактура № **********
от 01.09.2020 г. и фактура № ********** от 01.11.2020 г., сумата от 826,13
лв. (осемстотин двадесет и шест лева и тринадесет стотинки),
представляваща неустойка за забава по чл. 20, ал. 1 от договора, начислена за
периода от 11.09.2019 г. до 01.02.2021 г., както и сумата от 2000 лв. (две
хиляди лева), представляваща неустойка по чл. 19 от договора за неговото
разваляне, които вземания са предмет на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3091/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна.

4
ОСЪЖДА „Е“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Нови Искър, общ. Столична, обл. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БТВ
МГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ж.к. ***, сумата от 912,65 лв. (деветстотин и дванадесет лева и
шестдесет и пет стотинки) за сторените в исковото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Е“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Нови Искър, общ. Столична, обл. София, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БТВ
МГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, ж.к. ***, сумата от 663,25 лв. (шестстотин шестдесет и три лева и
двадесет и пет стотинки) за сторените в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 3091/2021 г. на ВРС, 51-ви състав, съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5