№ 262
гр. София , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110208106 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от Р. СТ. СТ. с ЕГН
********** чрез адв. В. К. срещу заповед за задържане на лице № 228зз-
579/12.05.2021 г., издадена от *******, младши инспектор при 04 РУ - СДВР,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за
срок до 24 часа на жалбоподателя С..
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност. Поддържа се, че в същата не са посочени ясно
фактическите основания, довели до ограничаване правото на свободно
придвижване на жалбоподателя, както и че липсват данни задържаното лице
да е извършило престъпление. В жалбата се застъпва тезата, че не е
изпълнена и целта на задържането, тъй като от жалбоподателя не са снемани
обяснения и не са извършвани процесуално-следствени действия.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя -
адв. К. поддържа депозираната жалба. Пледира за отмяна на заповедта поради
издаването й в нарушение на административно - производствените правила,
като акцентира върху обстоятелството, че фактическите основания за
издаването й не са посочени в нея, а единствено правното основание - чл. 72,
ал.1 т.1 ЗМВР, без обаче да е вписана правната квалификация на евентуалното
престъпление. Твърди се противоречие между фактически и правни
основания, както и неизпълнение на целта на закона, тъй като извършването
1
на процесуално-следствени действия би могло да се осъществи и без
задържането на С..
Ответникът по жалбата – полицейски служител при 04 РУ- СДВР
Веселин Василев се представлява от юрисконсулт Иванова, която моли за
потвърждаване на издадената заповед, като счита, че са били налице
основания за нейното издаване, а в самата заповед са посочени както
фактическите, така и правните такива. Поддържа, че целта на задържането на
жалбоподателя била извършване на процесуално-следствени действия, като
след разпита му С. е освободен. Представя писмени бележки с подробно
развити аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на
делото доказателства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие
за установено следното от фактическа страна:
На 12.05.2021 г. около 9:30 часа в гр. София, в района на ул.
„Метличина поляна“ и ул. „Делян Белишки“ служители на 04 РУ СДВР
спрели за проверка лице, което току – що било излязло от лек автомобил
„Форд Мондео“ с ДК № ****** При извършената проверка лицето било
установено като Р. СТ. СТ., както и че автомобилът е собственост на майката
на С. – Снежанка С.а и е обявен за общодържавно издирване с телеграма №
6875/15.03.2021 г. Автомобилът бил репатриран до 04 РУ СДВР. На
12.05.2021 г. било снето сведение от С. и била издадена обжалваната заповед
за задържане от младши полицейски инспектор Веселин Василев. На
13.05.2021 г. в 9:30 часа жалбоподателят бил освободен.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима – същата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от процесуално
легитимирано лице. Разгледана по същество същата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
посочени в чл. 146 от АПК. В изпълнение на тези си правомощия съдът
констатира, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на
предоставената му компетентност /видно от представеното по делото
удостоверение от началника на 03 сектор към отдел „Човешки ресурси“ при
СДВР/.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта следва да е
издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата разпоредба посочва и
съдържанието на самата заповед, а именно – името, длъжността и
местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното
лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по
чл. 73; както и правата на задържаното лице. В конкретния случай е спазена
изискуемата от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1
от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на
адресата й. В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на
служителя, който я е издал, както и данните, индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, фактическите и
правните основания за задържането, датата и часът на задържането. Разяснени
са правата на задържаното лице.
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че атакуваната
заповед е незаконосъобразна, тъй като се установи, че не са били налице
2
фактически основания за задържането му, а именно данни за евентуално
извършено от С. престъпление. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна
административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. За прилагането на процесната принудителна
административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Същата се предприема с цел започване на
разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Това предполага
обаче наличието на достатъчно данни, от които да може да се направи
основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. С
други думи, данните следва да са налични преди постановяване на мярката,
респ. преди задържането на лицето, а не да се установяват след това.
Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката и
необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й, която не е да
се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да
се попречи на заподозрения в извършването му или да се укрие, или да
извърши престъпление, или да осуети наказателно преследване. В настоящия
случай като фактическо основание за задържането на С. в заповедта е
посочено „управление на издирващо се МПС тел. № 6875/15.03.2021 г.“,
което фактическо описание само по себе си не води до извод за осъществен
състав на престъпление. В заповедта не е посочено, че С. противозаконно е
отнел това МПС, било то с намерение да го присвои /кражба/ или да го
ползва /ПЗО/ тоест, че същият е извършил деяние, съставомерно по НК
следователно към момента на ограничаване на свободното придвижване на С.
полицейските органи не са разполагали с данни същият да е съпричастен към
престъпление. Нещо повече, видно от представения доклад /л.17 от съд. дело/
след обход на района, в който е спрян за проверка С. не е установено, същият
да е извършил престъпление, като до датата на изготвяне на доклада –
04.06.2021 г. в 04 РУ- СДВР не са били получени сигнали за извършени от С.
престъпления на датата, часа или в района на проверката. Следователно не
само преди задържането, но и след задържането не са установени данни С. да
е извършил престъпление. В допълнение се констатира и липса на
съответствие между посочените фактически и правни основания за
издаването на обжалваната заповед, тъй като както вече беше посочено при
така даденото фактическо описание „управление на издирващо се МПС тел.
№ 6875/15.03.2021 г.“ не може да се направи извод, че същото осъществява
състав на престъпление, на каквото правно основание се е позовал
полицейският орган при издаването на заповедта /чл. 72, ал.1 т.1 ЗМВР/.
На следващо място, според настоящия съдебен състав се установява и
несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от
АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в
административното производство - чл. 6 от АПК. Задържането за срок до 24
часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би
могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и
съгласно чл. 5, пар. 1, буква „с” от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури
явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
3
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не
се оправдава от никоя от тези цели. Самоличността на лицето е била
установена с необходимите документи, представени от жалбоподателя още
при проверката на място; не се установява със задържането на жалбоподателя
да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Не е
имало и данни за опасност от укриване на жалбоподателя. Видно от
регистъра за задържани лица С. е настанен в помещението за задържани лица
на 12.05.2021 г. в 12:40 часа и е освободен на следващия ден в 9:30 часа, като
за този времеви период от него са снети сведение и обяснение, всяко от които
представлява ръкописен текст с обем една страница. Други процесуално -
следствени действия не са били извършени. Следователно със задържането
правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати в по-голяма
степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава
административният акт. С оглед гореизложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за
задържане е незаконосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба
следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът
присъжда в полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани
разноски. Съгласно чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ
и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени
лица; роднини, близки или на друг юрист. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие /л.6/ оказаната на жалбоподателя С. правна
помощ е безплатна, тъй като последният е материално затруднено лице.
Според чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. Член 36, ал.2 от Закона за адвокатурата гласи, че размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 8, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, в
случая за дело по Закона за Министерството на вътрешните работи,
възнаграждението е 400 лева. С оглед цитираната нормативна уредба следва
да се приеме, че адв. К. осъществява безплатна адвокатска помощ по делото и
има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и СДВР следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв.
К. именно в посочения размер от 400 лева, както и сумата от 10 лева,
представляваща заплатена от адвоката държавна такса за разглеждане на
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
4
Софийският районен съд, 130-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 228зз-579/12.05.2021 г.,
издадена от *******, младши инспектор при 04 РУ - СДВР, с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24
часа на жалбоподателя Р. СТ. СТ. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адв.
Васил Петров К. от САК сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата и платена държавна такса за разглеждане на делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от
АПК.
След влизане в сила оригиналът на заповедта за задържане да се върне
на 04 РУ- СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5