РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1411
гр. Пловдив 08.07.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и участието на прокурора Димитър
Молев, като разгледа докладваното от
Председателя КАД № 1083 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по две касационни жалби,
против Решение №60 от 11.01.2021г., постановено по административно дело № 1654/2020
г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на М.Р.Л., сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от поставянето му в
неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ в затвора гр.Пловдив за периода от
26.01.2015г. до 01.01.2017г. и от 07.02.2019г. до 04.03.2019г., ведно съд
законната лихва от датата на предявяване на иска – 06.07.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, като претенцията до пълния й предявен размер
от 30 000 лева е отхвърлена като неоснователна. Със същото
решение Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София е осъдена
да заплати разноски по делото в полза на М.Р.Л.
в размер на 10 лева за
заплатена държавна такса и в полза на адв.Г.М. в размер на 300 лева –
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по
делото.
Касационният жалбоподател М.Р.Л., твърди
неправилност на оспореното решение в частта, в която са отхвърлени предявените
от него искове,като е прието, че са неоснователни оплакванията за лошата хигиена в спалните
помещения, липсата на корекционна работа, лошото състояние на санитарния възел,
липсата на топлина в спалното помещение през зимните месеци, липсата на
постоянно течаща вода, недостатъчно мебели, както и наличието на мухъл и плесен
в килията. Излага несъгласие с некредитирането на показанията на разпитаните по
делото свидетели, чиито показания подкрепят доводите изложени в исковата молба.
Възразява по отношение на съдебно-медицинската експертиза, доколкото същата е
извършена от общопрактикуващ лекар, чийто знания и умения не му позволяват да
установи заболяване от Хепатит Ц. Твърди, че съдът не е обсъдил достатъчно
добре доводите, изложени в исковата молба за липса на медицински грижи от
страна на медицинския екип в затвора Пловдив. Според касатора Л. не е доказано
и да му е осигурявана диетична храна в затвора Пловдив. Счита присъденото
обезщетение за занижено с оглед продължителността на пребиваване в затвора
Пловдив, както и несъобразено с актуалната практика на ЕСПЧ. Изразява
несъгласие с изводите на съда по отношение на периодите от 01.05.2009г. до
03.03.2014г. и от 01.10.2014г. до 25.01.2015г. с твърдение, че не е зачетено,
че доказателствата се държат от ответната страна. Иска се от съда да отмени
оспореното решение и да постанови ново, с което да уважи в цялост иска.
Ответникът по тази касационна жалба – Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, не изразява становище по допустимостта и
основателността й.
С касационната жалба на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст.юриск.Ч. се твърди
неправилност и необоснованост на оспорения съдебен акт в частта, в която е
присъдено обезщетение. Изложени са доводи, че съдът не е съобразил
действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства и
обективната истина. Твърди се, че установената пренаселеност в част от спалните
помещения се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престой
на открито. Според касатора ГДИН твърденията на ищеца за наличие на лоша
хигиена в килиите са необосновани, като в тази насока сочи, че са представени
множество протоколи от ДДД обработки. Изложено е, че по делото не са доказани
реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на
ГДИН в частност на затвора Пловдив и в този смисъл липсва един от реквизитите
на чл.1 от ЗОДОВ. Изтъкнато е, че затворите са пенитенциарни заведения и не
бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и
предпочитания на всеки лишен от свобода. За съществен порок на решението е
посочено, че съдът е направил субективна преценка за наличието на вреди, които
според касатора подлежат на доказване на общо основание и са в тежест на ищеца.
На последно място сочи, че не са установени факти и обстоятелства обосноваващи
наличие на причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от
страна на административен орган от структурата на ГДИН, в резултат на което да
са причинени неимуществени вреди. Претендира се отмяна на решението в
осъдителната му част , респективно постановяване на ново решение, с което да се
отхвърлят претенциите на ищеца или да се отмени решението в частта му, с която
ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения
размер от 1000 лв.
Ответникът по касационната жалба на ГДИН
– М.Р.Л., не
изразява становище по допустимостта и основателността й.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив
изразява становище, че оспореното решение е правилно и законосъобразно.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните и след преценка на наведените касационни основания и
събраните доказателства, намери за установено следното:
Касационните жалби са подадени в срок от
надлежни страни, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са основателни.
Производството пред Административен съд Пловдив
се е развило по реда на чл.
203 и сл. АПК,
във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от М.Р.Л. против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". С първоначалната искова
молба претенцията на ищеца е била за заплащане на обезщетение в общ размер на 30
000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба за причинени на Л. неимуществени вреди, както следва: 20 000 лева за
периода от 01.10.2014г. до 01.11.2017г.
и 10 000 лв. за периода от
04.03.2019г. до датата на предявяване на исковата молба - 06.07.2020г. в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив. Претърпените
неимуществени вреди се изразявали в следното: липса на лечение за диагнозата на
ищеца Хепатит Ц (неосигуряване на нужните лекарства, неизвършване на контролни
прегледи, неосигуряване на храна съобразена със здравословното му състояние);
неполагане на усилия за потушаване на конфликт с друг лишен от свобода А.К.през
месец октомври 2019г. (нанесъл му удари с юмруци и му разбил носа); ниски
температури и малка площ на наказателната килия в която е бил настанен през
периода от 09.12.2019г. до 12.12.2019г.; липса на достатъчно жилищна площ във
всички затворнически килии в които е пребивавал (не е надвишавала 3 кв.м.);
липса на вентилация и свеж въздух; нискокалорична храна и лошо качество на
същата (довела до влошаване на здравословното му състояние); лошо състояние на
банята и лошо качество на водата, която не ставала за пиене (водеща до вирусни
инфекции и заболявания); липса на вода през месец юни и юли 2019г.; липса на
достатъчно естествена слънчева светлина в килията; липса на изолация на
външните стени на затвора Пловдив, вследствие на което през зимата отоплението
било трудно; непредоставяне на достатъчно завивки през зимата; изключително
рядко сменяне на спалното бельо; недостатъчно и нередовно дезинфекциране;
наличие на плесен и мухъл; наличие на насекоми (вследствие на което ищецът имал
обриви по тялото и крайниците); липса на индивидуална и корекционна работа (не
му била давана възможност за участие в програми за въздействие, което довело до
поведенческа и личностна криза); липса на достатъчно шкафове за затворниците и
липса на мебели, а наличните били изпочупени; лоша обща хигиена (боклук
изхвърлян директно под прозорците на килиите); неосигуряване на достатъчно
излизане на чист въздух пред деня.
С молба в с.з. от 25.08.2020г.,
процесуалният представител на ищеца е поискал допълнение на първоначалната
искова молба с още един период от 01.05.2009г.
до 03.03.2014г., без да се променя размерът на общата искова претенция
(30 000 лв.), със следната разбивка на сумите: 10 000 лв. за периода от 01.05.2009г. до 03.03.2014г., 10 000 лв. от
01.10.2014г. до 01.11.2017г. и 10 000 лв. от 04.03.2019г. до 06.07.2020г.-
датата на предявяване на исковата молба. Допълнена е и т.3 от първоначалната
искова молба с още един период от 14 дни от 02.03.2016г. до 18.03.2016г., в
който период Л. отново е пребивавал в наказателна килия, при липса на минимална
нетна площ, липса на светлина и лошо състояние на санитарния възел. В тази
връзка с протоколно определение от 25.08.2020г. съдът е допуснал изменение на
исковата молба предявена от М.Л. против ГДИН, като е добавил посочените по-горе
периоди.
С оспореното решение съдът е приел, че
се претендират неимуществени вреди вследствие от поставянето на ищеца в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периода от
01.05.2009г. до 03.03.2014г., от 01.10.2014г. до 01.11.2017г., и от 04.03.2019г.
до датата на подаване на исковата молба, когато М.Л. е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ по различни влезли в сила присъди единствено в Затвора
гр. Пловдив.
Прието е,че за периода 05.02.2016г. до
06.04.2016г. Л. е пребивавал в ЗО „Хеброс“, като макар затворническото
общежитие да функционира към Затвора Пловдив, с оглед липсата на конкретни
твърдения в исковата молба за причинени неимуществени вреди при престоя на
ищеца в него, този негов период не следва да се обсъжда, като за него обективно
не са претендирани претърпени неимуществени вреди вследствие от поставянето му
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Съдът
е подчертал, че възведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за допуснати нарушения по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧ при изтърпяване на наказанието“
лишаване от свобода“ от ищеца ще бъдат разглеждани само за времето през което
ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив. За недоказана съдът е приел исковата
молба в частта относно периодите от 01.05.2009г. до 03.03.2014г. и от 01.10.2014г. до
25.01.2015г. вкл., с позоваване на приложените по делото становища от Затвора
Пловдив от 29.07.2020г. и 01.09.20г. /л.54-57 от делото/ и с мотиви, че липсват
доказателства за изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“ от М.Л. ***
именно в тези периоди. Пак в тази връзка в оспорения съдебен акт е посочено, че
първоначалното доказателство за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
от ищеца датира от 26.01.2015г., когато е постъпил в Затвора Пловдив и е
настанен в приемно отделение в ОП 1.
Съдът се е произнесъл по
изложените в исковата молба твърдения, както следва:
За периода от 26.01.2015г. до 01.01.2017г. е
изложено, че поради изтекъл срок за съхранение не са представени доказателства
от ответника за броя настанени лица в спалните помещения, а само за
разпределението им по спални помещения, начина, по който те са осветени и
проветрени, отопляемостта им, какъв е прилежащия им инвентар и техния
капацитет. Изложено е, че конкретни справки за това са представени от
01.01.2017г. до момента на подаване на исковата молба и в тази връзка съдът се
е позовал на разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС. Изследвайки справките, съдът
е приел за установено, че за периода от 26.01.2015г. до 01.01.2017г. и за
периода от 07.02.2019г. до 04.03.2019г. или общо 731 дни, Л. е бил настанен в
пренаселени помещения, като не му е била осигурена жизнена площ от минимум 4
кв. м. При тези изводи искът в тази част е приет за доказан по основание. По
отношение на размера на исковата претенция за тези периоди съдът, съобразявайки
естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите,
през който е търпял неприемливите условия в затвора в гр.Пловдив е приел, че
обезщетение в размер на 1000 /хиляда/ лева е най-справедливо обезщетение да се
присъди, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска - 06.07.2020г., до окончателното изплащане на
сумата. По отношение на периодите от 01.01.2017г до 01.11.2017г и от
04.03.2019г до датата на подаване на исковата молба включително ищецът е бил
настанен в спални помещения при осигуряване на минимум от 4 кв. м. жилищна площ
и в които жизненото пространство на Л. е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека.
Първоинстанционният съд не е приел
оплакванията на ищеца относно постоянния
достъп до течаща вода и липсата на санитарен възел в жилищните помещения, в
които е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, като в тази връзка се е позовал на приложените
по делото справки и становища.
По отношение на оплакванията
на ищеца за лошата хигиена, съдът е
визирал показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.Г. и Мирослав Бакалов,
и е изтъкнал, че спалните помещения се чистят от самите лишени от свобода и е
приел, че именно те са отговорни
за поддържане чистотата в помещенията.
Що се отнася до оплакванията на Л.
свързани със заболяването от Хепатит Ц,
съдът се е позовал на изготвената по делото съдебномедицинската експертиза,
която е кредитирал като компетентно и безпристрастно изготвена. В мотивите си,
съдът е посочил, че по категоричен и безспорен начин се установява от
заключението, че ищецът не може да докаже такова хронично заболяване, а за всички
други случаи е лекуван своевременно, като е проведено медицинско обслужване, което е
правилно, адекватно, в пълен обем, съобразено със съвременните стандартни
алгоритми и резултати, която според
съда се потвърждава от
приложните по делото медицински справки и листове от проведени лабораторни
изследвания.
В
оспореното съдебно решение е направен извод, че обстоятелствата свързано с наличието на гризачи, хлебарки и дървеници,
са останали недоказани, като в тази насока съдът е посочил, че ответника по
делото е представил Договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, както и Протоколи
за извършена ДДД обработка, от които се установява, че за периода 2009г.,2010,
2014г., 2015г., 2017г. 2019г., 2020г. е провеждана редовна ДДД обработка в
различни затворнически помещения: изолатора, затворническата кухня, служебна
кухня и столова, складовете, както и в затворническите стаи.
По отношение на оплакването на
ищеца за ниските температури през зимата
в спалните помещения и местата за изтърпяване на дисциплинарни наказания и
липсва вентилация, съдът се е позовал на представените по делото справки и
е посочил, че проветряването на помещенията става посредством два броя
отваряеми прозореца, налични във всяко едно от спалните помещения, като няма
забрана за това да бъдат отворени от лишените от свобода.
Според съда твърденията на Л. за лошо качество на храната са останали недоказани,
като в тази връзка е направено позоваване на чл.84, ал.2 т.1
от ЗИНЗС
и е изтъкнато, че не е доказан направен отказ да бъде предоставена безплатна
храна или че предоставената такава не отговаря по химически и калориен състав
на утвърдените таблици. Съдът е направил извод, че все пак затворите са пенитенциарни заведения и не може да се очаква
от тях удовлетворяване на индивидуалните хранителни навици и предпочитания на
всеки от лишените от свобода.
Съдът е направил
извод за неоснователност на исковата претенция свързана с липсата на индивидуална и групова работа във
връзка с изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, като в тази връзка
посочил, че по делото е установено, че Л. е участвувал
в образователна програма- курс по английски език, провеждани са беседи и
разговори с него по всеки конкретен повод, както и че същият е бил награждаван
със заповед №379/18.03.2015г за проявена активност и участие в клубната дейност
на 5 група.
На следващо
място съдът е изтъкнал, че като лице, което е назначено на работа, Л.
е имал редовен, самостоятелен и ежедневен достъп до затворническата баня след приключване на работния процес, като е
осигурена топла вода от парен котел с редовни доставки на въглища по централна
доставка. Направен е извод, че липсват конкретни и несъмнени доказателства относно
твърдението на ищеца, че не са му предоставяни санитарно бельо и завивки и в тази част исковата претенция е приета
за недоказана.
Както
бе посочено първоинстанционния съд е направил извод, че предявения иск е частично доказан по
основание, като е налице незаконосъобразно бездействие
от страна на служителите на ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
пренаселеността на килиите в затвора Пловдив за общо 731 дни за периодите 26.01.2015г. до
01.01.2017г. и за периода от 07.02.2019г. до 04.03.2019г. По отношение
размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост и е
приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана
и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размер на 1000
лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер. Уважена е и претенция за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от 06.07.2020г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
Решението е валидно и
допустимо, но неправилно. При
разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Установява се на първо място от исковата молба, че с
исковата молба и с молбата допълнение към иска, М.Л. е претендирал обезщетение
от ГДИН за неимуществени вреди за периодите от 01.05.2009г. до 03.03.2014г., от
01.10.2014г. до 01.11.2017г., и от 04.03.2019г. до датата на подаване на
исковата молба, в които
ищецът твърди, че е изтърпявал наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив настъпили в резултат от: липса на лечение
за диагнозата на ищеца Хепатит Ц (неосигуряване на нужните лекарства,
неизвършване на контролни прегледи, неосигуряване на храна съобразена със
здравословното му състояние); неполагане на усилия за потушаване на конфликт с
друг лишен от свобода А.К.през месец октомври 2019г. (нанесъл му удари с юмруци
и му разбил носа); ниски температури и малка площ на наказателните килии в
които е бил настанен през периодите от 02.03.2016г. до 18.03.2016г. и от
09.12.2019г. до 12.12.2019г.; липса на достатъчно жилищна площ във всички
затворнически килии в които е пребивавал (не е надвишавала 3 кв.м.); липса на
вентилация и свеж въздух; нискокалорична храна и лошо качество на същата
(довела до влошаване на здравословното му състояние); лошо състояние на банята
и лошо качество на водата, която не ставала за пиене (водеща до вирусни
инфекции и заболявания); липса на вода през месец юни и юли 2019г.; липса на
достатъчно естествена слънчева светлина в килията; липса на изолация на
външните стени на затвора Пловдив, вследствие на което през зимата отоплението
било трудно; непредоставяне на достатъчно завивки през зимата; изключително
рядко сменяне на спалното бельо; недостатъчно и нередовно дезинфекциране;
наличие на плесен и мухъл; наличие на насекоми (вследствие на което ищецът имал
обриви по тялото и крайниците); липса на индивидуална и корекционна работа (не
му била давана възможност за участие в програми за въздействие, което довело до
поведенческа и личностна криза); липса на достатъчно шкафове за затворниците и
липса на мебели, а наличните били изпочупени; лоша обща хигиена (боклук
изхвърлян директно под прозорците на килиите); неосигуряване на достатъчно
излизане на чист въздух пред деня.
Настоящия съдебен състав, счита че изводът на
първоинстанционния съд относно периода през който Л. е бил настанен в ЗООТ
„Хеброс“, посочен в оспорения съдебен акт: от 05.02.2016г. до 06.04.2016г. е
направен при неизяснена фактическа обстановка, доколкото в събраните по делото доказателства
има противоречие. В
приложените по адм.д. № 1654/2020, становища на ИСДВР в затвора Пловдив /лист
20-23 и 54-57/ е посочено, че с Протокол № 384 от 04.02.2016г. М.Л. е настанен
в ЗООТ „Хеброс“, а със Заповед № 491/22.03.2016г. е преместен в шеста група
стая № 6. В докладна записка от ИСДВР в затвор Пловдив, съгласувана с началник
ЗООТ „Хеброс“ /лист 28-29/ обаче е посочено, че от 05.02.2016г. М.Л. е настанен
в ЗООТ „Хеброс“, като режимът му е
сменен от ОР на СР и е върнат в корпуса на затвора Пловдив с решение на
Комисията по изпълнение на наказанията на 06.04.2016г. Установява се
разминаване, както в началната дата на настаняването на Л. в ЗООТ „Хеброс“,
така и в крайната дата, до която е бил там. Касационна инстанция споделя извода
на първоинстанционния съд, че макар затворническото общежитие да функционира
към Затвора Пловдив, с оглед липсата на конкретни твърдения в исковата молба за
причинени неимуществени вреди при престоя на ищеца в него, този негов период не
следва да се обсъжда, като за него обективно не са претендирани претърпени
неимуществени вреди вследствие от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, но за да се направи преценка
на основателността на исковата претенция по отношение на посочения от ищеца
втори период от 01.10.2014г. до 01.11.2017г., съдът е следвало да установи
точния период през който Л. е бил настанен в ЗООТ „Хеброс“ и същият период да
бъде изключен/ да не се разглежда. Пак в тази връзка следва да се подчертае, че
макар съдът изрично да е направил извод, че периодът от 05.02.2016г. до 06.04.2016г.,
през който Л. е бил
настанен в ЗООТ „Хеброс“ не следва да се обсъжда (т.е. за него не следва да се
присъжда обезщетение за претърпени неимуществени вреди), то с диспозитива си,
съдът е осъдил ГДИН да заплати на Л. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди за периода от 26.01.2015г. до 01.01.2017г., включвайки и
периода на престой на Л. в ЗООТ „Хеброс“ за който, както се каза е определен при
наличие на противоречиви доказателства.
На следващо място касационна инстанция констатира,
че съдът се е произнесъл при непълнота на доказателствата и по отношение на
исковите периоди до 26.01.2015г., приемайки че от тази именно дата Л. е имал
статут на лишен от свобода в затвора Пловдив, без да цени представената по
делото справка на началник затвор Пловдив /лист 45/ относно правното положение
на М.Р.Л.,***, същият изтърпява наказание лишаване от свобода, както следва: с
Присъда от 12.03.2018г. по нохд 262/2019г. на ОС – Пловдив – влязла в сила на
11.03.2020г. с определено и наложено наказание 5г.4м. лишаване от свобода, при
първоначален строг режим, което наказание е приведено в изпълнение с начало на
изт.:07.06.2018г. В същата справка са посочени и две минали осъждания съответно
с начало на изт. 24.06.2009г. и освободен на 17.01.2014г. по изт, както с начало на изт.10.10.2014г. и освободен на
01.11.2017г. От тази справка не става ясно дали и за посочените минали
осъждания Л. е изтърпял наказанието лишаване от свобода в затвора Пловдив или
те са посочени само като част от досието му. Но доколкото в исковата претенция
(допълнението на исковата молба) е визиран и периода от 01.05.2009г.
до 03.03.2014г., частично в по-голямата част покриващ миналото му осъждане с начало на изт. 24.06.2009г. и
освобождаване на 17.01.2014г., то първоинстанционния съд е следвало да събере
допълнително доказателства в насока изясняване въпросът дали Л. е изтърпявал
наказанията си и при миналите осъждания именно в затвора Пловдив. Положителен
отговор в тази насока би могло да се направи, доколкото за посоченото в
справката минало осъждане с начало на изт.10.10.2014г. и освободен на
01.11.2017г., има данни част от него да е изтърпяно именно в затвора Пловдив,
където е постъпил на 26.01.2015г. (видно от приложените становища на ИСДВР). Посоченото
обаче е само предположение и в тази насока
необходимо представянето на допълнителни доказателства, в кои точно
периоди Л. ***. Само за пълнота следва да се посочи, че представените на лист 20-23 и лист
54-57 становища са с идентично съдържание, като във второто становище отново е
посочено, че касае периода от 01.10.2014г. до 01.11.2017г., и от 04.03.2019г.,
вместо да се включи и периода от 01.05.2009г. до 03.03.2014г., съгласно писмо
на съда на лист 50 по делото, издадено във връзка с протоколно определение от
25.08.2020г. Без да съобрази идентичното съдържание на представените две
становища и без да цени представената по делото справка за правното положение
на М.Л., съдът е приел за безспорно, че първоначалното доказателство за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода от ищеца датира от 26.01.2015г., когато е
постъпил в Затвора Пловдив и е настанен в приемно отделение в ОП 1.
Първоинстанционния съд е направил извод,
че в периода от 04.03.2019г до датата на подаване на исковата молба включително
Л. е настанен в спално помещение №№63, 65 и 50, което при осигуряване на
минимум от 4 кв. м. жилищна площ е предвиден капацитет от 6 и 7 лишени от
свобода, който не е бил надвишаван и жизненото му пространство е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв. м. Така съдът е приел за неоснователна
исковата молба в тази част. Този извод на съда, касационна инстанция намира за
неправилен и некореспондиращ с представеното по делото становище на лист 20-23
в което е посочено, че от 17.03.2020г. до 30.06.2020г. ищецът е бил настанен в
трета група стая №27, която при осигуряване на минимум от 4 кв. м. жилищна площ
е предвиден капацитет от 9 лишени от свобода, като средния брой на настанените
варира между 10 и 15 лица, т.е. жизненото пространство на ищеца не е отговаряло
на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата
на човека, които са в размер на 4 кв. м. Доколкото исковата молба е подадена на
06.07.2020г., а за периода от 01.07.2020г. до 06.07.2020г. няма данни за
помещението в което е бил настанен Л., то съдът е следвало да съобрази
разпоредбата на чл.284 ал.3 изр. второ от ЗИНЗС и да се произнесе в тази
насока. В тази връзка съдът е следвало да съобрази и показанията на разпитания
по делото свидетел Ц.Г., според които и в момента (към датата на с.з.
01.10.2020г.) Л. е в стая 27 в трети отряд, където са 15 човека.
На следващо място по делото не е
изяснено в кои периоди точно, ищецът е бил изолиран в наказателна килия за
изтърпяване на дисциплинарно наказание. От представените по делото
доказателства се установява само с кои заповеди са наложени дисциплинарните
наказания на Л., но не и кога са приведени в изпълнение. Така според докладна
записка на лист 28 по делото М.Л. е наказван два пъти със заповеди от
19.02.2016г. и от 02.03.2016г., а на лист 58 по делото е приложена заповед от
04.10.2019г. отново за налагане на дисциплинарно наказание – изолиране в
наказателна килия. С оглед исковите претенции на Л., че е претърпял
неимуществени вреди в резултат на ниски температури и малка площ на
наказателните килии в които е бил настанен през периодите от 02.03.2016г. до
18.03.2016г. и от 09.12.2019г. до 12.12.2019г., а и с оглед показанията на
разпитания по делото свидетел Б.(който заявява, че заедно с Л. били вкарани в
карцера на 05.12.2019г.) първоинстанционния съд е следвало да изследва точно в
кои периоди лишеният от свобода е изтърпявал дисциплинарните наказания, както и
да установи, каква точно е площта на всяка наказателна килия в която е бил
настанен, доколкото изводи в тази насока липсват в оспореното решение, макар
ищецът да излага такива твърдения. Единствените изводи направени от съда по
отношение на наказателните килии са относно отоплението и вентилацията в тях.
В оспорения съдебен акт е направен извод
за недоказаност на оплакването за наличие на гризачи, хлебарки и дървеници
в затвора Пловдив, с позоваване на приложени по делото писмени доказателства- Договор
за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, както и Протоколи за извършена ДДД
обработка. Касационна инстанция констатира, че Протоколи за извършена ДДД
обработка не са представени по делото. Представени са 3 броя договори от които
се установява намерение на ГДИН за извършване на ДДД обработка на помещенията в
затвора Пловдив, но не и конкретно извършване на такава обработка. Т.е. изводът
на съда, че за периода 2009г.,2010, 2014г., 2015г., 2017г. 2019г., 2020г. е
провеждана редовна ДДД обработка в различни затворнически помещения е базиран
на липсващи по делото доказателства - Протоколи за извършена ДДД обработка.
Не на последно място касационна
инстанция констатира, че съдът не се е произнесъл по всички искови претенции за
съответните периоди, така както са посочени от ищеца. Изобщо не е обсъждано
оплакването, че служителите на ГДИН не са положили усилия за потушаване на
конфликт с друг лишен от свобода А.К.през месец октомври 2019г. (нанесъл му
удари с юмруци и му разбил носа). Не са изложени мотиви и по отношение на
твърдението за лошо състояние на банята. Подробни мотиви са изложени по
отношение на достъпа на Л. до банята за което последния не претендира
настъпването на вреди. Още повече, че за състоянието на банята в затвора
Пловдив са налице данни в приложеното по делото становище /лист 24/ на техник
строителство и архитектура. В същото е посочено, че пода е с мозайка, а стените
са с фаянсови плочи. За начина на поддържане на хигиената на банята пък са
налице данни в приложената по делото справка /лист 25 – т.2/ на мл.експерт от
затвора Пловдив.
Липсва произнасяне и по отношение на оплакването
за лошото качество на водата и че не става за пиене, като съдът е изложил
мотиви за постоянния достъп на Л. до течаща вода, в
която насока не са направени оплаквания от ищеца. Съдът не е коментирал и
твърдението на ищеца за това, че през месец юни и юли 2019г. е нямало вода в
затвора Пловдив.
Съдът е изложил подробни мотиви по
отношение на твърденията на ищеца за липсата на вентилация като е посочил, че проветряването
на помещенията става посредством наличните два броя отваряеми прозореца,
налични във всяко едно от процесните спални помещения, като няма забрана за това да бъдат отворени от лишените от
свобода, но не се е произнесъл по отношение на оплакването за липса на слънчева
светлина, която е в пряка връзка с наличните в помещенията прозорци. Съдът не е
обсъдил и твърденията за наличие на мухъл и плесен по стените и тавана на
килиите, за липсата на достатъчно шкафове за лишените от свобода и лошото
състояние на наличните мебели, както и
по отношение на неосигуряването
на достатъчно излизане на чист въздух пред деня.
Настоящия съдебен състав счита, че с оглед
правилното установяване на фактите по делото, на основание чл.284 ал.3 от ЗИНЗС
първоинстанционния съд е следвало да изиска от затвора – Пловдив, както и от
ЗООТ „Хеброс“, съответните доказателства, като укаже, че на основание чл.284 ал.3
изр. второ от ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите доказателства,
съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца факти и обстоятелства.
За
периода от 07.02.2019г. до 03.03.2019г. иск не е предявен, поради което и
произнасяне за такъв период не се дължи.
Възражението на касационния жалбоподател
М.Л., че съдебно-медицинската експертиза е извършена от общопрактикуващ лекар,
чийто знания и умения не му позволяват да установи заболяване от Хепатит Ц е
направено несвоевременно, доколкото съгласно чл.200 ал.3 от ГПК, оспорването на заключението може
да бъде направено докато трае изслушването и едва тогава съдът може да назначи
друго или повече вещи лица. Заключението на изготвената по делото съдебно
медицинска експертиза е прието в с.з. от 02.11.2020г. без възражения от
страните, следователно ищецът е пропуснал срока за оспорването му.
Поради всичко изложено и двете касационни жалби са
основателни. Оспореното решение е постановено при неизяснена фактическа
обстановка и неправилно ценене на наличните по делото доказателства, поради
което същото е
неправилно. Постановено е при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебния акт.
Липсата на произнасяне от първоинстанционния
съд по част от исковите претенции, както и необходимостта от преценка на
надлежно събрани, но необсъдени от първоинстанционния съд доказателства, налага
отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на Пловдивски административен съд.
При новото разглеждане на делото, съдът следва да събере
доказателства, както следва: по отношение на точните периоди през които М.Л. е
пребивавал в ЗООТ „Хеброс“, както и в
наказателните килии в затвора Пловдив (съобразявайки заповедите за налагане на
дисциплинарни наказания от 19.02.2016г., от 02.03.2016г., и от 04.10.2019); по
отношение на това дали и при миналите осъждания съответно с начало на изт. 24.06.2009г. и освободен на
17.01.2014г. по изт, както с начало на
изт.10.10.2014г. и освободен на 01.11.2017г. Л. е изтърпял наказанието лишаване
от свобода в затвора Пловдив; по отношение на размерите/площта на наказателните
килии в които Л. е изтърпявал дисциплинарно наказание; по отношение на това
дали е извършвана ДДД обработка.
На основание чл.284 ал.3 от ЗИНЗС при новото гледане
на делото, съдът следва да изиска от затвора – Пловдив, както и от ЗООТ
„Хеброс“, съответните доказателства, като укаже, че на основание чл.284 ал.3
изр. второ от ЗИНЗС в случай на непредставяне на изисканите доказателства,
съдът може да приеме за доказани твърдените от ищеца факти и обстоятелства.
Едва след изясняване на всички релевантни
обстоятелства, съдът следва да формира извода си по отношение на всички
оплаквания на ищеца формулирани в исковата молба (включително оплакванията за:
неполагането на усилия
за потушаване на конфликт с друг лишен от свобода А.К.през месец октомври
2019г., лошото състояние на банята, лошото качество на водата и че не става за
пиене, липсата на вода в затвора Пловдив през месец юни и юли 2019г., липсата на
слънчева светлина, наличие на мухъл и плесен по стените и тавана на
килиите, липсата на достатъчно шкафове
за лишените от свобода и лошото състояние на наличните мебели, както и по отношение на неосигуряването
на достатъчно излизане на чист въздух пред деня) и то само по отношение на исковите периоди (от 01.05.2009г. до 03.03.2014г.,
от 01.10.2014г. до 01.11.2017г., и от 04.03.2019г. до датата на подаване на
исковата молба). Ако съдът констатира, че от страна на специализираните органи
по изпълнение на наказанията са осъществени нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, ще следва да извърши
преценка за настъпването на твърдените неимуществени вреди и причинната връзка
между нарушението на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат, след което
да определи следващото се обезщетение при съобразяване с актуалната практика на
ЕСПЧ, вкл. с постановените три осъдителни решения срещу България на
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 4 юни 2020 г., по делата Чобанов и Койрушки, Йорданов и Джелебов, и Иванов и други, образувани по жалби на лишени от свобода,
относно размерът на присъдените обезщетения за претърпените вреди на
национално ниво.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Пловдив, ХХVI
състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 60/11.01.2021г.,
постановеното по адм. дело №1654/2020г. по описа на Административен
съд-Пловдив, 28 състав.
ВРЪЩА делото на Административен съд – Пловдив за ново разглеждане
от друг състав на съда, съобразно указанията дадени в настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.