Решение по дело №190/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по чл.197 от ДОПК.Образувано е по жалба от Н. С. С., [населено място], [улица], против Решение №31/09.04.2024г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, произнесено по жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С240028-022-00211841 от 29.03.2024г. на публичен изпълнител, с което е наложен запор върху вземане на Н. С. С. от трето лице – работодател община Ямбол за сумата от 58138.74 лв., с мотив, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП-Бургас в размер на 58138.74 лв., в това число лихва 27532.26 лв., главница 30606,48 лв..Решаващият орган е оставил жалбата без уважение, с което по същество е потвърдил постановлението на публичния изпълнител.

Жалбоподателят твърди, че изложените мотиви в постановлението на публичния изпълнител по приложението на закона са бланкетни и не покриват изискването на чл. 196, ал. 1 ДОПК, което следва да се приравни на липса на мотиви. Обезпечение следва да се прилага само при констатирана и обоснована опасност, че събирането на публичното задължение ще бъде невъзможно или ще се затрудни, а в настоящия случай по делото има представен погасителен план от задълженото лице към 2021г., т.е. съвсем добросъвестно е поело ангажимент за плащане редовно и ежемесечно на публичното си задължение. Обезпечителната нужда не може да се определи само от размера на задълженията, а следва да се извърши преценка и на възможността задължението в този размер да се изпълни с разполагаемото имущество, като в решението липсват данни да е извършвана такава преценка. Целта на обезпечението е да се предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на публичните задължения ще бъде невъзможно или значително трудно. В постановлението на публичния изпълнител и потвърдителното решение на решаващия орган не са посочени конкретни или каквито и да било обстоятелства, които да обосновават необходимост от налагане на обезпечение.Счита се за недоказана обезпечителната нужда, а наложената мярка за постановена в противоречие както на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, така и с преследваната от закона цел, поради което се иска отмяна на решението на директора на ТД на НАП-Бургас.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. С. С., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Ж. Г. от *, която поддържа жалбата. Счита, че от приетата и неоспорена по делото експертиза безспорно се установява периодично и ежемесечно погасяване на задълженията, предмет на изпълнителното дело.Поради това не е било необходимо налагането на обезпечителни мерки, тъй като липсват данни да бъде затруднено или невъзможно събирането на публичното задължение. Обстоятелството, че е подадена молба за погасяване частично на задължението по давност, доказва желанието на задълженото лице да редуцира размера на дълга до размер, който по-лесно и по-бързо би погасила.Иска се отмяна на решението и присъждане на направените разноски.

Ответната страна Директора на ТД на НАП – Бургас, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Д. И.-К., която моли съдът да приеме изложените в жалбата доводи за неоснователни. Счита предприетите от публичния изпълнител на НАП действия са законосъобразни и правилни. Обстоятелството, че жалбоподателката е саморешила да извършва частични погасения на задължението, дори и ежемесечни, не обосновава незаконосъобразност на предприетите от публичния изпълнител на НАП принудителни действия.Това е така, защото на първо място очевидно от представената изготвена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че погасяването на дължимото към държавния бюджет задължение от жалбоподателката въз основа на обезпечителните мерки се осъществява в по-голям и то законосъобразен размер. Плащанията, които е извършвала, са в по-малък размер, а същевременно текат давностните срокове за събиране на задълженията. Предвид изложеното, моли съдът да приеме, че предприетите и извършени действия на публичния изпълнител на НАП, потвърдени с решението на Директора на ТД на НАП – Бургас, са законосъобразни и правилни, респективно да отхвърли жалбата.Моли да бъдат присъдени и разноски по делото – възнаграждение за юрисконсулт .Алтернативно, в случай че съдът уважи жалбата, моли претендираното адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, да бъде присъдено в минимален размер, поради липса на фактическа и правна сложност на делото, както и приключването му без необходимост от специални професионални знания за осъществяване на адекватна адвокатска защита.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразността на обжалвания акт и на основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 168 от АПК, настоящият състав на съда приема за установено следното:

Решение №31/09.04.2024г. на Директора на ТД на НАП-Бургас е връчено на жалбоподателя С. с ИД на 07.05.2024г., жалба срещу същото е подадена по пощата на 13.05.2024г. Предвид това, съдът приема жалбата за процесуално допустима - като подадена в законоустановения 7-дневен срок, от легитимирано лице – адресат на оспореното решение, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на приходната администрация, пред компетентния съд по адреса на жалбоподателя.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

По делото няма спор, че в ТД на НАП [населено място] срещу Н. С. С., с [ЕГН], е образувано изпълнително дело под № ********* от 2020г. за принудително събиране на установени и изискуеми публични вземания. В тази връзка, по искане на жалбоподателя съдът е допуснал съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице С. Н. Д., със задачи, както следва:

1. Да се установи размер на задълженията от датата на образуване на Изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП – Бургас;

2. Да се установи размер на задълженията към датата на издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240028-022-00211841 от 29.03.2024 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас.

Вещото лице е дало заключение, както следва:

Изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП-Бургас е образувано на 13.07.2020 г.. На 21.07.2020 г. на задълженото лице Н. С. С. е връчено съобщение за доброволно изпълнение изх.№ С200028-048-0069151/15.07.2020 г..

В Таблица 1 към заключението подробно са описани задълженията с посочване на взискател, вид задължение, изпълнително основание, период и размер на задължения във вид на главница и лихва, размер и дата на погасени вземания.

Към датата на образуване на изп. дело № *********/2020 г. - 13.07.2020 г., размерът на задълженията е общо 3 310,86 лв. /три хиляди триста и десет 0,86 лева/, от които: главници 2 050,00 лв. и лихви към 15.07.2020 г.-1 260,86 лв..Обобщено задълженията са представени в Таблица 2 към заключението: с взискател МВР – за задължение за глоба в размер главница 50лв., лихва 0.00лв.; с взискател НАП - за задължения за данък върху доходите на физически лица в размер главница 2000лв. и лихва 1260.86лв., общо в размер 3310.86лв.

Последвали са разпореждания за присъединяване на задължения с взискател НОИ, както следва:

- за възстановяване на обезщетения за временна неработоспособност в размер главници 10735.34лв. и лихви 2322.67лв, общо 13058.01лв., представени в Таблица 3 от заключението(Разпореждане за присъединяване изх.№ С200028-105-0358585/28.10.2020 г.).

- за възстановяване на обезщетения за временна неработоспособност в размер главници 26276.17лв. и лихви 13254.24лв., общо 39530.41лв., представени в таблица 4 от заключението(Разпореждане за присъединяване изх.№ С200028-105-0208583/29.06.2021 г.).

За периода 01.06.2020 г. – 19.03.2024 г. по изп.дело № *********/2020 г. са постъпили суми в размер на общо 8 237,76 лв.; За периода 29.04.2024 г. – 30.05.2024 г. по изп.дело № *********/2020 г. са постъпили суми в размер на общо 1 502,27 лв.; С Разпореждане изх.№ С240028-137-002684/29.03.2024 г., поради изтекла погасителна давност е прекратено събирането на публични задължения по изп.дело № *********/2020 г. в размер на общо 839,14 лв., представляващи парични обезщетения при временна неработоспособност.

Според изчисленията на експертизата, като се вземат предвид извършените плащания, както и задълженията, за които е прекратено събирането поради изтекла погасителна давност, към датата на издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240028-022-00211841 от 29.03.2024 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас, задълженията по изп.дело № *********/2020 г. са в размер на общо 57 999,67 лв., представени в Таблица 6 от заключението, от които: главница 30 467,84 лв. и лихви 27 531,83 лв. Задълженията са с взискател НАП за данък върху доходите на физически лица и с взискател НОИ за възстановяване на обезщетения за временна неработоспособност.

Като се вземат предвид извършените плащания след датата на издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240028-022-00211841/29.03.2024 г., периода 29.04.2024 г. – 30.05.2024 г. в размер на общо 1 502,27 лв., задълженията по изп.дело № *********/2020 г. са в размер на общо 56 497,40 лв. - Таблица 7 от заключението, от които: главница 30 467,84 лв. и лихви 26 029,56 лв.

Заключението на вещото лице Д. е изслушано в с.з. на 17.09.2024г., вещото лице е дало обяснения, че е изготвено въз основа на информацията, налична по делото и след допълнителни справки в НАП, документите са описани хронологично, хронологично по поставените задачи е описан и размерът на задълженията на жалбоподателя, като обобщено е представила и в табличен вид констатациите си по поставените задачи.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и прието от съда.Предвид същото съдът приема за установено по делото, че към датата на издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240028-022-00211841 от 29.03.2024 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас, задълженията по изп.дело № *********/2020 г. на Н. С. С. са в размер на общо 57 999,67 лв., представени в Таблица 6 от заключението, от които: главница 30 467,84 лв. и лихви 27 531,83 лв. Задълженията са с взискател НАП за данък върху доходите на физически лица и с взискател НОИ за възстановяване на обезщетения за временна неработоспособност.Към същата дата, с Разпореждане изх.№ С240028-137-002684/29.03.2024 г. на публичния изпълнител, поради изтекла погасителна давност е прекратено събирането на публични задължения по изп.дело № *********/2020 г. в размер на общо 839,14 лв.

Процесното постановление е издадено съобразно чл. 200 от ДОПК, чл. 8, ал. 1, т.1 от ДОПК - от публичен изпълнител в ТД на НАП - Бургас, и съгласно правомощията на този орган, определени в чл. 12, ал. 4, т. 1 и чл. 167, ал. 1 от ДОПК - наложен е запор върху вземане на Н. С. С. от трето лице – работодател (община Ямбол), за дължими суми по изп.дело № *********/2020 г. Спазен е вида на акта – постановление за обезпечение, наложена е мярка от вида, предвиден в чл.198, ал.1, т.2 от ДОПК - запор върху вземане на длъжника. Обективирано е в писмена форма, с мотив, че ще се затрудни събирането на установеното и изискуемо публично вземане по изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП-Бургас, което публичният изпълнител е посочил в размер на 58138.74 лв., в това число лихва 27532.26 лв., главница 30606,48 лв..

Постановлението на публичния изпълнител е било обжалвано пред горестоящия орган, съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК – пред Директора на ТД на НАП-Бургас, който се е произнесъл с Решение №31/09.04.2024г., обективирано също в писмена форма и с излагане на подробни мотиви от фактическа и правна страна. В тази връзка не се установяват основания за нищожност на актовете на органите от териториалната дирекция на НАП, нито нарушения на формата за издаване.

В Решение №31/09.04.2024г. на Директора на ТД на НАП-Бургас са посочени хронологично и изследвани изцяло предприетите действия от публичния изпълнител в рамките на образуваното изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП-Бургас.Решаващият орган е приел, че публичният изпълнител е извършил дължимата преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публичните вземания, като тази преценка по отношение на задълженията на жалбоподателя е направена на база техния размер и извършените през годините от образуване на изпълнителното дело плащания. Изложените мотиви, съдът приема за съответстващи на събраните по делото доказателства. Задълженията на Н. С. С. по изпълнително дело № *********/2020 г. по описа на ТД на НАП-Бургас са за данък върху доходите на физически лица и за щети на бюджета за ДОО, които са в големи и особено големи размери, тъй като надхвърлят размерите, предвидени в чл.93, т.14 и т.29 от Наказателния кодекс - надхвърлят три хиляди, съответно надхвърлят дванадесет хиляди лева. Според чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Съществуването на публични задължения в големи размери обосновава предприемане на обезпечителни мерки за събирането им. В конкретния случай, извършените постъпления на суми по изпълнителното дело за периода от образуването му до датата на издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С240028-022-00211841 от 29.03.2024 г. на публичен изпълнител в ТД на НАП – Бургас(22 месеца), са в размер 8237.76лв., или 374 лв. средномесечно, останалите дължими суми са в размер 57 999,67 лв.. След издаване на постановлението, за периода 29.04.2024 – 30.05.2024г.(1 месец) са постъпили суми в размер 1502.27лв., т.е. почти пет пъти повече, като задълженията са намалели до размера 56 497.40лв. Следователно погасяването на публичните задължения по изпълнителното дело, въз основа на предприетата обезпечителна мярка, се осъществява в по-голям размер, което е именно целта на налагане на мярката.Основателен е и доводът на ответната страна за това, че задълженията за данък върху доходите на физически лица са за данъчен период 01.01.2013-31.12.2013г., абсолютната погасителна давност за тях изтича на 01.01.2025г., поради което публичният изпълнител дължи предприемане на мерки са събиране на вземанията чрез допустимите в закона изпълнителни способи.

Предвид изложеното, не се установява да е налице основание, посочено в чл. 197, ал. 3 от ДОПК, за отмяна на обезпечителната мярка. Съгласно тази разпоредба, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК. Доказателствата по делото не налагат извод, че в случая някоя от тези предпоставки е налице. Жалбоподателят не твърди да е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа – от една страна, а от друга – спазени са условията на чл. 195, ал. 1 от ДОПК - налице са установени и изискуеми публични задължения, чието събиране не е гарантирано, че ще бъде осъществено, преди да бъде погасено по давност. Поради това решението на директора на ТД на НАП-Бургас е постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие със закона, като не е налице основание за отмяната му. Жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Основателно е при този изход на спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер по чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ - 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. С., [населено място], [улица], против Решение №31/09.04.2024г. на Директора на ТД на НАП-Бургас, с което е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С240028-022-00211841 от 29.03.2024г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-Бургас.

ОСЪЖДА Н. С. С., [населено място], [улица], да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Бургас сумата от 100. 00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.