Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.12.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при секретаря Антоанета Стефанова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1539 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл.
60, ал. 2 ЗБН във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗБН и чл. 60, ал. 2 ЗБН във вр. с ал. 1,
т. 3 от ЗБН.
Ищците – А.Д.и К.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД - в
несъстоятелност (н) твърдят, че с Решение № 664 от 22.04.2015 г„ постановено по т.д. № 7549 по описа за
2014 г. на СГС, VI-4 състав
била обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД (н). С посоченото решение
била определена началната дата на неплатежоспособността – 06.11.2014 г.,
открито било производство по несъстоятелност и Б.та била обявена в
несъстоятелност. Сочат, че съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗБН решението на СГС
подлежи на незабавно изпълнение. С Решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено
по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на САС, ТО, III-състав отменил Решение № 664 от 22.04.2015
г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, в частта, с която за начална дата на
неплатежоспособността на КТБ била посочена 06.11.2014 г., като била определена друга начална дата -
20.06.2014 г.
Срещу Решение № 1443 от 03.07.2015 г. постановено по т.д. № 2216/2015 г. по
описа на САС, ТО, III-ти състав, в частта имаща характер на определение, с която били оставени
без разглеждане въззивните жалби на „Б.А.К.II“ С.а.р.л, „Б.“ ЕООД и бившите
изпълнителни директори на КТБ АД (н.) срещу решение № 664 от 22.04.2015 г. по
т.д.№ 7549/2014 г. на СГС, TO, VI-4 състав и било прекратено въззивното
производство по тях, били подадени частни касационни жалби, както и касационни
жалби срещу самото решение. По жалбите било образувано т.д.№ 3343/2015 г. по
описа на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, по което с Определение № 172
от 06.07.2016 г. били оставени без разглеждане касационните жалби срещу Решение
№ 1443 от 03.07.2015 г. по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на САС. С Определение №
583 от 09.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1875/2016 г. ВКС, Т.колегия, Второ отделение,
потвърдил Определение № 172 от 06.07.2016 г. по т.д.№ 3343/2015 г. на ВКС, Т.колегия,
Първо отделение, като по този начин окончателно била стабилизирана началната дата на неплатежоспособността на
КТБ АД (н.), определена от САС, а именно - 20.06.2014 г.
На 27.11.2013 г. бил сключен Договор
за банков кредит между КТБ (кредитор) и „А.“ АД, (кредитополучател). Съгласно
уговореното в договора от 27.11.2013 г., банката предоставила кредит в размер
на USD 30 000 000
(тридесет милиона щатски долара) предназначени за оборотни средства.
Договорените годишни лихви върху фактически
усвоените суми по кредита били в размер на 11 % (т. 10 от договора);
наказателна надбавка върху просрочената главница в размер на 10 пункта годишно
(т. 12); неустойка в размер на 10 % годишно върху начислената, но неплатена
лихва (т. 13) и други. В т. 16.2. от Договора се посочвало, че
кредитополучателят трябва да погаси главницата по кредита на 4 погасителни
вноски, като първата вноска е дължима на 25.05.2014 г., а последната- на датата
на падежа 25.05.2015 г.
С Анекс № 1 от
15.05.2014 г., сключен между КТБ и „А.“ АД, банката отпуснала на
кредитополучателя допълнителни средства в размер на USD 4 000 000 (четири
милиона щатски долара) и бил предвиден нов погасителен план като първата вноска
била дължима на 25.07.2014 г., а последната- на датата на падежа 25.05.2015 г.
Съгласно извлечение
от счетоводните книги на КТБ АД (н.) към 21.07.2014 г. задълженията на
кредитополучателя по горния договор възлизали на 34 277 900.15 щатски долара, от които: редовна главница в размер на 33
844 881.50 щатски долара.; просрочени
лихви върху редовна главница в размер на 162 865.40 щатски
долара; текущи лихви върху редовна
главница в размер на 268 878.78 щатски долара; неустойка върху просрочена лихва в
размер на 1 274.47 щатски долар. На 20.10.2014г.
между „КТБ“ АД, представлявана от квесторите Е.З.К.и С.Г.Л.и „А.“ АД, бил сключен Анекс № 2 към Договора
за банков кредит от 27.11.2013г.
Съгласно параграф 1
кредитополучателят следвало да осигури
допълнително обезпечение под формата на финансово обезпечение по реда на Закона
за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО) с предоставяне на права върху
вземанията на „К.“ ЕАД по разплащателна сметка в евро с IBAN ***
паричните постъпления по договор, сключен между „ К.“ ЕАД и The P.O.I., M.O.D.G.O.I. от 01.11.2013 г.
в размер до 7 821 451.52 EUR от общия размер на дълга на „А.“ АД по Договор за
банков кредит.
Ищците сочат, че на 20.10.2014 г. между „КТБ“ АД и „К.“ ЕАД бил
сключен Договор за финансово обезпечение с прехвърляне на всички права по
вземания на банкови сметки. За сключване на Договора за финансово
обезпечение било предоставено разрешение от Министъра на икономиката и
енергетиката в качеството му на упражняващ правата на държавата като едноличен
собственик на капитала на „К.“ ЕАД. Съгласно Договора за обезпечаване на всички
евентуални вземания на банката към „А.“ АД възникнали на основание Договор за
банков кредит от 27.11.2013 г. „К.“ ЕАД, в качеството си на обезпечител,
предоставя, а банката приема финансово обезпечение, учредено по реда на Закона
за договорите за финансово обезпечение, с предоставяне на права върху
вземанията по разплащателната си сметка
по отношение на паричните постъпления по Договор
сключен между „К.“ ЕАД и The
P.O.I., M.O.D.G.O.I. от 01.11.2013 г. в размер до
7 821 451.52 EUR от общия размер на дълга на „А.“ АД по Договор за
банков кредит. Ищците сочат, че сумата от 7 821 451.52 EUR вече била постъпила и
вземането за нея било заверено по посочената сметка. Предвидено е, че
обезпеченият има право да използва и да се разпорежда с вземането. Твърдят още,
че съгласно чл. 5 от Договора при
неизпълнение по Договор за банков кредит от 27.11.2013 г. от страна на „А.“ АД,
банката можела да се удовлетвори от прехвърленото вземане. В този
случай, в съответствие с чл.11, ал.6 от ЗДФО, се погасявало задължението на
обезпечения да върне на обезпечителя финансовото обезпечение предоставено въз
основа на Договора и обезпеченият се удовлетворява.
Съгласно чл. 6 от
Договора, за неизпълнение по договора по банков кредит се приемало непогасяване
на каквито и да било дължими суми по главница, лихва, такси, комисиони и
неустойки по договора за банков кредит, като реализирането на горепосочените
права не било свързано с отправянето на предизвестие за намерението да се
реализира обезпечението, с одобряване на условията за реализирането на
обезпечението от съд, друга институция, друго лице или с изтичането на
допълнителен срок.
На 29.10.2014 г.
квесторите на „КТБ“ АД изпратили писмо
с изходящ номер 7980/29.10.2014 г. до „К.“ ЕАД, с което го уведомили,
че е налице неизпълнение по обезпечения
Договор за кредит от 27.11.2013г. и на основание чл. 5 от раздел втори на
Договора за финансово обезпечение от 20.10.014 г. следва „КТБ“ АД да се
удовлетвори от прехвърленото вземане, с което се погасява
задължението на банката да върне финансовото обезпечение.
В следствие на това бил
извършен вътрешно банков превод в „КТБ“ АД на сумата в размер на 7 821 451.52 EUR. На основание чл. 5 от
Договора за финансово обезпечение банката се удовлетворила от представеното
финансово обезпечение и погасила частично просрочените задължения на „А.“ АД като
със сумата от 7 821 451.52 EUR
погасила неустойки в размер на 25 222.86 щатски
долара, просрочена лихва върху редовна главница в размер на 1 143 416.26 щатски
долара, просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 536 666.67
щатски долара и с остатъка от получената сума, просрочена главница в размер на
8 256 876.83 щатски долара.
Синдиците
на банката намират, че тъй като Договорът за финансово обезпечение с прехвърляне на всички права върху
вземания по банкови сметки бил сключен на 20.10.2014 г., същият попада в
приложното поле на ал. 2 на чл. 60 от ЗБН. Считат, че са налице елементите на
фактическия състав на т. 3 и т. 4 на ал. 1 на чл. 60 от ЗБН във връзка с ал. 2
на същия член.
Смятат, че оглед на датата, на която е сключен Договора
за финансово обезпечение следвало да се приеме, че е налице знание за
неплатежоспособност на банката, поради което било налице намерение за увреждане
на кредиторите. Знанието за неплатежоспособността на банката датирало от
20.06.2014 г. предвид поставянето й под специален надзор на тази дата поради
изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове
(чл.115, ал.1, т. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), направено с
Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ. Поставянето на
банката под особен надзор било ноторно известен факт у всеки
средностатистически българин предвид големия поток от информация. Ставало дума
за знание за затрудненията и невъзможността на банката да обслужва своите
клиенти и за това, че се намира в неликвидно състояние.
Твърди още, че при отмяна на сделката и нейния
погасителен ефект това ще доведе до
увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили при разпределение на
осребреното имущество, тъй като масата ще се увеличи с размера на вземането по
банковата сметка на „К.“ ЕАД. Смятат, че извършеното погасяване на задълженията
на „А.“ АД с вземания придобити от „К.“ ЕАД се е отразило в последствие на
масата на несъстоятелността, която следва да бъде разпределена съобразно закона
пропорционално на кредиторите в съответния ред. В този смисъл намират, че редът
и принципът на справедливото удовлетворяване на кредиторите в производството по
несъстоятелност на банката са нарушени, с оглед на което процесният договор
следва да бъде обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите
на несъстоятелността.
С оглед на
изложеното, синдиците на „КТБ“ АД (н) молят съда да постанови решение, с което
да бъде обявен за недействителен по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД, сключеният на 20.10.2014 г. между
„К.Т.Б.“ АД и „К.“ ЕАД Договор за финансово обезпечение с прехвърляне на всички
права по вземания по банкови сметки при условията на чл. 60, ал. 2 вр. чал. 1,
т. 4 ЗБН, а евентуално при условията на чл. 60, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 1, т. 3
ЗБН.
Ответникът „К.“ ЕАД е
депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Посочва, че в
Договора от 20.10.2014 г., финансовото обезпечение, предоставено от обезпечителя
„К.“ ЕАД е предоставено въз основа на Закона за договорите за финансово
обезпечение. Договорите за финансово обезпечение и специалните правила за
тяхната защита били изключени от ефекта на несъстоятелността.
Сочи, че съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗДФО договорът за
финансово обезпечение не е нищожен, относително недействителен, унищожаем и не
може да бъде отменян, ако финансовото обезпечение е предоставено в деня на
започване на прекратителната процедура или в нормативно определен срок преди
нейното започване.
Твърди, че в
конкретния случай процесният Договор за финансово обезпечение е сключен на
20.10.2014 г., т.е. доста дълъг период преди постановяване на решението за
започване на „прекратителната процедура“, а именно-решението, с което е обявена
неплатежоспособността на „КТБ" /22.04.2015 г./, при което атакуваната
сделка е изключена от приложното поле на Закона за банковата несъстоятелност.
Намира, че не са налице и елементите на фактическия състав за възникване на
потестативното право на „КТБ" АД /н/ по чл.60 ал. 3 във връзка с чл. 60,
ал. 2 ЗБН. Смята, че в случая се касае за преферентен иск, след като ищецът
твърди, че предоставянето на обезпечението от страна на „К.“ ЕАД „се е отразило
впоследствие на масата на несъстоятелността, която следва да бъде разпределена
съобразно закона пропорционално на кредиторите по съответния ред“.
Ответникът
намира, че сделката не е предмет на преферентното право, тъй
като не е в състояние да създаде преферентен ефект - представлява обезпечение,
което е предоставено в полза на Банката. Сочи, че сключил външнот.сделка за
доставка на стоки, по която плащането станало с акредитив и сумата от
7 821 451.52 евро постъпили именно от този акредитив. Сочи още, че
получените по сметката му средства от чуждестранен клиент са били задължение на
„К.“ ЕАД към неговия доставчик „А.“ АД, който пък получил кредит от „КТБ“ АД именно
за доставка на стоки за „К.“ ЕАД, за която доставка било получено плащането с
акредитив по външнотърговската сделка. В тази връзка кредитът бил обезпечен с
вземането на „К.“ ЕАД по Договор за продажба на специална продукция между „К.“
ЕАД и „А.“ АД, както и с финансово обезпечение от „К.“ ЕАД. КТБ, като длъжник
на „К.“ ЕАД, не била извършила ново плащане срещу така влязлата в имуществото
му стойност, нито било налице нарушение на разпоредбите, с които банката е
поставена под специален надзор. Оспорва и твърденията на банката, че било
налице своеобразно прихващане, като поддържа, че в случая не са налице
разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД.
Ответникът „К.“ ЕАД поддържа,
че Договорът за финансово обезпечение е сключен преди отнемане лиценза на
банката, което било сторено на 06.11.2014 г. Сочи, че с поставянето на банката
под особен надзор започвали оздравителни процедури, което не водело непременно
до знание за неплатежоспособността на банката.
Намира, че хипотезата
на чл. 60, ал. 1, т. 4 ЗБН изобщо не е приложима в случая, тъй като при нея се
има предвид прехвърляне на вещни права за погасяване задължение от б.та-
длъжник.
Ответникът „КТБ“ АД –
в несъстоятелност не е депозирал отговор на исковата молба, нито становище по
нея по-късно.
В законоустановения
срок е постъпила допълнителна искова молба. В нея ищците заявяват, че поддържа
исковата молба. Оспорват изложените от ответника доводи за липса на преферентен
характер на предявените искове по чл. 60, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 3 и т.
4 от ЗБН. Оспорват Договора за продажба на специална продукция №
АК-13-01/11.06.2013 г. и приложенията към него, оспорват и датата, на която е
сключен. Считат, че е симулативен и е създаден за целите на настоящия процес, с
което се доказва намерението за увреждане като елемент от състава на главния
иск.
Ответникът е депозирал
допълнителен отговор,
в който заявява, че е неоснователно твърдението на ищеца, че
Договорът за продажба на специална продукция е „симулативен и е създаден за
целите на настоящия процес“ поддържа изложените с отговора на исковата молба
възражения и твърдения.
Съдът,
като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и ги обсъди
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 664 от 22.04.2015 г„ постановено
по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав е обявена неплатежоспособността на „К.т.банка“
АД - в несъстоятелност. С посоченото решение е определена началната дата на
неплатежоспособността – 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност
и банката е обявена в несъстоятелност.
С Решение № 1443 от 03.07.2015 г.,
постановено по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на САС, ТО, III-състав е отменено Решение № 664 от
22.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549 по описа за 2014 г. на СГС, VI-4 състав, в частта, с която за начална дата на
неплатежоспособността на КТБ е посочена 06.11.2014 г., като е определена друга начална дата - 20.06.2014 г.
С определение № 172806.07.2016 г. по т.д.№ 3343/2015 г. по описа на ВКС,
Търговска колегия, Първо отделение, са оставени без разглеждане касационните
жалби срещу Решение № 1443 от 03.07.2015 г. по т.д.№ 2216/2015 г. по описа на
САС.
С Определение № 583 от 09.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1875/2016 г. ВКС, Търговска
колегия, Второ отделение, е потвърдено определение № 172 от 06.07.2016 г. по
т.д.№ 3343/2015 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, като по този
начин окончателно е стабилизирана
началната дата на неплатежоспособността на КТБ АД (н.), определена от САС, а
именно - 20.06.2014 г.
Представен е
договор за банков кредит във валута от 27.11.2013 г., сключен между „КТБ“ АД и „А.“
АД, видно от който банката е отпуснала на кредитополучателя банков кредит в
размер на 30 000 000 щ.д., който е следвало да бъде погасен на четири
вноски най-късно до 25.05.2015 г. (на 25.05.2014 г., на 25.09.2014 г., на
25.01.2015 г. и на 25.02.2015 г.)
С Анекс № 1 към договора за банков кредит, подписан на 15.05.2014
г., банката е отпуснала на кредитополучателя допълнително средства в размер на
4 000 000 щ.д.
С Анекс № 2 към договора за банков
кредит, подписан на 20.10.2014 г. , кредитополучателят се е задължил да осигури
допълнително обезпечение под формата на финансово обезпечение по реда на ЗДФО с
предоставяне (прехвърляне) на права върху вземания на „К.“ ЕАД по разплащателна
сметка в евро с IBAN ***
паричните постъпления по договор, сключен между „ К.“ ЕАД и The P.O.I., M.O.D.G.O.I. от 01.11.2013 г.
в размер до 7 821 451.52 EUR от общия размер на дълга на „А.“ АД по Договор за
банков кредит, изчислен в евро по курсовете на БНБ към деня на сключване на
този договор.
По делото е представен
Договор за финансово обезпечение с прехвърляне на всички права върху вземания
по банкови сметки от 20.10.2014 г., подписан между „КТБ“ АД и „К.“ ЕАД. С него
обезпечителят се е задължил да предостави на банката финансово обезпечение с
предоставяне (прехвърляне) на права върху вземания на „К.“ ЕАД по разплащателна
сметка в евро с IBAN ***
паричните постъпления по договор, сключен между „ К.“ ЕАД и The P.O.I., M.O.D.G.O.I. от 01.11.2013 г.
в размер до 7 821 451.52 EUR от общия размер на дълга на „А.“ АД по Договор за
банков кредит от 27.11.2013 г. В договора е посочено, че сумата
7 821 451.52 евро вече е постъпила и вземането за нея е заверено по посочената
сметка преди сключване на този договор. Съгласно чл. 3 от договора,
обезпечителят е дал съгласие на обезпечения да се разпорежда с прехвърлените с
договора парични вземания без негово изрично писмено разрешение. Съгласно чл.
5, при неизпълнение по Договора за банков кредит от 27.11.2013 г. от страна на
„А.“ АД, банката се удовлетворява от прехвърленото вземане, като в този случай,
съобразно чл. 11, ал. 6 ЗДФО се погасяват задълженията на обезпечения да върне
на обезпечителя финансовото обезпечение и обезпеченият се удовлетворява.
С Протокол №
РД-21-97/16.10.2014 г. министърът на икономиката и енергетиката е дал
разрешение на „К.“ ЕАД за даване на финансово обезпечение.
С писмо изх. №
7980/29.10.2014 г. „КТБ“ АД е уведомила „К.“ ЕАД, че е налице неизпълнение на
Договор за банков кредит от 27.11.2013 г. от страна на „А.“ АД и че „КТБ“ АД ще
се удовлетвори от прехвърленото вземане по Договор за финансово обезпечение, с
което се погасява задължението на банката да върне финансовото обезпечение.
С решение № 73 по Протокол №
11 от 20.06.2014 г. на УС на БНБ „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за
срок от три месеца.
С решение по Протокол №
27/06.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лиценза за извършване на банкова дейност
на „КТБ“ АД.
С Договор от 11.06.2013 г.,
сключен между „К.“ ЕАД - купувач и „А.“ АД – продавач, продавачът се е задължил
да достави, а копувачът да заплати и получи стоки съобразно Приложение № 1 от
договора. В чл. 71.1. от договора е посочено, че купувачът гарантира кредит на
продавача пред „КТБ“ АД в размер на 22 000 000 евро, като учредява
залог на вземане по външнотърговския договор след неговото сключване. Плащането
е уговорено да стане като 85% от всяка частична доставка се заплаща след
освобождаване на плащането от открития от крайния клиент акредитив, но не
по-късно от 7 дни от получаване на плащането по сметката на , срещу
предоставяне на издадена от продавача фактура и 15% от стойността на стоката,
съгласно условията на външнотърговския договор, но не по-късно от 7 дни от
получаване на плащането по сметката на купувача, срещу фактура.
С писмо изх. №
2562/11.04.2014 г. „КТБ“ АД е изпратила на „К.“ ЕАД Авизо за документарен
акредитив с наредител дружество от Индия, Ню Делхи и бенефициент „К.“ ЕАД на стойност
11 719 504.63 евро.
Представен е отчет на
разплащателна сметка на „К.“ ЕАД при „КТБ“ АД от 11.07.2014 г., видно от която
„КТБ“ АД е осчетоводила плащане в полза на „К.“ ЕАД по акредитив реф. 31/01/503
в размер на 11 719 344.63 евро и акредитивът е закрит задбалансово,
съгласно резолюция на квесторите на банката.
С писмо изх. №
4170/02.07.2014 г. „КТБ“ АД са дали разрешение документите по акредитив
31/01/503 да бъдат изпратени до индийската банка чрез „КТБ“ АД.
С писмо изх. №
7062/01.07.2014 г. на „КТБ“ АД са уведомени квесторите на банката, че в
изпълнение на открит в полза на „К.“ ЕАД документарен акредитив референция
31/01/503 в „КТБ“ АД на 30.06.2014 г. е бил извършен износ на
13 787 652.50 евро за министерство на отбраната на Индия. Поискано е
разрешение документите по износа да бъдат изпратени чрез „КТБ“ АД до индийската
банка, съгласно условията на акредитива.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени
конститутивни искове, с които се упражнява уреденото в чл. 60, ал. 2 вр. ал.1 2
ЗБН потестативно право да се иска от съда
да прогласи недействителността на действия и сделки, сключени от
длъжника в определен времеви диапазон. Посочените искове са такива за попълване
масата на несъстоятелността и същите представляват разновидност на Павловия иск
по чл. 135 ТЗ. Сделките и действията, които подлежат на отмяна по този ред са
такива, които увреждат масата на несъстоятелността, като я намаляват или
обременяват прекомерно, с което са увредени всички кредитори. Особеното при тях
е, че законът предвижда облекчено доказване, като не изисква доказване на
увреждането, нито знание у третото лице за увреждането. Целта им е да бъде
върнато в масата на несъстоятелността имущество, с което същата да бъде
увеличена, ето защо, ако при отмяна на конкретно действие или сделка би се
достигнало до намаляване на масата на несъстоятелността, то отмяна не следва да
бъде допускана.
По
допустимостта на исковете
Съгласно
чл. 60, ал. 3 ЗБН и чл. 62, ал. 1 във р. чл. 60, ал. 3 ЗБН, процесуалано
легитимирани да предявят иск по чл. 60, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗБН са
синдиците на банката, които именно са ищци в настоящото производство, като тази
функция към момента се изпълнява от вписаните в търговския регистър две лица.
Ответници са страните по оспорвания договор, поради което ответната страна също
е надлежно конституирана.
Искът е предявен в преклузивния 2-годишния срок по чл. 62, ал. 1
ЗБН – исковата молба е депозирана на 21.04.2017 г., а производството по
несъстоятелност на „КТБ“ АД е открито с решение от 22.04.20115 г., предвид
което срокът изтича на 23.04.2017 г (22.04.2017 г. е ден неделя).
По
основателността на главния иск по чл. 60, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 60, ал. 2
ЗБН.
За да бъде основателен този иск ищецът следва да докаже наличието
на елементите от следния фактически състав: а) банката да е погасила свое или
чуждо парично задължение чрез прехвърляне на своя собственост, (чрез което се е
достигнало до намаляване на масата на несъстоятелността); б) това да е
извършено след датата на неплатежоспособността, но преди решението за откриване
производство по несъстоятелност за банката; в)
връщането на собствеността в масата на несъстоятелността да би довело до
увеличаване на сумата, която кредиторите биха получили при разпределение на
осребреното имущество на банката.
В процесния случай няма съмнение, че атакуваният
Договор за финансово обезпечение от 20.10.2014 г. е сключен след датата на
неплатежоспособността – 20.06.2014 г. и преди датата на решението за откриване
производство по несъстоятелност – 22.04.2015 г. Това обаче е единствения
елемент от фактическия състав по чл. 60, ал. 1, т. 4 вр- чл. 60, ал 2 ЗБН,
който се установява. Не е налице погасяване на парично задължение на банката
чрез прехвърляне на собственост – посредством сключването на договора за
финансово обезпечение и реализацията на това обезпечение е погасено едно
задължение КЪМ банката по договор за кредит с „А.“ АД. Вярно е, че с реализирането
на обезпечението е погасено паричното задължение на третото лице „А.“ АД, но за
тази цел не банката е прехвърлила
собственост, а третото лице „К.“ ЕАД е прехвърлило свое вземане, чрез
събиране на което банката е погасила задължението на „А.“ АД към нея. Вземането
на „К.“ АД по негова сметка в банката никога не е ставало част от имуществото
на банката, тъй като тя не го е придобивала в собственост. Същото й е било
прехвърлено само като обезпечение на чуждо задължение, от което банката при
неизпълнението му, може да се удовлетвори. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДФО, с
договора за финансово обезпечение едно лице, наречено "обезпечител",
прехвърля правото на собственост или всички права или учредява залог върху
финансово обезпечение на друго лице, наречено "обезпечено лице", с
цел да обезпечи финансово задължение, (каквото е и задължението по договор за
кредит). А съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДФО, финансово обезпечение са парични
вземания, финансови инструменти и вземания по кредити, които въз основа на
договор за финансово обезпечение се използват за гарантиране изпълнението на
финансови задължения. Следователно, прехвърлянето на собствеността върху
финансово обезпечение не е с цел придобиване на собственост, а с цел
гарантиране на едно задължение и може да се използва само и единствено за
гарантирането и погасяването му при неизпълнение по реда на чл. 11 ЗДФО. В този
смисъл никакво собствено на банката имущество не е излизало от патримониума й
при погасяване паричното задължение на „А.“ АД към банката.
Признаването на договора за финансово обезпечение
за относително недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността не
би довело и до увеличаване на сумата, която те биха получили при осребряване на
имуществото, тъй като ефектът на отмяната би бил заличаване с обратно действие
на даденото обезпечение, т.е., не само че банката няма да увеличи имуществото
си, но и ще се лиши от едно обезпечение, чрез реализацията на което е успяла да
удовлетвори едно свое вземане по договор за кредит. При уважаване на предявения
иск ще се увеличи счетоводния актив на банката, тъй като обезпечението и
реализацията му ще отпаднат с обратна сила, поради което задължението на „А.“
АД ще се окаже непогасено, а същото, като непогасено вземане на банката би било
осчетоводено като актив, но с несъбраното вземане не би се увеличило реално
имуществото на банката. Още повече, че обезпечителят „К.“ ЕАД отново ще стане
кредитор на банката по вземането, което е било предмет на отмененото финансово
обезпечение и едно и също имущество ще трябва да с еразпределя между повече
кредитори. Както бе посочено по-горе, целта на отменителните искове по чл. 60,
ал. 1 ЗБН е да увеличат масата на несъстоятелността, а в случая не само че не е
налице сочения от ищеца фактически състав, но би се достигнало и до намаляване
на масата на несъстоятелността чрез увеличаване кредиторите на банката.
На следващо място, съгласно чл. 14, ал. 3, т. 2
от ЗДФО, договорът за финансово обезпечение, както и
предоставянето на финансово обезпечение по силата на такъв договор не са
нищожни, относително недействителни, унищожаеми и не могат да бъдат отменяни
или прекратявани единствено на основание, че договорът за финансово обезпечение
е сключен, съответно финансовото обезпечение е предоставено в нормативно
определен срок преди започване на прекратителната процедура или оздравителните
мерки, определен във връзка с тях, или в срок, определен във връзка с
приемането на решение или предприемането на друго действие, или пък с
настъпването на друго събитие в хода на прекратителната процедура или
оздравителните мерки. По смисъла на този закон, според чл. 14, ал. 1 от ЗДФО прекратителна процедура е колективно
производство по осребряване на активите и разпределяне на полученото между
кредиторите, акционерите или съдружниците, което се провежда на територията на
Република България или на територията на друга държава с участието на
административен или съдебен орган, включително когато производството приключва
със споразумение или друга подобна мярка, независимо от това, дали производството е по несъстоятелност, по
доброволна или по принудителна ликвидация. Ето защо, единствено
обстоятелството, че процесният договор за финансово обезпечение е сключен в
нормативно определения период по чл. 60, ал. 2 ЗБН не може да обоснове
относителната й недействителност, щом не са налице останалите елементи от
фактическия състав по чл. 60, ал. 1, т. 4 ЗБН.
Искът на посоченото основание е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид осъществяване на вътрешнопроцесуалното
условие, при което е предявен евентуалният иск, същият следва да бъде
разгледан.
По основателността на евентуалния иск по чл. 60, ал. 1, т. 3 вр. чл. 60,
ал. 2 ЗБН.
За да бъде основателен този иск банката следва да
докаже следното: а) банката да е извършила
действие или сделка, като е имала намерение да увреди кредиторите (чрез
намаляване на масата на несъстоятелността); б) това да е извършено след датата
на неплатежоспособността, но преди решението за откриване производство по
несъстоятелност за банката.
В процесния случай банката е сключила Договор за финансово
обезпечение в релевантния период, с който е обезпечила своите вземания по
договор за кредит от 27.11.2013 г. с „А.“ АД.
Намерението за увреждане като факт е мисъл и желание да се направи нещо във
вреда на кредиторите, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се увреждат
кредиторите, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо
принципно за удовлетворяване вземанията на кредиторите. В случая чрез този
договор и реализацията на учреденото с него обезпечение се осигурява събирането
на вземанията на банката, с което се попълва и увеличава нейното имущество,
т.е., не само че не се увреждат кредиторите, но и сключването на този договор е
в тяхна полза, защото чрез събиране вземането на „А.“ АД при реализация на
обезпечението имуществото, от което кредиторите ще могат да се удовлетворят, се
увеличава.
Не се
установява и намерение за увреда – доказателства в тази насока не са събрани.
Знанието за неплатежоспособността на банката при сключване на договора не е
въведено от законодателя като оборима презумпция за намерение за увреда във
фактическия състав по чл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН. В случая не е и налице знание за
неплатежоспособността, която да произтича от широко разпространената информация
за решението на УС на БНБ да постави „КТБ“ АД под специален надзор, както
твърди ищецът. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ в редакцията
преди изменението обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.Българската народна банка задължително отнема издадения
лиценз на банка поради
неплатежоспособност, когато: 1. не изпълнява
повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и
по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на
изискуемите парични задължения в приемлив период от време, или 2. собственият й капитал
е отрицателна величина. Т.е., за да е настъпила неплатежоспособност следва да е
налице поне едно от двете посочени условия, съответно, следва ответникът да е
знаел за настъпването на някое от тези условия. По делото доказателства за
такова знание няма, нито пък се установи някое от насрещните вземания по
прихващането да са придобити след публикуване на решението за отнемане на
лицензията на „КТБ“ АД, знанието за което решение би означавало знание за
неплатежоспособността.
Поставянето под специален надзор изисква
да е налице само опасност от неплатежоспособност – чл. 115, ал. 1 ЗКИ в
редакцията преди изменението обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г.,
в сила от 14.08.2015 г., съотв., оповестяването на поставянето под
специален надзор на КТБ означава само разгласяване опасността от нейната неплатежоспособност.
Според чл. 115, ал. 2 ЗКИ в редакцията преди изменението обн. ДВ,
бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., според който „Опасност от неплатежоспособност
на банка е налице, когато: 1. отношението й на общата
капиталова адекватност е под определеното минимално равнище, или 2. ликвидните
активи на банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може
банката да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или 3. банката не е изпълнила в срок едно или повече
изискуеми задължения към своите кредитори“. И към настоящия
момент б. може да бъде поставена под особен надзор при опасност от
неплатежоспособност (аргумент от заглавието на Глава 11, Раздел 8 от ЗКИ). Следователно
– оповестяването на решенията на УС на БНБ за поставяне на „КТБ“ АД под особен
надзор доказват само знание за опасността от неплатежоспособност. Знание за
неплатежоспособност би се презумирало едва с оповестяването на решението на БНБ
за отнемане лицензията на КТБ за извършване на банкова дейност, което решение е
от 06.11.2014 г., т.е., след сключване на процесния договор.
Тук изцяло важи и казаното по-горе по
приложението на чл. 14, ал. 3, т. 2 ЗДФО – единствено извършването на
оспорваната сделка в нормативно определения период по чл. 60, ал. 2 ЗБН не може
да обоснове относителната й недействителност, щом не са налице останалите
елементи от фактическия състав п очл. 60, ал. 1, т. 3 ЗБН.
Предвид изложеното и този иск като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По разноските: При този изход на спора, ответниците имат право на
разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива обаче нито са доказани, нито са
претендирани от ответниците, поради което разноски не им се следват.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВРЪЛЯ като неоснователни
предявените от синдиците на „К.т. б.“ АД – в несъстоятелност, чиито функции
към датата на решението се изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, против „К.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** и „К.т. б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление ***, евентуално съединени искове с правно
основание чл. 60, ал. 2 ЗБН във вр. с ал. 1, т. 4 от ЗБН и чл. 60, ал. 2 ЗБН
във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗБН, с които се иска обявяване за относително
недействителен по отношение кредиторите на несъстоятелността на б.та на Договор
за финансово обезпечение с прехвърляне на всички права по вземания по банкова
сметка ***.10.2014 г., сключен между „К.т. б.“ АД и „К.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: