№ 197
гр. Монтана, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630102707 по описа за 2024 година
Предявени са в обективно съединение искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД,
във връзка с чл.430 и сл. от Търговския закон, и по чл.86 ЗЗД.
Ищецът, ************, със седалище и адрес на управление гр.София, район
,,***********", ул. „********” 260, представлявано от Д. Ш - Изпълнителен директор на
„******************* АД и *********** Д.а – Изпълнителен директор на
„******************* АД, чрез процесуалния си представител адвокат ************, е
предявил иск СРЕЩУ: ДЛД, ЕГН **********, Адрес: гр. **************** № 38, вх. Б, ет.
1, ап.4 и ЦЕНА НА ИСКА: 11 918,81лв.
В исковата си молба твърди, че Д Л. Д. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с
„******************* АД Договор за кредит № FL1035189. Между страните е договорено
да се отпусне кредитна сума в размер на 19 264 лв. при лихвен процент от 5.950%.
Предоставената кредитна сума е следвало да бъде върната от кредитополучателя на 84 равни
месечни вноски от по 280.96лв., като последната вноска е била с падеж на 11.12.2026г.
На дата 11.08.2023г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите
вноски за главница, а на дата 11.09.2023г.- и за лихва, като е изпаднал в забава, допуснато е
просрочие на дължимите по кредита вноски за главница, считано от датата на изпадане в
забава - 11.08.2023г., и за лихва, считано от датата на изпадане в забава - 11.09.2023г. С оглед
на формираното просрочие за Банката са налице предпоставките за обявяване на кредита за
изцяло и предсрочно. Към датата на настоящата искова молба длъжникът не е изплатил
дължимите суми за лихви и главница по договора на „******************* АД, което
обуславя правния интерес на Банката от предявяване на настоящата искова молба. Освен
задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за
забава от момента на изпадане в забава до датата на издаване на извлечението, както и
направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него
дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице.
С настоящата искова молба се позовават на предсрочната изискуемост на кредита,
като от името на доверителя му „*****************“ АД изрично изразява волята му за
обявяване на вземанията по Договор за кредит за изцяло и предсрочно изискуеми.
Към датата на депозиране на настоящата искова молба задължението по кредита към
1
Банката не е заплатено, което обуславя правния интерес от предявяване на иска.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да се осъди Д Л. Д., с ЕГН
930218З227 да заплати предсрочно изискуемото вземане на „******************* АД, в
общ размер на 11 918,81лв., както следва:
а) ********лева, дължима главница за периода от 11.08.2023г. до 21.10.2024г., ведно със
законната лихва за забава от момента на подаване на настоящата искова молба до
окончателното заплащане.
б) възнаградителна лихва в размер ****** лева, дължими за периода от 11.09.2023г. до
21.10.2024г.;
в) мораторна лихва в размер на ******** лева, дължими за периода от 11.09.2023г. до
21.10.2024г.,
Претендира направените разходи за съдебни разноски в настоящото производство за
държавна такса в размер на 516.1Злв. и договорен адвокатски хонорар в размер на
1*******лв. с вкл. ДДС , за което ще представи списък по чл. 80 от ГПК.
Посочва банкова сметка за доброволно плащане:
ВG 53 ВРВІ 9920 10 00092005.
Направено е искане за постановяване неприсъствено решение, при наличие
предпоставките за това.
Ответникът Д Л. Д., ЕГН **********, от гр. **************** № 38, вх. Б, ет. 1, ап.4, в
срока предвиден за отговор не взема становище по исковете.
Не прави оспорвания, възражения, не сочи доказателства, няма искания.
Редовно призован не се явява и не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото
лице К. И., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на ищеца, доказателствата по делото,
констатациите на вещото лице и на основание чл.238 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 239 ГПК,
приема за установени следните обстоятелства:
Ищецът, като страна-заемодател по договора за заем, има правото да поиска
връщането на заетата сума, което с оглед липсата на доброволно изпълнение в договорения
срок може да се извърши по съдебен ред, а исковете са предявени срещу заемателя по
договора - ДЛД, ЕГН **********, Адрес: гр. **************** № 38, вх. Б, ет. 1, ап.4.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на *********** г.
в град Плевен, между „*****************“ АД, кредитодател и Д. Л. Д., в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на
който банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 19 264.00 лв.
за текущи нужди. С част от отпуснатия кредит са погасени задължения в Микро Кредит АД
в размер на 3 300.00 лв. Начислена е изплатена еднократно, за сметка на разрешения кредит
и застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели
по потребителски кредити“ в размер на 1 764.00 лв.
Договорът е сключен при общи условия, с които кредитополучателят е декларирал
с подписа си, че се е запознал (и представени по делото), в два екземпляра – по един за
всеки от страните и носи подписи за тях, които не са оспорени по делото.
Към договора е представен и погасителен план, подписан от ответника, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
2
вноски, включително разбивка на отделните суми за главница и възнаградителна лихва по
месеци.
От представените по делото доказателства съдът приема за установено, че между
"*****************“ АД и ответника е възникнало валидно облигационно отношение по
договор за потребителски кредит.
Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК) –
обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. и разкрива признаците на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото в частност не е налице
някоя от отрицателните предпоставки, установени в чл. 4 ЗПК. Съдът е указал на страните,
че следи служебно за нищожност на договора и отделни клаузи от него поради противоречие
с императивни материалноправни норми, поради заобикаляне на същите, както и поради
накърняване на добрите нрави. Съдът следи служебно още и за наличието на неравноправни
клаузи в договора, сключен с потребител, каквато е ответницата.
В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК изчерпателно са изброени
задължителните реквизити на договора за кредит, като съобразно чл. 22 ЗПК (приложима
редакция към момента на сключване на процесния договор – ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.), когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът не
констатира нарушения от кръга на посочените, които да водят до недействителност на целия
договор за кредит. Договорът за банков кредит е сключен в писмена форма, съдържанието
му е ясно и разбираемо, каквото е и изискването на закона. Посочени са изискуемите от
закона параметри на отпуснатия кредит - размер на кредита, падеж и размер на месечните
погасителни вноски, срок на издължаването му, като към договора е приложен погасителен
план с посочени падежни дати на отделните вноски - размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая
договорът съдържа и предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на
вноските (виж чл. 10 от договора). Посочен е и годишният процент на разходите по кредита
от 7.43% и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит. Годишният процент на разходите не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Налице е и яснота относно
начина на формиране на ГПР, като не е необходимо и използването на допълнителни
допускания за неговото изчисляване, а клаузите, уреждащи размера на ГЛП и на ГПР са
ясни, не са подвеждащи, нито заблуждаващи потребителя. За длъжника е налице достатъчна
яснота относно начина на погасяване на задължението, предмет на договора за кредит, по
отношение на всички негови компоненти. В договора се съдържа и информация за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания (чл.
7. 3) – чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК и за правото на отказ на потребителя от договора, срока, в
3
който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване (чл.
7. 4) – чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
Поради изложеното между ищеца и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, с посоченото по-горе
съдържание.
Настоящият съд намира, че при сключване на договора не са налице нарушения по
чл. 11 ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, с необходимия шрифт; Посочен е общият размер на кредита при съответните
допускания и условията за усвояването му; посочен е лихвения процент по кредита,
условията, приложими по отношение на лихвения процент; посочен е годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в договора и
погасителния план начин. Предоставянето, респ. получаването на предварителна
информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с
поставянето на подпис на договора.
При служебно извършената проверка съдът намира, че процесният договор не
съдържа неравноправни клаузи, вкл. и касателно договорените и претендирани от банката-
ищец лихви. В случая клаузите по договора са индивидуално договорени, като ответникът е
разполагал с възможност да се запознае предварително със съдържанието на договора,
включително и със съдържанието на клаузите, уреждащи размера на лихвения процент.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху действителността на
процесния договор за паричен заем.
В тази насока, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит
"договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и
"кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за
потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска
дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата
и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК.
Кредитополучателят е физическо лице, на което по силата на процесния договор е
предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или
професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът
/банка/ се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски
кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията
по чл. 4 от ЗПК.
При така възприетото съдът приема, че за валидността на този договор са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен
характер.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по
4
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съдържанието на термина "общ разход по кредита за потребителя" е изяснено с
пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
От констатациите на вещото лице се установява, че са извършвани плащания по
кредита, а от 11.08.2023 г. е налице забава и към 20.10.2024 г., което е датата на предсрочната
изискуемост има 13 непогасени просрочени вноски за главница и 14 непогасени просрочени
вноски за лихва. След 21.10.2024 г. не са извършвани плащания. Съдът кредитира
заключението на вещото лице, като компетентно, обективно и без да е заинтересовано от
изхода на делото и го приобщава като доказателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, предвид не подаване писмен отговор от
страна на ответника, не вземане становище, не направени възражения, не посочване
доказателства, не оспорване истинността на представените доказателства, а и не
представяне на такива, установяващи изпълнение на задължението му, той губи
възможността да направи това по-късно, т.е. срокът за това е преклузивен и е пропуснат от
страна на ответника. Освен това не се яви на първото по делото заседание, без да е направил
искане за разглеждане делото в негово отсъствие.
Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените
искове – ответника е получил съобщение по чл. 131 ГПК, л. 27 от делото по месторабота, и
не е представил в срок отговор на исковата молба, същия е редовно призован, но не се е явил
в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие,
не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка са
налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК. С определението № 260 от 21.02.2025 г. по
реда на чл. 140 ГПК на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно
основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – чл. 239, ал.1 ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че предявеният иск следва да се уважи като
основателен.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в исково производство, съобразно
приложен списък по чл. 80 ГПК.
5
Водим от горното, на основание чл. 239, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Л. Д., ЕГН **********, от гр. **************** № 38, вх. Б, ет. 1, ап.4,
ДА ЗАПЛАТИ на ************, със седалище и адрес на управление гр.София, район
,,***********", ул. „********” 260, представлявано от Д. Ш - Изпълнителен директор и
*********** Д.а – Изпълнителен директор, следните суми:
- ********лева, дължима главница по Договор за потребителски кредит № FL1035189
от *********** г., за периода от 11.08.2023г. до 21.10.2024г., ведно със законната лихва за
забава, считано от 25.10.2024 г. до окончателното заплащане;
- възнаградителна лихва в размер ****** лева, дължими за периода от 11.09.2023г. до
21.10.2024г.;
- мораторна лихва в размер на ******** лева, дължими за периода от 11.09.2023г. до
21.10.2024г.,
- * лв. за платената държавна такса в производството;
- 1 ******* лв. изплатено адвокатско възнаграждение;
- ****** лв. за възнаграждението на вещото лице.
Банкова сметка, по която може да се заплати присъдената сума:
*/*************.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6