О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр.
Пловдив, 09.01.2023 год.
Административен
съд- Пловдив, XV състав, в закрито заседание на девети януари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ НИКОЛОВА
като разгледа административно дело № 3271 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 166,
ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Т.И.М., с адрес: ***,
против точка 6 от Заповед № 2744 от 13.12.2022г. на председателя на Районен
съд- Пловдив, с която е наредено на жалбоподателката, в качеството ѝ на
съдия в Районен съд- Пловдив, да не бъдат изплащани средства за допълнително
трудово възнаграждение, предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство
№3/2022г., понастоящем висящо, както и наложеното й със Заповед №
2195/18.10.2022г. на Председателя на районен съд- Пловдив дисциплинарно
наказание „забележка“.
С жалбата е направено особено искане за
спиране изпълнението на оспорената заповед.
Настоящият съдебен състав намира
искането за спиране на предварителното изпълнение на т.6 от Заповед № 2744 от
13.12.2022г. на председателя на Районен съд- Пловдив за недопустимо, поради
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК
предвижда възможност жалбоподателя да иска спиране на изпълнението на оспорения
акт във всеки етап от производството. Последното е изключение от общото
правило, че подаването на жалба спира изпълнението на оспорените актове. При
допуснато такова по силата на закона или с нарочно разпореждане на органа, е
предоставено право на жалбоподателя да обоснове интерес и вреди, които са
съизмерими с преценката на законодателя или органа за значимостта на
обществения интерес от допуснатото изпълнение.
Основанията за издаване на оспорения
акт се съдържат в чл. 233, ал. 6 от ЗСВ и Правилата за определяне и изплащане
на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл. 233, ал. 6, изр. първо
от ЗСВ (приети от Съдийската колегия на ВСС с решение по протокол №
24/22.06.2021г), които не предвиждат допускане на предварително изпълнение на тези
административните актове. Т.е. оспорената заповед няма предварително
изпълнение, допуснато по нормативен ред. С оспорването на заповедта й в т.6, по
която е образувано и настоящото дело е спряно и изпълнението на заповедта в
обжалваната й част съгласно чл. 166, ал.1 АПК. Тази разпоредба закрепва
нормативно основното правило на съдебно-административния процес, че всяко
оспорване на административния акт, независимо от неговия вид, автоматично
спират изпълнението му. Този суспензивен ефект възпрепятства влизането на акта
в сила и превръщането му в изпълнителен титул по чл. 268, т. 1, пр. 1 от АПК.
Това от своя страна гарантира търсената съдебна защита срещу
незаконосъобразността на оспорения акт и предотвратява лишаването й от ефект
чрез междувременното му изпълнение. Суспензивният ефект настъпва от момента на
подаване на жалбата до влизане в сила на определението по чл. 158, ал.3 от АПК
при нейна нередовност, по чл. 159 от АПК при нейна недопустимост или на
съдебното решение по чл. 172, ал.1 от АПК, с което е отхвърлена. През времето
на така суспендираното изпълнение незаконосъобразни са всички предприети от
административния орган действия по изпълнение на оспорения акт.
Необходимо
е да се отбележи, че суспензивният ефект по чл. 166, ал.1 от АПК не важи, когато
административен орган с разпореждане допусне предварително изпълнение на
издаден от него административен акт съгласно чл. 60 от АПК, както и когато съдът
допусне предварително изпълнение съгласно чл. 167 от АПК. Спирането във тези случи
дава временна защита на застрашените от него права и законни интереси на
оспорващия. В тази връзка следва да се отбележи, че правото да се иска спиране
на предварителното изпълнение по чл. 166, ал.2 от АПК възниква с влизане в сила
на разпореждането по чл. 60, ал.1 от АПК, с което административният орган го е
допуснал, независимо дали то е било обжалвано и съдът окончателно е признал
законосъобразността му или като неоспорено в срок е влязло в сила. Това спиране
е предназначено да обезпечи правата на оспорващия по време на висящността на
съдебното производство. Аналогично, правото по чл. 166, ал.4 от АПК възниква в
момента на издаване на административен акт от вид, на който отделен закон
придава предварително изпълнение, а упражняването му има описаната
обезпечителна функция. И в двата случая абсолютна предпоставка за допустимост
на искането по чл. 166, ал.2 от АПК и по чл. 166, ал.4 от АПК е наличието на
предварително изпълнение, допуснато административно и нормативно, подлежащо на
спиране от съда.
В обжалваната заповед не е включено
разпореждане по чл. 60, ал.1 от АПК за предварително изпълнение, нито такова е
допуснато след издаването й при условията на чл. 60, ал.2 от АПК. При
положение, че точка 6 от Заповед № 2744 от 13.12.2022г. на председателя на
Районен съд- Пловдив е без допуснато предварително изпълнение по чл. 60 от от същия административен орган, негово спиране
не може да се постанови от съда по чл. 166, ал.2 АПК, а предявеното
такова искане е без предмет - несъществуващото предварително изпълнение по чл.
60 от АПК.
На следващо място, според чл. 166,
ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение
на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда
изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно
от съда при условията на ал. 2. В тази връзка следва да се отбележи, че нито
изцяло, нито в обжалваната т.6 на Заповед № 2744 от 13.12.2022г. на
председателя на Районен съд- Пловдив има нормативно предварително изпълнение по
чл. 166, ал.4 от АПК.
Ето защо, съдът приема предявеното по
делото искане за спиране за недопустимо. Първо, такова не може да бъде постановено
тъй като на основание чл. 166, ал.1 от АПК подадената от Т.И.М. жалба срещу Заповед
№ 2744 от 13.12.2022г. на председателя на Районен съд- Пловдив е спряла
изпълнението й в оспорената част до завършването на производството по настоящото
дело и това спиране е настъпило пряко по силата на закона съгласно чл. 166,
ал.1 от АПК. Второ, предявеното за разглеждане искане е лишено от предмет по чл. 166, ал.2 АПК, доколкото не е налице предварително изпълнение на Заповед № 2744 от
13.12.2022г. на председателя на Районен съд- Пловдив, допуснато с влязло в сила
разпореждане по чл. 60, ал.1 от АПК, което съдът да може да спре с определение
по чл. 166, ал.3, изр.2 от АПК. Трето, предявеното за разглеждане искане няма и
предмет по чл. 166, ал.4 от АПК - липсва предварително изпълнение на Заповед №
2744 от 13.12.2022г. на председателя на Районен съд- Пловдив, допуснато по
силата на отделен закон, което да може да бъде спряно.
Предвид изложеното, искането за спиране
изпълнението на оспорената заповед се явява без предмет, тъй като не е налице
допуснато нито по силата на закона, нито с акт на административния орган
предварително изпълнение. Произведен е суспензивният ефект на жалбата и
изпълнението на акта следва да се приеме за спряно до разрешаване на спора по
същество.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Т.И.М. за
спиране на изпълнението на точка 6 от Заповед № 2744 от 13.12.2022г. на
председателя на Районен съд- Пловдив.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд
в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: