Р Е Ш
Е Н И Е
№ 273
гр.Пловдив, 30.09.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора... ................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 398 по описа за 2019г на
Пловдивски апелативен съд и взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 190 от 11.04.2019г по т.д. № 497/2018г по описа на
Окръжен съд – Пловдив, XIX състав е
постановено:
„ОТМЕНЯ на осн.
чл.74 от ТЗ решенията по т.7 взети на проведеното на 12.06.2018г. ОСА на
К.2. АД с ЕИК.., в частта им относно измененията на устава по чл.6 и 8, както и
по отношение на чл.34, т.15, като ОТХВЪРЛЯ
останалите предявени искове, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.2. АД с
ЕИК .. да заплати на Й.Б.А. с ЕГН ********** със съд. адрес ***, офис 16 сумата
от 40 лева направени деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Й.Б.А. с
ЕГН ********** със съд. адрес ***, офис
16 да заплати на К.2. АД с ЕИК .. сумата от 750 лева направени деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.“
Против постановеното решението, в частта, в която
исковете са отхвърлени е подадена въззивна жалба от Й.Б.А., който моли за
неговата отмяна в тази част и претендира разноски.
Подаден е отговор от „К.2.“ АД ***, който моли в
тази част решението на бъде потвърдено, като претендира разноски.
Въззивна жалба е подадена и от „К.2.“ АД ***, ЕИК.. в частта от решението, с която са
отменени взетите решения по т.7 от дневния ред на ОС конкретно на чл.6 и чл.8
от Устава, като моли в тази част решението да бъде отменено, прави възражение и
за недопустимост. Претендира разноски.
С подадения отговор от Й.Б.А. е поискано жалбата
да бъде оставена без уважение и да бъде оптвърдено в тази част съдебното
решение като правилно и законосъобразно.
Апелативният съд намира, че въззивните жалби са
процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срок.
За да се произнесе по тях на първо място съдът е
длъжен да се произнесе по въпроса за допустимостта на постановеното решение, с
оглед възраженията в жалбата на „К.2.“ АД ***,
ЕИК .. в обратния смисъл, като намира за установено следното:
Пред окръжния съд между страните не са били
спорни обстоятелствата по провеждане на общо събрание на акционерите в „К.2.“
АД на 12.06.2018г на адреса на
управление на дружеството, свикано чрез обявена
покана по пратидата му в ТР и
РЮЛНЦ - вписване № 20180509094419. Провеждането на ОС е удостоверено от нотариус Т.К.. На събранието са били представени 238 872 броя
акции, които представляват приблизително 85,31 % от регистрирания капитал на
дружеството и са присъствали и всички членове на СД. Акционерът- ищец Й.Б.А. не е присъствал лично, а
е изпратил свой пълномощник – Б. Й. Б. с нотариално заверено пълномощно, който не е
допуснат да гласува, тъй като не е акционер в дружеството, съгласно изискването
за упълномощаване, което задължително следва да е на друг акционер по чл.17, ал.2 от Устава на дружеството, но е допуснат да присъства при провеждането на
събранието.
При тези факти ищецът е възразил, че с
недопускането на неговия пълномощник до гласуване на общото събрание са
нарушени неговите права на акционер да участва в общото събрание и продължава,
че разпоредба на чл.17, ал.2 от
Устава противоречи на императивната разпоредба на чл. 220, ал.1, изр. второ,
във връзка с чл.226 от Търговския закон, във връзка с чл. 36 от ЗЗД.
На второ място ищецът е счел за неотговаряща на
изискванията на чл.223, ал.4 от
ТЗ по съдържани обявената покана за свикване на ОС на
акционерите, която задължително следва да
съдържа най-малко следните данни: фирмата и седалището на дружеството; мястото,
датата и часа на събранието; вида на общото събрание; съобщение за
формалностите, ако са предвидени в устава, които трябва да бъдат изпълнени за
участие в събранието и за упражняване на правото на глас и дневен ред на
въпросите, предложени за обсъждане, както и конкретни предложения за решения, но според ищецъ поканата не е съдържала
конкретните решения за изменение на Устава на дружеството. Решението за свикване на редовното ОСА е взето
на заседание на СД с Протокол № 5 от 19.04.2018г, в който е псочена т. 7 от дневния ред да бъде със следното съдържание:
„Изменение и допълнение на Устава на
дружеството“. В изпълнение на разпоредбата на чл. 223, ал. 4, т. 5 от ТЗ
СД е
предложил следното „конкретно предложение за решение“: „ОС приема изменение и допълнение на Устава на дружеството съгласно
предложението на Съвета на директорите съдържащо се в материалите по чл, 224,
ал. 1 от ТЗ“.
Покана е заявена за обявяване по партидата на дружеството на 23.04.2018г, а чак на 27.04.2018г СД е взел решение по Протокол № 6 за конкретното
предложение за решения за изменение и допълнение на Устава
по т. 7 от дневния ред. Това по-късно уточняване
на конкретните решения ищецът намира за нарушение, което
е достатъчно основание само по себе си за отмяна на решенията
по тази точка от дневния ред.
Освен общо оспорване на процедурата по свикване
ищецът е оспорил и отделни, изменени текстове от Устава – тези на чл.6, чл.8 и
чл.34, т.15 от Устава, като противоречащи на разпоредби от ТЗ и на същото
основание е оспорил взетото решение по т. 6 от дневния ред: „ ..... да се увеличи капитала
на дружеството от 280 000лева на 2 800 000лева, чрез издаване на нови 2 520 000 поименни акции с право
на глас и с привилегия за обратно изкупуване, съгласно чл. 187в от ТЗ, с номинална и с
емисионна стойност 1лев всяка. Увеличението на капитала се извършва по реда и
при условията на чл. 246, ал. 4 от ТЗ - чрез превръщане па част от превишението на фонд
"Резервен" на дружеството в размер на 2 520 000лв в капитал. Акциите от
новата емисия се разпределят между акционерите съразмерно на участието им в
капитала преди увеличението - като за всяка притежсавана акция всеки акционер
получава 9 акции от новата емисия. Приема изменения и допълнения в Устава на
дружеството съответни на взетото решение за увеличение на капитала." За да обоснове
незаконосъобразност на измененията на тези три разпоредби от Устава, във връзка
с решението за увеличение на капитала, ищецът е посочил, че според него при увеличение на капитал на дружество със средства от фонд „Резервен“ по чл.246,
ал.4 от ТЗ то не може да издаде поименни акции с право на глас и привилегия за
обратно изкупуване, съгласно чл. 187в от ТЗ. Според
ищеца императивната разпоредба на
чл. 187в, ал. 3 от ТЗ позволява обратното
изкупуване на акции да се извършва само
със суми, предназначени за разпределяне съгласно чл.247а, ал.1 и 2
от ТЗ и поради това обосновано може да се твърди, че ТЗ косвено с
императивната разпоредба на чл. 187в, ал. 3 от ТЗ забранява при увеличение на
капитала със средства по чл. 246, ал. 4 от ТЗ да могат да се издават
привилегировани акции по чл. 187в от ТЗ. След
като ОСА е взело решение в обратния смисъл по т.6 от дневния ред,
то това решение противоречи на
императивната разпоредба на чл.246, ал.4 във вр чл.187в,
ал.3 от ТЗ, следователно е незаконосъобразно и подлежи на
отмяна. Незаконосъобразността на решението за увеличение на капитала и
емитиране на нови акции с привилегия за обратно изкупуване влече и
незаконосъоразност на последващите решения по т.7 от дневния ред за изменение
на чл.6, чл.8 и чл.34, т.15 от Устава, уреждащи коркретните условия и
процедури, по които дружеството да извърши обратното изкупуване, които
изменения са гласувани „ан
блок“.
Ищецът е изложил и конкретни оплаквания за
допусната незаконосъобразност на отделни изменения на Устава на дружеството,
конкретно на уредената процедура
при обратно изкупуване на акции в чл. 6 от Устава,
която е приета в противоречие с императивната
разпоредба на 187б от ТЗ –
Уставът е предвидил решението за обратно изкупуване да се взема от СД, но
подобни права не могат да му се прехвърлят. Императивните разпоредби на ТЗ не
предвиждат овластяване на този орган – СД - с правомощия на Общото
събрание, както това се допуска например
при увеличаване на капитала на дружеството и изключване на правата на
акционерите по чл.194, ал.1 от ТЗ. Освен
това конкретно ал.6 от същия текст от Устава, която дава право на СД да
определя цените на акциите при обратно изкупуване, води до неравнопоставено и неравноправно третиране
на акционерите при обратно изкупуване на акции издадени с привилегия за обратно
изкупуване – предвиденото противоречи на чл.181, ал.3, изр.
второ от ТЗ, който не допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един
клас.
По отношение на приетите изменения на чл. 8 от Устава
ищецът е заявил, че дружеството е нарушило
членствени му
права на акционер по чл.185 от ТЗ с неправомерно разширяване на правомощията на СД по
чл. 8, ал.5,
т.2 и 3 и ал.6 от Устава. Според ищеца дадените
правомощия на СД на практика може да доведат до
невъзможност за акционер да продаде акциите си дори на друг акционер
на дружеството.
Приетото изменение на чл. 34, т. 15 от Устава ищецът определя като противоречащо на чл. 187б от ТЗ, според който решение за обратно изкупуване на собствени
акции може да се вземе само от органа ОС на дружеството,
не и от СД.
При така наведените оплаквания ищецът е искал от
съда да отмени като незаконосъобразни решенията на проведеното ОСА по т.6 и т.7
от дневния ред.
Отвеникът е възразил по оплакванията за
редовността на поната за свикване на общото събрание като е посочил, че съм
момента на обявяването ѝ 09.05.2018г всички материали са били на
разположение на акционерите на адреса на управление ***, а за ищеца са били
изготвени копия и са му били предоставени по негово искане в гр.С., за което е
съставен нарочен протокол. Ето защо дружеството не е свикало и провело
процесното ОС в нарушение на чл. 223,
ал.4, т.5 във връзка с чл. 224, ал.1 от ТЗ.
Ответникът е посочил с отговора си, че всички
присъстващи акционери са подкрепили единодушно решенията по т.6 и по т.7 от
дневния ред. Оспорил е оплакването на ищеца, че изискването на чл.17, ал.2 от Устава за упълномощаване на лице, което е друг акционер, за
участие в общо събрание ограничава правата му да участва, тъй като при
приемането на тази разпоредба ищецът е гласувал „за“ и поради това е обвързан
от нея. Причината за приемането ѝ произтича от спецификата на дружеството
– ответник, което е било учредено като работническо – мениджърско дружество да
участва в приватизацията и поради това предполага доверие и по-тясно врързани
отношения между акционерите, като изключва присъствието на външи лица на общите
събрания, както и от изрично предоставената за това възможност от чл.165, т.10 от ТЗ, която
разпоредба, след като определя минималното
задължително съдържание на Устава,
предоставя на акционерите право да предвидят и други условия във връзка
с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството. Именно
подобно условие представлява изискването за упълномощаване само на лице, имащо
качеството акционер в дружеството по чл.17, ал.2 от Устава.
Ответникът пред окръжния съд е застъпил тезата,
че взетото решение за увеличаване на капитала му със средства от фонд „Резервен“ не противоречи на чл.246, ал.4 от ТЗ не поставя каквито и да било
условия за увеличаване на капитала със средствата от фонд „Резервен“ на
дружеството, освен средствата във фонда да надхвърлят 1/10 от капитала на
дружеството и с тази разлика да се
извърши увеличението. Дружеството е спазило и ограничението по чл.197, ал.3 от ТЗ, който забранява при
увеличаване на капитала със собствени средства да се нарушава изискването за
съразмерност - получените от конкретен акционер нови акции от увеличението трябва да са съответни на броя на неговите акции,
преди увеличението на
капитала със собствени средства. Тези
изискания са спазени и ТЗ не съдържа други императивни изисквания при увеличаването на капитала със собствени
средства, които да не са били спазени. Не са налице императивни текстове на
закона, които да забраняват или ограничават механизмите за увеличаване на
капитала със собствени средства - издаване на акции от различен клас, издаване
на акции с привилегии (примерно относно броя гласове, относно право на
гарантиран или по - висок дивидент и др. подобни), издаване на акции с
привилегия за обратно изкупуване и
затова намира твърденията на ищеца за
голословни и такива, които не намират опора в Закона.
Ответникът е провел разграничение на хипотезите на взето
решение за увеличение на капитала
и на решение за обратно изкупуване на собствени акции, но издадени с привилегия за обратно изкупуване. Тълкувал е разпоредбата на чл.246,ал.4 от ТЗ, който дава възможност за
увеличение на капитала от фонд „Резервен” без да съдържа изискване за
конкретния клас емитирани акции, с
които ще се
увеличи
капитал. Решението за увеличаване на капитала се взема от
органа общо събрание. След това е разгледал процедурата по обратно
изкупуване на акциите, но които са издадени с такава привилегия и е посочил, че то се извършва при ограниченията на чл.187в, ал.3 от ТЗ, определящ вида средства, с които изкупуването може
да се извърши от дружеството. Такъв въпрос обаче не е бил предмет на решения
на процесното ОС, защото е ясно, че изкупуването ще бъде при спазване на изискванията на чл.247а, ал.З от ТЗ, а дори изкупуването да бъде в нарушение на Закона,
то това не води до недействителност
на приетите решения, извършените сделки и настъпилите правни последици - аргумент
от чл. 247а, ал.4 от ТЗ.
Ответникът е оспорил и развитите оплаквания за незаконосъобразност на решенията по т. 7 от
дневния ред за прието изменение на устава и издаване на акции клас Б, а това са емитираните при гласуваното увеличение на
капитала акции с привилегия за обратно
изкупуване. Измененията на устава включват приемането на условия и ред, които Съветът на
директорите следва да спази, за да извърши обратното изкупуване на акциите клас Б. Следователно
решението за обратно изкупуване е взето от общото събрание, което единствено
има това право съгласно ТЗ. Съветът на директорите следва да изпълни
процедурата определена от общото събрание и регулирана
в Устава в съответствие с на чл.187в, ал.1 от ТЗ. С приемането на решението за
издаване на акции клас Б и за изменението на Устава, общото събрание е приело решение за
издаване на особена емисия акции - акции с привилегия за обратно изкупуване – приетите изменение на чл.6, ал.4 и следващите от Устава. За Съвета на директорите остава да спазва
тази процедура като извърши всички стъпки посочени в нея. Ответникът е посочил, че исковата молба не прави разлика от ограниченията
пред обратното изкупуване на собствени акции по
чл.187б от ТЗ, издадени
като нормални акции, без привилегия за обратно изкупуване и изкупуването
(правото да бъдат предложени и задължението на дружеството да изкупи такива
акции) на акции с привилегия за обратно изкупуване, които са отделен клас акции, с отделни особени права.
Ответникът не се е съгласил и с оплакванията на
ищеца, че са нарушени правата на акционерите с приемане на измененията в
чл.8 от Устава и поставянето на
допълнителни изисквания за прехвърляне на акции от дружеството, като
се е позовал на чл.165, т.3 от ТЗ и
чл.185, ал.2, изр. второ от ТЗ,
позволяващи въвеждането на подобни ограничения и приемането на особени условия за прехвърляне на поименни акции.
Тази възможност е дадена от законодателя, за да може дружеството да се предпази
от „враждебно проникване” или изкупуване на акции с цел саботиране на работата
му, а целта на дружеството с приетите
изменение на чл.8, ал.5 от
Устава е да не се получава концентрация на капитал в отделни акционери, което
може да промени вота и наруши правата на миноритарните акционери. Огранът СД има регулативната роля да опази дружеството от такава концентрация.
Промените на структурата на капитала в посока на концентрация могат да имат за
последствие нежелани промени в устава на дружеството. Отделно от това с ал.6 на чл.8 от Устава
е осигурена защита на дадения акционер, като са ограничени срокове за произнасяне от Съвета на
директорите.
Във връзка с предходните разсъждания на ответника
той е посочил, че не е налице и
твърдяното от ищеца противоречие между разпоредбата на чл.35, т.15 от Устава
и
чл.187б от ТЗ. В т. 15 на чл. 34 от Устава са посочени две хипотези при които
СД може да вземе решение за обратно изкупуване: първата е общо за обратно изкупуване на акции от
дружеството, а втората
е за изкупуване на акции клас Б. Първата хипотеза не е подмяна на компетентностите
на ОС, а отговор на реални ситуации, в случай на придобиване на собствени акции
от дружеството при условията на чл. 187г от ТЗ, който допуска това. Този текст
урежда хипотеза на обратно изкупуване, дори в отклонение от правилата по чл.
187а - 187в от ТЗ, което е скрепено само и единствено с последицата по
чл. 187г от ТЗ и предвижда, кой орган на дружеството е компетентен да приеме
решение за подобно изкупуване. Ограниченията за обратно изкупуване и тяхното
нарушаване не води до нищожност на сделките за изкупуване на собствени акции, а
съгласно изричния текст на закона - само до задължение за прехвърлянето им или
до задължение за обезсилването на придобитите в отклонение от разпоредбите на
чл. 187а - 187в от ТЗ акции. Втората хипотеза на т.15 на чл.34 от Устава е
посочена за изчерпателност, защото аналогичен текст се съдържа и в чл.6, в
който са определени условията и редът съгласно чл. 187б, ал.1 от ТЗ.
При така изразените становища на страните
окръжният съд е приел за неоснователни оплакванията на ищеца, че е нарушено
правото му да гласува в общото събрание чрез пълномощник, тъй като изискването
за нотариално упълномощаване за участие на друго лице, но имащо също качеството
акционер не нарушава императивни правни норми на ТЗ, напротив подобно
ограничение е изрично допуснато от чл.165, т.10 от ТЗ.
Намерил е за неоснователно и оплакването за
нарушена процедура по свикване на общото събрание с покана, съдържанието на
която не отговоря на минимално уреденото и изскуемо се такова, а именно да са
посочени конкретните решения, които се предлага да се вземат, тъй като тези
проекти за решеия са били на разположение на акционерите към момента на
предоставяне на материалите за общото събрание за запознаване и това е било към
момента на обявяване на поканата в Търговския регистър. На редовността на
свикване на събранието и обявяване на двения ред не е отразява обстоятелството,
че са налице две решения на органа СД на дружеството – първото за вземане на
решение за провеждане на ОС и дневен ред и второто за конкретните проекти за
решения по измененията на Устава на дружеството, тъй като и двете взети решения
на отделни заседания на СД предхождат обявяването на поканата в ТР.
Окръжният съд е намерил за неоснователно
оплакаването на ищеца, че е налице косвена забрана на чл.264, ал.4 от ТЗ,
съгласно която след като ще се използват средства от фонд „Резервен“ за
извършване на увеличение на капитала на дружеството, то този капитал не може да
бъде използван за емитиране на поименни акции с привилегия за обратно
изкупуване. Цитираната разпоредба от ТЗ ограничава размера на средствата от
фонда, с който може да се извърши увеличение, но не поставя никакви други
ограничения, вкл. и по вида, издавани във връзка с увеличението акции.
Съдът е намерил за основателно оплакаването на
ищеца, че с изменението на чл.6 от Устава се нарушава чл.187б от ТЗ, който
предвижда, че решението за обратно изкупуване на акции се взема от органа ОС, а
с изменението в Устава това правомощие се делегира на органа Съвет на
директорите, без да е сред изрично изброените правомощия, чиеуто делегиране от
ОС на друг орган да е допустимо.
Приел е за основателни оплакванията на ищеца, че
с предвидените изменение на чл.6 и чл.8 от Устава се нарушават членствените
права на акционерите да се разпореждат с акциите си, като неправомерно се
разширяват правомощията на СД и това разширяване на практика може да доведе до
невъзможност за един акционер да продаде акциите си дори на друг акционер. По
същите тези мотиви съдът е приел за незаконосъобразно приетото от ОС изменение
на чл.34, т.15 от Устава.
На следващо място съдът е посочил, че макар да не
е сезиран от ищеца с подобно оплакване, няма пречка да се произнесе служебно по
констатирана от него нищожна клауза от приетите изменения на Устава, конкретно
тази на чл.8, както и няма пречка да я отмени служебно без да наруши правилата,
прогласени с ТР № 1/2002г на ВКС, ОСГК. Съдът е приел, че приетото изменение на
чл.8 противоречи на справедливостта и морала и общо може да се подведе под
хипотезата на нищожност като противоречаща с добрите нрави по чл.26, ал.1,
предл. трето от ЗЗД. Приложимостта на разпоредбите за нищожност на ЗЗД е обосновал
с уредената от чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне, която се отнася и към Устава
на търговско дружество, който представлява многостранен договор. С приетите
правомощия на СД да определя цените в процедурата по обратно изкупуване на
издадените акции с тази привилегия се стига до крайност като се ограничава
неприкосновената частна собственост в разбирането, вложено от чл.17 от Конституцията на РБългария и се ограничават правата на акционерите да се
разпореждат с акциите си по чл.185 от ТЗ. Със същите мотиви е счел за нищожна и
клаузата на изменения чл.6, ал.6 от Устава.
Против така постановеното решение са подали
пространни въззивни жалби и двете страни, които озцяло поддъражат вече
въведените в процеса обсотятелства, по които въззивната инстанция намира
следното:
Изчерпатени са мотивите на окръжния съд по
липсата на незаконосъобразни действия от страна на дружеството по свикване и
провеждане на процесното общо събрание, с което не са допуснати нарушения на
иперативни разпоредби на ТЗ или Уставата му, напротив, те позволяват
въвеждането на допълнителни ограничения по представителство по пълномощие. По
отношение на свикването на събранието и подготовката от СД на поканата с
дневния ред също не са налице допуснати нарушения, като конкретните проекти за
решения са били налични пред акционерите към момента на обявяване на поканата
по пъртидата на търговеца в ТР. Неоснователно е оплакването на ищеца и за
„косвена“, по неговите думи, забрана за емитиране на поименни акции с
привилегия за обратно изкупуване, когато емисията е със средства от фонд
„Резервен“, каквито ограничения в посочения от ищеца чл.246 от ТЗ не се
съдържат. За всички тези обстоятелства въззивната инстанция препраща към
мотивите на окръжния съд на основание чл.272 от ГПК.
По отношение пространните мотиви от окръжния съд
за констатирано от него служебно наличие на новоприети в Устава нищожни клаузи,
въззивната инстнация намира, че тези обстоятелства са извън предмета на спора,
тъй като не са въведени като оплаквания от ищеца в предвидения за това преклузивен
14-дневен срок от провеждане на процесното общо събрание и съдът не разполага с
възможност служебно да разширява обсотятелствата по които да се произнася
именно с огред дадените разрешения по т.т. 1, 6 и 8 от ТР №1/2002г на ОСГК.
Отделно от това окръжният съд е изложил мотиви за нищожни решения, но е
постановил диспозитив, с който е отменил тези решения като незаконосъобразни.
Доколкото първоинстнационният съд не е формирал изричен диспозитив, с който да
прогласи нищожност, въззивната инстнация намира, че не е налице недопустим
съдебен акт, който да бъде обезсилен, а следва да извърши проверка по същество
на изложените мотиви, които конкретно във връзка с нищожността да не ги вземе
предвид като неотносими към спора.
По отношение на предвидените изменения от Устава
– чл.6, чл.8 и конкретно чл.6, ал.6 и
предоставените правомощия на органа на дружеството СД, въззивната инстанция
намира, че при произнасянето следва да се извърши разграничаване за класовете
акции, по отношение на които тези новоприети текстове действат, а те са ясно
определени. С предвиденото изменение на чл.6 за увеличаване на капитала и
издаването на нови акции е посочено, че издадените преди увеличението акции ще
бъдат от клас А, а тези, емитирани във връзка с увеличението на капитала ще
бъдат клас Б, тъй като те ще бъдат издадени като поименни акции с привилегия за
обратно изкупуване. След като ще се издават акции с привилегия за обратно
изкупуване то чл.187в, ал.1 от ТЗ задължава дружеството да предвиди в Устава си
условията и реда, по които то ще се извършва и именно в изпълнение на това
изискване ОС е приело в Устава си чл.6, ал.6 и чл.8, с които е регулирало
процедурата.
Позоваването от ищеца на разпоредбата на чл.187б
от ТЗ, която изисква вземане на решение от ОС на акционерно дружество за
обратно изкупуване на акции е позоваване на неприложима правна норма. Същата
регулира отношения по повод вече издадените от дружеството акции клас А, за
които ако ще се взема решения тези акции, клас А, да бъда обратно изкупени от
дружеството, безспорно ще е необходимо решение на органа ОС и разпоредбата на
чл.187б, ал.1 от ТЗ е повече от ясна. Но, ако става въпрос за уреждане на
отношения по повод друг клас акции – тези, издадени с привилегия за обратно
изкупуване, които дружеството нарича акции клас Б, то те ще се подчинат на
уредбата на друга правна норма – чл.187в от ТЗ и няма правна логика да се търси
второ взето решение на органа ОС за обратното им изкупуване – решение на ОС
вече е взето да бъдат издадени тези именно акции от клас Б, те по правило
задължително ще бъдат обратно изкупени от дружеството, а акциите от клас А като
правило не подлежат на обратно изкупуване от дружеството. Ако дружеството реши
обратното за акциите клас А, тогава ще е необходимо вземане на решение от ОС и
за това решение действително не е предвидено делегирането му като решение на
друг орган на дружеството, но настоящата хипотеза не е такава.
По отношение на конкретната процедура по чл.8 от
Устава и предвидените в нея правомощия по чл.6, ал.6 от Устава да определя цените
на акциите, които ще е изкупуват обратно, въззивната инстанция намира, че те
представляват намерен от акционерите в дружеството баланс между интересите на
отделните акционери и тези за защита на дружеството и предотвратяване на
нелоялни търговски практики по придобиване на акции и концентрация на капитал.
Подобни възможности за защита на акционерните търговски дружества са допустими
от разпоредбите на ТЗ и същите са в приложение на унифицираните правила по Директива
(ЕС) 2017/1132 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 юни 2017г относно
някои аспекти на дружественото право (консолидирана версия), в която изрично са
уредени стандарти по обратно изкупуване на акции, конкретно в чл. 82, който е
със следния текст:
а) обратното изкупуване трябва да бъде разрешено
от устава или учредителния акт на дружеството, преди акциите, подлежащи на
изкупуване, да бъдат записани;
б) акциите трябва да бъдат изцяло изплатени;
в) условията и редът за обратното изкупуване се
предвиждат в устава или в учредителния акт на дружеството;
г) обратното изкупуване може да се извърши само
при използване на суми, предназначени за разпределяне в съответствие с член 56,
параграфи 1—4, или на приходите от новата емисия, пусната с цел извършване на
изкупуването;
д) сума, равна на номиналната стойност, а ако
няма номинална стойност — на счетоводната стойност на всички изкупени акции, се
отнася в резерв, който може да се разпределя между акционерите само в случай на
намаляване на записания капитал; резервът може да се използва само с цел увеличаване
на записания капитал чрез капитализиране на резервите;
е) буква д) не се прилага към обратно изкупуване
чрез приходите от нова емисия, пусната с цел извършване на изкупуването;
ж) когато се предвижда изплащане на премия на
акционерите вследствие на обратно изкупуване, премията може да бъде изплатена
само от сумите, предназначени за разпределяне в съответствие с член 56,
параграфи 1—4, или от резерв, различен от посочения в буква д) от този член,
който може да се разпределя между акционерите само при намаляване на записания
капитал; посоченият резерв може да се използва само с цел увеличаване на
записания капитал чрез капитализиране на резервите, за покриване на разноските
по член 4, буква й), за разноските по емитирането на акции или облигации или за
изплащане на премия на притежателите на акции или облигации, подлежащи на
обратно изкупуване;
з) съобщението за обратното изкупуване се
публикува по реда, предвиден в законодателството на всяка държава членка в
съответствие с член 16.
Така цитираната разпоредба и приетите други
такива съдържат ограничения единствено по отношение на финансовите средства на
дружеството, с които ще бъдат обратно изкупени акциите, които органичения са
възпроизведени в ТЗ и които не са нарушени с конкретно приетите на процеснто
общо събрание изменения на Устава. Тези изменения, не противоречат и на
разпоредбата на чл.181, ал.3 от ТЗ, както акционерът жалбоподател възразява,
тъй като същата въвежда забрана за ограничаване на правата на отделни акционери
от един клас, а в случая всички новоприети правила по чл.6 и по чл.8 от Устава
обхващат акциите от клас Б, без да въвеждат ограничения само за отделни
акционери, вклл А., притежатели на акции клас Б.
Пред окръжния съд ищецът не е излагал доводи за
взети незаконосъобразни решения по т.7 от дневния ред – приемането на изменения в Устава, на
основание приемането им анблок, а такива е развил във въззивната жалба. Това
оплакване не е въведено в процеса в преклузивния 14-дневен срок от провеждане
на ОС и в съответствие с постановките на т.8 от ТР №1/2002г на ОСГК е извън
предмета на делото, без въззивният съд да дължи произнасяне по него.
По всичко изложено въззивната инстанция намира за
законосъобразно решението на окръжния съд в частта, в която е отхвърлил
предявените искове за отмяна на решения на ОС на акционерите и в тази част
следва да бъде потвърдено. Незаконосъобразно е решението в частта, в която са
отменени решенията за изменение на чл.6 и чл.8 от Устава и в тази част следва
да бъде отменено. Решението е влязло в сила по иска за отмяна на приетото
изменение на чл.34, т.15 от Устава, в която част същото не е обжалвано.
С оглед произнасянето по спора, търговското дружество
има право на разноски за платена държавна такса от 40лв и адвокатско
възнаграждение от 3000лв с ДДС по подадената от него въззивна жалба и по
подадената от жалбоподателя – акционер въззивна жалба. По размера на
адвокатското възнаграждение
жалбоподателят А. е направил възражение за прекомерност. Предявените от
него искове пред окръжния съд са били общо седем обективно съединени иска –
всяко заявено нарушение по свикване и провеждане на общото събрание
представлява самостоятелен иск, съгласно възприетото разрешение по т.VI от ТР №1/2002г по т.д.№ 1 от 2002г по описа на ВКС, ГК - първият е
нарушаване на провото му да участва чрез пълномощник в общото събрание, вторият
е за нередовно обявена покана с дневен ред за свикване на общото събрание,
третият е за незаконосъобразно решение за увеличение на капитала със редства на
дружеството от фонд „Резервен” с емитиране на акции поименно акции с привилегия
за обратно изкупуване и поради това незаконосъобразност на приетите изменение в
чл.6, чл.8 и чл.34, т.15 от Устава, четвъртият е за назеконосъобразно
овластяване на СД с правомощия на ОС за вземане на решения за обратно
изкупуване, петият е за незаконосъобразно разширени правомощия на СД в
процедурата по обратно изкупуване по чл.8 от Устава, шестият е за ограничаване
правата на акционер да се разпореди с притежаванито от него акции с привилегия
за обратно изкупуване с оглед ограниченията на чл.6, ал.6 от Устава и седмият е
за назаконосъобразно прието изменение на чл.34, т.15 от Устава. Минималното
възнаграждение по всеки от исковете се определя по реда на т.10 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – иск
от съдружник или акционер против дружеството - и е в размер на 800лв, върху който на
дружеството се дължи и 20% ДДС или още 160лв и така общият размер на
минималното адвокатско възнаграждение за един иск възлиза на 960лв с ДДС, а за шест
иска, с които е сезирана въззивната инстнация - 5760лв с ДДС. Поради това е
неоснователно възражението за прекомерност.
Окръжният съд е приел за основателно направеното пред него възражение за
прекомерност, като е определил дължимо възнаграждение за адвокатска защита на
дружеството в размер на 1500лв за неоценяеми искове, без да е начислил ДДС. В
тази част решението не е било обжалвано по реда на чл.248 от ГПК, поради което
въззивната инстанция е обвързана от определения размер от 1500лв – него го
разделя на седем иска и се получава възнаграждение от 215лв за всеки иск. Отхвърлени
са шест иска, по които ищецът дължи възнаграждение пред окръжния съд в размер
на 1290лв. Присъдени са 750лв и следва да се присъдят още 540лв. На ищеца
дължимите разноски за един уважен иск са в размер на 11,43лв, до който размер
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а за разликата над тази сума –
отменено.
Мотивиран от
горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 190 от 11.04.2019г по т.д. № 497/2018г по описа на Окръжен съд – Пловдив, XIX състав в частта, с която са отменени взетите решения на проведено
на 12.06.2018г Общо събрание на акционерите в „К.2.“ АД ***, ЕИК .. за изменение на чл.6 и чл.8 от Устава
на дружеството, взети по т.7 от дневния ред на събранието и в частта за
присъдените на Й.Б.А. съдебни разноски за размера над 11,43лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Й.Б.А., ЕГН **********,***,
офис 16 обктивно съединени искове да бъдат отменени взетите решения на проведено на 12.06.2018г Общо събрание на
акционерите в „К.2.“ АД ***, ЕИК.. за
изменение на чл.6 и чл.8 от Устава на дружеството, взети по т.7 от дневния ред
на събранието, като неоснователни и ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
част.
Решението е влязло в сила като необжалвано в
частта, с която е отменено решението на
ОС на акционерите за изменение на чл.34, т.15 от Устава на дружеството.
ОСЪЖДА Й.Б.А., ЕГН **********,***,
офис 16 да заплати на „К.2.“ АД ***, ЕИК
.. сумата от 3040лв за разноски пред въззивната инстнация и сумата от 540лв
за разноски в първоинстанционната производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.