МОТИВИ към ПРИСЪДА № 8 / 21.05.20179година
по
НОХ дело
№ 23 / 2019 година
на Айтоския районен съд
Производството по делото е образувано по обвинителен
акт на Айтоска районна прокуратура против О.Х.Х., ЕГН **********,
роден на *** ***, с постоянен адрес:***,
български гражданин, с основно образование, женен, безработен, неосъждан
/реабилитиран/ по обвинение в в това, че в условията
на съвкупност /в хипотезата на чл. 23, ал. 1 от НК/ извършил следните деяния:
На 20.12.2017 година в неустановен точно час, малко преди 07.00 часа от
село П., *** до село Д., и в неустановен точно час след извършване на деянието
визирано в т.2, от село Д., обл.Б. до село П., обл.Б., *** управлявал лек автомобил – марка *** с рама № ***,
което МПС не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от
НК.
На 20.12.2017 година около 07.00 часа в село Д.,
община Р., област Б. отнел чужди движими вещи, а именно два броя женски прасета
на обща стойност 594.00 лева от владението на собственика Х.М. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
чрез използване на техническо средство – Х. използвал законно притежаваната си гладкоцевна двуцевна ловна пушка 12-ти калибър – успоредка,
марка „***“, модел „***“, със сериен номер Т02214, с която произвел изстрели и
умъртвил прасетата, като впоследствие,
за да ги пренесе от мястото, където ги е прострелял, използвал МПС – лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рама № *** – престъпление
по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2,
вр.чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс (НК).
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура, прокурор Павел Манукян въз основа на
събраните доказателства, поддържа повдигнатото обвинение по посочените текстове
от НК, макар да признава, че отразената в обвинителния акт фактическа
обстановки да не се е установила в цялост. Излага мнение, че предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия – реабилитиран по право, следва да му бъдат наложени
две наказания, както следва: глоба за престъплението
по чл.345, ал.2 от НК и лишаване от свобода към минимума, чието изпълнение да
бъде отложено при подходящ изпитателен срок – за деянието по чл.194, ал.1 от НК.
Предлага на съда, доколкото в хода на
съдебното производство се е установило, че обект на посегателството по чл.194
от НК е едно прасе с тегло около 40 кг., а не две животни, всяко от по около
100 кг., наказанието на подсъдимия да бъде определено
след квалифициране на деянието по чл.194, ал. 3 от НК и евентуално да бъде
глоба в размер от 300,00 лева.
В съдебна фаза подсъдимият О.Х.Х.
се е възползвал от процесуалната си възможности и не е дал обяснения досежно
отразената в обвинителния акт фактическа обстановка. При предоставената му
последна дума и в обръщението си към съда Х. е поискал да бъде оправдан,
признавайки, че е взел едно прасе, но считайки, че е бил в правото си доколкото
имал неуредени сметки и уговорка със собственика, да вземе животното заради
предоставен преди години мотоциклет. Защитникът
на подсъдимия адв.Т.Д. – БАК предира подс.О.Х. да бъде признат за невиновен в извършване на
престъпленията по чл.345, ал.2 и 195, ал.1 от НК като се позовава на огромното
разминаване в събрания пред съда доказателствения
материал по двете обвинения. Твърди, че относно деянието по чл.345 НК няма доказателства за извършено престъпление,
а за обвинението по чл.195 НК събраните доказателства, следва да бъдат обстойно
анализирани и преценени.
Счита, че подс.Х. е
невиновен и като следва да бъде оправдан по обвинението по чл.345 НК, а по
отношение на чл.195 НК не са налице безспорни доказателства за субективните
признаци на престъплението. Алтернативно и в случай, че тези позиция не бъде
възприето, моли съдът да преквалифицира обвинението по чл.194, ал.3 от НК –
маловажен случай.
С оглед на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА :
Подсъдимият О.Х.Х. е роден на *** ***, с постоянен адрес в
с.с.,
български гражданин, с основно образование, женен, безработен, осъждан, но реабилитиран по право, видно от служебно
приложената актуална справка за съдимост. 
Установено по делото е, че О. Х.Х. придобил процесното моторно превозно
средство - лек автомобил - марка „***“, модел „***“, с рама № ***, като не е безспорно кога и от кого
е било придобито. Автомобилът бил
без регистрационни табели и не регистриран.
Х. не е регистрирал посоченото MПC пo предвидения в закона ред - съгласно чл. 140,
aл. 1
и 2 от 3ДвП и пo аргумент на чл.1, aл. 4 от HAPEДБA № I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение
на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни
превозни средства, видно от докладна записка
на МВР - / нал. 63 от ДП/.
В обвинителният акт се твърди, че нa 20.12.2017
г., в неустановен точно час, малко
преди 07.00 часа, подс.Х. се качил на
описания лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рама № ***, стартирал двигателя и го привел в движение, въпреки, че не е
превозното средство не е било регистрирано. Обвинението се обосновава
с това, че извършвайки посоченото действие, Х. пренебрегнал задълженията, следващи се от чл. 140, aл. 1 и 2 от ЗДвП, и пo
аргумент от чл. 1, an. 4 от HAPEДБA №
I - 45 от 24.03.2000 г., т.е. привел в движение и управлявал MПC,
което не е регистриано пo
установения ред. В хода на съдебното следствие не се събра нито едно доказателство,
установяващо изложеното, а именно, че в посоченото време и място подсъдимият е
управлявал нерегистрирано МПС. В този смисъл макар при съпоставка на показанията
на разпитаните свидетели Х.М., Т.К., Г.П.Х.
М. и да се установява, че
описаният автомобил принципно се е управлявал и е имало по него явни следи от
употребата му по предназначение – като транспортно средство, никой от тях,
както и от останалите разпитани свидетели не заяви да е възприел, че именно
подсъдимият и то на посочената дата управлява това МПС. Нещо повече, дори
соченият за пострадал и очевидец св.Х.М. пред съда уточни, че предвид
здравословното си състояние /обездвижен/ всъщност е не възприел пряко, че
подсъдимият е шофирал, така както е твърдял в хода на ДП. Предвид изложеното
съдът приема, че по отношение на обвинението по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК не се установи нито извършване на
изпълнителното деяние, така както е описано /на 20.12.2017 година в неустановен точно час,
малко преди 07.00 часа от село П., *** до село Д., и в неустановен точно час
след извършване на деянието визирано в т.2, от село Д., обл.Б.
до село П., обл.Б., *** да управлява лек автомобил –
марка *** с рама № ***, което МПС не е регистрирано по надлежния ред/, нито авторство от страна на подс.Х., поради което и на осн.
чл.304 от НПК, поради което същият е невиновен и следва да бъде оправдан.
Безспорно се установи, че подсъдимият и пострадалият св.Х.М. *** били дългогодишни приятели, поради
което и на Х. било известно, че М. отглежда
животни и към момента има около 20 броя прасета, които пасял в района на с.Д..
Около 07.00 часа,
Х. видял прасетата на М.. Твърди се, че пушката, която носел възпроизвел
изстрели, като между тях имало кратьк интервал от времеи и така успял да улучи и умъртви
последователно две женски прасета, след което ги качил в гореописаното превозно средство. B този момент, собственикът на
животните - свидетелят М.М.Х. се
намирал в района и чул изстрелите. Той бил в близост, като управлявал АТВ и отишъл до мястото, където
подс.Х. натоварил прасетата в автомобила. Впоследствие пред съда
твърди, че всъщност само чул изстрели, но не видял нито стралбата, нито труповете на прасетата в автомобила. Въпреки това и при съпоставка на показанията му с обясненията на обвиняемия в хода на ДП,
съдът приема, че помежду им е проведен на място разговор, като на въпроса на
св.М., Х. отговорил,
че е направил грешка и обещал да му плати, като помолил
да не се
обажда в полицията. След като Х.
се прибрал в дома си, разфасовал на месото.
Междувременно свидетелят М.
изпратил сина си - Х.Х.М., за да вземе уговорената сума.
Той отишъл до дома
на подсъдимия,
срещнал се c него, нo двамата не се
разбрали, относно парите, които следва да бъдат заплатени. Х.М. /след разговор с баща си/ искал
сумата от 200 лв., нo Х. казал, че
може да заплати
сума oт 100 лв. Хасан
М. се обадил
на баща си, който подал
сигнал на телефон № 112.
За случая
били сезирани органи, компетентни да образуват ДП и било
образувано ДП. При извършен оглед на местопроизшествието били намерени двете гилзи от
възпроизведените изстрели, приложени към
материалите по делото. C протокол за доброволно предаване подс.Х. предал законно
притежаваното от него огнестрелно оръжие - гладкоцевна, двуцевна ловна пушка 12-ти калибър - успоредка, марка „***", модел „***", със сериен номер Т02214. Впоследствие, в хода на разследването
е назначена
и изготвена съдебна балистична експертиза, като експергьт е изложил становище, поддържано и пред съда, че предоставените за изследване ловни
гилзи, кал. 12, са били изстреляни от дясната
цев на предоставената
за изследване ловна пушка.
При извършване
на оглед, с тампон са били
иззети биологични следи от описаното МПС — червеникава
течност, намираща се до задна лява врата.
От мястото, където живеел подсъдими били иззети
кожа и животинска глава, предадени от
Х., с протокол за доброволно предаване, както и две
торбички, съдържащи трупно месо. Отделени били
представителни проби от предаденото трупно месо. Назначената биологическа
експертиза отговорила, че всички обекти,
които са били предмет на
изследване /включетелно и тампонът с иззетите биологични следи от автомобила/ съдържат животинска кръв от свиня. Разпитан
като обвиняем в хода на
ДП, Xaлилoв е дал обяснения
/протокол на л. 17 и л.18 от ДП/, като в протокола за
разпит на обвиняем, проведен на 17.10.2018 г., пo негово изрично
желание е дал обстойни обяснения за случилото си, в
присъствието на защитник адв.Д.. Макар обстойно да е описал
как е управлявал автомобила, доколкото осъдителната присъда не може да
се основа единствено на самопризнания и при гореизложените изводи, съдът
оправда по обвинението почл.345, ал.2 от НК и не
кредитира в тази им част дадените обяснения. В останалита
им част и след приобщаването им чрез прочитане в хода на съдебното следствие, съдът намира че
обясненията на Х. кореспондират с част
от установените обстоятелства – досежно кражбата,
но не на две, а само на едно животно – женско прасе, с тегло по твърдения и на
собственика – св.Х. М. – с тегло 40 кг.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за
установена при кореспондиране показанията на разпитаните в хода на досъдебното и
съдебното производство свидетели, заключенията на двете експертизи – балистична
и биологическа и отчасти, съпоставяйки обясненията на подсъдимия.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ :
С оглед така приетата фактическа обстановка съдът
приема за установено, че с поведението си подсъдимият е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав на престъплението кражба
при условията на маловажен случай, действайки в условията на пряк умисъл по
отношение само на едно животно – женско прасе с тегло 40 кг., като за извършена
кражба на имущество извън посоченото, не се събраха доказателства, поради което
и на осн. чл.304 НПК съдът призна подс.Х.
за невиновен в престъплението по чл.195, ал.1, т.4 вр.
с чл.194, ал.1 от НК и преквалихицира деянието по
чл.194, ал.3 НК.
Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на
извършваното и последиците му, но въпреки това е целял настъпването им, поради
ниското си гражданско съзнание, а отчасти и незачитане на установения правов
ред и неприкосновеността на чуждата собствеността, което е и причина за
осъществяване на престъплението досежно кражбата на
едно животно, собственост на св.Х.М..
ЗА
ОПРЕДЕЛАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :
При определяне на вида и размера на наложеното
наказание ,при възприета правна квалификация по чл.194, ал.3 от НК, съдът от
една страна взе предвид степента на обществена опасност на деянието с оглед актуалността
на престъпленията против собствеността. От друга обаче отчете ниската стойност
на нанесената имотна вреда на пострадалия М. – едно женско прасе от 40 кг, остойностено на сумата от 132,00 лева при изслушване в с.з.
на ВЛ Р.Д..
Съобрази се и с данните за личността на подсъдимия Х..
Отчете от необремененото му съдебно минало (реабилитиран), както и отчасти съдействието му за разкриване на обективната
истина, а в известна степен - близостта му с пострадалия и желанието да го
обезщети, при взаимните услуги, които си взаимно си вършели.
Предвид изложеното
съдът, изхождайки от данните за личността на подсъдимия намира, че в конкретния
случай следва изводът, че целите, както на специалната, така и на генералната
превенция, ще бъдат постигнати с налагане на наказание при условията на чл.54
от НК, с определяне на най-леката по вид санкция, а именно глоба, но в
максималния и размер от 300,00 лева.
По отношение на част от веществени
доказателства: 2 бр. найлонови торбички,
съдържащи трупно месо, кожа и глава от
свиня, гилзи и отривки с биологични следи, съдът е
приел, че са налице основанията, предвидени в
чл.53 от НК, поради което и е постановил отнемането им в полза на
Държавата.
Досежно останалите веществени
доказателства: 1 бр. гладкоцевна двуцевна ловна пушка
12-ти калибър – успоредка, марка „***“, модел „***“, със сериен номер Т02214,
собственост на подсъдимия Х. и МПС – лек
автомобил, марка „***“, модел „***“, с рама № ***, оставен на съхранение на
подсъдимия, по аргумент на противното и при липса на предпоставки по чл.53 от НК /притежаването им да е забранено, да е установено, че са послужили за
извършване на престъплението и да принадлежат на виновния/, съдът постанови
връщане на собственика им.
На осн.
чл. 189, ал.3 от НПК и предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършеното
престъпление, същият следва да заплати
на държавата направените по делото разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :