№ 19661
гр. С., 12.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110104886 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на с, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Н. С. В. за вземания в размер на 800 лева - главница по Договор за паричен заем №
647807 от 14.03.2022 г., ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до окончателното
плащане, 190,38 лева – възнаградителна лихва за периода от 14.03.2022 г. до 16.01.2023 г.,
879,62 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, 187 лева – неустойка за забава, 135 лева – разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането, както и 73,71 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.06.2022 г. до 01.01.2023 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да се издаде за вземанията за главница,
възнаградителна лихва, лихва за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част
от вземанията. Следва да бъде отказано обаче издаването на такава за сумата от 879,62 лева
– договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, за
сумата от 187 лева – неустойка за забава и за сумата от 135 лева - разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането, съображенията за което са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза.
Процесният договор за паричен заем е сключен на 14.03.2022 г., като породените от
него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК. Уговорката в договора за
паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Това е така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй
като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна
в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил
1
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е.
опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на
регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта ѝ нищожна - виж т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко
не произтичат вреди.
По отношение на претенцията за неустойка за забава, настоящият състав намира, че
клаузата, в която е уговорено заплащането на такава неустойка, също е нищожна.
Аргументите на съда в този случай са в насока, че по свята същност договорената неустойка
представлява предварително уговорено задължение на потребителя, с което по същество се
цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и изпълнението на
договора. Видно от твърденията в заявлението в договора е предвидено едно допълнително
обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във фиксиран размер съгласно
тарифата на дружеството. Същевременно съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в
договора и това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение.
Следователно от заявителя се цели да получи за едно и също забавено изпълнение и
неустойка за забава и обезщетение за забава.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземането при забава в плащането на погасителните вноски също
е неравноправна, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно
обезщетение за забава. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава, която претенция на ищеца също е предмет на разглеждане по
делото. Ето защо, посочената клауза е в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на
забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка,
излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече нищожността . Отделно
от това, съдът приема, че уговорените такси за събиране на просрочени задължения не са за
допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията
изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от
кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е
свързана с управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е
в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
Предвид изложеното вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
за отхвърляне на подаденото заявление в посочените по-горе части.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за претендираните разноски
съразмерно на отхвърлената част от заявлението или над сумата от 21,28 лева до пълния
заявен размер от 45,31 лева за платена държавна такса и над сумата от 23,48 лева до пълния
дължим размер от 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
2
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на с, ЕИК *********, срещу Н. С. В., с ЕГН *********, в
частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 879,61 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, за сумата от 187 лева – неустойка за забава, за сумата от 135
лева - разходи за събиране на вземането поради забава в плащането за периода от 21.04.2022
г. до 01.01.2023 г., както и в частта, в която се претендират разноски за държавна такса над
сумата от 21,28 лева до пълния заявен размер от 45,31 лева и разноски за юрисконсултско
възнаграждение над сумата от 23,48 лева до пълния дължим размер от 50 лева.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3