Присъда по дело №4859/2018 на Софийски градски съд

                    Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

                   Постъпила е въззивна жалба от адв.С.А.,  повереник на  Н.Я.Н., частен тъжител по НЧХД№4309/2016гпо описа на СРС, срещу присъда от 15.02.2018г. постановена по  същото дело. С присъдата подсъдимият Н.С.Ш. е бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.2, вр.чл.146, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, вр.ал.1, т.2, вр.чл.147, ал.1 от НК, и оправдан на основание чл.304 от НПК по обвиненията. 

                   В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. Първоинстанционният съд правилно бил отбелязал, че от обективна страна деянието е безспорно доказано . В мотивите последователно и безпристрастно била описана цялата фактическа обстановка , довела до вредоносния резултат, а именно- публикуване в „М.М.“ на оклеветяващия тъжителя, материал. Неправилно съдът приел, че авторството на деянието не е безспорно, тъй като, независимо, че на подсъдимия Ш. било възложено проучването и подготовката на материала, същият бил манипулиран допълнително от свидетелите И.Г.Т., А.Д.К.и Г.М.П.. Иска се отмяната на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и да му се наложат наказания, както и да бъде уважен изцяло предявения граждански иск.

                             В съдебно заседание жалбата се поддържа. Повереникът твърди, че става дума за деяние, за което от обективна страна съдът е приел, че е осъществено по безспорен начин, т.е. клеветническият материал, който е публикуван във „М.М.“  ,  отразява неверни данни относно както здравословното състояние на Н., така и съдържа обиди, които той  е възприел лично. Първоинстанционният съд приемал, че изцяло от обективна страна, деянието е доказано, т.е. с всички доказателства – и писмени такива, и гласни е установено, че Н. е получил тази контузия и публикуваната статия във в.„М.М.“, от една страна позорно го обиждала, от друга - изнасяла клеветническите твърдения, че същият е дезертьор, както и че ползва Европейското първенство по волейбол като домашен форум, за да лекува травмите си. Присъдата била оправдателна единствено, относно липсата на  субективен елемент, но видно от сама статия, тя била публикувана с автор подсъдимия Ш.. Опитът на неговите колеги в първа инстанция, да потвърдят обстоятелства, че тази статия е била манипулирана от тях, водел до правен абсурд- един човек, национален състезател по волейбол, който бил утвърдено има както в България, така и в световен мащаб, да няма как да  потърси гражданска отговорност на това лице, тъй като той е служител във вестник и да  не може да се потърси и неговата наказателна отговорност, като автор на този клеветнически материал.

Моли присъдата да бъде отменена и да се постанови осъдителна такава.

         Защитникът счита, че присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, и е подкрепена с голям брой гласни и писмени доказателства. Изводите на съда били ясно мотивирани, задълбочено анализирани, като същите са съобразени с обстоятелството, че авторството на деянието е недоказано по несъмнен начин. Независимо, че материалът е бил подписан от подсъдимия Ш., в последствие бил предаден в редакцията на в. „М.М.“  където преминал обработка и корекция от свидетелите И.Т., А.К.и Г.П., и чак след това бил отпечатан. Всеки от екипа бил нанасял своите корекции, за да подсили статията и да направи същата „по – интересна, по – пикантна за читателите“. Моли присъдата на СРС да се потвърди и жалбата да се остави без уважение.

           Подсъдимият моли да се потвърди присъдата.  Твърди, че няма нищо лично към лицето Н.Н.. През ноември или октомври, 2015 година, довършил зададена му задача от редакционния съвет на в. „М.М.“ , от където се получила информация, че лицето Н.Н. е контузен, и че симулира контузия и няма да играе на домашния форум. Така се свързал с негови източници от националния отбор-лицето И.К., който тогава  бил администратор на отбора, и му казал, че Н. симулира контузия. Това било предадено на редакционния съвет, там колегите му К.и Т.също проверили по свои канали и му казали, да изготвя статията, тъй като била потвърдена новината. Статията в този вид, в който излязла определено не било това, което подсъдимия написал. Дал статията на отговорен редактор, на дежурен редактор и тя минала и през главен редактор. В последния й вид, я видял на следващия ден, когато била отпечатана. Подсъдимия останал изненадан от решението на Н. да го съди лично, защото вестникът бил отворен за право на отговор. Имала редакционни телефони, от които Н. не се е възползвал. Подсъдимия го търсил   в деня, на изготвянето на статията, но той не му вдигнал телефона си. Още по – изненадан останал заради факта, че месеци след Европейското  първенство, в редакцията се получило благодарствено писмо от работодателя на Н.-Българска федерация волейбол, която благодарила за коректното отразяване на шампионата.

           ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

                    След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

           Подс. Н.С.Ш. е роден на *** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, жив. гр.Пирдоп. Същият през 2015 г. работел като журналист във вестник „М.М.“. Частният тъжител Н.Я.Н. бил по това време национален състезател по волейбол. От 09  до 18.10.2015г. България била домакин на Европейското първенство по волейбол, като участие във форума щял да вземе и българският национален отбор по волейбол. Частният тъжител бил включен в основния състав на отбора. Няколко дни преди началото на Европейското първенство в редакцията на вестник „М.М.“ бил получен сигнал, че ЧТ Н.Н. ще симулира контузия, за да не вземе участие в мачовете, тъй като трябва да се пази за Световното първенство в Бразилия, където ще вземе участие с клубния си отбор. Било възложено на поде. Ш. да извърши проверка на достоверността на тази информация, след което да изготви материал. Тъй като не разполагал с необходимите ресурси поде. Ш. се обърнал за съдействия към свой колега - св. И.Т., който имал дългогодишен опит и контакти в сферата на волейбола. Въпреки, че не получил потвърждение подс. Ш. изготвил материал, който бил предаден на редакционния съвет на вестника. Междувременно на 09.10.2015г., по време на тренировка ЧТ Н.Н. получил травма на мускулите и сухожилията на ниво раменен пояс и мишница, за което потърсил медицинска помощ. Съгласно анамнестичните данни се касаело за болка в лява раменна става. На 12.10.2015г. във вестник „М.М.“ , брой 278 /(7398), година XXIII, ден понеделник / била публикувана статията със заглавие „Нов дезертьор в националния - Н.Н. отказва да играе, за да не се контузи“, в която се сочело, че Н. е : „дезертьор“, стоящ „за запълване на бройката“ и проявяващ „наглостта на Н.“ . В същата статия било описано, че Н.Н. отказва да играе, за да не се контузи“: „отказал да брани честта“ на България“ , „ няма да се поти на домашния форум“, „Н.Н. отказал да играе“ , „изследванията не показали нищо нередно,,, „ страхува се да не получи контузия“ , „ използва националния отбор единствено да си лекува контузиите. Така публикуваната статия била възприета от всички читатели на вестника, включително и то частния тъжител Н., който я прочел лично.

Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните в хода на производството доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите показанията на свидетелите В.С.Б., Е.И.В., М.Д.Б., Д.В.В., Д.В.С., Г.С.Б., З.С.С., Иво Н.Н., И.Г.Т., И.М.К., А.Д.К., Г.М.П., обясненията на подсъдимия Н.С.Ш., от писмените доказателства - копия на статия публикувана във вестник „М.М.“ на 12.10.2015г„ медицинска документация, заключение на СМЕ, свидетелство за съдимост на подсъдимия.

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните фактически и правни изводи:

 Първоинстанционният съд необосновано е приел, че подс. Н.С.Ш. е невинен в това,  на 12.10.2015г. да е казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Я.Н., като обидата била разпространена чрез вестник „М.М.“ , брой 278 /(7398), година XXIII, ден понеделник  в статията със заглавие „Нов дезертьор в националния - Н.Н. отказва да играе, за да не се контузи“. В хода на производството е безспорно установено с показанията на свидетелите  В.Б., Е.В., Д.В., Д.С.и М.Б., че частния тъжител Н. е получил травма преди Европейското първенсво. Същите свидетели са близки до тъжителя и са получили информация за този факт, като са били в течение какво е било здравословното състояние на Н. след това. Именно с техните показания се доказва, че на 09.10.2015г. по време на тренировка частния тъжител е получил разтежение, което поради своята болезненост го е препятствало да играе и се е наложило да потърси медицинска помощ. Видно от показанията на св. Г.Б., той е присъствал при получаването на контузията от Н..

Показанията на посочените свидетели напълно кореспондират и с тези на свидетелите З.С.С. и И. Н.Н., които частния тъжител е посетил във връзка с получената контузия. Св.С. твърди, че на 16.10.2015г. е извършил преглед на ЧТ Н., за което обстоятелство по делото са налични и писмени доказателства[1], при който е установил, че травмата е с давност около 6 дни. С оглед естеството на същата и спецификата на движенията, според показанията на този свидетел било невъзможно ЧТ Н. да вземе участие в мачовете. Наличието на травматично увреждане е било констатирано и от св. Иво Н.Н.[2].

По делото е била назначена и изготвена СМЕ[3], експерта по която въз основа на свидетелските показания и наличната по делото медицинска документация е дал заключение, че при Н.Я.Н. е диагностицирано увреждане в областта на дясната раменна става, с белези на болест на ротаторния маншон и състояние на дисторзия и частична повреда на мускул и ставна връзка-„периартрит“.  Съгласно заключението, увредата е съпроводена с болезненост и ограничени движения на крайника, като клиничната изява зависи от степента на поражение на засегнатата става.

Изложеното дава основание на въззивния съд категорично да приеме, че на 09.10.2015г. частния тъжител Н.Н. е получил контузия.

От обективна страна по делото е безспорно установено, че на 12.10.2015г. във вестник „М.М.“ , брой 278 /(7398), година XXIII, ден понеделник е била публикувана статията „Нов дезертьор в националния - Н.Н. отказва да играе, за да не се контузи“, в която се сочело, че Н. е : „дезертьор“, стоящ „за запълване на бройката“ и проявяващ „наглостта на Н.“ . В същата статия било описано, че Н.Н. отказва да играе, за да не се контузи“ , а именно: „отказал да брани честта на България“, „ няма да се поти на домашния форум“, „Н.Н. отказал да играе“ , „изследванията не показали нищо нередно,, , „ страхува се да не получи контузия“, „ използва националния отбор единствено да си лекува контузиите“. Автор на статията, както е посочено и под самата нея  е подс.Ш.. В хода на първоинстанционното разглеждане на делото са били разпитани и свидетелите И.Г.Т., А.Д.К., Г.М.П.. Първоинстанционния съд е приел безкритично показанията им, въпреки, че е отбелязал факта на колегиалните им отношения с подсъдимия. Целейки да препятстват ангажирането на наказателната отговорност на подс.Ш. тези свидетели твърдят най-общо, че „технологичния процес“ по изготвянето на статията включвал участието и на други лица, включително и тяхното. Първоинстанционния съд наивно се е подвел по тази изкривяваща действителността информационна линия и е приел, че „доколкото, обаче са инкриминирани конкретни изрази, следва да са събрани доказателства, че именно подсъдимия е техен автор. Свидетелските показания дадени от К., Т.и П.разколебават тези изводи“. По преценка на въззивният съд показанията на посочените свидетели разколебават единствено вярата в обективната журналистика. Всъщност, нито един от тях не се е ангажирал с твърдение, че е внесъл такава промяна в изготвената от подс.Ш. статия, водеща до включването в нея на инкриминираните думи и изрази.  Напротив, св.К.заявява:“..ако имам някакви забележки нанасям някакви редакции, но немога да кажа точните добавени думи от моя страна, също няма как да ви ги споделя“[4].; св.П.твърди:“..Не мога да си спомня сега точно какво е правено по материала, но ВЪЗМОЖНО Е да са изострени някои думи, с цел да стане по-четивен материалът, но кои точно не мога да се сетя.“[5]; а св.Т.е заявил:“…Ш. ми дава материала, седи до мен и го гледаме заедно…….може да има разлика, минала е стилистично изчистване. Аз не добавям, а махам.“ Съгласуването на материала преди публикуването му с „шефа на отдела“, както се изразява св.К., както и редактирането му от „отговорния редактор“ и от главния редактор, изобщо не изключва авторство на деянието в лицето на репотера Ш.. Твърденията им относно това, че  преди първия мач в редакцията на вестника е получена информация, че ЧТ Н. невярно е заявил, че на тренировка е получил травма, заради която няма да вземе участие в Европейското първенство и получената информация била проверена от няколко източника на св. Тасев, на св. К.и на подс. Ш., не са подкрепени от никакви доказателства. Невярно е твърдението на посочените свидетели и на подсъдимия, че администратора на отбора-св.И.К. им е дал публикуваната информация.  Последният заявява, че изобщо не е познавал св.К., както и че не помни да е разговарял с подс.Ш.. Наред с това св.К.потвърждава, че частния тъжител Н. е имал контузия.  Материалът бил подготвен за печат без подсъдимия да се увери, че информацията е вярна. Видно от събраните доказателства тя е била невярна. Частния тъжител Н. е бил контузен и поради тази причина не е взел участие в срещите на националния отбор. Участието на св. Г.П. - редактор във вестник „М.М.“, на св. И.Т. и на св. А.К.в „технологичния процес“ по отпечатване на статията изобщо не изключва авторството на подс.Ш..  

 С оглед на това въззивният съд приема, че от обективна страна подс.Ш. е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал.1, т.2,вр. чл. 146, ал. 1 от НК. На 12.10.2015г., казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.Я.Н.-„дезертьор“, „за запълване на бройката“, „наглостта на Н.“, като обидата била разпространена чрез вестник „М.М.“ , брой 278 /(7398), година XXIII, ден понеделник / в статията със заглавие „Нов дезертьор в националния - Н.Н. отказва да играе, за да не се контузи“.    Използваните изрази са накърнили честта и достойнството на частния тъжител, тъй като по същността си представляват негативно възприемани от гледна точка на обществото твърдения за него. Частния тъжител е бил изявен състезател по волейбол, включен в състава на националния отбор на страната за Европейско първенство. Посочените изрази „дезертьор“, „за запълване на бройката“, „наглостта на Н.“ са били унизителни за честта и достойнството му, още повече, че причините да не играе са били обективни, а не субективни, което не е от значение за съставомерността на деянието. Обективно обидата е разпространена чрез вестник „М.М.“ , брой 278 /(7398), година XXIII,  в статията със заглавие „Нов дезертьор в националния - Н.Н. отказва да играе, за да не се контузи“ и по този начин е стигнала освен до неограничен кръг лица и до частния тъжител, с оглед на което престъплението е довършено. Така са били засегнати субективната чест и достойнство на тъжителя Н. – неговото самочувствие и самооценка. 

От субективна страна обидата е нанесена умишлено.  Към момента на обидното действие подс.Ш. е възприемал всички обективни фактори. С използваните изрази от волева страна той е искал да се засегне достойнството на частния тъжител.  От интелектуална страна е съзнавал, че употребените думи и изрази „дезертьор“, „за запълване на бройката“, „наглостта на Н.“  са унизителни за честта и достойнството на националния състезател Н.. Съзнавал е, че обидата освен, че се възприема от неограничен кръг лица, ще стигне и до адресата й Н., тъй като е разпространена чрез печатно издание. Разбирал е обществеопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

От обективна страна подс.Ш. е осъществил и признаците от състава на престъплението по чл. 148, ал.2, вр, ал.1, т.2,вр. чл. 147, ал. 1 от НК. На 12.10.2015г., разгласил позорни обстоятелства за Н.Я.Н.-„отказал да брани честта“ на България“ , „ няма да се поти на домашния форум“, „Н.Н. отказал да играе“ , „изследванията не показали нищо нередно,,, „ страхува се да не получи контузия“ , „ използва националния отбор единствено да си лекува контузиите“, като клеветата била разпространена чрез вестник „М.М.“ , брой 278 /(7398), година XXIII, ден понеделник / в статията със заглавие „Нов дезертьор в националния - Н.Н. отказва да играе, за да не се контузи“. Инкриминираните твърдения са клеветнически, тъй като са  били неверни. Категорично по делото е установено, че частния тъжител Н. е бил контузен. Подс.Ш. не имал достоверна информация за здравословното му състояние, но въпреки това е изготвил статията в която е отразил обективно неверни твърдения. Същите са били разпространени чрез вестник „М.М.“ , брой 278 /(7398), година XXIII и са достигнали до неограничен кръг лица. С оглед на това клеветата е била довършена на 12.10.2015г., когато статията е станала достояние на всички лица чели вестник „М.М.“.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимия е осъзнавал, че обстоятелствата които разгласява са неверни. Показателно за това е, че същият не е разговарял със св.И.К., когото сочи за свой „източник на информация“. Следователно подс.Ш. е нямало как да е убеден, че изнесените в статията неверни факти всъщност не са такива, тъй като у него не е била създадена такава представа поради липсата на разговор със св.К.. Подс.Ш. е съзнавал, че разпространява клеветнически твърдения чрез печатно издание. Разбирал е общественоопасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Изложеното дава основание на въззивният съд да приеме, че частното обвинение е доказано. Присъдата на районният съд следва да се отмени, като вместо нея се постанови нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията за които е предаден на съд. При определяне на наказанието съдът съобрази чистото съдебно минало на подс.Ш. като смекчаващо обстоятелство. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчита завишената степен на обществена опасност на деянието, обусловена от факта, че престъпленията са извършени от подсъдимия пренебрегвайки дългът си като журналист да отразява обективно събитията, незачитайки както правото на гражданите за достоверна информация, така и достойнството на частния тъжител Н..

 Въз основа на тези обстоятелства съдът определи за подсъдимия на основание чл. 148, ал.1, т.2,вр. чл. 146, ал. 1 от НК и чл.54 от НК наказание ГЛОБА в размер на ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА и на основание чл. 148, ал.2, вр, ал.1, т.2,вр. чл. 147, ал. 1 от НК и чл.54 от НК - наказание ГЛОБА в размер на ШЕСТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

            На основание чл.23, ал.1 от НК съдът ГРУПИРА така определените на подсъдимия Н.С.Ш. наказания, като му наложи най-тежкото от тях- ГЛОБА в размер на ШЕСТ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

Това наказание по преценка на съда съответства в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. С него на първо място ще се окаже възпиращо за подсъдимия въздействие да не върши други престъпления. Въпреки, че е ориентирано към минималния размер на по-тежко наказуемото престъпление по чл. 148, ал.2 от НК, същото би допринесло подсъдимия да не формира престъпни навици. Същевременно, наказанието ще способства за поправянето и превъзпитанието му, чрез отстраняването на възгледите и ценностните критерии които  са в основата на извършеното от него престъпление и формирането в съзнанието му на нови такива, съответни на обществените изисквания за спазване на законовите предписания.

Наред с това, наложеното наказание ще въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото, с което ще се осъществи и генералната превенция като негова цел. Наказанието глоба в отмерения размер по преценка на съда е адекватно на обществената опасност на подсъдимия и извършеното от него престъпление и напълно достатъчно за постигане на визираните в наказателния закон цели.

С оглед ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия, съдът намира, че предявения граждански иск е частично основателен. Същият е доказан по основание и до размер 10000 лева, до който следва да се уважи изцяло. Претърпените от частния тъжител и граждански ищец неимуществени вреди съгласно правилото на чл.45 от ЗЗД и справедливостта, подсъдимия следва да репарира. Законното основание на претендираното обезщетение е чл. 45 ЗЗД - непозволено увреждане, като между частното обвинение по което подсъдимия е предаден на съд и гражданския иск съществува тясна връзка. Отговорът на въпроса за основателността на гражданския иск е в зависимост от разрешаването на въпроса за авторството на деянието. Относно последното бяха изложени съображения по-горе, с оглед на което до размер от 10000/ десет хиляда/ лева иска е доказан и следва да се уважи. Върху тази сума следва да се присъди законната лихва, считано от датата на деликта- 12.10.2015г.,  до окончателното й изплащане.

            В останалата му част до претендирания размер от 50 000 лева гражданския иск следва да бъде отхвърлен.

            В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени направените по делото разноски- на Н.Я.Н. сумата от 520 лева за разноски по делото,  по сметка СРС сумата от 240/двеста и четиридесет/ лева за разноски в съдебно заседание и по сметка на СГС 400/четиристотин/лева за държавна такса съразмерно уважената част от гражданския иск.

               Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: