РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 20.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ районен съд, втори граждански състав, в открито
съдебно заседание на 06 март Две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН Й.
при
участието на секретаря В.Апостолова като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело № 4396 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е положителен установителен иск от С.Г.Й.
***Г. против Н.Г.К. *** с правно основание чл.79, ал.1 от ЗС вр. чл.124 от ГПК
за собственост върху недвижим имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 12259.1012.289.2.53 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на
изпълнителния директор на АК, находяща се в гр.Враца, ул.”Дико Илиев” №2,
бл.”ОНС-5”, вх.А, ет.4, ап.16, който обект се намира на ет.4 в сграда с
идентификатор 12259.1012.289.2 с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, с
площ на обекта 62 кв.м., ведно с изб.помещение №78-5.44 кв.м., 1,65% ид.части
от правото на строеж върху 68.9 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж 12259.1012.289.2.54, 12259.1012.289.2.52, под обекта:
12259.1012.289.2.39 и над обекта: 12259.1012.289.2.67. Ищецът твърди, че е
придобил собствеността на имота по давност вследствие упражнявано спокойно,
явно, непрекъснато владение и с намерение да го свои повече от 20 години, без
ответницата и нейното семейство да са му пречили или имали претенции към имота.
Поддържа, че ответницата, която е негова сестра, се легитимира за собственик по
силата на договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба, сключен на
11.04.1996г. с техните родители и му е изпратила през м.10.2019г. нотариална
покана да освободи имота и да й предаде владението. Развива доводи, че с този
нотариален акт се прикрива привидна сделка, за да се запази имуществото в
семейството, предвид наличие на осъдителна присъда на наказателен съд срещу
ищеца и присъдено срещу него задължение за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди на пострадалия.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК
ответницата Н.К. оспорва иска и обстоятелствата, на които се основава. Твърди,
че е собственик на процесния имот по силата на н.акт за покупко-продажба № 49,
т.3, н.дело № 1155/1996г. на РС Враца и този договор е произвел своето
прехвърлително действие. Поддържа, че по нейно допускане и настояване на
родителите на страните, в апартамента е заживял ищецът, след като е изтърпял
присъда лишаване от свобода. Развива доводи, че последният винаги е знаел, че
имота е нейна собственост и, че фактически живее в чужд имот, като държател, но
не и като владелец. Оспорва твърдението, че ищецът е упражнявал владение с
намерение да свои имота, каквото никога не бил демонстрирал по отношение на
собственика-ищца. Счита заплащаните от него консумативни разноски за имота за
действия, които не представляват отричане правата на ответницата, тъй като са в
тежест на ползвателя на имота. Ответницата твърди, че редовно посещава и
наглежда имота особено в периодите, в които ищецът е отсъствал за дълго,
работейки като международен шофьор. Почиствала е жилището, била е при майка си,
която също живее там, когато е боледувала, помагала е в отглеждане на детето на
ищеца и многократно му е напомняла, че е време да се изнесе и да си намери
собствено жилище.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства. След като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С нот.акт за покупко-продажба № 49, т.3,
н.дело № 1155/1996г. на РС Враца ответницата е придобила собствеността върху
процесния недвижим имот, който съгласно схема № 15-989368/30.10.2019г. на СГКК
гр.Враца се идентифицира като: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
12259.1012.289.2.53 по кадастралната карта и кадастралните регистри на на
гр.Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния
директор на АК, находяща се в гр.Враца, ул.”Дико Илиев” №2, бл.”ОНС-5”, вх.АЯ,
ет.4, ап.16, който обект се намира на ет.4 в сграда с идентификатор
12259.1012.289.2 с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна, с площ на
обекта 62 кв.м., ведно с изб.помещение №78-5.44 кв.м., 1,65% ид.части от
правото на строеж върху 68.9 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж 12259.1012.289.2.54, 12259.1012.289.2.52, под обекта: 12259.1012.289.2.39
и над обекта: 12259.1012.289.2.67.
Продавачи по сделката са родителите на
страните, а приобретател в лично качество е ответницата, като тяхна дъщеря.
Страните не спорят, че имотът е придобит през време на брака й със свидетеля
Серьожа Кюпов и представлява тяхна СИО.
За установяване на релевантни за предмета на
доказване факти, които съгласно разпределената от съда доказателствана тежест
са на ищеца, а именно: упражнявал ли е същият спокойно, явно, непрекъснато
владение в срока по чл.79, ал.1 от ЗС с намерение да свои процесния имот и
което намерение да е демонстрирал по отношение на собственика, са разпитани
свидетелите И.М. и Ц. П. От показанията им се установява, че в жилището са
живели страните, заедно с родителите си, като собствеността е принадлежала на родителите
им. Впоследствие го прехвърлили на ответницата, тяхна дъщеря. Целта на сделката
е била да не бъде продадено за изплащане на кръвнина по присъда, постановена
срещу ищеца, по която е лежал в затвора. Свидетелите твърдят, че след като
изтърпял присъдата ищецът се завърнал да живее пак в същото жилище. Там
продължава да живее и сега, заедно с майка си и дъщеря си, която е на 11
години. Направил е ремонт като е сменил мебелите и дограмата. Според свидетелите
ответницата е идвала през годините в това жилище, като на гости по два, три
пъти годишно и по семейни поводи. Свидетелката М. твърди, че Н. никога не била
споделяла, че има претенции като собственик към жилището и уточнява, че осъден
по наказателното дело за изплащане на кръвнина е бил ищецът, а не неговите
родители.
За установяване на фактите, за които
ответницата носи доказателствена тежест, а именно: че ищецът е допуснат от нея
в имота, като държател за собственика и е упражнявал фактическа власт като
такъв, а не като владелец, както и, че не е променял държането във владение и демонстрирал
намерение за своене на имота, са разпитани свидетелите Серьожа Кюпов/съпруг на
ответницата/ и Красимира Николова. В показанията си потвърждават фактите, че
жилището е закупено през 1996г. от ответницата, а брат й-ищецът е допуснат от
нея да живее в това жилище, тъй като след изтърпяване на присъдата не е имал
къде да отиде. Св. К. твърди, че никога С. не е заявявал пред него и съпругата
му, било с писмен документ или по друг начин, че се счита за собственик на този
апартамент, а тях за не собственици. Поддържа също, че след 1996г., макар да
живеят в гр.София са идвали многократно в апартамента в гр.Враца, където са
преспивали, а съпругата му-ответница е идвала и престоявала и за
по-продължителни периоди от време, когато е гледала за по два-три месеца
болната си майка. В тези периоди твърди, че тя се е грижела и за детето на брат
си, който пътувал в чужбина, като международен шофьор. Свидетелят споделя и за
проведен през м.10.2019г. телефонен разговор с ищеца, в който последният лично
му заявил, че по повод продаден наследствен имот на страните, желаел да допълни
сумата получена от същия с още пари и да закупи апартамента в гр.Враца на
ул.”Дико Илиев”. След ден, два ищецът променил намерението си и се обадил на
ответницата да си поиска парите от продажбата, и тя същия ден му превела
половината от получената сума.
Според св. К.Н. бащата на страните е бил
разочарован от сина си и с ясното съзнание да остави апартамента в сигурни ръце
го е прехвърлил на дъщеря си. Ответницата и семейството й идват в имота
сравнително често, като в свое жилище. Ищецът С. според свидетелката живее там
по благоволението на сестра си и от нейните добри сестрински чувства, тъй като
имал тежък период в живота. Ищецът никога не е споделял пред свидетелката, че
се чувства собственик на имота, както и не е отблъсквал истинските собственици.
Свидетелката потвърждава казаното от св. Кюпов, че ответницата е идавала и
гледала майка си, която била счупила рамо, в който период се грижела и за
детето на ищеца.
Представени са документи за извършени
плащания на консумативи за ползване на жилището – ВиК, ел.енергия,
топлоснабдяване, партидите на които се водят на ответницата или нейната майка.
Ответницата не оспорва извършваните плащания с довод, че те се дължат от
ползвателя на имота.
Видно от представеното удостоверение от 11.02.2020г.
на отдел „БДС” към СДВР ищецът С.Г.Й. има регистрирани 216 бр. преминавания през
ГКПП на РБългария в периода 2010г. 2019г. В същото е отразено, че на
09.08.2013г. е регистрирано излизане от РБ, а влизането е на 18.05.2014г.
При така установеното от фактическа страна се
налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗС
правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се
откаже от него. В тази връзка е необходимо да се изследва наличието на
заявените собственически права от страна на ищеца, а именно изтекла ли е в
негова полза придобивна давност, т. е. налице ли са предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване на имота по
отношение на него, които да изключат правата на ответницата. Периодът на
придобивна давност е заявен 20 години преди предявяване на иска.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1
от Закона за собствеността постановява, че правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години. С осъществяване на условията по чл. 79, ал. 1
ЗС владелецът придобива в собственост владения обект и без значение
за настъпване на предвидената от закона правна последица е, че същата вещ
дотогава е била притежание на друг правен субект. Правата на последния се
погасяват с придобиването им от новия собственик. За субективния елемент на
придобивната давност е от значение намерението, с което се владее вещта, а не
причините, поради които владелецът счита имота за свой.
В конкретния случай е безспорно, че титул за
собственост притежава ответницата и същата се легитимира за собственик на
процесния имот с нот.акт за покупко-продажба от 1996г. Спорно е съществува ли в
полза на ищеца право на изключителна собственост по отношение на този изцяло
чужд, т.е. на ответницата имот. За да му се признае това право същият следва да
установи, че е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическа власт върху
имота, без противопоставяне, а при наличие на такова да го отблъсне и без
прекъсване за срок по-дълъг от 6 месеца, както и да е демонстрирал спрямо
собственика поведение на пълноправен собственик, т.е. намерение да свои вещта
за себе си.
По отношение на първия елемент – владението,
съгласно законовата дефиниция на чл.68 от ЗС, то включва обективен елемент –
фактическо господство върху вещта и субективен – намерение да се свои.
Доказването на елементите от фактическия
състав на придобивната давност е в доказателствена тежест на ищеца и следва да
бъде установено чрез главно и пълно доказване.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства не се установи ищецът да е упражнявал владение за себе си с
намерение да свои имота. Същият е допуснат от ответницата в собствения й имот
след изтърпяване на присъда, тъй като не е имал къде да живее. Свидетелите К. и
Н. определят този жест, като проява на добри сестрински чувства. При
допускането му в чужд имот ищецът придобива качество на държател на вещта за
собственика, а не на владелец за себе си. Липсват доказателства същият да е
променил намерението си в такова да свои вещта за себе си и това ново намерение
да е демонстрирано или противопоставено на действителния собственик-ответницата
и съпруга й, тъй като имота е СИО. Тази промяна трябва да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или
владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит
начин. Не може да се приеме за промяна на намерението извършването на ремонт на
жилището, което в случая представлява подобрение на чужда вещ, нито заплащането
на битовите разходи, които обичайно са в тежест на ползвателя на имота.
На следващо място всички свидетели
установиха, че ответницата и семейството й са идвали, обитавали и преспивали в
собствения си имот, включително ответницата и сина й са живели и в
по-продължителни периоди от по два, три месеца. Следователно няма отблъскване
на владението им и отричане на правата им на собственици.
Освен това представеното удостоверение от
СДВР недвусмислено установява, че ищецът дори да е упражнявал владение върху
имота, а такова не е, същото в продължителни периоди от време е прекъсвано,
включително и за срок по-дълъг от 6 месеца, като пример е периода 09.08.2013г.
до 18.05.2014г.
Довода за привидност на продажбата с цел запазване
на имота в семейството е неубедителен, тъй като симулацията се разкрива със
съставяне на т.н. начало на писмено доказателство - нарочен документ по смисъла
на чл.165, ал.2 от ГПК, какъвто по делото не е представен. Но дори и да имаше и
да беше установена такава, то евентуалното й доказване би означавало, че покупко-продажбата
не е произвела правно действие и имотът е собственост на прехвърлителите. Това
на свой ред би довело до отхвърляне на иска за собственост, основан на
давностно владение.
В заключение предявения иск по чл.79, ал.1 от
ЗС вр. чл.124 от ГПК е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
При този изход на делото в полза на ответницата
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на сумата 1210.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
и внесени държавни такси за издаване на
съдебни удостоверения. Съдът не споделя доводите на ищеца за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ответницата, което с оглед
материалния интерес на спора е в размера по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/2004г.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Й., ЕГН **********
*** против Н.Г.К., ЕГН ********** *** иск по чл.79, ал.1 от ЗС вр. чл.124 от ГПК за собственост на основание изтекла придобивна давност върху недвижим имот,
представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1012.289.2.53
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със
заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АК, находяща се в
гр.Враца, ул.”Дико Илиев” №2, бл.”ОНС-5”, вх.А, ет.4, ап.16, който обект се
намира на ет.4 в сграда с идентификатор 12259.1012.289.2 с предназначение:
Жилищна сграда-многофамилна, с площ на обекта 62 кв.м., ведно с изб.помещение
№78-5.44 кв.м., 1,65% ид.части от правото на строеж върху 68.9 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж 12259.1012.289.2.54,
12259.1012.289.2.52, под обекта: 12259.1012.289.2.39 и над обекта:
12259.1012.289.2.67.
ОСЪЖДА С.Г.Й., ЕГН ********** *** да заплати
на Н.Г.К., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на
1210.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:…………………….