РЕШЕНИЕ
№ 259
гр. Пловдив, 16.02.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХIII състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря Недялка Петкова и с
участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия
Вълчев КАНД № 3081/2021година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.63, ал.1 от ЗАНН и Глава ХII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Х.Т.Т., ЕГН**********
*** чрез пълномощника адв. Т. против Решение № 1747 от 22.10.2021г.,
постановено по АНД № 20215330204396/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, 11
наказателен състав. С обжалваното решение е потвърден Електронен фиш сер.К №4243397,
издаден от ОД на МВР- Пловдив, с което на касационният жалбоподател за
извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева на основание чл.182, ал.1, т.3 закон за движението
по пътищата /съкр.ЗДвП/. Със същото решение жалбоподателят е осъден и да
заплати на ОД на МВР Пловдив разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
В касационната жалба се сочи незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, като се твърди постановяването му в нарушение на
закона и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и
понеже наложеното наказание е явно несправедливо. Изложени са подробни
съображения, като се прави искане за отмяна на решението и на потвърденият с
него електронен фиш, както и присъждане разноски на жалбоподателя. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, като се представлява
от пълномощника си адв.Т., който поддържа жалбата и иска да се отмени
атакуваното решение и издадения електронен фиш.
Ответникът по касационна жалба ОД на МВР-Пловдив в отговор
на касационната жалба, депозиран чрез процесуален представител юрк. Белова,
излага становище за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно
решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание не се явява и не ангажира допълнително становище по основателността
на жалбата.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор
при Окръжна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното
съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по
чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Районен съд Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за безспорно установени изложените
в атакувания ЕФ обстоятелства по констатирано нарушение на скорост, установено
с АТСС. В тази връзка в обжалваното решение се съдържа подробно описание на
фактите и обстоятелствата по констатиране на нарушението, която се възприема и от
настоящия съд, поради което същата е ненужно да се повтаря. Въз основа на
констатираните факти, потвърдени в хода на производството пред
първоинстанционният съд, от негова страна е направен законосъобразен извод за
наличие на категорично установено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя като собственик на МПС, обстоятелствата по
което са се изразили в това, че на 20.11.2020г. в 13.12ч гр.П. бул.*** на пътен
възел „***“, северно платно на надлез в посока запад при управление на лек
автомобил *** с ДК № *** се е предвижвал със скорост от 76км/ч, установена чрез
измерване с АТСС №MD1196. Този извод е законосъобразен, с оглед изискването да не
се превишава разрешената стойност за движение на МПС от 50 км/ч в населено
място. Безспорно от събраните доказателства, касаещи представено извлечение от
клип за установено и заснето нарушение с АТСС №МД1196, за изпълнение на
техническите изисквания по неговото заснемане и на фактическите основания по
използването му се установя, че е налице извършено нарушение, което е изяснено
в съответствие с административно производствените правила за неговото
установяване. В тази връзка обосновани са изводите на пръвоинстанционният съд
относно съставомерността на извършеното нарушение, механизма на осъществяването
му и авторството, както и приложимата санкционна норма. И това е така,
доколкото на практика при описание на фактическата обстановка, предхождаща
посочените изводи на съда относно правната квалификация на установеното
нарушение, е дадено коректно, ясно и правно съответно на нормите описание.
Видно е, че съдът е направил законосъобразен извод относно правилността на
правната квалификация на административното нарушение, като е преценил цялата
доказателствена съвкупност, анализирана преди това подробно в мотивите, въз
основа на която е установил и конкретно поведение именно на жалбоподателя,
осъществяващо всички признаци на вмененото административно нарушение. Поради
това и възраженията на касационният жалбоподателя се явяват неоснователни и
необосновани. Следва да се спомене, че тези възражения са били наведени още
пред първоинстанционният съд с жалбата срещу административният акт, на които
първоинстанционният съд е дал подробен, правно обоснован и ясен отговор, като
правилно ги е отхвърлил. Така в мотивите към
първоинстанционното решение изрично е прието, че липсват основания за
съществени нарушение на проведения административно – наказателен процес, в
която връзка са и изложените пред съда обстоятелства. Законосъобразна е
оценката на районния съд относно приложимостта на санкционните разпоредби,
която е обсъдена съобразно възможностите, предвидени в
разпоредбата на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН, като константния размер на наказанието е
в достатъчен и изискуем обем обсъден като законосъобразен извод за постигане на
целите на наказанието. В тази насока и настоящият съд препраща на основание чл.221, ал.2 от АПК
към мотивите на първоинстанционното съдебно решение, като споделя напълно
изводите му като обосновани и законосъобразно направени. При извършената
проверка от страна на настоящия съд по реда на чл.218, ал.2 от АПК, не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и тъй като не
са налице и касационните основания, визирани в касационната жалба, следва
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
С оглед този изход
на спора и направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника и съобразно
с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е
от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на
производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Воден от горното, на основание чл.221, ал.2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1747 от 22.10.2021г., постановено по АНД № 20215330204396/2021
г. по описа на Районен съд Пловдив, 11 наказателен състав.
ОСЪЖДА Х.Т.Т., ЕГН********** *** да заплати на ОД на МВР-Пловдив сумата от 80 лева
/осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
2.