О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Варна, 154/12.2.2020г..
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VI
наказателен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНА ПАНЕВА
СТОЯН ПОПОВ
като
разгледа докладваното от съдия Стоян Попов ВЧНД
№ 135 / 2020 г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249,
ал. 3 от НПК.
Настоящото производство е образувано
въз основа на частен протест от прокурор при ВРП срещу протоколно определение
от 11.12.2019 г., постановено по НОХД № 5128 / 2019 г. на ВРС. Атакуват се
изводите на съда изложени в рамките на разпоредителното заседание, че обвинителния
акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, респ. е допуснато съществено
процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на обвиненото лице.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частния протест и материалите
по делото, намира за установено следното:
Производството по НОХД № 5128 / 2019 г. по описа на ВРС е образувано въз
основа на внесен ОА № 543 / 2019 г. на ВРП, с който е повдигнато обвинение на Р.Е.А.
по чл. 209, ал. 1 от НК.
Делото е внесено в разпоредително заседание насрочено за 11.12.2019 г.. В
рамките на същото, съгласно нормите на процесуалния закон, съдът е предоставил
възможност на страните за становище по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК.
Подс. А. и неговия защитник са нямали възражения и искания свързани с чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК.
Представителят на ВРП е счел, че няма допуснати нарушения на процесуалните
правила, такива каквито визира т. 3 от чл. 248, ал. 1 от НПК.
ВРС служебно е констатирал допуснати процесуални нарушения, в рамките на
изготвяне на обвинителния акт, които са нарушили правото на защита на подс. А.,
респ. е прекратил съденото производство и е върнал делото на прокурора.
Посочените факти и доказателствената съвкупност обуславят следните правни
изводи:
Съвкупната преценка на изложените възражения в протеста, въззивния съд
оценява като неоснователни. В първоинстанционният съдебен акт са изложени
убедителни мотиви за връщане на делото, които следва да бъдат споделени. Основният
аргумент на проверявания съд да върне делото на прокурора е, че има в разлика
между стойността на предмета на престъплението посочен диспозитива /421,81 лв./
и този в обстоятелствената част на ОА /420,82 лв./. Аргументира се още, че на подс.
А. е предявено обвинение в досъдебната фаза за престъпление, чиито размер на
предмета е 420,81 лв..
Преди всичко, доколкото по делото в нито един акт, предмета на
престъплението не е посочен с една и съща стойност, то първо следва да се
уточни, че съгласно СОЕ той е 420,81 лева /стр. 58 от ДП/. Това е и стойността
в постановлението за привличане на обвиняем. От там нататък, тази стойност
никъде в ОА не се повтаря. В обстоятелствената част на ОА няма посочена
стойност – посочено е само, че „…от заключението на ВЛ по СОЕ ... стойността е
420,82 лева“, което е невярно. По-надолу в обобщенията си относно престъплението,
което се приема, че е извършил А. е посочена сумата от 421,81 лева, още
по-невярно. И най-накрая, в диспозитива на ОА е посочена същата сума 421,81
лева.
Макар да се касае за изключително малка разлика в стойността, изводът на
проверявания съд изобщо не е израз на краен формализъм. Ясно е, че фактическата
сложност на настоящото делото гравитира около нула /за това ще стане дума
по-долу/, но въпреки това телеграфният стил при изготвяне на обвинителен акт не
може да бъде толериран. Това не само с оглед значението на акта на
правоохранителния орган, но по-важното е, че с него се формират правните рамки,
в които се развива същинското наказателно производството и коректно и
изчерпателно поднесената фактология не е самоцел, а е гаранция за справедлив
процес и изпълваща със съдържание основаното право на лице с наказателно
обвинение визирано в чл. 55, ал. 1 от НПК – да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства.
Не е ясна причината, определила като непосилна задача за прокурора, тази
стойност в крайна сметка да бъде една и съща в основния процесуален документ,
но е ясно, че е налице противоречие между обстоятелсвена част и диспозитив на
ОА.
От друга страна неглижирайки нарушението си, с мотива че се касае за
разлика само 1,01 лева /и това изчисление е невярно – разликата е точно 1,00
лев/, прокурорът счита, че това е явна фактическа грешка.
И без да е подчертано в протеста с черно е ясно, че написаното не е от
най-правнозначимите изводи. При преценката дали се касае за ОФГ или не, следва
да се изхожда от разбирането, че ОФГ е всяко несъответствие между формираната
истинска воля органа и нейното външно изразяване в писмения текст на съответния
акт. Тук изобщо не може да се говори за техническа грешка. Макар сумите да
гравитират около 420,00 лева, то те са коренно различни. Поради горното, материализирането
на тази воля в диспозитива не е била опорочена от грешка, а от въвеждането на нови
и различни твърдения, а това вече накърнява правото на защита на подс. А. до
степен, да не разбира в какво е обвинен, за да може в пълен обем да реализира
защитата си.
Останалите аргументи в протеста – подсъдимия е изразил становище за
сключване на споразумение или съкратена процедура, намират основанието си в целесъобразността,
нещо непознато на наказателния процес и разбира се несподеляемо от въззивния
съд.
И накрая, „съжалението“ което изпитва изготвилия протеста в последния абзац
следва да е насочено не към дейността на съда, а към собствената му процесуална
работа. Съдът не е пренебрегнал „принципа на процесуална икономия“, най-малкото
защото такъв принцип няма. Като се говори за принципи в наказателния процес, то
такива са търсене на обективна истина, право на защита и т.н, все ненамерили
отражение в разглежданата работа на държавното обвинение по делото.
Отделно от това, в последната част на изречението от споменатия абзац,
прокурорът размишлява, че с определението си, „…което е израз на бюрократизъм
се разклаща доверието на гражданите в справедливостта и поражда невъзможност за
постановяване на присъда в разумен срок“.
Е това вече е еманация на арогантността. Кое дава право на прокурор да
държи сметка за „разумен срок“, когато дело, чиято фактология се събира на шест
реда в собствения му обвинителен акт, са били необходими 1 /година/ 11
/единадесет/ месеца и 28 дни да се осъществи разследване под негово ръководство.
Може ли да се отправят подобни критики към съда, когато съдържанието на
протеста е по-голямо от фактическа обстановка и правните изводи в защитавания с
него обвинителен акт или пък когато исканията и в последствие разрешенията за
удължаване на срока за разследване, са с по-голям обем от доказателства събрани
по делото.
Концентрацията на държавния обвинител категорично следва да бъде насочена
към чл. 22, ал. 2 от НПК, а не към ал. 1 на споменатия текст и в крайна сметка
да се разбере, че чл. 234, ал. 3 от НПК е изключение, законовия срок за
разследване е посочен в чл. 234, ал. 1 от НПК.
Поради изложеното съдът намира, че разглежданото определение е правилно,
което налага и неговото потвърждаване, респ. обявяване протеста за
неоснователен.
Допуснатите нарушения са отстраними и следва да бъдат коригирани, а
процесуалния ред е този, който е посочил ВРС – връщане делото на прокурора.
Водим от горното и на основание чл. 249,
ал. 3, вр. чл. 341 и сл. от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение
от 11.12.2019 г. постановено по НОХД № 5128 / 2019 г. на ВРС, 28 състав, с
което е прекратено съдебното производство за допуснати отстраними съществени
нарушение на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимия и пострадалия делото върнато на ВРП.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.