РЕШЕНИЕ

 

Номер       262427                     Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

На  01.11                                                                                        Година 2021

В публично заседание на 30.09.2021 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 12320     по описа за   2020         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищцата Н.Н.Д. от гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата 150 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на ** й Д. Р. Д. следствие претърпяна от него на 21.04.2020 г. във *** трудова злополука, заедно със законната лихва от датата на увреждането, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Ответникът *** – гр. ***, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, а ако съдът ги приеме за основателни – да намали отговорността на ответника, като уважи иска с правно основание чл.200 от КТ до размера от 60 000 лева, а за разликата над уважения до пълния предявен размер да отхвърли този иск като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на наследодателя на ищцата.

            Третото лице-помагач на страната на ответника – *** – гр.***, оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в писмен отговор на исковата молба съображения. Претендира разноски. Прави възражение за съпричиняване на трудовата злополука от страна на наследодателя на ищцата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено следното:

            Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата е наследник по закон – преживяла ***, на Д.К. Д., ЕГН **********, бивш жител на гр. ***, починал на ***. Не се спори също така, а и от писмените доказателства, представени от страните, се установява, че приживе наследодателят на ищцата е работил по трудово правоотношение в ответното дружество като „***“ от 25.03.2019 г., както и, че действително на ***. около 14.50 ч. на път *** близо до 47906 *** (***– където е бил командирован от ответника със задача „Превоз на стоки до Европа“ за периода 23.02 – 30.04.2020 г.) при височина *** наследодателят на ищцата е претърпял злополука, като по време на управление на поверения му товарен автомобил „***“ с рег. № *** на влекача по Автомагистрала А40 в *** близо до гр. *** на път за разтоварен адрес в *** (***), управляваният камион е излязъл от пътното платно и се е преобърнал в зелената площ до платното, влекачът се е възпламенил и е изгорял напълно, като водачът е починал на място– като с Разпореждане № Ц5104-15-126/18.08.2020 г. на Длъжностно лице при ТП на  НОИ - гр. ***, злополуката е била приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО.

Както се установява от показанията на разпитаната по делото свидетелка Н. Г. и събраните по делото писмени доказателства, ищцата е приела изключително тежко загубата на съпруга си следствие трудовата злополука и се е сринала психически, защото именно Д. Д. се е грижил изцяло за семейството си, разчитали са основно на неговата заплата за издръжката си – като след смъртта на съпруга й и до момента ищцата посещава психолог, като и досега продължава да живее в безпокойство и под напрежение.

От събраните по делото писмени доказателства (и особено Протокол № Ц5103-15-15/10.08.2020 г. на ТП на НОИ– гр. ***) и заключенията от 09.03.2021 г. и допълнителните такива от 21.05.2021 г. и от 20.09.2021 г., и трите на вещото лице по САТЕ С.М., и показанията на разпитаната по делото свидетелка И. А., се установява, че управляваното от наследодателя на ищцата МПС е било техническо изправно, и пътно-транспортното произшествие не е настъпило поради технически проблеми на управлявания от Д. Д. камион, но макар и да не е посочена вина за настъпването на трудовата злополука на наследодателя на ищцата, от посочените заключения на САТЕ се установява, Д. Д. е допринесъл за настъпването на трудовата злополука, като не е съобразил скоростта при вземане на завой на пътя, което е довело до пътно-транспортното произшествие и смъртта на ищеца.

  Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, ответното дружество към момента на настъпване на злополуката – ***., е застраховало персонала си (включително и наследодателя на ищцата) със Застрахователна полица № 0142/9/19/150/000037/27.05.2019 г. в ***, със срок на застраховката от27.05.2019 г. до 26.05.2020 г. с територия на валидност цял свят, включително и ***, но до приключване на устните състезания по делото не са представени доказателства от страните, от които да се установява, че на ищцата е било изплатено застрахователно обезщетение по тази застраховка за смъртта на съпруга й.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че са налице условията на чл.200 от КТ за ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на наследодателя й Д. Р. следствие смъртта му от претърпяната от него трудова злополука. Що се отнася до размера, в който следва да бъде уважена претенцията, съдът, изхождайки от характера и степента на търпените от ищцата болки и страдания от преждевременната загуба на покойния й съпруг, възрастта й (47 години), обстоятелството, че семейството на ищцата е разчитало за издръжката си основно на покойния й наследодател, и преди всичко - от общественото разбиране за справедливост, намира, че справедливият размер на обезщетението е 120 000 лева, но предвид установеното съпричиняване от страна на покойния съпруг на ищцата (което съдът определя в размер на 50 %), този размер следва да бъде намален с 50 % и искът да бъде уважен до размера от 60 000 лева, заедно със законната лихва от 21.04.2020 г. (датата на настъпване на злополуката, от която именно дата се дължи това обезщетение на ищцата – поради което съдът намира за неоснователни наведените доводи от третото лице-помагач на страната на ответника, че законната лихва следвало да се дължи от деня на уведомяването му за злополуката), като за разликата над него до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от иска, на 2 000 лева – платено адвокатско възнаграждение за един адвокат, а на основание чл.78, ал.6 от ГПК – 2 400 лева ДТ и 200 лева депозит за САТЕ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда.

С оглед отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответното дружество разноски по съразмерност в размер общо на 3 360 лева – платено адвокатско възнаграждение за един адвокат и депозити за САТЕ и за призоваване на свидетел.

Третото лице-помагач на страната на ответника претендира заплащане на разноски, но с оглед разпоредбата на чл.78, ал.10 от ГПК и предвид изхода от спора, такива в полза на третото лице-помагач не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от *** П. А. П., със съдебен адрес:***, **. Н.Ш., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Н.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, *, **. С.Д. и **. Т.И., СУМАТА 60 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от смъртта на ** й Д. К. Д., ЕГН **********, бивш жител на гр. ***, починал на ***., следствие претърпяна от него на *** г. във *** трудова злополука, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от *** г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 2 000 лева, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен   съд – *** – 2 400 лева ДТ И 200 лева депозит за САТЕ, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 150 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.200 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Н.Н.Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 3 360 лева.  

Решението е постановено при участието на ***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ** О. Ц. П., А. Б. А. и П. Д. П., със съдебен адрес:***, ***. Б.Н. – трето лице-помагач на страната на ответника.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните – ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА третото лице-помагач на страната на ответника.

 

                                         

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.ПАВЛОВ

 

            Вярно с оригинала!

            Н.К.